Йов

 

                                              КНИГАТА  ИОВ

                                                                 ГЛАВА  1

 1:1 Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

 1:2 И родиха му се седем сина и три дъщери.

 1:3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

 1:4 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

 1:5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

 1:6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

 1:7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

 1:8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

 1:9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

 1:10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

 1:11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

 1:12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

 1:13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

 1:14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,

 1:15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

 1:16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

 1:17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

 1:18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

 1:19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

 1:20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

 1:21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.

 1:22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

                             

                                                                 ГЛАВА  2

 2:1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

 2:2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

 2:3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

 2:4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

 2:5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

 2:6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

 2:7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

 2:8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

 2:9 Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

 2:10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

 2:11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

 2:12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърлиха към небето.

 2:13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

                             

                                                                 ГЛАВА  3

 3:1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

 3:2 Иов, проговаряйки, рече: -

 3:3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

 3:4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

 3:5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

 3:6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

 3:7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

 3:8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

 3:9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

 3:10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

 3:11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

 3:12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

 3:13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

 3:14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

 3:15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

 3:16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

 3:17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

 3:18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

 3:19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

 3:20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

 3:21 Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

 3:22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

 3:23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

 3:24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

 3:25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

 3:26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

                             

                                                                 ГЛАВА  4

 4:1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

 4:2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

 4:3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

 4:4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

 4:5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

 4:6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

 4:7 Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

 4:8 До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

 4:9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

 4:10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

 4:11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

 4:12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

 4:13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

 4:14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

 4:15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

 4:16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

 4:17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

 4:18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

 4:19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

 4:20 Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

 4:21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

                             

                                                                 ГЛАВА  5

 5:1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?

 5:2 Наистина гневът убива безумния, И негодуването умъртвява глупавия.

 5:3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

 5:4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

 5:5 Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

 5:6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

 5:7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

 5:8 Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

 5:9 Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;

 5:10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

 5:11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

 5:12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

 5:13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

 5:14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

 5:15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

 5:16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

 5:17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;

 5:18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

 5:19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

 5:20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

 5:21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

 5:22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

 5:23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

 5:24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

 5:25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева.

 5:26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

 5:27 Ето, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

                             

                                                                 ГЛАВА  6

 6:1 А Иов в отговор рече: -

 6:2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

 6:3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

 6:4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

 6:5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

 6:6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

 6:7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

 6:8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

 6:9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

 6:10 Но, това ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

 6:11 Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

 6:12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

 6:13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

 6:14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

 6:15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

 6:16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

 6:17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

 6:18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

 6:19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

 6:20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

 6:21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

 6:22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

 6:23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

 6:24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

 6:25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

 6:26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

 6:27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

 6:28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

 6:29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

 6:30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

                             

                                                                 ГЛАВА  7

 7:1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

 7:2 Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

 7:3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

 7:4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

 7:5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

 7:6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

 7:7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

 7:8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

 7:9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. И така в цялата книга на Иов.} няма да възлезе пак;

 7:10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

 7:11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

 7:12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

 7:13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

 7:14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

 7:15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

 7:16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

 7:17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

 7:18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

 7:19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

 7:20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

 7:21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

                             

                                                                 ГЛАВА  8

 8:1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

 8:2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

 8:3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

 8:4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;

 8:5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

 8:6 Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

 8:7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

 8:8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

 8:9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);

 8:10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

 8:11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

 8:12 Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.

 8:13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

 8:14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

 8:15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

 8:16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

 8:17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;

 8:18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.

 8:19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

 8:20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

 8:21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

 8:22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

                             

                                                                 ГЛАВА  9

 9:1 А Иов в отговор рече:

 9:2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

 9:3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори за едно от хиляда.

 9:4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

 9:5 Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

 9:6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

 9:7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

 9:8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

 9:9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

 9:10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

 9:11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

 9:12 Ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

 9:13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

 9:14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

 9:15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

 9:16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

 9:17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

 9:18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

 9:19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

 9:20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

 9:21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

 9:22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

 9:23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

 9:24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, който прави това?

 9:25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

 9:26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

 9:27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

 9:28 В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

 9:29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

 9:30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

 9:31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

 9:32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

 9:33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

 9:34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

 9:35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

                             

                                                                 ГЛАВА  10

 10:1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

 10:2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

 10:3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

 10:4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

 10:5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

 10:6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

 10:7 При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избави от ръката Ти?

 10:8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

 10:9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

 10:10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

 10:11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

 10:12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

 10:13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

 10:14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

 10:15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

 10:16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

 10:17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

 10:18 Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

 10:19 Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

 10:20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

 10:21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

 10:22 Земя мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

                             

                                                                 ГЛАВА  11

 11:1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

 11:2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

 11:3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

 11:4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

 11:5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

 11:6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

 11:7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

 11:8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

 11:9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

 11:10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

 11:11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

 11:12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

 11:13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

 11:14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

 11:15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

 11:16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

 11:17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

 11:18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

 11:19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

 11:20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

                             

                                                                 ГЛАВА  12

 12:1 Тогава Иов в отговор рече: -

 12:2 Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

 12:3 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

 12:4 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!

 12:5 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

 12:6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.

 12:7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;

 12:8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

 12:9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -

 12:10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

 12:11 Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?

 12:12 Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.

 12:13 А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

 12:14 Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

 12:15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

 12:16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

 12:17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

 12:18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

 12:19 Закарва първенците ограбени И поваля силните.

 12:20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

 12:21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките.

 12:22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

 12:23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

 12:24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

 12:25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.

                             

                                                                 ГЛАВА  13

 13:1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

 13:2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

 13:3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

 13:4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

 13:5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

 13:6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

 13:7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

 13:8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

 13:9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?

 13:10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

 13:11 Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

 13:12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

 13:13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

 13:14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

 13:15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

 13:16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

 13:17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

 13:18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

 13:19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

 13:20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

 13:21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.

 13:22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.

 13:23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

 13:24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

 13:25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

 13:26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,

 13:27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

 13:28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

                             

                                                                 ГЛАВА  14

 14:1 Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

 14:2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

 14:3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

 14:4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

 14:5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

 14:6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

 14:7 Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

 14:8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

 14:9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

 14:10 Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

 14:11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

 14:12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

 14:13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

 14:14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

 14:15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

 14:16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

 14:17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

 14:18 Наистина, както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

 14:19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

 14:20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

 14:21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

 14:22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

                             

                                                                 ГЛАВА  15

 15:1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

 15:2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

 15:3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

 15:4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.

 15:5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

 15:6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

 15:7 Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

 15:8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

 15:9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

 15:10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

 15:11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

 15:12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

 15:13 Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?

 15:14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

 15:15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

 15:16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

 15:17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

 15:18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;

 15:19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

 15:20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

 15:21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

 15:22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

 15:23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

 15:24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

 15:25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

 15:26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

 15:27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

 15:28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

 15:29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

 15:30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.

 15:31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

 15:32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

 15:33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

 15:34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

 15:35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

                             

                                                                 ГЛАВА  16

 16:1 Тогава Иов в отговор рече:

 16:2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

 16:3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

 16:4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

 16:5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила скръбта ви.

 16:6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

 16:7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

 16:8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

 16:9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

 16:10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

 16:11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

 16:12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

 16:13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

 16:14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

 16:15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

 16:16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

 16:17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

 16:18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

 16:19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

 16:20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

 16:21 Дано Той сам защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

 16:22 Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.

                             

                                                                 ГЛАВА  17

 17:1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

 17:2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

 17:3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене,

 17:4 Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

 17:5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

 17:6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

 17:7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

 17:8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

 17:9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

 17:10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

 17:11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

 17:12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

 17:13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

 17:14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

 17:15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

 17:16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

                             

                                                                 ГЛАВА  18

 18:1 Тогава шуахецът Валдад в отговор рече:

 18:2 До кога още ще ловите думи? Първо разбирайте, и после ще говорим.

 18:3 Защо сме считани като скотове, И станахме никакви пред вас?

 18:4 О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, И скалите ще се преместят от мястото си?

 18:5 Наистина светлината на нечестивия ще угасне, И пламъкът на огъня му няма да свети.

 18:6 Светлината ще бъде мрак в шатъра му, И светилникът при него ще изгасне,

 18:7 Силното му стъпване ще се стесни. И собствените му намерения ще го повалят.

 18:8 Защото със своите си нозе той се хвърля в мрежа, И ходи върху примки.

 18:9 Клопка ще го улови за петата, Примка ще го хване.

 18:10 Въжето му е скрито в земята, И примката на пътя му.

 18:11 Ужаси ще го плашат отвред, И ще го гонят в петите.

 18:12 Силата му ще чезне от глад, И бедствие ще бъде готово до хълбока му.

 18:13 Първородният на смъртта ще пояде членовете на тялото му. Да! ще пояде членовете му.

 18:14 Той ще бъде изкоренен от шатъра си, в който уповава, И ще бъде закаран при царя на ужасите.

 18:15 В шатъра му ще се засели това, което не е негово; Сяра ще се разпръсне върху жилището му.

 18:16 Отдолу корените му ще изсъхнат, И отгоре клоните му ще се отсекат.

 18:17 Споменът му ще се изличи от земята, И името му не ще го има вече по улиците.

 18:18 Ще бъде изпъден от светлото в тъмното, И ще бъде изгонен от света.

 18:19 Не ще има ни син, ни внук между людете си, Нито остатък в жилищата си.

 18:20 Идните поколения ще се смаят за деня му, Както и предишните се ужасиха.

 18:21 Наистина такива са жилищата на нечестивия, И това е мястото на онзи, който не познава Бога.

                             

                                                                 ГЛАВА  19

 19:1 Тогава Иов в отговор рече:

 19:2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

 19:3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

 19:4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

 19:5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

 19:6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

 19:7 Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

 19:8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

 19:9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

 19:10 Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

 19:11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

 19:12 Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

 19:13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

 19:14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

 19:15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

 19:16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

 19:17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

 19:18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

 19:19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

 19:20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

 19:21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

 19:22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

 19:23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

 19:24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

 19:25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

 19:26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

 19:27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

 19:28 Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

 19:29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

                             

                                                                 ГЛАВА  20

 20:1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

 20:2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

 20:3 Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

 20:4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

 20:5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

 20:6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

 20:7 Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

 20:8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

 20:9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

 20:10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

 20:11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

 20:12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

 20:13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

 20:14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

 20:15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

 20:16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

 20:17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

 20:18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

 20:19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

 20:20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

 20:21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

 20:22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

 20:23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато още яде.

 20:24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

 20:25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

 20:26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

 20:27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

 20:28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

 20:29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

                             

                                                                 ГЛАВА  21

 21:1 Тогава Иов в отговор рече:

 21:2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

 21:3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

 21:4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

 21:5 Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

 21:6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

 21:7 Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

 21:8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

 21:9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

 21:10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

 21:11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

 21:12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

 21:13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

 21:14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

 21:15 Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

 21:16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

 21:17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

 21:18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

 21:19 Думате: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

 21:20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

 21:21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

 21:22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

 21:23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

 21:24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

 21:25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

 21:26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

 21:27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

 21:28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

 21:29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -

 21:30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

 21:31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

 21:32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.

 21:33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

 21:34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?

                             

                                                                 ГЛАВА  22

 22:1 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:

 22:2 Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на себе си.

 22:3 Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той ако правиш пътищата си непорочни?

 22:4 Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?

 22:5 Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?

 22:6 Защото без причина си взел залог от брата си, И си лишил голите от дрехите им.

 22:7 Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.

 22:8 А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.

 22:9 Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.

 22:10 За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,

 22:11 Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.

 22:12 Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!

 22:13 А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?

 22:14 Облаци Го покриват, та не вижда; И ходи по свода небесен,

 22:15 Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? -

 22:16 Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече, -

 22:17 Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас? -

 22:18 При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

 22:19 Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:

 22:20 Не бяха ли погубени въстаналите против нас. И огън погълна останалите от тях?

 22:21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.

 22:22 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.

 22:23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,

 22:24 Хвърли {Еврейски: Тури.} злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;

 22:25 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.

 22:26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.

 22:27 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.

 22:28 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.

 22:29 Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.

 22:30 Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.

                             

                                                                 ГЛАВА  23

 23:1 А Иов в отговор рече:

 23:2 И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

 23:3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

 23:4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

 23:5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

 23:6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

 23:7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

 23:8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

 23:9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

 23:10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

 23:11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

 23:12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

 23:13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

 23:14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

 23:15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

 23:16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

 23:17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

                             

                                                                 ГЛАВА  24

 24:1 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

 24:2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

 24:3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

 24:4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

 24:5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

 24:6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

 24:7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

 24:8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

 24:9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

 24:10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

 24:11 Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

 24:12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

 24:13 Други са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

 24:14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

 24:15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

 24:16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

 24:17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

 24:18 Бърже се отвличат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

 24:19 Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

 24:20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

 24:21 Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

 24:22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

 24:23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

 24:24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

 24:25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

                             

                                                                 ГЛАВА  25

 25:1 Тогава шуахецът Валдат в отговор рече: -

 25:2 Господството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си.

 25:3 Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?

 25:4 И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?

 25:5 Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,

 25:6 Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!

                             

                                                                 ГЛАВА  26

 26:1 А Иов в отговор рече: -

 26:2 Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!

 26:3 Как си съветвал оня, който няма мъдрост! И какъв здрав разум си изсипал!

 26:4 Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал {Еврейски: Е излязъл от тебе.}?

 26:5 Пред Него мъртвите треперят Под водите и обитателите им.

 26:6 Преизподнята е гола пред Него, И Авадон {Т.е., Гибелта.} няма покрив.

 26:7 Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.

 26:8 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.

 26:9 Покрива лицето на престола Си Като простира облака Си върху него.

 26:10 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.

 26:11 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.

 26:12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав {Баснословно чудовище.}.

 26:13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей {Баснословният причинител на затъмненията на небесните тела.}.

 26:14 Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?

                             

                                                                 ГЛАВА  27

 27:1 И Иов продължи беседата си като казваше:

 27:2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

 27:3 Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

 27:4 Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

 27:5 Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

 27:6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

 27:7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.

 27:8 Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

 27:9 Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

 27:10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

 27:11 Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.

 27:12 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

 27:13 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

 27:14 Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.

 27:15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

 27:16 Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,

 27:17 Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

 27:18 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

 27:19 Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;

 27:20 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

 27:21 Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.

 27:22 Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

 27:23 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват така, че ще бяга от мястото си.

                             

                                                                 ГЛАВА  28

 28:1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

 28:2 Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

 28:3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

 28:4 Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

 28:5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

 28:6 Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

 28:7 Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

 28:8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

 28:9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

 28:10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

 28:11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

 28:12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

 28:13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

 28:14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

 28:15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

 28:16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

 28:17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

 28:18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

 28:19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

 28:20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

 28:21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

 28:22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

 28:23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

 28:24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

 28:25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

 28:26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

 28:27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

 28:28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

                             

                                                                 ГЛАВА  29

 29:1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

 29:2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

 29:3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

 29:4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

 29:5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

 29:6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

 29:7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

 29:8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

 29:9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

 29:10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

 29:11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

 29:12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

 29:13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

 29:14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

 29:15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

 29:16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

 29:17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

 29:18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

 29:19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

 29:20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

 29:21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

 29:22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

 29:23 За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

 29:24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

 29:25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

                             

                                                                 ГЛАВА  30

 30:1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

 30:2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

 30:3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

 30:4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

 30:5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тях като подир крадци.

 30:6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

 30:7 Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

 30:8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

 30:9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

 30:10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

 30:11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

 30:12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

 30:13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

 30:14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

 30:15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

 30:16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

 30:17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

 30:18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

 30:19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

 30:20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

 30:21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

 30:22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

 30:23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

 30:24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

 30:25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

 30:26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

 30:27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

 30:28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

 30:29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

 30:30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

 30:31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

                             

                                                                 ГЛАВА  31

 31:1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

 31:2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

 31:3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

 31:4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

 31:5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

 31:6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

 31:7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

 31:8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

 31:9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

 31:10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

 31:11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

 31:12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

 31:13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

 31:14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

 31:15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

 31:16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

 31:17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

 31:18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

 31:19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

 31:20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

 31:21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

 31:22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

 31:23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

 31:24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

 31:25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

 31:26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

 31:27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

 31:28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

 31:29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

 31:30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

 31:31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

 31:32 (Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

 31:33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

 31:34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

 31:35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И да имах акта {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

 31:36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

 31:37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-);

 31:38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

 31:39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

 31:40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

                             

                                                                 ГЛАВА  32

 32:1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

 32:2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;

 32:3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.

 32:4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.

 32:5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

 32:6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

 32:7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

 32:8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

 32:9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.

 32:10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

 32:11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

 32:12 Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

 32:13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

 32:14 Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

 32:15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

 32:16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

 32:17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

 32:18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

 32:19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

 32:20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

 32:21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

 32:22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.

                             

                                                                 ГЛАВА  33

 33:1 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

 33:2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

 33:3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

 33:4 Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

 33:5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи се с думите си пред мене та застани.

 33:6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.

 33:7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

 33:8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:

 33:9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;

 33:10 Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

 33:11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

 33:12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

 33:13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

 33:14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.

 33:15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

 33:16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

 33:17 За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;

 33:18 Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

 33:19 Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,

 33:20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

 33:21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

 33:22 Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

 33:23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

 33:24 И ако Бог му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, -

 33:25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

 33:26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

 33:27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;

 33:28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

 33:29 Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

 33:30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

 33:31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

 33:32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

 33:33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

                             

                                                                 ГЛАВА  34

 34:1 И Елиу пак проговаряйки рече:

 34:2 Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

 34:3 Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

 34:4 Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

 34:5 Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

 34:6 Въпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

 34:7 Кой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,

 34:8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

 34:9 Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

 34:10 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

 34:11 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

 34:12 Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

 34:13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

 34:14 Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си,

 34:15 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

 34:16 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

 34:17 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

 34:18 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

 34:19 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

 34:20 В една минута умират - да! в полунощ; Людете им се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка.

 34:21 Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

 34:22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

 34:23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

 34:24 Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

 34:25 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

 34:26 Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители,

 34:27 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

 34:28 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

 34:29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично да ли е сторено това спрямо народ или спрямо един човек, -

 34:30 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

 34:31 Защото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;

 34:32 Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

 34:33 То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

 34:34 Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:

 34:35 Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

 34:36 Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

 34:37 Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.

                             

                                                                 ГЛАВА  35

 35:1 Елиу още проговаряйки рече:

 35:2 Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда в туй дело е повече от Божията?

 35:3 Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?

 35:4 Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.

 35:5 Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, колко по-нависоко са от тебе.

 35:6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?

 35:7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?

 35:8 Нечестието ти може да повреди само човек като тебе; А правдата ти може да ползува само човешки син.

 35:9 Поради много угнетения викат страдалците, Пищят поради насилието на мощните;

 35:10 Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,

 35:11 Който ни учи повече нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?

 35:12 Така те викат; но Той не отговаря Да ги избави от гордостта на нечестивите.

 35:13 Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,

 35:14 Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото ти е пред Него, и напразно Го чакаш!

 35:15 И сега, понеже не те е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,

 35:16 Затова Иов отваря уста да говори суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.

                             

                                                                 ГЛАВА  36

 36:1 И Елиу продължавайки рече:

 36:2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

 36:3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

 36:4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

 36:5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

 36:6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

 36:7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

 36:8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

 36:9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

 36:10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

 36:11 И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

 36:12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

 36:13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ги връзва;

 36:14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.

 36:15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

 36:16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

 36:17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,

 36:18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

 36:19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

 36:20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

 36:21 Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

 36:22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

 36:23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

 36:24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

 36:25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

 36:26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

 36:27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

 36:28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

 36:29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?

 36:30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

 36:31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

 36:32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

 36:33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.

                             

                                                                 ГЛАВА  37

 37:1 Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

 37:2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

 37:3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

 37:4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

 37:5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

 37:6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

 37:7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.

 37:8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

 37:9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.

 37:10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

 37:11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

 37:12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

 37:13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

 37:14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

 37:15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?

 37:16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

 37:17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър.

 37:18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

 37:19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим думите си.

 37:20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

 37:21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

 37:22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!

 37:23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

 37:24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.

                             

                                                                 ГЛАВА  38

 38:1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

 38:2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?

 38:3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.

 38:4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

 38:5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?

 38:6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

 38:7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

 38:8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

 38:9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

 38:10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

 38:11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

 38:12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

 38:13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

 38:14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,

 38:15 А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

 38:16 Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

 38:17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

 38:18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

 38:19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

 38:20 За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

 38:21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

 38:22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

 38:23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

 38:24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

 38:25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,

 38:26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

 38:27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?

 38:28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

 38:29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

 38:30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

 38:31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

 38:32 Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?

 38:33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

 38:34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

 38:35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

 38:36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

 38:37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

 38:38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

 38:39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

 38:40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?

 38:41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

                             

                                                                 ГЛАВА  39

 39:1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

 39:2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

 39:3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

 39:4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

 39:5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

 39:6 За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

 39:7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

 39:8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

 39:9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

 39:10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

 39:11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

 39:12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

 39:13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

 39:14 Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

 39:15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

 39:16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

 39:17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

 39:18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

 39:19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

 39:20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

 39:21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

 39:22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

 39:23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

 39:24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

 39:25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

 39:26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

 39:27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

 39:28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

 39:29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

 39:30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.

                             

                                                                 ГЛАВА  40

 40:1 Господ проговори на Иова и каза:

 40:2 Тоя, който е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това.

 40:3 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

 40:4 Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.

 40:5 Веднъж съм говорил, и не ща да отговарям вече, Дори дваж, но няма да повторя.

 40:6 Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:

 40:7 Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.

 40:8 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?

 40:9 Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?

 40:10 Украси се сега с превъзходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.

 40:11 Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;

 40:12 Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;

 40:13 Скрий ги купно в пръстта; Вържи лицата им в скритото място.

 40:14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.

 40:15 Ето сега речния кон {Еврейски: Веемот.} който съм направил както и тебе; Яде трева като вол.

 40:16 Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му в мускулите на корема му.

 40:17 Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени.

 40:18 Костите му са като медни цеви; Ребрата му са като железни лостове.

 40:19 Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, го е снабдил с меча Си.

 40:20 Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове.

 40:21 Ляга под сенчестите дървета, В скривалището на тръстиката, и в блатата;

 40:22 Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават.

 40:23 Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му.

 40:24 Може ли някой да го хване когато е на щрек. Или да прободе носа му с примка? 

                             

                                                                 ГЛАВА  41

 41:1 Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

 41:2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

 41:3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

 41:4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

 41:5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?

 41:6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

 41:7 Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

 41:8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

 41:9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

 41:10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

 41:11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

 41:12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

 41:13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

 41:14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

 41:15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

 41:16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

 41:17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

 41:18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

 41:19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

 41:20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

 41:21 Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

 41:22 На врата му обитава сила, И всички заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

 41:23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

 41:24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

 41:25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

 41:26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

 41:27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

 41:28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

 41:29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

 41:30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

 41:31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

 41:32 Остава подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

 41:33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

 41:34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.

                             

                                                                 ГЛАВА  42

 42:1 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

 42:2 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.

 42:3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.

 42:4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.

 42:5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;

 42:6 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел.

 42:7 А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

 42:8 Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете {В издание 1940 г. "пренесете"} всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

 42:9 И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.

 42:10 И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше по-напред.

 42:11 Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.

 42:12 Така Господ благослови последните дни на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.

 42:13 Още му се родиха седем сина и три дъщери;

 42:14 и първата си дъщеря нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух.

 42:15 И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на {Еврейски: Между.} братята им.

 42:16 Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си до четири поколения.

 42:17 И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.