Притчи

 

                                   ПРИТЧИ СОЛОМОНОВИ

                                                                ГЛАВА  1

 1:1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

 1:2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

 1:3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

 1:4 За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

 1:5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

 1:6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

 1:7 Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.

 1:8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

 1:9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

 1:10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

 1:11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

 1:12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

 1:13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

 1:14 Ще хвърлиш жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

 1:15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

 1:16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

 1:17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

 1:18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

 1:19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

 1:20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

 1:21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

 1:22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

 1:23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

 1:24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

 1:25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

 1:26 То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

 1:27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

 1:28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

 1:29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

 1:30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

 1:31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

 1:32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

 1:33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

                             

                                                                 ГЛАВА  2

 2:1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,

 2:2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,

 2:3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,

 2:4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,

 2:5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.

 2:6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.

 2:7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,

 2:8 За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

 2:9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

 2:10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,

 2:11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

 2:12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, -

 2:13 От ония, които остават пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -

 2:14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, -

 2:15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, -

 2:16 За да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,

 2:17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,

 2:18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите {Еврейски: Сенките.};

 2:19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -

 2:20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.

 2:21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,

 2:22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.

                             

                                                                 ГЛАВА  3

 3:1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

 3:2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

 3:3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

 3:4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

 3:5 Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.

 3:6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

 3:7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

 3:8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти.

 3:9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

 3:10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

 3:11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

 3:12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

 3:13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

 3:14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.

 3:15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

 3:16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

 3:17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

 3:18 Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

 3:19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

 3:20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

 3:21 Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

 3:22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

 3:23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

 3:24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

 3:25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

 3:26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.

 3:27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.

 3:28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.

 3:29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

 3:30 Не се карай с някого без причина Като не ти е направил зло.

 3:31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

 3:32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

 3:33 Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

 3:34 Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат.

 3:35 Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.

                             

                                                                 ГЛАВА  4

 4:1 Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.

 4:2 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.

 4:3 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,

 4:4 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,

 4:5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.

 4:6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.

 4:7 Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.

 4:8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.

 4:9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона

 4:10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.

 4:11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.

 4:12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.

 4:13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.

 4:14 Не влизай в пътеката на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.

 4:15 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.

 4:16 Защото те не заспиват, ако не сторят зло, И сън ги не хваща, ако не спънат някого.

 4:17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.

 4:18 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.

 4:19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.

 4:20 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.

 4:21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;

 4:22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.

 4:23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.

 4:24 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.

 4:25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.

 4:26 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.

 4:27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.

                             

                                                                 ГЛАВА  5

 5:1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

 5:2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

 5:3 Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

 5:4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

 5:5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

 5:6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

 5:7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

 5:8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

 5:9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

 5:10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

 5:11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

 5:12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

 5:13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

 5:14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

 5:15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

 5:16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

 5:17 Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

 5:18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

 5:19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

 5:20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

 5:21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

 5:22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

 5:23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

                             

                                                                 ГЛАВА  6

 6:1 Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,

 6:2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

 6:3 Затова,сине мой, направи това и отърви се,Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди,припадни и моли настоятелно ближния си.

 6:4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

 6:5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.

 6:6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

 6:7 Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

 6:8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

 6:9 До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

 6:10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

 6:11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

 6:12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

 6:13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

 6:14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

 6:15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

 6:16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

 6:17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

 6:18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

 6:19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

 6:20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

 6:21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

 6:22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

 6:23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.

 6:24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

 6:25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

 6:26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

 6:27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

 6:28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

 6:29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

 6:30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;

 6:31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

 6:32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

 6:33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

 6:34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

 6:35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.

                             

                                                                 ГЛАВА  7

 7:1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

 7:2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

 7:3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

 7:4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

 7:5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

 7:6 Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

 7:7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

 7:8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

 7:9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

 7:10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

 7:11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

 7:12 Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

 7:13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

 7:14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

 7:15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

 7:16 Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

 7:17 Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

 7:18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

 7:19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

 7:20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.

 7:21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

 7:22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

 7:23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

 7:24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

 7:25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

 7:26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

 7:27 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.

                             

                                                                 ГЛАВА  8

 8:1 Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

 8:2 Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

 8:3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

 8:4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

 8:5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

 8:6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

 8:7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

 8:8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

 8:9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

 8:10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

 8:11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

 8:12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

 8:13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

 8:14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

 8:15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

 8:16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

 8:17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

 8:18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

 8:19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

 8:20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

 8:21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

 8:22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

 8:23 От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

 8:24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

 8:25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

 8:26 Докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

 8:27 Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

 8:28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

 8:29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

 8:30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

 8:31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешки чада.

 8:32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

 8:33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

 8:34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

 8:35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

 8:36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

                             

                                                                 ГЛАВА  9

 9:1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

 9:2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

 9:3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:

 9:4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

 9:5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

 9:6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

 9:7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.

 9:8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

 9:9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

 9:10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

 9:11 Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.

 9:12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

 9:13 Безумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.

 9:14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

 9:15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:

 9:16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

 9:17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

 9:18 Но той не знае, че мъртвите {Еврейски: Сенките.} са там, И че гостите й са в дълбочините на ада.

                             

                                                                 ГЛАВА  10

 10:1 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.

 10:2 Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.

 10:3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Но отхвърля злобното желание на нечестивите.

 10:4 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.

 10:5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.

 10:6 Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.

 10:7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.

 10:8 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.

 10:9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.

 10:10 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.

 10:11 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.

 10:12 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.

 10:13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.

 10:14 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния са близка погибел.

 10:15 Имотът на богатия е неговият укрепен град; А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.

 10:16 Заплатата на праведния е за живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.

 10:17 Който внимава на изобличението е по пътя към живот; А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.

 10:18 Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.

 10:19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.

 10:20 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.

 10:21 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане разум.

 10:22 Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.

 10:23 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.

 10:24 Това, от което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.

 10:25 Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.

 10:26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.

 10:27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.

 10:28 Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно {Еврейски: Погива.}.

 10:29 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.

 10:30 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,

 10:31 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.

 10:32 Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.

                             

                                                                 ГЛАВА  11

 11:1 Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.

 11:2 Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.

 11:3 Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.

 11:4 В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.

 11:5 Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.

 11:6 Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.

 11:7 Когато умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.

 11:8 Праведният се отървава от беда; А вместо него изпада в нея нечестивият.

 11:9 Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.

 11:10 Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.

 11:11 Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.

 11:12 Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.

 11:13 Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.

 11:14 Дето няма мъдро ръководене, народът пропада, А в многото съветници има безопасност.

 11:15 Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.

 11:16 Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.

 11:17 Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.

 11:18 Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.

 11:19 Който е утвърден в правдата, ще стигне живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.

 11:20 Развратените в сърце са мерзост Господу; А непорочните в пътя си са угодни Нему.

 11:21 Даже ръка с ръка да се съедини, пак {Или: Давам ръка в ръка че.} нечестивият няма да остане ненаказан; А потомството на праведните ще се избави.

 11:22 Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.

 11:23 Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.

 11:24 Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,

 11:25 Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.

 11:26 Който задържа жито ще бъде проклинат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.

 11:27 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.

 11:28 Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.

 11:29 Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.

 11:30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.

 11:31 Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!

                             

                                                                 ГЛАВА  12

 12:1 Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.

 12:2 Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломисленика Той ще осъди.

 12:3 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.

 12:4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

 12:5 Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.

 12:6 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.

 12:7 Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.

 12:8 Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.

 12:9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От онзи, който се надига и няма хляб.

 12:10 Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.

 12:11 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.

 12:12 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.

 12:13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.

 12:14 От плода на устата си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.

 12:15 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.

 12:16 Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.

 12:17 Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.

 12:18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве.

 12:19 Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.

 12:20 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.

 12:21 Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

 12:22 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.

 12:23 Благоразумният човек покрива знанието си, А сърцето на безумните изказва глупостта си.

 12:24 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.

 12:25 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.

 12:26 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.

 12:27 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.

 12:28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.

                             

                                                                 ГЛАВА  13

 13:1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

 13:2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

 13:3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

 13:4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

 13:5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

 13:6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

 13:7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

 13:8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

 13:9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

 13:10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

 13:11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

 13:12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

 13:13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

 13:14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

 13:15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

 13:16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

 13:17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.

 13:18 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

 13:19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

 13:20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

 13:21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

 13:22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

 13:23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

 13:24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

 13:25 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

                             

                                                                 ГЛАВА  14

 14:1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

 14:2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

 14:3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

 14:4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

 14:5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

 14:6 Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

 14:7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

 14:8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

 14:9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

 14:10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

 14:11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

 14:12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

 14:13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

 14:14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

 14:15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

 14:16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

 14:17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

 14:18 Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

 14:19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

 14:20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

 14:21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

 14:22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност ще се показват към тия, които измислят добро

 14:23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

 14:24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

 14:25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цяла измама.

 14:26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

 14:27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

 14:28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

 14:29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

 14:30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

 14:31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

 14:32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

 14:33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

 14:34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

 14:35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

                             

                                                                 ГЛАВА  15

 15:1 Мек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

 15:2 Езикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.

 15:3 Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

 15:4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

 15:5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

 15:6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.

 15:7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.

 15:8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

 15:9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

 15:10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

 15:11 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

 15:12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

 15:13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

 15:14 Сърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.

 15:15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

 15:16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

 15:17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

 15:18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

 15:19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.

 15:20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

 15:21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

 15:22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

 15:23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!

 15:24 За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу.

 15:25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

 15:26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

 15:27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

 15:28 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

 15:29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

 15:30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

 15:31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

 15:32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

 15:33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

                             

                                                                 ГЛАВА  16

 16:1 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

 16:2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

 16:3 Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

 16:4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

 16:5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

 16:6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

 16:7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

 16:8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

 16:9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

 16:10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

 16:11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

 16:12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

 16:13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

 16:14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

 16:15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

 16:16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

 16:17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

 16:18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

 16:19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

 16:20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

 16:21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

 16:22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

 16:23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

 16:24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

 16:25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

 16:26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

 16:27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

 16:28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

 16:29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

 16:30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

 16:31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

 16:32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

 16:33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

                             

                                                                 ГЛАВА  17

 17:1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

 17:2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

 17:3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

 17:4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

 17:5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

 17:6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

 17:7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

 17:8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

 17:9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

 17:10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

 17:11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

 17:12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

 17:13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

 17:14 Започването на разпра е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

 17:15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

 17:16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

 17:17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

 17:18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

 17:19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

 17:20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

 17:21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

 17:22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

 17:23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

 17:24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

 17:25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

 17:26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

 17:27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

 17:28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.

                             

                                                                 ГЛАВА  18

 18:1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

 18:2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

 18:3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

 18:4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

 18:5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

 18:6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

 18:7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

 18:8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

 18:9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

 18:10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

 18:11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

 18:12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

 18:13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

 18:14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подига унилия дух?

 18:15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

 18:16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

 18:17 Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

 18:18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

 18:19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

 18:20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

 18:21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

 18:22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

 18:23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

 18:24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

                             

                                                                 ГЛАВА  19

 19:1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

 19:2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква пътя си.

 19:3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

 19:4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

 19:5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

 19:6 Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

 19:7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

 19:8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

 19:9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

 19:10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

 19:11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

 19:12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

 19:13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

 19:14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

 19:15 Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

 19:16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

 19:17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

 19:18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине {Или: И да го не щади душата ти за викането му.}.

 19:19 Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

 19:20 Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

 19:21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

 19:22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

 19:23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

 19:24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

 19:25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

 19:26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

 19:27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

 19:28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

 19:29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

                             

                                                                 ГЛАВА  20

 20:1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

 20:2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

 20:3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

 20:4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жетва, не ще има нищо.

 20:5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

 20:6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

 20:7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

 20:8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

 20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

 20:10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

 20:11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

 20:12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

 20:13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

 20:14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

 20:15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

 20:16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

 20:17 Хляб спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

 20:18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

 20:19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

 20:20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

 20:21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

 20:22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.

 20:23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.

 20:24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

 20:25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

 20:26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.

 20:27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

 20:28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

 20:29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

 20:30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

                             

                                                                 ГЛАВА  21

 21:1 Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.

 21:2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.

 21:3 Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва

 21:4 Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.

 21:5 Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.

 21:6 Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.

 21:7 Грабителството на нечестивите ще ги отвлече, Защото отказват да вършат това, което е право.

 21:8 Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.

 21:9 По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

 21:10 Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.

 21:11 Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание.

 21:12 Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.

 21:13 Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.

 21:14 Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.

 21:15 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.

 21:16 Човек, който се отбие от пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите {Или: Сенките.}.

 21:17 Който обича удоволствие осиромашава, Който обича вино и масло не забогатява.

 21:18 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.

 21:19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.

 21:20 Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.

 21:21 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и чест.

 21:22 Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.

 21:23 Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.

 21:24 Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.

 21:25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят,

 21:26 Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.

 21:27 Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!

 21:28 Лъжливият свидетел ще загине, А човек, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.

 21:29 Нечестив човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.

 21:30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.

 21:31 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.

                             

                                                                 ГЛАВА  22

 22:1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.

 22:2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

 22:3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

 22:4 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

 22:5 Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

 22:6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

 22:7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

 22:8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

 22:9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

 22:10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

 22:11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

 22:12 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.

 22:13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

 22:14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

 22:15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

 22:16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

 22:17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

 22:18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

 22:19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.

 22:20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

 22:21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

 22:22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

 22:23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

 22:24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

 22:25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

 22:26 Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

 22:27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

 22:28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

 22:29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

                             

                                                                 ГЛАВА  23

 23:1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

 23:2 Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.

 23:3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

 23:4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

 23:5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел що лети към небето.

 23:6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

 23:7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

 23:8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

 23:9 Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

 23:10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

 23:11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

 23:12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

 23:13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.

 23:14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

 23:15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

 23:16 Да! сърцето {Еврейски: Вътрешностите.} ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

 23:17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,

 23:18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

 23:19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

 23:20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

 23:21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.

 23:22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

 23:23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

 23:24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

 23:25 Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

 23:26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

 23:27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

 23:28 Да! тя причаква като за плячка, И умножава числото на неверните между човеците.

 23:29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

 23:30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

 23:31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

 23:32 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.

 23:33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

 23:34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

 23:35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?

                             

                                                                 ГЛАВА  24

 24:1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

 24:2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

 24:3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

 24:4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

 24:5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

 24:6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

 24:7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

 24:8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

 24:9 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

 24:10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

 24:11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

 24:12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

 24:13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.

 24:14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

 24:15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

 24:16 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

 24:17 Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

 24:18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

 24:19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

 24:20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

 24:21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

 24:22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?

 24:23 И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

 24:24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

 24:25 Но които го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

 24:26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.

 24:27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

 24:28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

 24:29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

 24:30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

 24:31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

 24:32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

 24:33 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

 24:34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,

                             

                                                                 ГЛАВА  25

 25:1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

 25:2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

 25:3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

 25:4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

 25:5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда.

 25:6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

 25:7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

 25:8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти.

 25:9 Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,

 25:10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

 25:11 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.

 25:12 Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

 25:13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

 25:14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.

 25:15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

 25:16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

 25:17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

 25:18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.

 25:19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

 25:20 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

 25:21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

 25:22 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

 25:23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

 25:24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

 25:25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

 25:26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.

 25:27 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.

 25:28 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.

                             

                                                                 ГЛАВА  26

 26:1 Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

 26:2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

 26:3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

 26:4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

 26:5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

 26:6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

 26:7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

 26:8 Както оня, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

 26:9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

 26:10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

 26:11 Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

 26:12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

 26:13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

 26:14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

 26:15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

 26:16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

 26:17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

 26:18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

 26:19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

 26:20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

 26:21 Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

 26:22 Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

 26:23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

 26:24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

 26:25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

 26:26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

 26:27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

 26:28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.

                             

                                                                 ГЛАВА  27

 27:1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

 27:2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

 27:3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

 27:4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

 27:5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.

 27:6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

 27:7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

 27:8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

 27:9 Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

 27:10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

 27:11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

 27:12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

 27:13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.

 27:14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

 27:15 Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

 27:16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

 27:17 Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

 27:18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

 27:19 Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

 27:20 Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат.

 27:21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човек се изпитва чрез онова, с което се хвали.

 27:22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

 27:23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

 27:24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

 27:25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

 27:26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} купуване на нива.

 27:27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

                             

                                                                 ГЛАВА  28

 28:1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните са смели като млад лъв.

 28:2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.

 28:3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.

 28:4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.

 28:5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.

 28:6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.

 28:7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.

 28:8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.

 28:9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

 28:10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.

 28:11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.

 28:12 Когато тържествуват праведните има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.

 28:13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

 28:14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.

 28:15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.

 28:16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.

 28:17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

 28:18 Който ходи непорочно ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.

 28:19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне {Еврейски: Пълен със сиромашия.} сиромашия.

 28:20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

 28:21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.

 28:22 Който има лошо око, бърза да се обогати, А не знае, че немотия ще го постигне.

 28:23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

 28:24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.

 28:25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.

 28:26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.

 28:27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.

 28:28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.

                             

                                                                 ГЛАВА  29

 29:1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, Внезапно ще се съкруши и то без поправление.

 29:2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.

 29:3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.

 29:4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придирва подаръци я съсипва.

 29:5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.

 29:6 В беззаконието на лош човек има примка, А праведният пее и се радва.

 29:7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.

 29:8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.

 29:9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.

 29:10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат {Еврейски: Питат.} за живота му.

 29:11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.

 29:12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.

 29:13 Сиромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.

 29:14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.

 29:15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.

 29:16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.

 29:17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наслада на душата ти.

 29:18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.

 29:19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.

 29:20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

 29:21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син {Или: Ще излезе упорит.}.

 29:22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.

 29:23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.

 29:24 Който е съдружник с крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.

 29:25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

 29:26 Мнозина търсят благоволението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.

 29:27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.

                             

                                                                 ГЛАВА  30

 30:1 Думите на Якеевия син Агур, Массовия цар, Които той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;

 30:2 Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;

 30:3 Понеже не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.

 30:4 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш!

 30:5 Всяко слово Божие е опитано; Той е щит на тия, които уповават на Него.

 30:6 Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се укажеш лъжец.

 30:7 Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра: -

 30:8 Отдалечи от мене измамата и лъжата; Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;

 30:9 Да не би да се преситя, и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И да употребя скверно името на моя Бог.

 30:10 Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.

 30:11 Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.

 30:12 Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.

 30:13 Има поколение - колко високо са очите им И колко са надигнати клепачите им!

 30:14 Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.

 30:15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига! -

 30:16 Адът и неплодната утроба, Земята, която не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига;

 30:17 Окото, което се присмива на баща си, И презира покорност към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.

 30:18 Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:

 30:19 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.

 30:20 Такъв е пътят и на жена прелюбодейка - Яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.

 30:21 Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи:

 30:22 Поради слуга, когато стане цар, И безумен, когато се насити с хляб;

 30:23 Поради омразна жена, когато се омъжи, И слугиня, която измества господарката си.

 30:24 Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:

 30:25 Мравките, които не са силни люде, Но лете приготвят храната си;

 30:26 Кролиците, които са слаби люде, Но поставят жилищата си на канара;

 30:27 Скакалците, които нямат цар, Но излизат всички по дружини;

 30:28 И гущерът, който можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.

 30:29 Три неща има, които вървят величаво, Дори четири, които ходят благородно:

 30:30 Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща надире пред никого;

 30:31 Стегнатият през корем кон; козелът; И царят, против когото не може да се въстава.

 30:32 Ако си постъпил безумно, като си се надигнал, Или ако си намислил зло, тури ръка на устата си.

 30:33 Защото както, като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.

                             

                                                                 ГЛАВА  31

 31:1 Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

 31:2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

 31:3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

 31:4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?

 31:5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

 31:6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

 31:7 За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

 31:8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

 31:9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

 31:10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

 31:11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

 31:12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

 31:13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

 31:14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

 31:15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

 31:16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

 31:17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

 31:18 Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

 31:19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

 31:20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

 31:21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

 31:22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

 31:23 Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

 31:24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

 31:25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

 31:26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

 31:27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

 31:28 Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, казвайки:

 31:29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

 31:30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

 31:31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.