Неемия

 

                                    КНИГАТА  НА  НЕЕМИЯ

                                                                ГЛАВА  1

 1:1 Историята на Неемия, Ахалиевия Син. В месец Хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса,

 1:2 един от братята ми, Ананий, дойде от Юда, той и някои други: и попитах ги за избавените юдеи оцелели от плена, и за Ерусалим.

 1:3 И те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън.

 1:4 А когато чух тия думи, седнах та плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки:

 1:5 Моля Ти се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който пазиш завет и милост към тия, които Те любят и изпълняват Твоите заповеди,

 1:6 дано бъде сега ухото Ти внимателно, и очите Ти отворени, за да слушаш, молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги израилтяните, и като изповядвам греховете на израилтяните, с които сме Ти съгрешили. И аз и бащиният ми дом сме съгрешили;

 1:7 много се развратихме пред Тебе, и не опазихме заповедите, повеленията и съдбите, които Ти даде на слугата Си Моисея.

 1:8 Спомни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Моисея като си рекъл: Ако престъпите, Аз ще ви разпръсна между племената;

 1:9 но ако се обърнете към Мене, и пазите заповедите Ми и ги вършите, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и от там ще ги събера, и ще ги доведа на мястото, което избрах за да настаня там името Си.

 1:10 А тия са Твои слуги и Твои люде, които си избавил с голямата Си сила и с мощната Си ръка.

 1:11 Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред тоя човек. (Защото аз бях виночерпец на царя).

                             

                                                                 ГЛАВА  2

 2:1 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал по-напред посърнал пред него,

 2:2 затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

 2:3 И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.

 2:4 Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;

 2:5 после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

 2:6 Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.

 2:7 Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,

 2:8 и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

 2:9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).

 2:10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.

 2:11 Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.

 2:12 Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.

 2:13 Излязох нощем през портата на долината та дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.

 2:14 Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.

 2:15 Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах.

 2:16 А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.

 2:17 Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.

 2:18 И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.

 2:19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?

 2:20 А аз като им отговорих, рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.

                             

                                                                 ГЛАВА  3

 3:1 Тогава първосвещеник Елиасив и братята му свещениците станаха та съградиха овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите й, дори до кулата Мея я осветиха, до кулата Ананеил.

 3:2 И до него градяха ерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син.

 3:3 А рибната порта съградиха Сенаевите синове, които, като положиха гредите й, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й.

 3:4 До тях поправяше Меримот, син на Урия, Акосовият син. До него поправяше Месулам, син на Варахия, Месизавеиловият син. До него поправяше Садок, Ваанаевият син.

 3:5 И до него поправяха текойците; но големците им не се впрегнаха в делото на своя Господ.

 3:6 И старата порта поправиха Иодай, Фасеевият син и Месулам, Весодиевият син, които, като положиха гредите й, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й.

 3:7 До тях гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, поправяха до седалището на областния управител отсам реката.

 3:8 До тях поправяше Озиил, Арахиевият син, един от златарите. До него поправяше Анания, един от аптекарите; и те укрепиха Ерусалим до широката стена.

 3:9 До него поправяше Рафаия, Оровият син, началник на половината от Ерусалимския окръг.

 3:10 До тях поправяше, срещу къщата си, Едаия, Арумафовият син. До него поправяше Хатус, Асаваниевият син.

 3:11 А Мелхия, Харимовият син, и Асув, Фаат-моавовият син, поправяха друга част и кулата на пещите.

 3:12 И до тях поправяше, заедно с дъщерите си, Селум, Алоисовият син, началник на половината от Ерусалимския окръг.

 3:13 Портата на долината поправиха Анун и жителите на Заноя, които, като я съградиха, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й; поправиха и хиляда лакти от стената до портата на бунището.

 3:14 А портата на бунището поправи Мелхия, Рихавовият син, началник на Вет-акаремския окръг; и той, като я съгради, постави и вратите й, ключалките й и лостовете й.

 3:15 А портата на извора поправи Селун, Холозеевият син, началник на Масафския окръг, който като я съгради и покри, постави и вратите й, ключалките й и лостовете й; поправи и стената на силоамския водоем при царската градина, дори до стъпалата, които слизат от Давидовия град.

 3:16 След него поправяше Неемия Азвуковият син, началник на половината от Вет-сурския окръг, до мястото срещу Давидовите гробища, и до направения водоем, и до къщата на силните мъже.

 3:17 След него поправяха левитите, начело с Реума, Ваниевият син. До него поправяше Асавия, началник на половината от Кеилския окръг, за своя окръг.

 3:18 След него поправяха братята им, начело с Вавая, Инададовият син, началник на другата половина от Кеилския окръг.

 3:19 До него, Есер, Исусовият син, началник на Масфа, поправяше друга част, срещу нагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената.

 3:20 След него Варух, Заваевият син, поправяше ревностно друга част, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеник Елиасива.

 3:21 След него, Меримот, син на Урия, Акосовия син, поправяше друга част, от вратата на Елиасивовата къща до края на Елиасивовата къща.

 3:22 След него поправяха свещениците, които живееха в тая околност.

 3:23 След тях поправяха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях поправяше Азария, син на Маасия, Ананиевият син, при къщата си.

 3:24 След него, Вануй, Инададовият син, поправяше друга част, от къщата на Азария до къта, дори до ъгъла на стената.

 3:25 Фалал Узаевият син поправяше срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която бе при двора на стражата; и след него поправяше Фадаия, Фаросовият син.

 3:26 (А нетинимите живееха в Офил до мястото срещу портата на водата на изток, и до издадената кула).

 3:27 След него текойците поправяха друга част срещу голямата издадена кула и до стената на Офил.

 3:28 Над конската порта поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.

 3:29 След тях поправяше Садок, Емировият син, срещу къщата си. След него поправяше вратарят на източната порта Семаия, Сеханиевият син.

 3:30 След него, Анания, Селемиевият син и Анун, шестият син на Салафа, поправяха друга част. След тях поправяше Месулам, Варахиевият син, срещу стаята си.

 3:31 След него поправяше Мелхия, син на златаря, до къщата на нетинимите и на търговците, срещу вратата на Мифкада и до нагорнището при ъгъла.

 3:32 А между нагорнището, при ъгъла и овчата порта, поправяха златарите и търговците.

                             

                                                                 ГЛАВА  4

 4:1 А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.

 4:2 И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

 4:3 А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена.

 4:4 Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.

 4:5 Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

 4:6 Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината от височината си; защото людете имаха присърце работата.

 4:7 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;

 4:8 и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

 4:9 А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.

 4:10 Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

 4:11 А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.

 4:12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.

 4:13 Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

 4:14 И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

 4:15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.

 4:16 И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха {Еврейски: Бяха зад.} целия Юдов дом.

 4:17 Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

 4:18 и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.

 4:19 И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;

 4:20 затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

 4:21 Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

 4:22 И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

 4:23 И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше на водата да се мие.

                             

                                                                 ГЛАВА  5

 5:1 По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

 5:2 Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.

 5:3 А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на глада.

 5:4 Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

 5:5 Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго яче, защото други имат нивите и лозята ни.

 5:6 И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

 5:7 Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

 5:8 Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.

 5:9 Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

 5:10 Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихвоимство.

 5:11 Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

 5:12 Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

 5:13 Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

 5:14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата {Еврейски: Яли хляба,} на областен управител.

 5:15 А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

 5:16 Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

 5:17 При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

 5:18 А това що се готвеше за мене всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

 5:19 Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за тия люде.

                             

                                                                 ГЛАВА  6

 6:1 А Санавалат, Товия, арабинът Гисам, и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,

 6:2 Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в едно от селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.

 6:3 И пратих им човеци да кажат: Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?

 6:4 И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.

 6:5 Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,

 6:6 в което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар.

 6:7 Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно.

 6:8 Тогава пратих до него човеци да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си.

 6:9 Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми.

 6:10 Тогава аз отидох в къщата на Семаия син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той ми каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият.

 6:11 Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма за да избави живота си? Не ща да вляза.

 6:12 И познах, че, ето, Бог не бе го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкупили.

 6:13 С тая цел бе подкупен, да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и те да имат причина, да злословят, за да ме укорят.

 6:14 Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалата според тия техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат.

 6:15 Така се свърши стената на двадесет и петия ден от месец Елул, за петдесет и два дни.

 6:16 И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.

 6:17 При това, в ония дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия, и писма от Товия дохождаха до тях.

 6:18 Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат привързани, понеже бе зет на Сехания Араховия син, и син му Иоанан бе взел за жена дъщерята на Месулама Варахиевия син.

 6:19 Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха нему. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.

                             

                                                                 ГЛАВА  7

 7:1 А като се съгради стената и поставих вратите, и определиха се вратарите, певците и левитите,

 7:2 предадох Ерусалим под грижата на брата си Анания и на началника на крепостта Анания; защото беше верен човек и боеше се от Бога повече от мнозина.

 7:3 И рекох им: Да се не отварят ерусалимските порти преди да припече слънцето; и вратите да остават заключени и залостени до тогаз, до когато не стоят стражите да пазят при тях; и поставете стражи из ерусалимските жители, всеки на стражата си, всеки срещу къщата си.

 7:4 А градът бе широк и голям, и людете в него малцина, и нямаше къщи построени.

 7:5 И моят Бог тури в сърцето ми да събера благородните, по-първите човеци и людете, за да бъдат изброени по родословие. И намерих книгата на родословието на ония, които възлязоха най-напред, намерих и писано в нея:

 7:6 Ето човеците на Вавилонската област, които възлязоха от плена на закараните, които вавилонският цар Навуходоносор бе преселил, и които се върнаха в Ерусалим и в Юда, всеки в града си,

 7:7 които дойдоха със Зоровавела, Исуса, Неемия, Азария, Раамия, Наамания, Мардохея, Валасана, Мисиерета, Вагуя, Наума и Ваана. Числото на мъжете от Израилевите люде беше следното:

 7:8 Фаросови потомци, две хиляди и сто и седемдесет и двама души.

 7:9 Сефатиеви потомци, триста и седемдесет и двама души.

 7:10 Арахови потомци, шестстотин и петдесет и двама души.

 7:11 Фаат-моавови потомци, от Исусовите и Иоавовите потомци, две хиляди и осемстотин и осемнадесет души.

 7:12 Еламови потомци, хиляда и двеста и петдесет и четири души.

 7:13 Затуеви потомци, осемстотин и четиридесет и пет души.

 7:14 Закхееви потомци, седемстотин и шестнадесет души.

 7:15 Вануеви потомци, шестстотин и четиридесет и осем души.

 7:16 Виваеви потомци, шестстотин и двадесет и осем души.

 7:17 Азгадови потомци, две хиляди и триста и двадесет и двама души.

 7:18 Адоникамови потомци, шестстотин и шестдесет и седем души.

 7:19 Вагуеви потомци, две хиляди и шестстотин и седем души.

 7:20 Адинови потомци, шестстотин и петдесет и пет души.

 7:21 Атирови потомци, от Езекия, деветдесет и осем души.

 7:22 Асумови потомци, триста и двадесет и осем души.

 7:23 Висаеви потомци, триста и двадесет и четири души.

 7:24 Арифови потомци, сто и дванадесет души.

 7:25 Гаваонски мъже, деветдесет и пет души.

 7:26 Витлеемски и нетофатски мъже, сто и осемдесет и осем души.

 7:27 Анатотски мъже, сто и двадесет и осем души.

 7:28 Вет-асмаветски мъже, четиридесет и двама души.

 7:29 Мъже от Кириатиарим, от Хефира и от Вирот, седемстотин и четиридесет и трима души.

 7:30 Мъже от Рама и от Гава, шестстотин и двадесет и един човека.

 7:31 Мъже от Михмас, сто и двадесет и двама души.

 7:32 Мъже от Ветил и от Гай, сто и двадесет и трима души.

 7:33 Мъже от другия Нево, петдесет и двама души.

 7:34 Потомци на другия Елам, хиляда и двеста и петдесет и четири души.

 7:35 Харимови потомци, триста и двадесет души.

 7:36 Мъже от Ерихон, триста и четиридесет и пет души.

 7:37 Мъже от Лод, от Адид и от Оно, седемстотин и двадесет и един човек.

 7:38 Мъже от Сеная, три хиляди и деветстотин и тридесет души.

 7:39 Свещениците: Едаеви потомци, от Исусовия дом, деветстотин и седемдесет и трима души.

 7:40 Емирови потомци, хиляда и петдесет и двама души.

 7:41 Пасхорови потомци, хиляда и четиридесет и седем души.

 7:42 Харимови потомци, хиляда и седемнадесет души.

 7:43 Левитите: Исусови потомци от Кадмиила, от Одавиевите потомци, седемдесет и четири души.

 7:44 Певците: Асофови потомци, сто и четиридесет и осем души.

 7:45 Вратарите: Селумови потомци, Атирови потомци, Талмонови потомци, Акувови потомци, Атитаеви потомци, Соваеви потомци, сто и тридесет и осем души.

 7:46 Нетинимите: Сихаеви потомци, Асуфови потомци, Таваотови потомци,

 7:47 Киросови потомци, Сиаеви потомци, Фадонови потомци,

 7:48 Леванаеви потомци, Агаваеви потомци, Салмаеви потомци,

 7:49 Ананови потомци, Гедилови потомци, Гаарови потомци,

 7:50 Реаеви потомци, Расинови потомци, Некодаеви потомци,

 7:51 Газамови потомци, Озаеви потомци, Фасееви потомци,

 7:52 Висаеви потомци, Меунимови потомци, Нафусесимови потомци,

 7:53 Ваквукови потомци, Акуфаеви потомци, Арурови потомци,

 7:54 Васалотови потомци, Меидаеви потомци, Арсаеви потомци,

 7:55 Варкосови потомци, Сисарови потомци, Тамаеви потомци,

 7:56 Насиеви потомци и Атифаеви потомци.

 7:57 Потомци на Соломоновите слуги: Сотаиеви потомци, Соферетови потомци, Феридови потомци,

 7:58 Яалаеви потомци, Дарконови потомци, Гедилови потомци,

 7:59 Сефатиеви потомци, Атилови потомци, Фохеретови потомци от Севаим, Амонови потомци.

 7:60 Всичките нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха триста и деветдесет и двама души.

 7:61 А ето ония, които възлязоха от Тел-мелах, Тел-ариса, Херув, Адон и Емир, но не можеха да покажат бащините си домове, нито рода си, дали бяха от Израиля:

 7:62 Делаиеви потомци, Товиеви потомци, Некодаеви потомци, шестстотин и четиридесет и двама души.

 7:63 И от свещениците: Аваиеви потомци, Акосови потомци, потомци на Варзелая, който взе жена от дъщерите на галаадеца Варзелай и се нарече с тяхното име;

 7:64 те потърсиха регистъра си между преброените по родословие, но не се намери; затова, те бидоха извадени от свещенството като скверни.

 7:65 И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща докле не настане свещеник с Урим и Тумим.

 7:66 Всичките купно събрани бяха четиридесет и две хиляди и триста и шестдесет души,

 7:67 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди и триста тридесет и седем души. Те имаха и двеста и четиридесет и пет певци и певици.

 7:68 Конете им бяха седемстотин и тридесет и шест; мъските им, двеста и четиридесет и пет;

 7:69 камилите им, четиристотин и тридесет и пет; а ослите им, шест хиляди и седемстотин и двадесет.

 7:70 А някои от началниците на бащините домове дадоха за делото: управителят внесе в съкровищницата хиляда драхми злато, петдесет легени и петстотин и тридесет свещенически одежди.

 7:71 И някои от началниците на бащините домове внесоха в съкровищницата за делото двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста фунта сребро.

 7:72 И внесеното от другите люде бе двадесет хиляди драхми злато, две хиляди фунта сребро, и шестдесет и седем свещенически одежди.

 7:73 Така свещениците, левитите, вратарите, певците, някои от людете, нетинимите и целият Израил се заселиха в градовете си; когато настъпи седмият месец, израилтяните бяха вече в градовете си.

                             

                                                                 ГЛАВА  8

 8:1 Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля.

 8:2 И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират.

 8:3 И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието {Еврейски: Ушите.} на всичките люде беше в книгата на закона.

 8:4 А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тая цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасия отдясно му; а отляво му, Федаия, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам.

 8:5 И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави.

 8:6 И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята.

 8:7 А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като стояха людете на местата си.

 8:8 Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното.

 8:9 И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона).

 8:10 Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила.

 8:11 И левитите усмириха всичките люде, като казваха: Мълчете, защото денят е свет; и не тъжете.

 8:12 И така, всичките отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове, и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.

 8:13 И на втория ден началниците на бащините домове на всичките люде, и свещениците и левитите, се събраха при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона.

 8:14 И намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Моисея на израилтяните да живеят в колиби в празника на седмия месец,

 8:15 и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, па и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората та донесете маслинени клони, клони от дива маслина, мирсинени клони, палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното.

 8:16 И тъй, людете излязоха та донесоха клони, и направиха се колиби, всеки по покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта.

 8:17 Цялото събрание от ония, които бяха се върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исуса, Навиевия син, до оня ден израилтяните не бяха правили така. И стана много голямо веселие.

 8:18 При това, всеки ден, от първия ден до последния ден, четеше се от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.

                             

                                                                 ГЛАВА  9

 9:1 След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си,

 9:2 Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

 9:3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през друга четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.

 9:4 Тогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, - застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог.

 9:5 После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.

 9:6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

 9:7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;

 9:8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.

 9:9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.

 9:10 Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес.

 9:11 Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.

 9:12 При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.

 9:13 Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;

 9:14 и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея.

 9:15 Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.

 9:16 Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

 9:17 те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.

 9:18 Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства,

 9:19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.

 9:20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни.

 9:21 Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.

 9:22 При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

 9:23 И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.

 9:24 И тъй, чадата им влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

 9:25 И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.

 9:26 Но те не се покоряваха, подигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства.

 9:27 Затова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.

 9:28 Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

 9:29 Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха {Еврейски: Втвърдяваха плешката си.} към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си та не слушаха.

 9:30 Въпреки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

 9:31 Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

 9:32 Сега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес.

 9:33 Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действувал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

 9:34 Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

 9:35 Защото те през време на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела.

 9:36 Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето, роби сме в нея.

 9:37 Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

 9:38 Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.

                             

                                                                 ГЛАВА  10

 10:1 А ония, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син и Седекия,

 10:2 Сераия, Азария, Еремия,

 10:3 Пасхор, Амария, Мелхия,

 10:4 Хатус, Севания, Малух,

 10:5 Харим, Меримот, Авдия,

 10:6 Даниил, Ганатон, Варух,

 10:7 Месулам, Авия, Миамин,

 10:8 Маазия, Велгай и Семаия; те бяха свещеници.

 10:9 Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;

 10:10 и братята им Севания, Одия, Келита, Фелаия, Анан,

 10:11 Михей, Реов, Асавия,

 10:12 Закхур, Серевия, Севания,

 10:13 Одия, Ваний и Венину.

 10:14 Началници на людете: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,

 10:15 Вуний, Азгад, Вивай,

 10:16 Адония, Вагуй, Адин,

 10:17 Атир, Езекия, Азур,

 10:18 Одия, Асум, Висай,

 10:19 Ариф, Анатот, Невай,

 10:20 Магфиас, Месулам, Изир,

 10:21 Месизавеил, Садок, Ядуа,

 10:22 Фелатия, Анан, Анаия,

 10:23 Осия, Анания, Асув,

 10:24 Алоис, Филея, Совив,

 10:25 Реум, Асавна, Маасия,

 10:26 Ахия, Анан, Ганан,

 10:27 Малух, Харим и Ваана.

 10:28 А останалите от людете, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които бяха се отделили от племената на земите и се прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,

 10:29 присъединиха се към братята си, големците си, и постъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Моисея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Иеова нашия Господ, съдбите Му и повеленията Му;

 10:30 и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;

 10:31 и ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от обработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.

 10:32 Наредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,

 10:33 за присътствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.

 10:34 И ние - свещениците, левитите и людете - хвърлихме жребие помежду си за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог, според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа нашия Бог според предписаното в закона;

 10:35 и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;

 10:36 и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;

 10:37 и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и да внасяме на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята.

 10:38 И някой свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

 10:39 Защото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.

                             

                                                                 ГЛАВА  11

 11:1 И първенците на людете се заселиха в Ерусалим; а останалите от людете хвърлиха жребие, за да доведат един от десет души да се засели в Ерусалим, в светия град, а деветте части от населението в другите градове.

 11:2 И людете благословиха всички ония човеци, които доброволно предложиха себе си да се заселят в Ерусалим.

 11:3 А ето главните мъже от областта, които се заселиха в Ерусалим; (а в Юдовите градове се заселиха, всеки в притежанието си в градовете им, Израил, свещениците, левитите, нетинимите и потомците на Соломоновите слуги);

 11:4 в Ерусалим се заселиха някои от юдейците и от вениаминците. От юдейците: Атаия син на Озия, син на Амария, син на Сафатия, син на Маалалеила, от Фаресовите потомци;

 11:5 и Маасия син на Варуха, син на Холозея, син на Азаия, син на Адаия, син на Иоярива, син на Захария, син на Силония.

 11:6 Всичките Фаресови потомци, които се заселиха в Ерусалим, бяха четиристотин и шестдесет и осем храбри мъже.

 11:7 А вениаминците бяха следните: Салу син на Месулама, син на Иоада, син на Федаия, син на Колаия, син на Маасия, син на Итиила, син на Исаия;

 11:8 и с тях Гавай и Салай; деветстотин и двадесет и осем души.

 11:9 Иоил, Зехриевият син, беше надзирател над тях, а Юда Сенуиният син, беше втори над града.

 11:10 От свещениците: Едаия, Иояривовият син, Яхин,

 11:11 Сераия син на Хелкия, син на Месулама, син на Садока, син на Мераиота, син на управителя на Божия дом Ахитов;

 11:12 и братята им, които вършеха работата на дома; осемстотин и двадесет и двама души; и Адаия син на Ероама, син на Фелалия, син на Амсия, син на Захария, син на Пасхора, син на Мелхия;

 11:13 и братята му, началници на бащини домове; двеста и четиридесет и двама души; и Амасай син на Азареила, син на Аазая, син на Месилемота, син на Емира;

 11:14 и братята им, силни и храбри мъже, сто и двадесет и осем души; а Завдиил, син на Гедолим, бе надзирател над тях.

 11:15 А от левитите: Семаия син на Асува, син на Азрикама, син на Асавия, син на Вуний;

 11:16 и Саветай и Иозавад, от левитските началници, бяха над външните работи на Божия дом.

 11:17 И Матания син на Михея, син на Завдия, син на Асафа, който ръководеше славословието при молитвата, и Ваквукия, който беше вторият между братята си; и Авда, син на Самуя, син на Галала, син на Едутуна.

 11:18 Всичките левити в светия град бяха двеста и осемдесет и четири души.

 11:19 А вратарите: Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите, бяха сто и седемдесет и двама души.

 11:20 А останалите от Израиля, свещениците и левитите, бяха по всичките Юдови градове, всеки в наследството си.

 11:21 А нетинимите се заселиха в Офил; а Сиха и Гесфа бяха над нетинимите.

 11:22 А надзирателят на левитите в Ерусалим бе Озий син на Вания, син на Асавия, син на Матания, син на Михея, от Асафовите потомци, певците, над работата на Божия дом.

 11:23 Защото имаше царска заповед за тях, и определен дял за певците според нуждата на всеки ден.

 11:24 А Петаия, син на Месизавеила, от потомците на Юдовия син Зара, беше помощник на царя във всичко що се касаеше до людете.

 11:25 А колкото за селата с нивите им, някои от юдейците се заселиха в Кириат-арва и селата й, в Девон и селата му, и в Кавсеил и селата му,

 11:26 и в Иисуя, Молада, Вет-фелет,

 11:27 Асар-суал, Вирсавее и селата му,

 11:28 в Сиклаг, Мекона и селата му,

 11:29 в Ен-римон, Сарая, Ярмут,

 11:30 Заноя, Одолам и селата им, в Лахис и полетата му, и в Азика и селата му. Така се заселиха от Вирсавее до Еномовата долина.

 11:31 А вениаминците се заселиха от Гава нататък, в Михмас, Гаия, Ветил и селата му,

 11:32 в Анатон, Ноб, Анания,

 11:33 Асора, Рама, Гетаим,

 11:34 Адид, Севоим, Невалат,

 11:35 Лод, Оно и в долината на дърводелците.

 11:36 А някои отреди от левитите се заселиха в Юда и във Вениамин.

                             

                                                                 ГЛАВА  12

 12:1 А ето свещениците на левитите, които възлязоха със Зоровавела Салатииловия син и с Исуса: Сараия, Еремия, Ездра,

 12:2 Амария, Малух, Хатус,

 12:3 Сехания, Реум, Меримот,

 12:4 Идо, Ганатон, Авия,

 12:5 Миамин, Маадия, Велга,

 12:6 Семаия, Иоярив, Едаия,

 12:7 Салу, Амок, Хелкия и Едаия. Тия бяха началниците на свещениците и на братята им в дните на Исуса.

 12:8 А левитите: Исус, Вануй, Кадмиил, Серевия, Юда и Матания, който, заедно с братята си, бе над пеенето.

 12:9 А Ваквукия и Уний, братята им, бяха срещу тях в стражите.

 12:10 И Исус роди Иоакима, а Иоаким роди Елиасива, а Елиасив роди Иодая,

 12:11 а Иодай роди Ионатана, а Ионатан роди Ядуя.

 12:12 А в дните на Иоакима свещеници, които бяха и началници на бащини домове, бяха: началник на бащиния дом на Сераия, Мераия; на Еремия, Анания;

 12:13 на Ездра, Месулам; на Амария, Иоанан;

 12:14 на Мелиху, Ионатан; на Севания, Иосиф;

 12:15 на Харима, Адна; на Мераиота, Хелкай;

 12:16 на Идо, Захария; на Ганатона, Месулам;

 12:17 на Авия, Зехрий; на Миниамина, от Моадия, Фелтай;

 12:18 на Велга, Самуа; на Семаия, Ионатан;

 12:19 на Иоярива, Матенай; на Едаия, Озий;

 12:20 на Салая, Калай; на Амока, Евер;

 12:21 на Хелкия, Асавия; и на Едаия, Натанаил.

 12:22 В дните на Елиасива, Иодая, Иоанана и Ядуа левитите бяха записани за началници на бащини домове; също и свещениците през царуването на персиеца Дарий.

 12:23 Левийците, които бяха началници на бащини домове, бяха записани в Книгата на летописите, дори до дните на Иоанана Елиасивовия син.

 12:24 А началниците на левитите бяха: Асавия, Серевия и Исус Кадмииловият син, с братята им срещу тях, назначени да хвалят и песнословят според заповедта на Божия човек Давида, ответно едни срещу други {Еврейски: Стража срещу стража.}.

 12:25 Матания, Ваквукия, Авдия, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари, и пазеха стражата на влагалищата при портите.

 12:26 Тия бяха в дните на Иоакима син на Исуса, син на Иоседека, и в дните на областния управител Неемия, и на свещеник Ездра книжникът.

 12:27 И при посвещаването на ерусалимската стена потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват посвещението с веселие, със славословия и песни, с кимвали, псалтири и арфи.

 12:28 И тъй, дружните певци се събраха, както от ерусалимската околност, така и от нетофатските села.

 12:29 от Вет-галгал, и от селата на Гава и на Азмавет; защото певците си бяха съградили села около Ерусалим.

 12:30 И свещениците и левитите, като очистиха себе си, очистиха и людете, портите и стената.

 12:31 Тогава изкачих Юдовите началници на стената, и определих две големи отделения хвалители; едното отиваше в шествие на дясно върху стената към портата на бунището;

 12:32 и подир тях вървяха Осаия, и половината от Юдовите първенци

 12:33 и Азария, Ездра, Меулам,

 12:34 Юда, Вениамин, Семаия и Еремия,

 12:35 и някои от синовете на свещениците с тръби: Захария син на Ионатана, син на Семаия, син на Матания, син на Михея, син на Закхура, син на Асафа,

 12:36 и братята му: Семаия, Азареил Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Ананий, с музикалните инструменти на Божия човек Давида; и книжника Ездра им беше на чело;

 12:37 и при портата на извора те се изкачиха направо пред себе си по стъпалата на Давидовия град, гдето стената се възвишава над Давидовата къща, дори до портата на водата към изток.

 12:38 А другото отделение хвалители вървеше в противоположна посока, и аз подир тях, тоже и половината от людете, по стената, край кулата на пещите и по широката стена,

 12:39 и над Ефремовата порта, и над старата порта, и над рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до овчата порта, докле застанаха в портата на стражата.

 12:40 Така двете отделения хвалители застанаха в Божия дом, и аз, и половината от видните мъже с мене,

 12:41 и свещениците Елиаким, Маасия, Миниамин, Михей, Елиоинай, Захария и Анания, с тръби,

 12:42 както и Маасия, Семаия, Елеазар, Озий, Иоанан, Малхия, Елам и Езер. И певците запяха със силен глас, с Езраия за водител.

 12:43 И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели премного; още жените и децата се развеселиха; тъй че увеселението на Ерусалим се разчу надалеч.

 12:44 Тоже в същия ден се определиха човеци над стаите за влагалищата, за приносите, за първите плодове, и за десетъците, за да събират в тях от полетата на градовете дяловете узаконени за свещениците и левитите; защото Юда се радваше поради свещениците и левитите, които служеха.

 12:45 Защото те и певците и вратарите пазеха заръчаното от Бога си, и заръчаното за очищението, според заповедта на Давида и сина му Соломона.

 12:46 Защото отдавна, в дните на Давида и на Асафа, имаше главни певци и пеения за хвала и благодарение Богу.

 12:47 И в дните на Зоровавела и в дните на Неемия, целият Израил даваха определените за всеки ден дялове на певците и на вратарите; те посвещаваха даровете си на левитите, а левитите посвещаваха на Аароновите потомци.

                             

                                                                 ГЛАВА  13

 13:1 В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,

 13:2 защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.

 13:3 И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките чужденци смесени с него.

 13:4 А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

 13:5 приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

 13:6 Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,

 13:7 пак дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

 13:8 И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.

 13:9 Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

 13:10 После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побягнали всеки в селото си.

 13:11 Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах побягналите служители та ги поставих на мястото им.

 13:12 Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.

 13:13 И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

 13:14 Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

 13:15 През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна.

 13:16 Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.

 13:17 Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

 13:18 Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.

 13:19 Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

 13:20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

 13:21 Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

 13:22 И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

 13:23 После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

 13:24 чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но приказваха по езика на всеки от тия народи.

 13:25 И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

 13:26 Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

 13:27 А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

 13:28 И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

 13:29 Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

 13:30 Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

 13:31 наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.