Псалми

 

                                                      ПСАЛМИ

                                                                    ГЛАВА  1

 1:1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;

 1:2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

 1:3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.

 1:4 Не е така с нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.

 1:5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;

 1:6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

                             

                                                                 ГЛАВА  2

 2:1 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

 2:2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, като казват:

 2:3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

 2:4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

 2:5 Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

 2:6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

 2:7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

 2:8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

 2:9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

 2:10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.

 2:11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

 2:12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

                             

                                                                 ГЛАВА  3

 3:1 Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене.

 3:2 Мнозина думат за моята душа: Няма за него помощ в Бога. (Села).

 3:3 Но Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, Който възвишава главата ми.

 3:4 С глас извиках, към Господа; И Той ме послуша от светия Си хълм. (Села).

 3:5 И аз легнах и спах; Станах; защото Господ ме поддържа.

 3:6 Няма да се убоя от десетки хиляди от людете, Които навред са се поставили против мене.

 3:7 Стани, Господи; спаси ме, Боже мой; Защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели; Строшил си зъбите на нечестивите.

 3:8 От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде благословението Ти. (Села).

                             

                                                                 ГЛАВА  4

 4:1 За първия певец на струнни инструменти. Давидов псалом. Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми; Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор; Смили се за мене и послушай молитвата ми.

 4:2 Човешки синове, до кога ще обръщате славата ми в безчестие? До кога ще обичате суета и ще търсите лъжа? (Села).

 4:3 Но знайте, че Господ е отделил за Себе Си Своя угодник; Господ ще слуша, когато викам към Него.

 4:4 Треперете и не съгрешавайте; Размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете. (Села).

 4:5 Принасяйте жертви на правда, И надявайте се на Господа.

 4:6 Мнозина думат: Кой ще ни покаже доброто? Господи, издигни над нас светлостта на лицето Си.

 4:7 Турил си в сърцето ми радост. По-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното.

 4:8 Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност.

                             

                                                                 ГЛАВА  5

 5:1 На първия певец на духови инструменти. Давидов псалом. Послушай Господи, думите ми; Внимавай на размишлението ми,

 5:2 Слушай гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; Защото на Тебе се моля.

 5:3 Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям молитвата си към Тебе, и ще очаквам.

 5:4 Защото Ти не си Бог, Който се удоволствуваш в беззаконие; Нечистият няма да живее при Тебе,

 5:5 Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;

 5:6 Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.

 5:7 Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм.

 5:8 Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми, Направи пътя Си ясен пред мене.

 5:9 Защото непоколебимост няма в устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; С езика си ласкаят.

 5:10 Имай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили; Изрини ги поради многото им престъпления, Защото са се повдигали против Тебе.

 5:11 Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе; Винаги ще се радват, защото Ти им си покровител; И ще ликуват в Тебе ония, които любят Твоето име.

 5:12 Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, Ще го покриеш с благоволение като с щит.

                             

                                                                 ГЛАВА  6

 6:1 За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.

 6:2 Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.

 6:3 Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?

 6:4 Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;

 6:5 Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата шеол е заменена с} кой ще те славослови?

 6:6 Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.

 6:7 Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.

 6:8 Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;

 6:9 Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.

 6:10 Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.

                             

                                                                 ГЛАВА  7

 7:1 Оплакване на Давида, което той пя Господу поради думите на вениаминеца Хус. Господи Боже мой, на Тебе уповавам; Спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме;

 7:2 Да не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител.

 7:3 Господи Боже мой, ако съм сторил аз това, - Ако има в ръцете ми беззаконие,

 7:4 Ако съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене, Или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител,

 7:5 То нека подгони неприятелят душата ми и я стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. (Села).

 7:6 Стани, Господи, в гнева Си; Подигни се срещу яростта на противниците ми, И събуди се заради мене, Ти, Който си отредил съда.

 7:7 И нека събраните племена те обикалят; И ти се върни да седнеш на високо над тях.

 7:8 Господ съди племената; Съди и мене, Господи, според правдата ми; И според моето незлобие нека ми бъде.

 7:9 Нека се спре вече беззаконието на нечестивите; А праведният утвърди Ти, Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите.

 7:10 Моята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце.

 7:11 Бог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден на нечестивия.

 7:12 Ако се не обърне нечестивия, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си.

 7:13 Приготвил е против него и смъртоносни оръдия; Прави стрелите Си огнени стрели.

 7:14 Ето, нечестивият е в мъки да роди беззаконие, Зачна нечестие и роди лъжа.

 7:15 Изкопал е ров и направил го дълбок; Но той сам ще падне в ямата, която направи.

 7:16 Нечестието му ще се върне на самата негова глава, И насилието му ще слезе на самото негово теме.

 7:17 Аз ще хваля Господа за Неговата правда, И ще възпявам името на Всевишния Господ.

                             

                                                                 ГЛАВА  8

 8:1 За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом. Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата.

 8:2 Из устата на младенците и сучещите Укрепил Си сила поради противниците Си, За да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.

 8:3 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,

 8:4 Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?

 8:5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите {Или: Божеството.}, И със слава и чест си го увенчал.

 8:6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му,

 8:7 Всичките овце и говеда, Още и животните на полето,

 8:8 Въздушните птици, морските риби, И всичко що минава през морските пътища.

 8:9 Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!

                             

                                                                 ГЛАВА  9

 9:1 За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще Те славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

 9:2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;

 9:3 Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.

 9:4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

 9:5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.

 9:6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете им, та и поменът им загина.

 9:7 Но Господ седи Цар до века, Приготвил е престола Си за съд,

 9:8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

 9:9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.

 9:10 И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.

 9:11 Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;

 9:12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни уповаващите на Него, Не забравя викането на кротките.

 9:13 Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, която ми причиняват ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;

 9:14 За да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, И за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

 9:15 Народите затънаха в ямата, която сами направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.

 9:16 Господ е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).

 9:17 Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.

 9:18 Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.

 9:19 Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.

 9:20 Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).

                             

                                                                 ГЛАВА  10

 10:1 (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във време на неволя?

 10:2 (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.

 10:3 (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

 10:4 (24)Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.

 10:5 (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

 10:6 (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.

 10:7 (27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

 10:8 (28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

 10:9 (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

 10:10 (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

 10:11 (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

 10:12 (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

 10:13 (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?

 10:14 (34)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да ги хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

 10:15 (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

 10:16 (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

 10:17 (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

 10:18 (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

                             

                                                                 ГЛАВА  11

 11:1 (По слав. 10). За първия певец. Давидов псалом. На Господа уповавам; Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица?

 11:2 Понеже, ето, нечестивите запъват лък, Приготвят стрелите си на тетивите, За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце.

 11:3 Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил?

 11:4 Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.

 11:5 Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.

 11:6 Над нечестивите ще навали примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.

 11:7 Защото праведният Бог обича правдата; Праведният човек ще гледа лицето Му.

                             

                                                                 ГЛАВА  12

 12:1 (По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

 12:2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.

 12:3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

 12:4 На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

 12:5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.

 12:6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

 12:7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

 12:8 При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.

                             

                                                                 ГЛАВА  13

 13:1 (По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене?

 13:2 До кога ще имаш борба {Еврейски: Съветвания.} в душата Си, Болки в сърцето Си всеки ден? До кога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?

 13:3 Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт;

 13:4 Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.

 13:5 Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти.

 13:6 Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.

                             

                                                                 ГЛАВА  14

 14:1 (По слав. 13). За първия певец. Давидов псалом. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

 14:2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

 14:3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

 14:4 Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Господа?

 14:5 Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

 14:6 Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

 14:7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

                             

                                                                 ГЛАВА  15

 15:1 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?

 15:2 Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;

 15:3 Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема да хвърли укор против ближния си,

 15:4 Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, ако и да се е клел за своя повреда не се отмята;

 15:5 Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.

                             

                                                                 ГЛАВА  16

 16:1 (По слав. 15). Давидова песен {Псалми 50-60, надписите.} Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.

 16:2 Рекох Господу: Ти си Господ мой; Вън от Тебе няма добро за мене.

 16:3 В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.

 16:4 Скърбите на ония, които заменят Иеова с друг бог, ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената на боговете им.

 16:5 Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.

 16:6 За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.

 16:7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.

 16:8 Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.

 16:9 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата {Еврейски: Славата.} ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.

 16:10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.

 16:11 Ще ми изявиш пътя на живота; Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.

                             

                                                                 ГЛАВА  17

 17:1 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

 17:2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

 17:3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

 17:4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

 17:5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

 17:6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, и послушай думите ми.

 17:7 Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.

 17:8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

 17:9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

 17:10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

 17:11 Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

 17:12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

 17:13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

 17:14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

 17:15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.

                             

                                                                 ГЛАВА  18

 18:1 (По слав. 17). За първия певец. Псалом на Господния слуга {Псал. 36, надписа.} Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.

 18:2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.

 18:3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

 18:4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.

 18:5 Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.

 18:6 В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.

 18:7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

 18:8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

 18:9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.

 18:10 Възседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила.

 18:11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.

 18:12 От святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.

 18:13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.

 18:14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.

 18:15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.

 18:16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.

 18:17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.

 18:18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

 18:19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.

 18:20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,

 18:21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

 18:22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.

 18:23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.

 18:24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

 18:25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.

 18:26 Към чистия, чист ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.

 18:27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.

 18:28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми.

 18:29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

 18:30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

 18:31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?

 18:32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,

 18:33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.

 18:34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.

 18:35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благост ме е направила велик.

 18:36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

 18:37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.

 18:38 Стрих ги, та не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.

 18:39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

 18:40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

 18:41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.

 18:42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.

 18:43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,

 18:44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.

 18:45 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.

 18:46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,

 18:47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,

 18:48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.

 18:49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

 18:50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.

                             

                                                                 ГЛАВА  19

 19:1 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.

 19:2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.

 19:3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,

 19:4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,

 19:5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.

 19:6 То излиза от единия край на небето, И обикаля до другия му край; От топлината му нищо не се укрива.

 19:7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

 19:8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;

 19:9 Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.

 19:10 Желателни са повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.

 19:11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.

 19:12 Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения.

 19:13 Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.

 19:14 Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.

                             

                                                                 ГЛАВА  20

 20:1 (По слав. 19). За първия певец. Давидов псалом. Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо!

 20:2 Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион!

 20:3 Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села).

 20:4 Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение!

 20:5 В спасението Ти ще се зарадваме, И в името на нашия Бог ще издигнем знамена. Господ да изпълни всичките твои прошения!

 20:6 Сега зная, че Господ избавя помазаника Си; Ще го послуша от своето Си небе Със спасителната сила на десницата Си.

 20:7 Едни споменават колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог.

 20:8 Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.

 20:9 Господи, пази! Нека ни послуша Царят, когато Го призовем.

                             

                                                                 ГЛАВА  21

 21:1 (По слав. 20). За първия певец. Давидов псалом. Господи, в Твоята сила ще се весели царят; И колко много ще се радва в избавлението Ти!

 21:2 Изпълнил си желанието на сърцето му, И от молбата на устните му не си го лишил. (Села).

 21:3 Защото си го предварил с благословения на блага; Положил си на главата му корона от чисто злато.

 21:4 Той проси от Тебе живот; И Ти си му дал дългоденствие до вечни векове.

 21:5 Голяма е славата му чрез Твоето избавление; Чест и величие си положил на него;

 21:6 Защото си го поставил да бъде за благословение до века, Развеселил си го с радост в присъствието Си;

 21:7 Защото царят уповава на Господа, И чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклати.

 21:8 Ръката Ти ще намери всичките Твои врагове; Десницата Ти ще намери ония, които Те мразят.

 21:9 Във времето на негодуванието Си ще ги направиш като огнена пещ Господ ще ги погълне с гнева Си, И огън ще ги изгори.

 21:10 Ще изтребиш плода им от земята, И потомството им измежду човешките чада.

 21:11 Защото, при все че намислиха злоба против Тебе, При все че измислиха заговор, не ще могат да го изпълнят,

 21:12 Понеже Ти ще ги направиш да обърнат гръб Когато приготвиш на тетивите Си стрели против лицето им.

 21:13 Издигни се, Господи, със силата Си; Така ще възпяваме и ще прославяме Твоето могъщество.

                             

                                                                 ГЛАВА  22

 22:1 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

 22:2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

 22:3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

 22:4 На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

 22:5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

 22:6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

 22:7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

 22:8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

 22:9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

 22:10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

 22:11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

 22:12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

 22:13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

 22:14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

 22:15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

 22:16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

 22:17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

 22:18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

 22:19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

 22:20 Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми душа.} ми от силата на кучето.

 22:21 Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

 22:22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

 22:23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

 22:24 Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

 22:25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

 22:26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

 22:27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

 22:28 Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

 22:29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

 22:30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

 22:31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

                             

                                                                 ГЛАВА  23

 23:1 (По слав. 22). Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.

 23:2 На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.

 23:3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.

 23:4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

 23:5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.

 23:6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.

                             

                                                                 ГЛАВА  24

 24:1 (По слав. 23). Давидов псалом. Господня е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея;

 24:2 Защото Той я е основал върху моретата, И затвърдил върху водите.

 24:3 Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?

 24:4 Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.

 24:5 Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си.

 24:6 Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков. (Села).

 24:7 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.

 24:8 Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой.

 24:9 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.

 24:10 Кой е Тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата (Села).

                             

                                                                 ГЛАВА  25

 25:1 (По слав. 24). Давидов псалом. По Еврейски, азбучен псалом. Към Тебе, Господи, издигам душата си.

 25:2 Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене.

 25:3 Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами; Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно.

 25:4 Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.

 25:5 Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.

 25:6 Помни, Господи, благите Си милости И милосърдията Си, защото са от века.

 25:7 Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си.

 25:8 Господ е благ и праведен, Затова ще научи грешните на пътя Си.

 25:9 Ще води кротките с правда, И ще научи кротките на пътя Си.

 25:10 Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност Към ония, които пазят завета Му и изявлението Му.

 25:11 Заради името Си, Господи, Прости моето беззаконие, защото е голямо.

 25:12 Бои ли се човек от Господа? - Него Той ще настави кой път да избере.

 25:13 Душата му ще живее в спокойствие, И потомството му ще наследи земята.

 25:14 Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, И ще им покаже завета Си.

 25:15 Моите очи са винаги към Господа, Защото Той ще измъкне из мрежата нозете ми.

 25:16 Обърни се към мене и смили се за мене, Защото съм усамотен и наскърбен.

 25:17 Олекчи скърбите на сърцето ми, Извади ме из утесненията ми.

 25:18 Вгледай се в угнетението ми и теготата ми. И прости всичките ми грехове.

 25:19 Виж неприятелите ми, защото са много, И с люта ненавист ме мразят.

 25:20 Пази душата ми и избави ме; Да се не посрамя, защото на Тебе уповавам.

 25:21 Незлобие и правота нека ме пазят, Защото Тебе чакам.

 25:22 Боже, избави Израиля От всичките му беди.

                             

                                                                 ГЛАВА  26

 26:1 (По слав. 25). Давидов псалом. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се поколебая.

 26:2 Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, Опитай вътрешностите ми и сърцето ми.

 26:3 Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти.

 26:4 Не съм сядал с човеци измамници, И с лицемерци няма да отида.

 26:5 Мразя събранието на злосторниците, И с нечестивите няма да седна.

 26:6 Ще измия в невинност ръцете си; Така ще обиколя олтара Ти, Господи,

 26:7 За да възглася с глас на хваление, И да разкажа всичките Твои чудесни дела.

 26:8 Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти.

 26:9 Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;

 26:10 В чиито ръце има злодеяние, И десницата им е пълна с подкупи.

 26:11 А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене.

 26:12 Ногата ми стои на равно място; В събранията ще благославям Господа.

                             

                                                                 ГЛАВА  27

 27:1 (По слав. 26). Давидов псалом. Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?

 27:2 Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите ми, За да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха.

 27:3 Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност.

 27:4 Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му.

 27:5 Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, Ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, Ще ме издигне на канара.

 27:6 И сега главата ми ще се издигне Над неприятелите ми, които ме окръжават; И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, Ще пея, да! ще славословя Господа.

 27:7 Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми.

 27:8 Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.

 27:9 Да не скриеш от мене лицето Си; Да не отхвърлиш с гняв слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;

 27:10 Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.

 27:11 Научи ме, Господи, пътя Си, И води ме по равна пътека поради ония, които ме причакват.

 27:12 Да ме не предадеш на волята на противниците ми; Защото лъжливи свидетели са се дигнали против мене, Които дишат насилие.

 27:13 Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите - бих премалнял.

 27:14 Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! чакай Господа.

                             

                                                                 ГЛАВА  28

 28:1 (По слав. 27). Давидов псалом. Към Тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.

 28:2 Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.

 28:3 Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце има злоба.

 28:4 Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.

 28:5 Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.

 28:6 Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми.

 28:7 Господ е сила моя и щит мой; На Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля.

 28:8 Господ е сила на людете Си; Той е крепост за избавление на помазаника Си.

 28:9 Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги до века.

                             

                                                                 ГЛАВА  29

 29:1 (По слав. 28). Давидов псалом. Отдайте Господу, вие синове на силните, Отдайте Господу слава и могъщество.

 29:2 Отдайте Господу дължимата на името Му слава; Поклонете се Господу в света премяна.

 29:3 Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ гърми над големите води,

 29:4 Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен.

 29:5 Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри,

 29:6 И прави ги да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си.

 29:7 Гласът Господен разцепва огнените пламъци.

 29:8 Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис.

 29:9 Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва лесовете; А в храма Му всеки възгласява: Слава!

 29:10 Господ седна Цар над Потопа; Да! Господ седи като Цар до века.

 29:11 Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.

                             

                                                                 ГЛАВА  30

 30:1 (По слав. 29). Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом. Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал, И не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.

 30:2 Господи Боже мой, извиках към Тебе; И Ти си ме изцелил.

 30:3 Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.

 30:4 Пейте Господу, светии Негови, И възхвалявайте светото Му име {Еврейски: Светият му спомен. Виж Изх. 3:15.}.

 30:5 Защото гневът Му е само за една минута, А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта иде радост.

 30:6 Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века.

 30:7 Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си, и смутих се.

 30:8 Към Тебе, Господи, извиках, И на Господа се помолих, като казах:

 30:9 Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти?

 30:10 Послушай, Господи, и смили се за мене; Господи, бъди ми помощник.

 30:11 Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие.

 30:12 За да Ти пее хвала душата ми и да не млъква. Господи Боже мой, до века ще Те хваля.

                             

                                                                 ГЛАВА  31

 31:1 (По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.

 31:2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

 31:3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

 31:4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.

 31:5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.

 31:6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

 31:7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,

 31:8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

 31:9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

 31:10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

 31:11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

 31:12 Като някой умрял бидох забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;

 31:13 Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

 31:14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

 31:15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

 31:16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

 31:17 Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.

 31:18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

 31:19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

 31:20 Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

 31:21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

 31:22 А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

 31:23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

 31:24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.

                             

                                                                 ГЛАВА  32

 32:1 (По слав. 31). Давидов псалом. Поучение. Блажен оня, чието престъпление е простено, Чийто грях е покрит.

 32:2 Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чийто дух няма измама.

 32:3 Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден;

 32:4 Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села).

 32:5 Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми. (Села).

 32:6 Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив На време, когато може да се намери то; Наистина, когато големите води преливат Те няма да стигнат до него.

 32:7 Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села).

 32:8 Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе ще бъде окото Ми.

 32:9 Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито челюсти трябват оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.

 32:10 Много ще бъдат скърбите на нечестивия; Но онзи, който уповава на Господа, Милост ще го окръжи.

 32:11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, И викайте с радост всички, които сте с право сърце.

                             

                                                                 ГЛАВА  33

 33:1 (По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление.

 33:2 Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.

 33:3 Пейте Му нова песен, Свирете изкусно с възклицание.

 33:4 Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са извършени с вярност.

 33:5 Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно.

 33:6 Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество.

 33:7 Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници.

 33:8 Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.

 33:9 Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.

 33:10 Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената.

 33:11 Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.

 33:12 Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.

 33:13 Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада;

 33:14 От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, -

 33:15 Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи.

 33:16 Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен мъж не се отървава чрез голямо юначество.

 33:17 Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави никого.

 33:18 Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост,

 33:19 За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.

 33:20 Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.

 33:21 Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповахме.

 33:22 Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас Според както сме се надявали на Тебе.

                             

                                                                 ГЛАВА  34

 34:1 (По слав. 33). Псалом на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.

 34:2 С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят това и ще се зарадват.

 34:3 Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.

 34:4 Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.

 34:5 Погледнаха към Него; и светнаха очите им, И лицата им никога няма да се посрамят.

 34:6 Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.

 34:7 Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.

 34:8 Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.

 34:9 Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.

 34:10 Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.

 34:11 Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.

 34:12 Желае ли човек живот, Обича ли дългоденствие, за да види добрини? -

 34:13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.

 34:14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.

 34:15 Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.

 34:16 Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.

 34:17 Праведните извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.

 34:18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.

 34:19 Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;

 34:20 Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.

 34:21 Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.

 34:22 Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.

                             

                                                                 ГЛАВА  35

 35:1 (По слав. 34). Давидов псалом.  Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

 35:2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

 35:3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

 35:4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

 35:5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

 35:6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

 35:7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.

 35:8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

 35:9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

 35:10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

 35:11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо

 35:12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.

 35:13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;

 35:14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

 35:15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.

 35:16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

 35:17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми душа.} от тия лъвове.

 35:18 Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

 35:19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

 35:20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

 35:21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

 35:22 Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

 35:23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

 35:24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

 35:25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

 35:26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

 35:27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

 35:28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.

                             

                                                                 ГЛАВА  36

 36:1 (По слав. 35). За първия певец. Псалом на Господния слуга Давида. Беззаконието на нечестивия свидетелствува {Еврейски: Говори.} на вътрешното ми сърце, Че пред очите му няма страх от Бога.

 36:2 Защото той се лъже в своите си очи. Че беззаконието му няма да се открие и да се намрази,

 36:3 Думите на устата му са беззаконие и измама; Той не иска да бъде разумен за да прави добро.

 36:4 Беззаконие измислюва на леглото си; Застава на недобър път; злото не мрази.

 36:5 Господи, Твоето милосърдие стига до небето, Верността Ти до облаците;

 36:6 Правдата Ти е като великолепните планини; Съдбите Ти са бездна голяма; Ти, Господи, запазваш човеци и животни.

 36:7 Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чада прибягват под покрова на крилата Ти.

 36:8 Ще се напояват от най-доброто {Еврейски: Тлъстината.} на дома Ти. И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.

 36:9 Защото у Тебе е изворът на живота, В Твоята светлина ще видим светлина.

 36:10 Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, И правдата Си към ония, които са с право сърце.

 36:11 Нека не дойде против мене ногата на горделивите, Нито ръката на нечестивите да ме поклати.

 36:12 Там паднаха ония, които вършат беззаконие; Повалиха се и не ще могат да станат.

                             

                                                                 ГЛАВА  37

 37:1 (По слав. 36). Давидов псалом. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.

 37:2 Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат.

 37:3 Уповавай на Господа и върши добро; Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност.

 37:4 Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.

 37:5 Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти;

 37:6 И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне.

 37:7 Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като извършва подлости.

 37:8 Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството.

 37:9 Защото злотворците ще се изтребят; А ония, които чакат Господа, те ще наследят земята.

 37:10 Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери;

 37:11 Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.

 37:12 Нечестивият прави заговор против праведния. И скърца на него със зъби.

 37:13 Господ ще му се присмее, Понеже вижда, че иде денят му.

 37:14 Нечестивите изтръгнаха меч и опънаха лъка си, За да повалят сиромаха и немощния, За да заколят ония, които са с праведна обхода.

 37:15 Мечът им ще се забие в тяхното сърце, И лъковете им ще се строшат.

 37:16 Малкият имот на праведния е по-желателен От богатството на мнозина нечестиви;

 37:17 Защото мишците на нечестивите ще се строшат, А Господ подкрепява праведните.

 37:18 Господ знае дните на непорочните; И тяхното наследство ще бъде до века.

 37:19 Те няма да се посрамят в лоши времена. В дни на глад ще бъдат сити,

 37:20 А нечестивите ще загинат, И враговете Господни ще бъдат като отборните агнета {Еврейски: Превъзходните на пасбищата.}; Ще чезнат, като дим ще изчезнат.

 37:21 Нечестивият взема на заем, и не отплаща; А праведният постъпва благо и дава.

 37:22 Защото благословените от Господа ще наследят земята; А проклетите от Него ще се изтребят.

 37:23 Стъпките на човека се оправят от Господа; И Неговото благоволение е в пътя Му.

 37:24 Ако падне, не ще се повали, Защото Господ подпира ръката му.

 37:25 Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведният оставен, Нито потомството му да проси хляб.

 37:26 Всеки ден постъпва благо и дава на заем; И потомството му е в благословение.

 37:27 Отклонявай се от зло, и върши добро, И ще имаш вечно жилище.

 37:28 Защото Господ обича правосъдие, И не оставя светиите Си; До века те ще бъдат опазени; А потомството на нечестивите ще се изтреби.

 37:29 Праведните ще наследят земята, И ще живеят на нея до века.

 37:30 Устата на праведния приказва за мъдрост, И езикът му говори правосъдие.

 37:31 Законът на неговия Бог е в сърцето му; Стъпките му няма да се подхлъзнат,

 37:32 Грешният наблюдава праведния, И търси да го убие.

 37:33 Господ няма да го остави в ръцете му, Нито ще го осъди, когато бъде съден.

 37:34 Чакай Господа и пази Неговия път, И Той ще те издигне, за да наследиш земята; Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш това.

 37:35 Виждал съм нечестивия страшен, И разпрострян като зелено дърво на своята си почва;

 37:36 Но когато преминах, ето нямаше го; Търсих го, и не се намери.

 37:37 Забележи непорочния и гледай праведния; Защото миролюбивият човек ще има потомство;

 37:38 А престъпниците всички заедно ще се изтребят; Останалите от нечестивите ще се отсекат.

 37:39 Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.

 37:40 И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него.

                             

                                                                 ГЛАВА  38

 38:1 (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

 38:2 Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

 38:3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

 38:4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

 38:5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

 38:6 Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.

 38:7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

 38:8 Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.

 38:9 Господи, известно е {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

 38:10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

 38:11 Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.

 38:12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

 38:13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

 38:14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

 38:15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

 38:16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

 38:17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

 38:18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

 38:19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

 38:20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

 38:21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.

 38:22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

                             

                                                                 ГЛАВА  39

 39:1 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.

 39:2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

 39:3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

 39:4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

 39:5 Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

 39:6 Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.

 39:7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

 39:8 Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

 39:9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

 39:10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

 39:11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

 39:12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришелец, както всичките мои бащи.

 39:13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

                             

                                                                 ГЛАВА  40

 40:1 (По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,

 40:2 И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;

 40:3 тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.

 40:4 Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,

 40:5 Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават всяко преброяване

 40:6 В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

 40:7 Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене);

 40:8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

 40:9 Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.

 40:10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

 40:11 Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;

 40:12 Защото са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна.

 40:13 Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

 40:14 Нека се посрамят и се смутят заедно всички Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

 40:15 Нека се смаят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!

 40:16 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.

 40:17 А аз съм сиромах и немощен, Но Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.

                             

                                                                 ГЛАВА  41

 41:1 (По слав. 40). За първия певец. Давидов псалом. Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ.

 41:2 Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.

 41:3 Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.

 41:4 Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.

 41:5 Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват: Кога ще умре той, и ще загине името му.

 41:6 И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено, Събира в сърцето си всичкото зло що забелязва, И като излезе навън разказва го.

 41:7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислюват зло, казвайки:

 41:8 Някаква лоша болест го е сполетяла, И като е легнал няма вече да стане.

 41:9 Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.

 41:10 Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна.

 41:11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене.

 41:12 А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века.

 41:13 Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин.

                             

                                                                 ГЛАВА  42

 42:1 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

 42:2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

 42:3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

 42:4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

 42:5 Защо си отпаднала душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя За помощта от лицето Му.

 42:6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на планините Ермон, от гората Мисар.

 42:7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

 42:8 Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

 42:9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

 42:10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

 42:11 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

                             

                                                                 ГЛАВА  43

 43:1 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.

 43:2 Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

 43:3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.

 43:4 Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,

 43:5 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

                             

                                                                 ГЛАВА  44

 44:1 (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

 44:2 Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

 44:3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

 44:4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

 44:5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

 44:6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

 44:7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

 44:8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

 44:9 Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

 44:10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

 44:11 Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

 44:12 Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

 44:13 Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

 44:14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

 44:15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

 44:16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

 44:17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

 44:18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

 44:19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

 44:20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

 44:21 То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

 44:22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

 44:23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

 44:24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

 44:25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

 44:26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

                             

                                                                 ГЛАВА  45

 45:1 (По слав. 44). За първия певец, по Криновете {Псал. 69 и 80, надписите.}: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец.

 45:2 Ти си по-красив от човешките чада; На устата Ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века.

 45:3 Препаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си;

 45:4 И във величието Си язди победоносно В полза на истината и кротостта и правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.

 45:5 Стрелите Ти са остри, Забиват се в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе.

 45:6 Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

 45:7 Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.

 45:8 На смирна и алой и касия миришат всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.

 45:9 Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато

 45:10 Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;

 45:11 Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти; и ти му се поклони.

 45:12 И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа й, Ще търсят благоволението ти с подаръци.

 45:13 Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.

 45:14 Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, -

 45:15 С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.

 45:16 Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.

 45:17 Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.

                             

                                                                 ГЛАВА  46

 46:1 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,

 46:2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,

 46:3 Ако и да бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).

 46:4 Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.

 46:5 Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

 46:6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде Той гласа си; земята се разтопи.

 46:7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).

 46:8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.

 46:9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.

 46:10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.

 46:11 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).

                             

                                                                 ГЛАВА  47

 47:1 (По слав. 46). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Ръкопляскайте, всички племена, Викнете към Бога с глас на тържество.

 47:2 Защото Господ Всевишен е страшен, Велик цар е над цялата земя.

 47:3 Покори племена под нас, И народи под нозете ни.

 47:4 Избра за нас наследството ни, Превъзходната земя на Якова, когото възлюби. (Села).

 47:5 Възлезе Бог с възклицание Господ с тръбен глас.

 47:6 Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте.

 47:7 Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране.

 47:8 Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол.

 47:9 Началниците на племената се събраха, За да станат люде на Бога Авраамов; Защото земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.

                             

                                                                 ГЛАВА  48

 48:1 (По слав. 47). Псаломска песен на Кореевите синове. Велик е Господ; и твърде достохвален В града на нашия Бог, в Своя свет хълм.

 48:2 Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, Е хълмът Сион, гдето по северните му страни Е градът на великия цар.

 48:3 В палатите му Бог е познат като прибежище.

 48:4 Защото, ето, царете се събраха; Всички преминаха.

 48:5 Те като видяха почудиха се, Смутиха се, спуснаха се на бяг.

 48:6 Трепет ги обзе там, Болки като на раждаща жена.

 48:7 С източния вятър Ти съкрушаваш тарсийските кораби.

 48:8 Каквото бяхме чули, това и видяхме В града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който Бог и до века ще утвърди. (Села).

 48:9 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие Всред Твоя храм.

 48:10 Според името Ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; Десницата Ти е пълна с правда.

 48:11 Нека се весели хълмът Сион, Нека се радват Юдовите дъщери. Заради Твоите съдби.

 48:12 Обиколете Сион и обходете го; Пребройте кулите му;

 48:13 Обърнете внимание в укрепленията му; Разгледайте палатите му; За да го разказвате на поколението подир вас.

 48:14 Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи дори до смърт.

                             

                                                                 ГЛАВА  49

 49:1 (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

 49:2 И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

 49:3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

 49:4 Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

 49:5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

 49:6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

 49:7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

 49:8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

 49:9 Та да живее вечно И да не види изтление.

 49:10 Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

 49:11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

 49:12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

 49:13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

 49:14 Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

 49:15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

 49:16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

 49:17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

 49:18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

 49:19 Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

 49:20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

                             

                                                                 ГЛАВА  50

 50:1 (По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет.15:17. 25:2. 2 Лет. 29:3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.

 50:2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

 50:3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.

 50:4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:

 50:5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.

 50:6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)

 50:7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.

 50:8 Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,

 50:9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;

 50:10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.

 50:11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.

 50:12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

 50:13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?

 50:14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

 50:15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

 50:16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,

 50:17 Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?

 50:18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.

 50:19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.

 50:20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.

 50:21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.

 50:22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.

 50:23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.

                             

                                                                 ГЛАВА  51

 51:1 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.

 51:2 Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.

 51:3 Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.

 51:4 На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И да излезеш непорочен, когато съдиш.

 51:5 Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.

 51:6 Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.

 51:7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

 51:8 Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.

 51:9 Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.

 51:10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,

 51:11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

 51:12 Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

 51:13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешници ще се обърнат към Тебе.

 51:14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

 51:15 Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.

 51:16 Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.

 51:17 Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

 51:18 Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.

 51:19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

                             

                                                                 ГЛАВА  52

 52:1 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

 52:2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

 52:3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

 52:4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

 52:5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).

 52:6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

 52:7 Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.

 52:8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

 52:9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

                             

                                                                 ГЛАВА  53

 53:1 (По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.

 53:2 Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

 53:3 Всеки един от тях се обърна надире; всички заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

 53:4 Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Бога?

 53:5 Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

 53:6 Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

                             

                                                                 ГЛАВА  54

 54:1 (По слав. 53). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас {1 Цар. 23:19. 26:1.}. Боже, избави ме чрез името Си, И в силата Си съди ме.

 54:2 Боже, слушай молитвата ми, Внимавай в думите на устата ми,

 54:3 Защото чужденци се подигнаха против мене, И насилници търсят душата ми; Не поставиха Бога пред себе си. (Села).

 54:4 Ето, Бог ми помага; Господ е от ония, които подкрепяват душата ми.

 54:5 Той ще въздаде злото върху неприятелите ми; Според Твоята вярност изтреби ги,

 54:6 Доброволно ще Ти принеса жертва; Ще словословя името Ти, Господи, защото е благо.

 54:7 Защото Си ме избавил от всяко утеснение; И окото ми е видяло повалянето на неприятелите ми.

                             

                                                                 ГЛАВА  55

 55:1 (По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.

 55:2 Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;

 55:3 Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,

 55:4 Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;

 55:5 Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.

 55:6 И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.

 55:7 Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).

 55:8 Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.

 55:9 Опропасти ги, Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.

 55:10 Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;

 55:11 Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.

 55:12 Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;

 55:13 Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.

 55:14 Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.

 55:15 Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им има злодейство.

 55:16 Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.

 55:17 Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.

 55:18 Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.

 55:19 Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). Ще съкруши човеците, които неизменимо {Еврейски: Нямат изменения и.} Не се боят от Бога.

 55:20 Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.

 55:21 Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.

 55:22 Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.

 55:23 Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.

                             

                                                                 ГЛАВА  56

 56:1 (По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет {1 Цар. 21:10-15.}. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

 56:2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

 56:3 Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.

 56:4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек {Еврейски: Плът.}?

 56:5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

 56:6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

 56:7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

 56:8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

 56:9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

 56:10 Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

 56:11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?

 56:12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.

 56:13 Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

                             

                                                                 ГЛАВА  57

 57:1 (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21:1. 24:3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат тия бедствия.

 57:2 Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.

 57:3 Ще прати от небесата и ще ме избави, Когато ме укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.

 57:4 Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, Между човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.

 57:5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.

 57:6 Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).

 57:7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.

 57:8 Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

 57:9 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

 57:10 Защото Твоята милост е велика дори до небесата. И Твоята вярност до облаците.

 57:11 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.

                             

                                                                 ГЛАВА  58

 58:1 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

 58:2 Не! в сърцето си вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.

 58:3 Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

 58:4 Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, който затиква ушите си,

 58:5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

 58:6 Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

 58:7 Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

 58:8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; Като пометниче на жена, нека не видят слънцето.

 58:9 Преди да усетят котлите ви огъня от тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

 58:10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

 58:11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.

                             

                                                                 ГЛАВА  59

 59:1 (По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият {1 Цар. 19:11.}. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.

 59:2 Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.

 59:3 Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.

 59:4 Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж.

 59:5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всичките народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).

 59:6 Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.

 59:7 Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?

 59:8 Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.

 59:9 О Сило моя, на Тебе ще се надея, Защото Бог ми е крепост.

 59:10 Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.

 59:11 Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.

 59:12 Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.

 59:13 Довърши ги с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села).

 59:14 Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;

 59:15 Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта ненаситени.

 59:16 А аз ще пея за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.

 59:17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.

                             

                                                                 ГЛАВА  60

 60:1 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8:3,13. 1 Лет. 18:3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

 60:2 Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

 60:3 Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.

 60:4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села).

 60:5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

 60:6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

 60:7 Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

 60:8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

 60:9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

 60:10 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?

 60:11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

 60:12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

                             

                                                                 ГЛАВА  61

 61:1 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов псалом. Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.

 61:2 От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, която е много висока за мене.

 61:3 Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула за закрила от неприятеля.

 61:4 В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).

 61:5 Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си ми наследство каквото даваш на ония, които се боят от името Ти.

 61:6 Ще притуриш дни върху дните на царя, И годините му като род върху род.

 61:7 Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.

 61:8 Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.

                             

                                                                 ГЛАВА  62

 62:1 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.

 62:2 Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.

 62:3 До кога, всички вие, ще нападате на човека За да го съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?

 62:4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

 62:5 Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.

 62:6 Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

 62:7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

 62:8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

 62:9 Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; Турени на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-леки от суетата.

 62:10 Не уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.

 62:11 Едно нещо каза Бог, да! две неща чух, - Че силата принадлежи на Бога,

 62:12 И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.

                             

                                                                 ГЛАВА  63

 63:1 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.

 63:2 Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.

 63:3 Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.

 63:4 Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.

 63:5 Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще Те славословят устата ми.

 63:6 Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;

 63:7 Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.

 63:8 Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.

 63:9 А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.

 63:10 Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.

 63:11 А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото име, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.

                             

                                                                 ГЛАВА  64

 64:1 (По слав. 63). За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.

 64:2 Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,

 64:3 Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,

 64:4 За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.

 64:5 Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?

 64:6 Измислят беззакония; Думат: Изпълнихме добре обмислено намерение. А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.

 64:7 Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.

 64:8 Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.

 64:9 И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.

 64:10 Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.

                             

                                                                 ГЛАВА  65

 65:1 (По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

 65:2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

 65:3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

 65:4 Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

 65:5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -

 65:6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

 65:7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

 65:8 Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

 65:9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:

 65:10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

 65:11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

 65:12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;

 65:13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.

                             

                                                                 ГЛАВА  66

 66:1 (По слав. 65). За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,

 66:2 Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.

 66:3 Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила Даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.

 66:4 Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села).

 66:5 Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.

 66:6 Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.

 66:7 Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села).

 66:8 Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,

 66:9 Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.

 66:10 Защото Ти, Боже, си ни опитал, Изпитал си ни както се изпитва сребро.

 66:11 Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.

 66:12 Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато място.

 66:13 Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,

 66:14 Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.

 66:15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).

 66:16 Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.

 66:17 Към Него извиках с устата си; И Той биде възвисен чрез езика ми.

 66:18 Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал;

 66:19 Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.

 66:20 Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене ни молитвата, ни Своята милост.

                             

                                                                 ГЛАВА  67

 67:1 (По слав. 66). За първия певец върху струнни инструменти. Псаломска песен. Бог да се смили за нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)

 67:2 За да се познае на земята Твоя път, Във всичките народи спасението Ти.

 67:3 Да Те славословят племената, Боже; Да Те славословят всички племена.

 67:4 Да се веселят и да възклицават народите; Защото ще съдиш племената с правда, И ще управляваш народите на земята. (Села)

 67:5 Да Те славословят племената, Боже Да Те славословят всичките племена.

 67:6 Земята е дала плода си; Бог, нашият Бог, ще ни благослови;

 67:7 Бог ще ни благослови, И от Него ще се боят всички земни краища.

                             

                                                                 ГЛАВА  68

 68:1 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.

 68:2 Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

 68:3 А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.

 68:4 Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.

 68:5 Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.

 68:6 Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.

 68:7 Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)

 68:8 Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, Самата оная Синайска планина се разтресе При присъствието на Бога, Израилевия Бог.

 68:9 Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.

 68:10 Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

 68:11 Господ издава дума за победа; Известителките за нея са голямо множество.

 68:12 Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.

 68:13 Щете ли да лежите всред кошарите, Когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?

 68:14 Когато Всесилният разпръсваше царе в тая земя, Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.

 68:15 Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.

 68:16 Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в който Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава там до века,

 68:17 Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, както бе в Синай.

 68:18 Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш като Господ Иеова.

 68:19 Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)

 68:20 Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.

 68:21 Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онзи, който упорствува в престъпленията си.

 68:22 Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна враговете Си от морските дълбочини;

 68:23 За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти да има дял от неприятелите ти.

 68:24 Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището.

 68:25 Напред вървяха певците, Подир тях свирещите с инструменти Всред девици биещи тъпанчета

 68:26 В събранията благославяйте Бога; Благославяйте Господа, вие които сте от Израилевия източник.

 68:27 Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, и Нефталимовите първенци.

 68:28 Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас

 68:29 От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.

 68:30 Смъмри зверовете в тръстиката, Многото бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.

 68:31 Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.

 68:32 Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)

 68:33 Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.

 68:34 Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е защита над Израиля, И силата Му стига до облаците.

 68:35 Боже, от светилищата Си се явяваш страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете Си. Благословен да е Бог.

                             

                                                                 ГЛАВА  69

 69:1 (По слав. 68). За първия певец, по криновете {Псал. 45, надписът.}, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.

 69:2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.

 69:3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.

 69:4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.

 69:5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.

 69:6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят.

 69:7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.

 69:8 Чужд станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.

 69:9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.

 69:10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;

 69:11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.

 69:12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.

 69:13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.

 69:14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.

 69:15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.

 69:16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;

 69:17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.

 69:18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.

 69:19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред Тебе са всичките мои противници.

 69:20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.

 69:21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.

 69:22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мир нека стане клопка.

 69:23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.

 69:24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

 69:25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.

 69:26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.

 69:27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват {Еврейски: Влязат.} в Твоята правда.

 69:28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.

 69:29 А мене, който съм сиромах и оскърбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.

 69:30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;

 69:31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.

 69:32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.

 69:33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.

 69:34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.

 69:35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.

 69:36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.

                             

                                                                 ГЛАВА  70

 70:1 (По слав. 69). За първия певец, Давидов псалом, за спомен {Псал. 38, надписът.}. Боже, побързай да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

 70:2 Нека се посрамят и се смутят Ония, които търсят душата ми; Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

 70:3 Нека се обърнат назад поради срама си Ония, които думат: О, хохо!

 70:4 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Бог.

 70:5 А аз съм сиромах и немотен; Боже, побързай да дойдеш при мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да се не забавиш.

                             

                                                                 ГЛАВА  71

 71:1 (По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.

 71:2 Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.

 71:3 Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.

 71:4 Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.

 71:5 Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.

 71:6 Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.

 71:7 Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.

 71:8 Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене Тебе.

 71:9 Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;

 71:10 Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си

 71:11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.

 71:12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.

 71:13 Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.

 71:14 Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.

 71:15 Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.

 71:16 Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.

 71:17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.

 71:18 Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата {Еврейски: Мишцата.} Ти на идещия род, Твоята мощ на всичките бъдещи поколения.

 71:19 Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?

 71:20 Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.

 71:21 Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.

 71:22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.

 71:23 ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.

 71:24 Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.

                             

                                                                 ГЛАВА  72

 72:1 (По слав. 71). Псалом за Соломона {Псал. 127, надписът.} Боже, дай Твоето правосъдие на царя, И правдата Си на царския син,

 72:2 За да съди Твоите люде с правда, И угнетените Ти с правосъдие.

 72:3 Планините ще донесат мир на людете, И хълмовете мир с правда.

 72:4 Той ще съди справедливо угнетените между людете, Ще избави чадата на немотните, и ще смаже насилника

 72:5 Ще Ти се боят догде трае слънцето, И догде съществува луната, из родове в родове.

 72:6 Той ще слезе като дъжд на окосена ливада, Като ситен дъжд, който оросява земята.

 72:7 В неговите дни ще цъфти праведният, И мир ще изобилва докато трае луната.

 72:8 Той ще владее от море до море, И от Евфрат {Еврейски: Реката.} до краищата на земята.

 72:9 Пред него ще коленичат жителите на пустинята; И неприятелите му ще лижат пръстта.

 72:10 Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци; Царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.

 72:11 Да! ще му се поклонят всичките царе, Всичките народи ще му слугуват.

 72:12 Защото той ще избави сиромаха, когато вика, И угнетения и безпомощния.

 72:13 Ще се смили за сиромаха и немотния, И ще спаси душите на немотните.

 72:14 От угнетение и насилие ще изкупи душите им; И скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.

 72:15 И ще живее; и нему ще се даде от шевското злато; Винаги ще се възнася молитва за него, И цял ден ще го благославят.

 72:16 Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините; Плодът му ще се люлее като ливанската планина; И жителите по градовете ще цъфтят като земната трева.

 72:17 Името му ще пребъдва до века; Името му ще се продължава докато трае слънцето; И ще се благославят в него човеците; Всичките народи ще го облажават.

 72:18 Благословен да е Господ Бог Израилев, Който Един прави чудеса;

 72:19 И благословено да бъде славното Негово име до века: И нека се изпълни със славата Му цялата земя. Амин и амин.

 72:20 Свършиха се молитвите на Иесевия син Давида.

                             

                                                                 ГЛАВА  73

 73:1 (По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.

 73:2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

 73:3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.

 73:4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.

 73:5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.

 73:6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.

 73:7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.

 73:8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,

 73:9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.

 73:10 Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.

 73:11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?

 73:12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!

 73:13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,

 73:14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.

 73:15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

 73:16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,

 73:17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.

 73:18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.

 73:19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.

 73:20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

 73:21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.

 73:22 До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.

 73:23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.

 73:24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.

 73:25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.

 73:26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

 73:27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

 73:28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.

                             

                                                                 ГЛАВА  74

 74:1 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

 74:2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

 74:3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

 74:4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

 74:5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

 74:6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

 74:7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.

 74:8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

 74:9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога ще се продължава това.

 74:10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

 74:11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.

 74:12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

 74:13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

 74:14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

 74:15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

 74:16 Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

 74:17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

 74:18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

 74:19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

 74:20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

 74:21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

 74:22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

 74:23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

                             

                                                                 ГЛАВА  75

 75:1 (По слав. 74). За първия певец, по не Разорявай {Псал. 57. надписът.}, Асафов псалом. Песен. Славословим Те, Боже, славословим; И е близо при нас явлението на името Ти; разгласяват се чудесните Ти дела.

 75:2 Когато уловя определеното време Аз ще съдя с правота.

 75:3 Ако и да се разтопи земята с всичките й жители, Аз закрепявам стълбовете й. (Села).

 75:4 Рекох на надменните: Не постъпвайте надменно, И на нечестивите: Не издигайте рог;

 75:5 Не дигайте високо рога си, Не говорете с корав врат.

 75:6 Защото нито от изток, нито от запад, Нито от планинската пустиня иде съд;

 75:7 Но Бог е съдията; Едного Той унижава, а другиго издига.

 75:8 Защото в ръката на Господа има чаша, и виното се пени; Тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива; И даже дрождето му ще прецедят и ще изпият всичките нечестиви на земята.

 75:9 А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог, Нему ще пея хваления.

 75:10 И ще отсека всичките рогове на нечестивите; А роговете на праведните ще се издигнат.

                             

                                                                 ГЛАВА  76

 76:1 (По слав. 75). За първия певец, върху струнни инструменти, Асафов псалом. Песен. Познат е Бог в Юда; В Израил е велико името Му.

 76:2 В Салим е скинията Му, И обиталището Му е в Сион.

 76:3 Там Той строши лъскавите стрели на лъка. Щита и меча, и битката. (Села),

 76:4 Светъл се явяваш, о Славни, От хълмовете с користите.

 76:5 Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във вечния си сън; И никой от яките мъже не намери ръцете си.

 76:6 От Твоето мъмрене, Боже Яковов, Паднаха в дълбок сън и колесници и коне.

 76:7 Ти, самий Ти, си страшен; И кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?

 76:8 Направил си да се чуе от небето присъда; Земята се убоя и утихна

 76:9 Когато Бог стана да съди, За да спаси всичките кротки на земята. (Села).

 76:10 Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатъкът от яростта ще се опашеш,

 76:11 Обричайте се и изпълнявайте обреците си на Господа вашия Бог; Всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.

 76:12 Той снишава гордостта на князете, Страшен е за земните царе.

                             

                                                                 ГЛАВА  77

 77:1 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

 77:2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

 77:3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

 77:4 Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

 77:5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

 77:6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, като казва:

 77:7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

 77:8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

 77:9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

 77:10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

 77:11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

 77:12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

 77:13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

 77:14 Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

 77:15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

 77:16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

 77:17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

 77:18 Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

 77:19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

 77:20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

                             

                                                                 ГЛАВА  78

 78:1 (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

 78:2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

 78:3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

 78:4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

 78:5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

 78:6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада,

 78:7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

 78:8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

 78:9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

 78:10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

 78:11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

 78:12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

 78:13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

 78:14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

 78:15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.

 78:16 И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

 78:17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

 78:18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

 78:19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

 78:20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

 78:21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

 78:22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще ги избави.

 78:23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

 78:24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

 78:25 Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

 78:26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

 78:27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;

 78:28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.

 78:29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

 78:30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

 78:31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

 78:32 При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

 78:33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

 78:34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

 78:35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

 78:36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

 78:37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

 78:38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

 78:39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

 78:40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

 78:41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

 78:42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

 78:43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

 78:44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

 78:45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

 78:46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

 78:47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

 78:48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

 78:49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

 78:50 Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

 78:51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,

 78:52 А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

 78:53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;

 78:54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

 78:55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

 78:56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,

 78:57 Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

 78:58 Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

 78:59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

 78:60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

 78:61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

 78:62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

 78:63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

 78:64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

 78:65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;

 78:66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

 78:67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

 78:68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

 78:69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

 78:70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

 78:71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

 78:72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.

                             

                                                                 ГЛАВА  79

 79:1 (По слав. 78). Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини,

 79:2 Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове,

 79:3 Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да ги погребва.

 79:4 Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си.

 79:5 До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?

 79:6 Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;

 79:7 Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха.

 79:8 Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости, Защото станахме много окаяни.

 79:9 Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си.

 79:10 Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.

 79:11 Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила опази осъдените на смърт {Еврейски: Според великата Твоя мишца опази чадата на смъртта.};

 79:12 И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи.

 79:13 Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяме Твоята хвала.

                             

                                                                 ГЛАВА  80

 80:1 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

 80:2 Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

 80:3 Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.

 80:4 Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

 80:5 Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

 80:6 Направил си ни предмет на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

 80:7 Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

 80:8 Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

 80:9 Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

 80:10 Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,

 80:11 Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.

 80:12 Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

 80:13 Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

 80:14 Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

 80:15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.

 80:16 Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.

 80:17 Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

 80:18 Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.

 80:19 Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.

                             

                                                                 ГЛАВА  81

 81:1 (По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

 81:2 Запейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.

 81:3 Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

 81:4 Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

 81:5 Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.

 81:6 Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

 81:7 В скръбно време ти ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

 81:8 Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

 81:9 Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

 81:10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

 81:11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.

 81:12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.

 81:13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!

 81:14 Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

 81:15 Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;

 81:16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.

                             

                                                                 ГЛАВА  82

 82:1 (По слав. 81). Асафов псалом. Бог стои в Божия събор, Съди всред боговете.

 82:2 До кога ще съдите несправедливо, И ще лицеприятелствувате към нечестивите? (Села.)

 82:3 Съдете справедливо сиромаха и сирачето; Отдавайте правото на оскърбения и бедния.

 82:4 Избавяйте сиромаха и немотния, Отървавайте ги от ръката на нечестивите.

 82:5 Те не знаят нито разбират, Ходят насам натам в тъмнина; Всичките основи на земята се разклащат.

 82:6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.

 82:7 А при все това вие ще умрете като човеци, И ще паднете като един от князете.

 82:8 Стани, Боже, съди земята; Защото Ти имаш наследство всред всичките народи.

                             

                                                                 ГЛАВА  83

 83:1 (По слав. 82). Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; Не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;

 83:2 Защото, ето, враговете Ти правят размирие, И ненавистниците Ти са издигнали глава.

 83:3 Коварен съвет правят против Твоите люде, И се наговарят против скритите Твои.

 83:4 Рекоха: Елате да ги изтребим, за да не са народ, И да се не споменава вече името на Израиля.

 83:5 Защото единодушно се съгласиха заедно, Направиха съюз против Тебе, -

 83:6 Шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните,

 83:7 Гевал, Амон и Амалик, Филистимците с тирските жители;

 83:8 Още и Асирия се съедини с тях, Станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)

 83:9 Стори им като на мадиамците, Като на Сисара, като на Явина при потока Кисон,

 83:10 Които загинаха в Ендор, Ставайки тор на земята.

 83:11 Направи благородните им като Орива и Зива, Дори всичките им първенци като Зевея и Салмана,

 83:12 Които рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.

 83:13 Боже мой, направи ги като въртящия се прах, Като плява пред вятъра.

 83:14 Както огънят изгаря лесовете, И както пламъкът запалва горите.

 83:15 Така ги прогони с урагана Си, И смути ги с бурята Си.

 83:16 Покрий лицата им с позор, За да потърсят Твоето име, Господи.

 83:17 Нека се посрамят и ужасят за винаги, Да! нека се смутят и погинат,

 83:18 За да познаят, че Ти, Чието име е Иеова, Един си Всевишен над цялата земя.

                             

                                                                 ГЛАВА  84

 84:1 (По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 81 надписът.}, псалом на Кореевите потомци. Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!

 84:2 Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.

 84:3 Дори врабчето си намира жилище, И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си, При Твоите олтари, Господи на Силите, Царю мой и Боже мой.

 84:4 Блажени ония, които живеят в Твоя дом; Те всякога ще Те хвалят. (Села).

 84:5 Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом.

 84:6 Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд я покрива с благословения.

 84:7 Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.

 84:8 Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми. Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).

 84:9 Боже, щите наш, виж, И погледни в лицето на Твоя помазаник.

 84:10 Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни; Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, Отколкото да живея в шатрите на нечестието.

 84:11 Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.

 84:12 Господи на Силите, Блажен оня човек, който уповава на Тебе.

                             

                                                                 ГЛАВА  85

 85:1 (По слав. 84). За първия певец, псалом за Кореевите потомци {Псал. 42, надписът.}. Господи, Ти си се показал благосклонен към земята Си, Върнал си Якова от плен.

 85:2 Простил си беззаконията на людете Си, Покрил си целия им грях. (Села).

 85:3 Отмахнал си всичкото Си негодувание, Върнал си се от разпаления Си гняв.

 85:4 Върни ни, Боже Спасителю наш, И прекрати негодуванието Си против нас.

 85:5 Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш из род в род?

 85:6 Не щеш ли пак да ни съживиш, За да се радват Твоите люде в Тебе?

 85:7 Господи, покажи ни милостта Си, И дай ни спасението Си.

 85:8 Ще слушам какво ще говори Господ Бог; Защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си; Но нека се не връщат пак в безумие.

 85:9 Наистина Неговото спасение е близо при ония, които Му се боят, За да обитава слава в нашата земя.

 85:10 Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха.

 85:11 Вярност пониква от земята, И правда е надникнала от небето.

 85:12 Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си.

 85:13 Правдата ще върви пред Него, И ще направи стъпките Му път, в който да ходим,

                             

                                                                 ГЛАВА  86

 86:1 (По слав. 85). Давидова молитва. Господи, приклони ухото Си; Послушай ме, защото съм сиромах и немощен.

 86:2 Опази душата ми, защото съм посветен; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.

 86:3 Смили се за мене, Господи, Защото към Тебе викам цял ден.

 86:4 Развесели душата на слугата Си, Защото към Тебе, Господи, издигам душата си.

 86:5 Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И многомилостив към всички, които Те призовават,

 86:6 Послушай, Господи, молитвата ми. И внимавай на гласа на молбите ми,

 86:7 В деня на неволята си ще призова Тебе, Защото ще ме послушаш.

 86:8 Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, Нито има дела подобни на Твоите.

 86:9 Всичките народи, които си направил; ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, И ще прославят името Ти.

 86:10 Защото си велик и вършиш чудесни неща; Само Ти си Бог.

 86:11 Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце,

 86:12 Ще Те хваля, Господи Боже мой, от все сърце, И ще славя името Ти до века.

 86:13 Защото голяма е Твоята милост към мене; И Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.

 86:14 Боже, горделивите се издигнаха против мене, И тълпата на насилниците поиска душата ми; И не поставиха Тебе пред себе си.

 86:15 Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, Дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност.

 86:16 Обърни се към мене и смили се за мене; Дай силата Си на слугата Си, И избави сина на слугинята Си.

 86:17 Покажи ми знак на благоволението Си, За да го видят ония, които ме мразят и да се посрамят За гдето Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил.

                             

                                                                 ГЛАВА  87

 87:1 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове град,

 87:2 Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.

 87:3 Славни неща се говорят за тебе, Граде Божий. (Села).

 87:4 Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя народ, ще кажа, се е родил там;

 87:5 Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Всевишният ще го утвърди.

 87:6 Когато Господ запише племената, ще счете, Че това и онова племе се е родило там. (Села).

 87:7 Както певците, тъй и свирачите ще казват: Всичките ми извори са в Тебе.

                             

                                                                 ГЛАВА  88

 88:1 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

 88:2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

 88:3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

 88:4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

 88:5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

 88:6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

 88:7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

 88:8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

 88:9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

 88:10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат и ще Те хвалят? (Села).

 88:11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?

 88:12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

 88:13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

 88:14 Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

 88:15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, и в изумление съм.

 88:16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

 88:17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

 88:18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

                             

                                                                 ГЛАВА  89

 89:1 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.

 89:2 Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.

 89:3 Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:

 89:4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).

 89:5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

 89:6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу?

 89:7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.

 89:8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

 89:9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.

 89:10 Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

 89:11 Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.

 89:12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

 89:13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.

 89:14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.

 89:15 Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.

 89:16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;

 89:17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

 89:18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.

 89:19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да даде помощ, Възвисих едного избран между людете.

 89:20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.

 89:21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.

 89:22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.

 89:23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.

 89:24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.

 89:25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.

 89:26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.

 89:27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.

 89:28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

 89:29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.

 89:30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,

 89:31 Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -

 89:32 Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;

 89:33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.

 89:34 Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.

 89:35 За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,

 89:36 Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,

 89:37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)

 89:38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.

 89:39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.

 89:40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

 89:41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.

 89:42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.

 89:43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.

 89:44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.

 89:45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)

 89:46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

 89:47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!

 89:48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

 89:49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?

 89:50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена,

 89:51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

 89:52 Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!

                             

                                                                 ГЛАВА  90

 90:1 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

 90:2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

 90:3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

 90:4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

 90:5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

 90:6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

 90:7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

 90:8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

 90:9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

 90:10 Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

 90:11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

 90:12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

 90:13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

 90:14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

 90:15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

 90:16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

 90:17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

                             

                                                                 ГЛАВА  91

 91:1 (По слав. 90). Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.

 91:2 Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.

 91:3 Защото Той ще те избавя от примката на ловеца И от гибелен мор.

 91:4 С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила.

 91:5 Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем,

 91:6 От мор, който ходи в тъмнина, От погибел, която опустошава всред пладне.

 91:7 Хиляда души ще падат от страната ти, И десет хиляди до десницата ти, Но до тебе няма да се приближи.

 91:8 Само с очите си ще гледаш, И ще видиш възмездието на нечестивите

 91:9 Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое, И си направил Всевишния обиталището си,

 91:10 Затова няма да те сполети никакво зло, Нито ще се приближи язва до шатъра ти.

 91:11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе Да те пазят във всичките ти пътища.

 91:12 На ръце ще те дигат, Да не би да удариш о камък ногата си.

 91:13 Ще настъпиш лъв и аспид; Ще стъпчеш млад лъв и змия.

 91:14 Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ, Затова ще го избавя; Ще го поставя в безопасност {Еврейски: На всичко.}, защото е познал името Ми.

 91:15 Той ще Ме призове, и Аз ще го послушам; С него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.

 91:16 Ще го наситя с дългоденствие, И ще му покажа спасението, което върша.

                             

                                                                 ГЛАВА  92

 92:1 (По слав. 91). Псалом. Песен за съботния ден. Добро е да славословим Господа И да пеем хваление на Твоето име, Всевишни,

 92:2 Да възвестяваме на ранина милосърдието Ти, И верността Ти всяка нощ,

 92:3 С десетострунен инструмент и с псалтир, С тържествена мелодия на арфа;

 92:4 Защото си ме развеселил, Господи, с деянията Си; Ще се радвам в делата на ръцете Ти.

 92:5 Колко са велики Твоите дела, Господи! Твърде дълбоки са мислите Ти.

 92:6 Скотски човек не знае това, Нито го разбира безумен,

 92:7 Че нечестивите изникват като тревата, И всички, които вършат беззаконие, цъфтят, Само за да се изтребят вечно.

 92:8 Но Ти, Господи, до века си на високо,

 92:9 Защото, ето, враговете Ти, Господи, Защото, ето, враговете Ти ще погинат; Ще се разпръснат всички, които вършат беззаконие.

 92:10 Но моя рог Ти ще въздигнеш като рог на дивия вол; Аз ще бъда помазан с прясно миро;

 92:11 И окото ми ще види повалянето на ония, които ме причакват; Ушите ми ще чуят за възмездието на злодейците, които се дигат против мене.

 92:12 Праведният ще цъфти като палма, Ще расте като кедър в Ливан;

 92:13 Насадени в дома Господен Ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.

 92:14 Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, Ще бъдат сочни и зелени;

 92:15 За да възвестят, че е праведен Господ, Моята канара, у Когото няма неправда.

                             

                                                                 ГЛАВА  93

 93:1 (По слав. 92). Господ царува; облечен е с величие; Облечен е Господ, и опасан с мощ; Още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати.

 93:2 От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността.

 93:3 Господи, пороите издигнаха, Пороите издигнаха гласа си; Пороите издигнаха бученето си.

 93:4 Господ, Който е на високо, Е по-силен от гласовете на големи води, От силните морски вълни.

 93:5 Твоите свидетелства са твърде верни; На Твоя дом, Господи, подобава светост за винаги.

                             

                                                                 ГЛАВА  94

 94:1 (По слав. 93). Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй.

 94:2 Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.

 94:3 Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?

 94:4 Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.

 94:5 Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;

 94:6 Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.

 94:7 И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.

 94:8 Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? -

 94:9 Оня, Който е поставил {Еврейски: Насадил.} ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?

 94:10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?

 94:11 Господ знае, че човешките мисли са лъх.

 94:12 Блажен оня човек, когото Ти, Господи, вразумяваш, И когото учиш от закона Си,

 94:13 За да го успокояваш през дните на злощастието, Докато се изкопае ров за нечестивия.

 94:14 Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;

 94:15 Понеже съдбата пак ще се съобразява с {Еврейски: Ще се върне при.} правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.

 94:16 Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?

 94:17 Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.

 94:18 Когато казвах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.

 94:19 Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.

 94:20 Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?

 94:21 Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.

 94:22 Но Господ е високата моя кула, И Бог мой е канара, при която прибягвам.

 94:23 Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.

                             

                                                                 ГЛАВА  95

 95:1 (По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

 95:2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

 95:3 Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

 95:4 В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

 95:5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

 95:6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

 95:7 Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

 95:8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

 95:9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

 95:10 Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

 95:11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

                             

                                                                 ГЛАВА  96

 96:1 (По слав. 95). Пейте Господу нова песен, Пейте Господу, всички земи.

 96:2 Пейте Господу, благославяйте името Му, Благовествувайте из ден в ден извършеното от Него избавление.

 96:3 Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.

 96:4 Защото велик е Господ и твърде достохвален, Достопочитаем е повече от всичките богове.

 96:5 Защото всичките богове на племената са нищожества; А Иеова е направил небесата.

 96:6 Пред Него са блясък и величие, Сила и красота в светилището Му.

 96:7 Отдайте Господу, всички родове на племената, Отдайте Господу слава и сила;

 96:8 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Принесете приноси и влезте в дворовете Му.

 96:9 Поклонете се Господу в света премяна; Треперете пред Него всички земи.

 96:10 Кажете между народите: Господ царува; А и при това вселената е утвърдена та да не може да се поклати. Той ще съди племената с правота.

 96:11 Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко що има в него.

 96:12 Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях: Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората

 96:13 Пред Господа, защото Той иде, Защото иде да съди земята; Ще съди света с правда, И племената във верността Си.

                             

                                                                 ГЛАВА  97

 97:1 (По слав. 96). Господ царува; нека се радва земята; Нека се веселят множеството острови.

 97:2 Облак и мрак са около Него; Правда и съд са основа на престола Му.

 97:3 Огън отива пред Него. И изгаря противниците Му отвред.

 97:4 Светкавиците Му осветляват вселената; Земята вижда и трепери.

 97:5 Планините се топят като восък от присъствието Господно; От присъствието на Господа на цялата земя.

 97:6 Небесата възвестяват правдата Му; И всичките племена виждат славата Му

 97:7 Нека се посрамят всички, които служат на изваяните идоли, Които се хвалят с кумирите; Поклонете се, Нему всички богове.

 97:8 Чу Сион и се развесели, И Юдовите дъщери се зарадваха, Поради Твоите съдби, Господи.

 97:9 Защото Ти, Господи, си височайши над цялата земя, Превъзвишен си над всичките богове.

 97:10 Вие, които любите Господа мразите злото; Той пази душите на светиите Си, Избавя ги от ръката на нечестивите.

 97:11 Виделина се сее за праведния, И веселие за ония, които са с прави сърца.

 97:12 Веселете се в Господа, вие праведни, И възхвалявайте спомена на Неговата светост.

                             

                                                                 ГЛАВА  98

 98:1 (По слав. 97). Пейте Господу нова песен, защото Той извърши чудесни дела: Неговата десница и Неговата света мишца Му спечелиха победа.

 98:2 Господ изяви победата Си, Откри правдата Си пред народите.

 98:3 Спомни милостта Си и верността Си към Израилевия дом; Всичките земни краища видяха спасението извършено от нашия Бог.

 98:4 Възкликнете Господу, всички земи, Запейте и радвайте се, да! пейте хваления.

 98:5 Славословете Господа с арфа, С арфа и с глас на псалмопеене.

 98:6 С тръби и с глас на рог Радостно викайте пред Царя Господа.

 98:7 Нека бучи морето и всичко що има в него, Вселената и ония, които живеят в нея;

 98:8 Реките нека ръкопляскат, Нека се радват заедно и хълмовете,

 98:9 Пред Господа; защото иде да съди земята; Ще съди вселената с правда, И племената с правота.

                             

                                                                 ГЛАВА  99

 99:1 (По слав. 98). Господ царува; нека треперят племената; Той обитава между херувимите; нека се потресе земята.

 99:2 Господ е велик в Сион, И високо е издигнат над всичките племена.

 99:3 Нека славословят Твоето велико и страшно име; Бог е свет.

 99:4 И силата на царя обича правосъдието; Ти утвърждаваш правота; Ти извършваш правосъдие и правда в Якова.

 99:5 Възвишавайте Господа нашия Бог, И кланяйте се пред подножието Му; Той е свет.

 99:6 Моисей и Аарон бяха между свещениците Му, И Самуил между призоваващите името Му; Те призоваваха Господа, и Той ги слушаше.

 99:7 В облачния стълб Той им говореше; Те опазиха свидетелствата Му И повеленията, които им даде.

 99:8 Господи Боже наш, Ти си ги слушал; Ти си им бил Бог опростител, Макар и мъздовъздател за делата им.

 99:9 Възвишавайте Господа нашия Бог, И кланяйте се в светия Му хълм, Защото Господ нашият Бог е свет.

                             

                                                                 ГЛАВА  100

 100:1 (По слав. 99). Хвалебен псалом. Възкликнете на Господа, всички земи.

 100:2 Служете Господу с веселие; Дойдете пред Него с радост.

 100:3 Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил, и ние сме Негови; Негови люде сме и овце на пасбището Му.

 100:4 Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; Славословете Го и благославяйте името Му.

 100:5 Защото Господ е благ; милостта Му трае до века. И верността Му из род в род.

                             

                                                                 ГЛАВА  101

 101:1 (По слав. 100). Давидов псалом. Милост и правосъдие ще възпея; На Тебе, Господи, ще пея хваления.

 101:2 Ще внимавам на пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.

 101:3 Няма да положа пред очите си нещо подло; Мразя работата на изневерниците; Тя няма да се прилепи до мене.

 101:4 Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене; Нищо нечестиво не ще познавам.

 101:5 Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; Който има горделиво око и надигнато сърце, него не ще да търпя.

 101:6 Очите ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с мене; Който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.

 101:7 Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.

 101:8 Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, За да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.

                             

                                                                 ГЛАВА  102

 102:1 (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

 102:2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

 102:3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

 102:4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

 102:5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

 102:6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

 102:7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

 102:8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

 102:9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

 102:10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

 102:11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

 102:12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

 102:13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

 102:14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

 102:15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

 102:16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

 102:17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

 102:18 Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

 102:19 Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

 102:20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

 102:21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

 102:22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

 102:23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

 102:24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

 102:25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

 102:26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

 102:27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

 102:28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

                             

                                                                 ГЛАВА  103

 103:1 (По слав. 102). Давидов псалом. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене нека хвали светото Му име.

 103:2 Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.

 103:3 Той е, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;

 103:4 Който изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;

 103:5 Който насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, Тъй щото младостта ти се подновява като на орел.

 103:6 Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.

 103:7 Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.

 103:8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

 103:9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи гняв до века.

 103:10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.

 103:11 Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,

 103:12 Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.

 103:13 Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят.

 103:14 Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.

 103:15 Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.

 103:16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.

 103:17 Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците

 103:18 На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

 103:19 Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.

 103:20 Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му

 103:21 Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.

 103:22 Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.

                             

                                                                 ГЛАВА  104

 104:1 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

 104:2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

 104:3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

 104:4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

 104:5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

 104:6 Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

 104:7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

 104:8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

 104:9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

 104:10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

 104:11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си;

 104:12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

 104:13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

 104:14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

 104:15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

 104:16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

 104:17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

 104:18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

 104:19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

 104:20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

 104:21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

 104:22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

 104:23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

 104:24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

 104:25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

 104:26 Там плуват корабите; Там е и чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.

 104:27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

 104:28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

 104:29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

 104:30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

 104:31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

 104:32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

 104:33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

 104:34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

 104:35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

                             

                                                                 ГЛАВА  105

 105:1 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

 105:2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

 105:3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

 105:4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

 105:5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

 105:6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

 105:7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

 105:8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

 105:9 Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,

 105:10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,

 105:11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

 105:12 Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

 105:13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

 105:14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

 105:15 Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

 105:16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

 105:17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

 105:18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,

 105:19 До като дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

 105:20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

 105:21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

 105:22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

 105:23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

 105:24 Гдето Господ умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.

 105:25 Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.

 105:26 Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.

 105:27 Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.

 105:28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.

 105:29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.

 105:30 Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.

 105:31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

 105:32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

 105:33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.

 105:34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

 105:35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

 105:36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

 105:37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.

 105:38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

 105:39 Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.

 105:40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.

 105:41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.

 105:42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

 105:43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

 105:44 Даде им земите на народите; И те усвоиха плода, за който племената бяха се трудили,

 105:45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

                             

                                                                 ГЛАВА  106

 106:1 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост трае до века.

 106:2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

 106:3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.

 106:4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

 106:5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

 106:6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

 106:7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

 106:8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

 106:9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

 106:10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

 106:11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

 106:12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

 106:13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,

 106:14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

 106:15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

 106:16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.

 106:17 Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

 106:18 И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

 106:19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

 106:20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

 106:21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

 106:22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

 106:23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

 106:24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

 106:25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

 106:26 Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

 106:27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,

 106:28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.

 106:29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

 106:30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

 106:31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.

 106:32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

 106:33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.

 106:34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

 106:35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;

 106:36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

 106:37 Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

 106:38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

 106:39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

 106:40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

 106:41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

 106:42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

 106:43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унижиха поради беззаконието си.

 106:44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

 106:45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

 106:46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

 106:47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

 106:48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

                             

                                                                 ГЛАВА  107

 107:1 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.

 107:2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

 107:3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

 107:4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град

 107:5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

 107:6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

 107:7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

 107:8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

 107:9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

 107:10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

 107:11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

 107:12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.

 107:13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

 107:14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

 107:15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

 107:16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

 107:17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

 107:18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

 107:19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

 107:20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.

 107:21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

 107:22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

 107:23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

 107:24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

 107:25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,

 107:26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

 107:27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

 107:28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

 107:29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

 107:30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

 107:31 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

 107:32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

 107:33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

 107:34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

 107:35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

 107:36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

 107:37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

 107:38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

 107:39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

 107:40 Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

 107:41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

 107:42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

 107:43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.

                             

                                                                 ГЛАВА  108

 108:1 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.

 108:2 Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.

 108:3 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

 108:4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност стига до облаците.

 108:5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.

 108:6 За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.

 108:7 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

 108:8 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

 108:9 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.

 108:10 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

 108:11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?

 108:12 Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.

 108:13 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

                             

                                                                 ГЛАВА  109

 109:1 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

 109:2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

 109:3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

 109:4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.

 109:5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

 109:6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.

 109:7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

 109:8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

 109:9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

 109:10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.

 109:11 Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.

 109:12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

 109:13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

 109:14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

 109:15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

 109:16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

 109:17 Да! той обичаше да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.

 109:18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

 109:19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

 109:20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

 109:21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

 109:22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

 109:23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.

 109:24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

 109:25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

 109:26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

 109:27 За да познаят, че това е Твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.

 109:28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

 109:29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

 109:30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

 109:31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.

                             

                                                                 ГЛАВА  110

 110:1 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие.

 110:2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.

 110:3 В деня, когато събереш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората.

 110:4 Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.

 110:5 Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.

 110:6 Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.

 110:7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.

                             

                                                                 ГЛАВА  111

 111:1 (По слав. 110). По еврейски, азбучен псалом. Алилуя. Ще славя Господа от все сърце. В съвета на праведниците и всред събранието им.

 111:2 Велики са делата Господни, Изследими от всички, които се наслаждават в тях.

 111:3 Славно и великолепно е Неговото дело; И правдата Му остава до века.

 111:4 Достопаметни направи чудесните Си дела; Благ и милостив е Господ.

 111:5 Даде храна на ония, които Му се боят; Винаги ще помни завета Си.

 111:6 Изяви на людете Си силата на делата Си Като им даде народите за наследство.

 111:7 Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;

 111:8 Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.

 111:9 Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си за винаги; Свето е, преподобно е Неговото име.

 111:10 Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.

                             

                                                                 ГЛАВА  112

 112:1 (По слав. 111). По еврейски азбучен псалом. Алилуия. Блажен оня човек, който се бои от Господа, Който много се възхищава от заповедите Му.

 112:2 Потомството му ще бъде силно на земята; Родът на праведните ще се благослови.

 112:3 Изобилие и богатство ще има в дома му; И правдата му ще трае до века.

 112:4 Виделина изгрява в тъмнината за праведните; Той е благ, и милостив, и праведен.

 112:5 Блазе на човека, който показва милост и дава на заем; Ще поддържа делото си в съда.

 112:6 Наистина никога няма да се поклати; Праведният е вечен паметник.

 112:7 От лош слух не ще се бои; Сърцето му е непоколебимо понеже уповава на Господа.

 112:8 Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои До тогаз, до когато види повалянето на неприятелите си.

 112:9 Разпръсна, даде на сиромасите; Правдата му трае до века; Рогът му ще се издигне на почит.

 112:10 Нечестивият ще види това и ще се наскърби, Ще поскърца със зъби, и ще се стопи; Желаното от нечестивите ще погине.

                             

                                                                 ГЛАВА  113

 113:1 (По слав. 112). Алилуия. Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно.

 113:2 Да бъде името Господно благословено От сега и до века.

 113:3 От изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление.

 113:4 Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата.

 113:5 Кой е като Иеова нашия Бог, Който, макар седалището Му и да е на високо,

 113:6 Пак се снизхождава да преглежда Небето и земята,

 113:7 Въздига сиромаха от пръстта. И възвишава немотния от бунището,

 113:8 За да го тури да седне с първенци, Да! с първенците на людете Му, -

 113:9 Който настанява в дома бездетната, И я прави весела майка на деца. Алилуия.

                             

                                                                 ГЛАВА  114

 114:1 (По слав. 113). Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из люде другоезични,

 114:2 Юда стана светилище на Бога, Израил Негово владение.

 114:3 Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;

 114:4 Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.

 114:5 Що ти стана, море, та си побягнало? На тебе Иордане, та си се върнал назад?

 114:6 На вас планини, та се разиграхте като овни? На вас хълмове - като агнета?

 114:7 Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,

 114:8 Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.

                             

                                                                 ГЛАВА  115

 115:1 (По слав. продължение от 114). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта Си и заради верността Си.

 115:2 (10)Защо да рекат народите: Где е сега техният Бог?

 115:3 (11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.

 115:4 (12)Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.

 115:5 (13)Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;

 115:6 (14)Уши имат, но не чуват; Ноздри имат, но не миришат;

 115:7 (15)Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.

 115:8 (16)Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.

 115:9 (17)Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.

 115:10 (18)Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.

 115:11 (19)Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.

 115:12 (20)Господ си спомни за нас; ще ни благослови; Ще благослови Израилевия дом; Ще благослови Аароновия дом.

 115:13 (21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи.

 115:14 (22)Дано Господ ви умножава повече и повече - Вас и чадата ви.

 115:15 (23)Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.

 115:16 (24)Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада,

 115:17 (25)Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в мястото на мълчанието;

 115:18 (26)Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуия.

                             

                                                                 ГЛАВА  116

 116:1 (По слав. 115). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми;

 116:2 Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще Го призовавам догдето съм жив.

 116:3 Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах.

 116:4 Тогава призовах името Господно, и Го помолих: О Господи, избави душата ми.

 116:5 Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.

 116:6 Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави.

 116:7 Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.

 116:8 Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,

 116:9 Затова ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)

 116:10 (1)Аз повярвах, затова говорих; Много бях наскърбен.

 116:11 (2)В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив.

 116:12 (3)Що да въздам Господу За всичките Му благодеяния към мене?

 116:13 (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;

 116:14 (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.

 116:15 (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.

 116:16 (7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.

 116:17 (8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.

 116:18 (9)Ще изпълня обреците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,

 116:19 (10)В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуия.

                             

                                                                 ГЛАВА  117

 117:1 (По слав. 116). Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена;

 117:2 Защото милостта Му към нас е голяма, И верността Господна трае до века. Алилуия.

                             

                                                                 ГЛАВА  118

 118:1 (По слав. 117). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.

 118:2 Нека каже сега Израил, Че Неговата милост трае до века.

 118:3 Нека каже сега Аароновият дом, Че Неговата милост трае до века.

 118:4 Нека кажат сега ония, които се боят от Господа, Че Неговата милост трае до века.

 118:5 В притеснението си призовах Господа; Господ ме послуша и ме постави на широко място.

 118:6 Господ е откъм мене; няма да се убоя; Що може да ми стори човек?

 118:7 Господ е откъм мене между помощниците ми; Затова ще видя повалянето на ненавистниците си.

 118:8 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на човека.

 118:9 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на князе.

 118:10 Всичките народи ме обиколиха; Но в името Господно ще ги отсека.

 118:11 Обиколиха ме, да! обиколиха ме; Но в името Господно ще ги отсека.

 118:12 Обиколиха ме като пчели, но угаснаха като огън от тръни; Защото в името Господно ще ги отсека.

 118:13 Ти, враже, ме тласна силно за да падна; Но Господ ми помогна.

 118:14 Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител,

 118:15 Глас на радост и на избавление се чува в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела.

 118:16 Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела.

 118:17 Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни.

 118:18 Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.

 118:19 Отворете ми портите на правдата; Ще вляза в тях и ще прославя Господа.

 118:20 Това са Господните порти, В които ще влязат праведните.

 118:21 Ще Те славословя, защото си ме послушал, И станал си ми избавител.

 118:22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,

 118:23 От Господа е това, И чудно е в нашите очи.

 118:24 Тоя е денят, който Господ е направил; Нека се радваме и се развеселим в Него.

 118:25 О Господи! избави, молим се; О Господи! молим се, изпрати благоденствие.

 118:26 Благословен да бъде оня, който иде в името Господно; Благославяме ви от дома Господен.

 118:27 Господ е Бог, Който ни показва светлина; Приведете до роговете на олтара Вързаната с въжета жертва.

 118:28 Ти си Бог мой, и ще Те славя; Боже мой, ще Те възвишавам.

 118:29 Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.

                             

                                                                 ГЛАВА  119

 119:1 (По слав. 118). По еврейски, азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.

 119:2 Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;

 119:3 Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.

 119:4 Ти си ни заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.

 119:5 Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазят Твоите повеления!

 119:6 Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.

 119:7 Ще Те славя с правдиво сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.

 119:8 Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.

 119:9 Бет. Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово.

 119:10 От все сърце Те потърсих; Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.

 119:11 В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.

 119:12 Благословен си, Господи; Научи ме на повеленията Си.

 119:13 С устните си разказах Всичките съдби на устата Ти.

 119:14 В пътя на Твоите изявления се радваха толкова, Колкото във всичкото богатство.

 119:15 За правилата Ти ще размишлявам, И Твоите пътища ще зачитам.

 119:16 В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забравя Твоето слово.

 119:17 Гимел. Показвай щедрота на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.

 119:18 Отвори очите ми За да гледам чудесни неща в Твоя закон.

 119:19 Пришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.

 119:20 Душата ми се изнурява от копнежа, Който имам винаги към Твоите съдби.

 119:21 Ти си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.

 119:22 Отдалечи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.

 119:23 Даже първенци седнаха и говореха против мене; Но слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.

 119:24 Твоите свидетелства наистина са моя наслада И мои съветници.

 119:25 Далет. Душата ми прилепна за пръстта; Съживи ме според словото Си.

 119:26 Изявих пътищата си, и Ти си ме послушал; Научи ме на повеленията Си.

 119:27 Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила, Така да размишлявам за Твоите чудесни дела.

 119:28 Душата ми се топи от тъга; Укрепи ме според словото Си.

 119:29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, И благоволи да ми дадеш да съблюдавам закона Ти.

 119:30 Пътят на истината избрах; Твоите съдби поставих пред себе си.

 119:31 Прилепих се към Твоите свидетелства; Господи, да ме не посрамиш.

 119:32 Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, Когато разшириш сърцето ми.

 119:33 Хе. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, И аз ще го пазя до край.

 119:34 Вразуми ме, и ще държа закона Ти. Да! ще го пазя от все сърце.

 119:35 Управяй ме в пътя на Твоите заповеди, Защото в него се наслаждавам.

 119:36 Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.

 119:37 Отвърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.

 119:38 Потвърди словото Си към слугата Си, Което ще води към страх от Тебе.

 119:39 Отвърни от мене укора, от който се боя, Защото Твоите съдби са добри.

 119:40 Ето, копнея за Твоите правила; Съживи ме чрез правдата Си.

 119:41 Вав. Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти.

 119:42 Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, Защото уповавам на Твоето слово.

 119:43 И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, Защото се надявах на Твоите съдби.

 119:44 Така ще пазя Твоя закон постоянно На вечни векове;

 119:45 И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила.

 119:46 Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;

 119:47 И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих;

 119:48 Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, И ще размишлявам за повеленията Ти.

 119:49 Заин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.

 119:50 Това е моята утеха в скръбта ми, Че словото Ти ме съживи.

 119:51 Горделивите ми се подсмиваха много; Но аз не се отклоних от Твоя закон.

 119:52 Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, И се утеших.

 119:53 Горещо негодуване ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон.

 119:54 Твоите повеления ми станаха песен В дома гдето странствувам.

 119:55 Нощем си спомних Твоето име, Господи, И опазих закона Ти.

 119:56 Това е моето хваление, Че опазих Твоите правила.

 119:57 Хет. Господи, Ти си мой дял; Обещах се, че ще пазя Твоите думи.

 119:58 Потърсих благоволението Ти от все сърце; Смили се за мене според словото Си.

 119:59 Размислих върху пътищата си, И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.

 119:60 Побързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.

 119:61 Връзките на нечестивите ме обвиха; Но аз не забравих Твоя закон.

 119:62 По среднощ ставам за да Те славя За Твоите справедливи съдби.

 119:63 Аз съм другар на всички, които Ти се боят, И на ония, които пазят Твоите правила.

 119:64 Господи, земята е пълна с Твоята милост; Научи ме на Твоите повеления.

 119:65 Тет. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си Според словото Си.

 119:66 Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.

 119:67 Преди да бях наскърбен аз заблуждавах; Но сега държа Твоето слово.

 119:68 Ти си благ и правиш добро; Научи ме на Твоите повеления.

 119:69 Горделивите изковаха лъжа против мене; Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.

 119:70 Тяхното сърце надебеля като лой; Но аз се наслаждавам в закона Ти.

 119:71 Добре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления.

 119:72 Законът на Твоите уста е за мене по-желателен От хиляди злато и сребро.

 119:73 Иод. Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди.

 119:74 Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах.

 119:75 Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал.

 119:76 Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга.

 119:77 Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада.

 119:78 Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; Но аз ще размишлявам за Твоите правила.

 119:79 Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства.

 119:80 Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя.

 119:81 Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; Но аз се надявам, на Твоето слово.

 119:82 Очите ми чезнат за изпълнението на словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш?

 119:83 Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления.

 119:84 Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:

 119:85 Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон.

 119:86 Всичките Твои заповеди са верни; Понеже човеците ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.

 119:87 Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила.

 119:88 Съживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.

 119:89 Ламед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века.

 119:90 Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои.

 119:91 Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги.

 119:92 Ако Твоят закон не беше ми наслада, То аз и тогава бих загинал в скръбта си.

 119:93 До века няма да забравя Твоите правила, Защото чрез тях си ме съживил.

 119:94 Твой съм аз; спаси ме, Защото потърсих Твоите правила.

 119:95 Нечестивите ме чакаха за да ме погубят; Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.

 119:96 Видях граница на всяко съвършенство Но Твоята заповед е твърде широка.

 119:97 Мем. Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.

 119:98 Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, Защото те са винаги с мене.

 119:99 По-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам в Твоите свидетелства.

 119:100 По-разумен съм от старите, Защото опазих Твоите правила.

 119:101 От всеки лош път въздържах нозете си, За да пазя Твоето слово.

 119:102 От Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.

 119:103 Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! по-сладки от мед в устата ми.

 119:104 Чрез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.

 119:105 Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.

 119:106 Заклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.

 119:107 Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.

 119:108 Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.

 119:109 Животът ми е постоянно в опасност; Но аз не забравих Твоя закон.

 119:110 Нечестивите поставиха примка за мене; Но аз не се отклоних от Твоите правила.

 119:111 Възприех Твоите свидетелства за свое наследство до века, Защото те са радост на сърцето ми.

 119:112 Приклоних сърцето си за да върша повеленията Ти. Винаги и до край.

 119:113 Самех. Намразих двоеумните, А Твоя закон възлюбих.

 119:114 Ти си мой покров и мой щит: На Твоето слово се надявам.

 119:115 Отдалечете се от мене, вие злодейци, Защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.

 119:116 Укрепявай ме според словото Си, за да живея; И да се не засрамя в надеждата си.

 119:117 Дръж ме, и ще бъда в безопасност, И ще зачитам винаги Твоите повеления.

 119:118 Ти си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, Защото суетна е измамата им.

 119:119 Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; Затова възлюбих Твоите повеления.

 119:120 Снагата ми настръхна поради страха ми от Тебе. И от съдбите Ти се уплаших.

 119:121 Аин. Извърших правосъдие и правда, Да ме не предадеш на угнетителите ми;

 119:122 Стани поръчител на слугата Си за добро; Не оставяй горделивите да ме угнетяват.

 119:123 Очите ми чезнат за спасението Ти. И за Твоето праведно слово.

 119:124 Постъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си.

 119:125 Твой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства.

 119:126 Време е да подействува Господ, Защото наруших закона Ти.

 119:127 Понеже аз любя Твоите заповеди. Повече от злато, даже от чисто злато,

 119:128 Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път.

 119:129 Пе. Чудесни са Твоите свидетелства; Затова душата ми ги пази.

 119:130 Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите.

 119:131 Отворих широко устата си и пъхтях, Защото копнеех за Твоите заповеди.

 119:132 Обърни се към мене и смили се за мене, Както постъпваш към ония, които обичат Твоето име.

 119:133 Оправяй стъпките ми в словото Си, И не оставяй да ме завладее никое беззаконие;

 119:134 Избави ме от човешки насилия; Така ще държа Твоите правила.

 119:135 Осияй с лицето Си върху слугата Си, И научи ме на повеленията Си.

 119:136 Водни потоци текат из очите ми. Понеже не се спазва Твоя закон.

 119:137 Цаде. Праведен си Ти Господи; Прави са и Твоите съдби.

 119:138 Постановил си свидетелствата Си, С правда и превъзходна вярност.

 119:139 Моята ревност ме изяде, Защото противниците ми забравиха Твоите думи.

 119:140 Твоето слово е добре пречистено, Затова слугата Ти го обича.

 119:141 Скромен съм и презрян, Обаче не забравям Твоите правила.

 119:142 Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.

 119:143 Неволи и утеснения ме намериха; Обаче Твоите заповеди са моя наслада.

 119:144 Твоите свидетелства са праведни до века; Вразуми ме, и ще живея.

 119:145 Коф. Извиках от все сърце; Послушай ме, Господи, и ще пазя повеленията Ти.

 119:146 Извиках към Тебе; Спаси ме и ще пазя повеленията Ти.

 119:147 Предварих зората с викането си; На Твоите думи уповавах.

 119:148 Очите ми предварят нощните стражи, За да размишлявам за Твоето слово.

 119:149 Чуй гласа ми според милосърдието Си; Съживи ме, Господи, според съдбите Си.

 119:150 Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти.

 119:151 Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина.

 119:152 Отдавна зная от Твоите свидетелства, Че Ти си ги учредил за винаги.

 119:153 Реш. Виж скръбта ми и избави ме, Защото не съм забравил закона Ти.

 119:154 Защити делото ми и изкупи ме; Съживи ме според словото Си.

 119:155 Избавлението е далеч от нечестивите, Защото те не търсят Твоите повеления.

 119:156 Много са Твоите благи милости, Господи; Съживи ме според съдбите Си.

 119:157 Мнозина са моите гонители и противници; Но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.

 119:158 Като видях коварните, погнусих се от тях. Защото не пазят Твоето слово.

 119:159 Виж колко обичам аз Твоите правила; Съживи ме, Господи, според милосърдието Си.

 119:160 Същността на Твоето слово е истина; И Твоите праведни съдби, до една траят до века.

 119:161 Шин. Първенци ме преследваха без причина; Но сърцето ми трепери от думите Ти.

 119:162 Аз се радвам на Твоето слово. Като оня, който намира много користи.

 119:163 Мразя лъжата и се гнуся от нея, Но закона Ти обичам.

 119:164 Седем пъти на ден Те хваля, За Твоите праведни съдби.

 119:165 Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, И за тях няма спънки та да се препъват.

 119:166 Надявах се за Твоето спасение, Господи, И изпълнявах Твоите заповеди.

 119:167 Душата ми опази Твоите свидетелства; И аз ги любя твърде много.

 119:168 Държах Твоите правила и Твоите свидетелства; Защото всичките ми пътища са пред Тебе.

 119:169 Тав. Нека стигне викането ми пред Тебе, Господи; Вразуми ме според словото Си.

 119:170 Нека дойде молбата ми пред Тебе; Избави ме според словото Си.

 119:171 Устните ми ще изливат хваление, Защото ме учиш на повеленията Си.

 119:172 Езикът ми ще пее за словото Ти, Защото всички Твои заповеди са правда.

 119:173 Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне, Защото аз избрах Твоите правила.

 119:174 Копнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада.

 119:175 Нека живее душата ми, и ще Те хвали; И нека ми помагат съдбите Ти.

 119:176 Скитах се като изгубена овца; Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.

                             

                                                                 ГЛАВА  120

 120:1 (По слав. 119). Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.

 120:2 Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език

 120:3 Какво Ти дава или какво Ти притуря Измамливият език? -

 120:4 Изострените стрели на силен мъж, С въглища от смрика.

 120:5 Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!

 120:6 Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.

 120:7 Аз съм за мир; но когато говоря, Те са за бой.

                             

                                                                 ГЛАВА  121

 121:1 (По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.

 121:2 Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.

 121:3 Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.

 121:4 Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля.

 121:5 Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.

 121:6 Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.

 121:7 Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти.

 121:8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.

                             

                                                                 ГЛАВА  122

 122:1 (По слав. 121). Давидова песен на възкачванията. Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен.

 122:2 Ето, нозете ни стоят Отвътре портите ти, Ерусалиме.

 122:3 Ерусалиме, който си съграден Като град сглобен ведно;

 122:4 Гдето възлизат племената, Господните племена. Според надеждите на Израиля, За да славят името Господно.

 122:5 Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом.

 122:6 Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!

 122:7 Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти!

 122:8 Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе!

 122:9 Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти.

                             

                                                                 ГЛАВА  123

 123:1 (По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

 123:2 Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така гледат нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

 123:3 Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

 123:4 Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.

                             

                                                                 ГЛАВА  124

 124:1 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),

 124:2 Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,

 124:3 Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -

 124:4 Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -

 124:5 Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.

 124:6 Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!

 124:7 Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.

 124:8 Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.

                             

                                                                 ГЛАВА  125

 125:1 (По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.

 125:2 Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.

 125:3 Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.

 125:4 Стори добро, Господи, на добрите И на правдивите в сърце.

 125:5 А ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!

                             

                                                                 ГЛАВА  126

 126:1 (По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

 126:2 Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.

 126:3 Господ извърши велики неща за нас, От които се изпълниха с радост.

 126:4 Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните страни.

 126:5 Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

 126:6 Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.

                             

                                                                 ГЛАВА  127

 127:1 (По слав. 126). Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

 127:2 Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, Тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си.

 127:3 Ето, наследство от Господа са чадата, И награда от него е плодът на утробата.

 127:4 Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.

 127:5 Блазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! Такива няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в градската порта.

                             

                                                                 ГЛАВА  128

 128:1 (По слав. 127). Песен на възкачванията. Блажен всеки, който се бои от Господа, И ходи в Неговите пътища;

 128:2 Защото ще ядеш плода от труда на ръцете си; Блажен ще бъдеш, и ще благоденствуваш.

 128:3 Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти,

 128:4 Ето, така ще се благослови човекът, Който се бои от Господа.

 128:5 Господ да те благослови от Сион, И да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си,

 128:6 Дори да видиш чада от чадата си! Мир на Израиля!

                             

                                                                 ГЛАВА  129

 129:1 (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

 129:2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

 129:3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

 129:4 Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

 129:5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

 129:6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

 129:7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

 129:8 Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!

                             

                                                                 ГЛАВА  130

 130:1 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

 130:2 Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

 130:3 Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

 130:4 При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

 130:5 Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

 130:6 Душата ми очаква Господа Повече от ония, които очакват зората, Да! повече от очакващите зората.

 130:7 Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

 130:8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.

                             

                                                                 ГЛАВА  131

 131:1 (По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

 131:2 Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, Така душата ми е при мене като отбито дете.

 131:3 Израилю, надей се на Господа От сега и до века.

                             

                                                                 ГЛАВА  132

 132:1 (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

 132:2 Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:

 132:3 Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

 132:4 Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

 132:5 Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

 132:6 Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

 132:7 Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.

 132:8 Стани, Господи, и влез в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;

 132:9 Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.

 132:10 Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

 132:11 Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.

 132:12 Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

 132:13 Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

 132:14 Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

 132:15 Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

 132:16 Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

 132:17 Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

 132:18 Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.

                             

                                                                 ГЛАВА  133

 133:1 (По слав. 132). Давидова песен на възкачванията. Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие!

 133:2 Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му,

 133:3 Угодно е като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал благословението, - Живота до века.

                             

                                                                 ГЛАВА  134

 134:1 (По слав. 133). Песен на възкачванията. Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, Които престояват нощем в дома Господен.

 134:2 Издигайте ръцете си към светилището И благославяйте Господа.

 134:3 Нека те благослови от Сиона Господ, Който направи небето и земята.

                             

                                                                 ГЛАВА  135

 135:1 (По слав. 134). Алилуя. Хвалете името Господно. Хвалете Го, вие слуги Господни,

 135:2 Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог.

 135:3 Хвалете Господа, защото е благ Господ, Пейте хваления на името Му, защото това е угодно.

 135:4 Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.

 135:5 Защото аз познах, че Господ е велик, И че нашият Господ е над всичките богове.

 135:6 Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.

 135:7 Повдига пари от краищата на земята, Прави светкавици за дъжда, Изважда ветрове из съкровищниците Си.

 135:8 Той е Който порази египетските първородни И на човек и на животно.

 135:9 Изпрати знамения и чудеса всред тебе, Египте, Върху Фараона и върху всичките му слуги.

 135:10 Той е, Който порази големи народи И изби силни царе.

 135:11 Аморейския цар Сион, И васанския цар Ог, И всичките ханаански царства -

 135:12 И даде земята им в наследство, Наследство на людете Си Израил.

 135:13 Името Ти, Господи, пребъдва до века, Споменът Ти, Господи, из род в род.

 135:14 Защото Господ ще съди людете Си, И ще се покае за скърбите на слугите Си.

 135:15 Идолите на народите са сребро и злато, Направа на човешки ръце.

 135:16 Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;

 135:17 Уши имат, но не чуват; Нито има дишане в устата им.

 135:18 Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.

 135:19 Доме Израилев, благославяйте Господа; Доме Ааронов, благославяйте Господа;

 135:20 Доме Левиев, благославяйте Господа; Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа;

 135:21 Благословен да бъде от Сион Господ, Който обитава в Ерусалим. Алилуия.

                             

                                                                 ГЛАВА  136

 136:1 (По слав. 135). Славете Господа, защото е благ, Защото милостта Му трае до века;

 136:2 Славете Бога на боговете, Защото милостта Му трае до века.

 136:3 Славете Господа на господарите, Защото милостта Му трае до века.

 136:4 Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му трае до века;

 136:5 Който с мъдрост направи небесата, Защото милостта Му трае до века;

 136:6 Който простря земята върху водите, Защото милостта Му трае до века;

 136:7 Който направи големи светила, Защото милостта Му трае до века;

 136:8 Слънцето за да владее деня, Защото милостта Му трае до века;

 136:9 Луната и звездите за да владеят нощта, Защото милостта Му трае до века;

 136:10 Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му трае до века;

 136:11 И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му трае до века;

 136:12 С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му трае до века;

 136:13 Който раздели Червеното море на две части, Защото милостта Му трае до века;

 136:14 И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му трае до века;

 136:15 Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му трае до века;

 136:16 Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му трае до века;

 136:17 Който порази велики царе, Защото милостта Му трае до века;

 136:18 И изби прочути царе, Защото милостта Му трае до века;

 136:19 Аморейския цар Сион, Защото милостта Му трае до века;

 136:20 И васанския цар Ог, Защото милостта Му трае до века

 136:21 И даде земята им в наследство, Защото милостта Му трае до века,

 136:22 В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му трае до века,

 136:23 Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му трае до века;

 136:24 И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му трае до века;

 136:25 Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му трае до века;

 136:26 Славете небесния Бог, Защото милостта Му трае до века.

                             

                                                                 ГЛАВА  137

 137:1 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

 137:2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

 137:3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

 137:4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

 137:5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

 137:6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

 137:7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

 137:8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

 137:9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

                             

                                                                 ГЛАВА  138

 138:1 (По слав. 137) Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

 138:2 Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

 138:3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.

 138:4 Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

 138:5 Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

 138:6 Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

 138:7 Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

 138:8 Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

                             

                                                                 ГЛАВА  139

 139:1 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.

 139:2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

 139:3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

 139:4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

 139:5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

 139:6 Това знание е пречудно за мене; Високо е; не мога да го стигна.

 139:7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

 139:8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

 139:9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,

 139:10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.

 139:11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,

 139:12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

 139:13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

 139:14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.

 139:15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма.

 139:16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

 139:17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

 139:18 Ако бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.

 139:19 Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

 139:20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.

 139:21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

 139:22 Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.

 139:23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

 139:24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

                             

                                                                 ГЛАВА  140

 140:1 (По слав. 139). За първия певец. Давидов псалом. Избави ме, Господи, от нечестивия човек, Опази ме от насилник човек,

 140:2 Които измислюват зло в сърцето си, И всеки ден възбуждат боеве.

 140:3 Изострюват езика си като на змия; Аспидова отрова има под устните им. (Села).

 140:4 Опази ме, Господи, от ръцете на нечестивия, Защити ме от насилник човек, Които възнамериха да ме направят да падна.

 140:5 Горделивите скриха клопка за мене. И с въжета разпростряха мрежи край пътя; Поставиха примки за мене. (Села).

 140:6 Рекох Господу: Ти си мой Бог; Послушай, Господи, гласа на молбите ми.

 140:7 Господи Боже, силний ми спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой.

 140:8 Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивия; Не оставяй да успее злият му помисъл, Да не би да се надигат. (Села).

 140:9 Нечестието на собствените им устни нека покрие главата На ония, които ме окръжават.

 140:10 Разпалени въглища нека паднат върху тях; Нека бъдат хвърлени в огъня. В дълбоки води, за да не станат вече.

 140:11 Злоезичен човек няма да се утвърди на земята; Злото ще преследва насилника човек догдето го погуби.

 140:12 Зная, че Господ ще защити делото на угнетения И правото на немотните.

 140:13 Наистина праведните ще славят името Ти; Правдивите ще обитават пред лицето Ти.

                             

                                                                 ГЛАВА  141

 141:1 (По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.

 141:2 Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.

 141:3 Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.

 141:4 Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват; И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.

 141:5 Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; И нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; Главата ми нека се не откаже от него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.

 141:6 Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.

 141:7 Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята,

 141:8 Понеже очите ми са обърнати към Тебе, Господи Иеова Понеже на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.

 141:9 Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.

 141:10 Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина неповреден.

                             

                                                                 ГЛАВА  142

 142:1 (По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

 142:2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

 142:3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

 142:4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

 142:5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

 142:6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

 142:7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

                             

                                                                 ГЛАВА  143

 143:1 (По слав. 142). Давидов псалом. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си и според правдата Си.

 143:2 И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив човек.

 143:3 Защото неприятелят подгони душата ми, Удари о земята живота ми, Турил ме е да живея в тъмни места, Както ония, които са отдавна умрели.

 143:4 Затова духът ми до дън изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.

 143:5 Спомням си древните дни, Размишлявам за всичките Твои дела, Поучавам се в творенията на ръцете Ти.

 143:6 Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми жадува за Тебе като безводна земя. (Села).

 143:7 Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.

 143:8 Дай ми да чуя рано гласа на милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си.

 143:9 Избави ме, Господи, от неприятелите ми; Към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.

 143:10 Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; Благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.

 143:11 Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение.

 143:12 И според милосърдието Си отсечи неприятелите ми, И погуби всички, които притесняват душата ми, Защото аз съм Твой слуга.

                             

                                                                 ГЛАВА  144

 144:1 (По слав. 143). Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

 144:2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

 144:3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

 144:4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

 144:5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

 144:6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

 144:7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

 144:8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,

 144:9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

 144:10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

 144:11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.

 144:12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

 144:13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

 144:14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

 144:15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

                             

                                                                 ГЛАВА  145

 145:1 (По слав. 144). Давидово хваление. По еврейски, азбучен псалом. Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, И ще благославям Твоето име от века и до века.

 145:2 Всеки ден ще Те благославям, И ще хваля Твоето име от века и до века.

 145:3 Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо.

 145:4 Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество,

 145:5 Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, И за Твоите чудесни дела;

 145:6 И когато човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, То и аз ще разказвам Твоето величие.

 145:7 Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда.

 145:8 Благодатен и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

 145:9 Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения.

 145:10 Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, И Твоите светии ще Те благославят;

 145:11 Ще говорят за славата на царството Ти, И ще разказват Твоето могъщество,

 145:12 За да изявят на човешките чада мощните Му дела, И славното величие на Неговото царство.

 145:13 Твоето царство е вечно, И владичеството Ти трае през всички родове.

 145:14 Господ подкрепя всичките падащи, И изправя всичките сгърбени.

 145:15 Очите на всичките гледат към Тебе; И Ти им даваш храна на време.

 145:16 Отваряш ръката Си И удовлетворяваш желанието на всичко живо.

 145:17 Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела.

 145:18 Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.

 145:19 Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, Слуша викането им, и ги избавя.

 145:20 Господ пази всички, които Го любят; А ще изтреби всичките нечестиви.

 145:21 Устата ми ще изговарят хваление на Господа; И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века.

                             

                                                                 ГЛАВА  146

 146:1 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.

 146:2 Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

 146:3 Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

 146:4 Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

 146:5 Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

 146:6 Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

 146:7 Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

 146:8 Господ отваря очите на слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

 146:9 Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

 146:10 Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!

                             

                                                                 ГЛАВА  147

 147:1 (По слав. 146). Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.

 147:2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.

 147:3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.

 147:4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.

 147:5 Велик е нашият Господ, и голяма е силата Му; Разумът Му е безпределен.

 147:6 Господ укрепява кротките, А нечестивите унижава до земята.

 147:7 Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.

 147:8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;

 147:9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.

 147:10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.

 147:11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост. (По слав. 147).

 147:12 (1)Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;

 147:13 (2)Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.

 147:14 (3)Установява мир в твоите предели, Насища те с най-изрядната пшеница.

 147:15 (4)Изпраща заповедта Си по земята; Словото Му тича много бърже;

 147:16 (5)Дава сняг като вълна, Разпръсква сланата като пепел,

 147:17 (6)Хвърля леда си като уломъци: Пред мраза Му кой може устоя?

 147:18 (7)Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра Си да духа, и водите текат.

 147:19 (8)Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.

 147:20 (9)Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!

                             

                                                                 ГЛАВА  148

 148:1 Алилуя! Хвалете Господа от небесата; Хвалете Го във височините.

 148:2 Хвалете Го, всички ангели Негови; Хвалете Го, всички войнства Негови.

 148:3 Хвалете Го, слънце и луно; Хвалете Го, всички светли звезди.

 148:4 Хвалете Го, вие висши небеса {Еврейски: Небе на небесата}, И води, които сте над небесата.

 148:5 Нека хвалят името на Господа; Защото Той заповяда, и те се създадоха;

 148:6 И утвърди ги от века и до века, Като издаде постановление, което няма да премине.

 148:7 Хвалете Господа от земята, Вие морски чудовища и всички бездни,

 148:8 Огън и град, сняг и пара, Бурен вятър, който изпълнява словото Му,

 148:9 Планини и всички хълмове, Плодовити дървета и всички кедри,

 148:10 Зверове и всички животни, Животни и крилати птици,

 148:11 Земни царе и всички племена, Князе и всички земни съдии,

 148:12 Юноши и девици, Старци и младежи, -

 148:13 Нека хвалят името на Господа; Защото само Неговото име е превъзнесено, Славата Му е над земята и небето.

 148:14 И Той е възвисил рога на людете Си, Славата на всичките Си светии, На израилтяните, люде, които са близки Нему. Алилуя!

                             

                                                                 ГЛАВА  149

 149:1 Алилуя! Пейте на Господа нова песен, И хвалението Му в събранието на светиите.

 149:2 Нека се весели Израил за Създателя си; Нека се радват сионовите чада за Царя си,

 149:3 Нека хвалят името Му с хороиграние: С тъпанче и арфа нека Му пеят хваления.

 149:4 Защото Господ има благоволение към людете Си; Ще украси кротките с победа.

 149:5 Светиите ще тържествуват славно, Ще се радват на леглата си.

 149:6 Славословия към Бога ще бъдат в устата им, И меч остър от двете страни в ръката им,

 149:7 За да отдават възмездие на народите И наказание на племената,

 149:8 За да вържат царете им с вериги, И благородните им с железни окови, -

 149:9 За да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя.

                             

                                                                 ГЛАВА  150

 150:1 Алилуия! Хвалете Бога в светилището Му, Хвалете Го в небесния простор, дело на силата Му.

 150:2 Хвалете Го за мощните Му дела, Хвалете Го според голямото Му величие.

 150:3 Хвалете Го с тръбен глас. Хвалете Го с псалтир и арфа.

 150:4 Хвалете Го с тъпанче и хороиграние, Хвалете Го със струнни инструменти и със свирки,

 150:5 Хвалете Го с високозвучни кимвали, Хвалете Го с възклицателни кимвали.

 150:6 Всичко що диша нека хвали Господа; Хвалете Господа {Или: Алилуя!}.