Изход

  

                                                          ИЗХОД 

                               ИЛИ ВТОРАТА ОТ ПЕТТЕ МОИСЕЕВИ КНИГИ

                             

                                                                      ГЛАВА  1

 1:1 Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:

 1:2 Рувим, Симеон, Левий и Юда,

 1:3 Исахар, Завулон и Вениамин,

 1:4 Дан и Нефталим, Гад и Асир.

 1:5 Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.

 1:6 И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.

 1:7 А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях.

 1:8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.

 1:9 И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;

 1:10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.

 1:11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.

 1:12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните.

 1:13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;

 1:14 огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.

 1:15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:

 1:16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата за раждане.}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

 1:17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.

 1:18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?

 1:19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.

 1:20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.

 1:21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.

 1:22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.

                             

                                                                      ГЛАВА  2

 2:1 В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.

 2:2 И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.

 2:3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката.

 2:4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.

 2:5 И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.

 2:6 Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.

 2:7 Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?

 2:8 И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.

 2:9 И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.

 2:10 А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.

 2:11 А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;

 2:12 и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.

 2:13 Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?

 2:14 А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.

 2:15 А като чу това Фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.

 2:16 А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.

 2:17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.

 2:18 И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро?

 2:19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.

 2:20 И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.

 2:21 И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.

 2:22 И тя роди син; и той го наименува Герсам {Т. е., Пришелец тука.}, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.

 2:23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога.

 2:24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.

 2:25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.

                             

                                                                  ГЛАВА  3

 3:1 А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.

 3:2 И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Моисей погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.

 3:3 И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря.

 3:4 А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме.

 3:5 И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

 3:6 Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.

 3:7 И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.

 3:8 И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.

 3:9 И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните.

 3:10 Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.

 3:11 А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет?

 3:12 Рече му Бог: Аз непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.

 3:13 А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа?

 3:14 И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.

 3:15 При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род.

 3:16 Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и видях онова, което ви правят в Египет;

 3:17 и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земя гдето текат мляко и мед.

 3:18 И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог.

 3:19 Но зная аз, че египетският цар не ще ви остави да отидете, нито даже под силна ръка.

 3:20 А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне.

 3:21 И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни;

 3:22 но всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете си и дъщерите си, и ще оберете египтяните.

                             

                                                                  ГЛАВА  4

 4:1 А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.

 4:2 Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.

 4:3 И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.

 4:4 Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);

 4:5 стори това, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.

 4:6 При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, бяла като сняг.

 4:7 Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като останалата му плът);

 4:8 и продължи Господ: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, поради гласа на второто знамение.

 4:9 Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.

 4:10 А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.

 4:11 Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?

 4:12 Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.

 4:13 Тогава каза Моисей: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.

 4:14 И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.

 4:15 Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.

 4:16 Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.

 4:17 И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.

 4:18 Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.

 4:19 А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.

 4:20 И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.

 4:21 И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.

 4:22 А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;

 4:23 и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.

 4:24 А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна Моисея и искаше да го убие.

 4:25 Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.

 4:26 След това Господ се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти ми си кървав младоженец.

 4:27 А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.

 4:28 И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.

 4:29 Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;

 4:30 и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.

 4:31 И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.

                             

                                                                  ГЛАВА  5

 5:1 След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

 5:2 Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

 5:3 А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

 5:4 Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

 5:5 Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

 5:6 И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

 5:7 Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

 5:8 Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

 5:9 Нека се възлагат още по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи.

 5:10 И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.

 5:11 Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.

 5:12 Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.

 5:13 А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.

 5:14 И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?

 5:15 Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?

 5:16 Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.

 5:17 Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.

 5:18 Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.

 5:19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.

 5:20 И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя;

 5:21 и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.

 5:22 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?

 5:23 Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?

                             

                                                                  ГЛАВА  6

 6:1 А Господ каза на Моисея: Сега ще видиш, какво ще сторя на Фараона; защото под силна ръка ще ги пусне и под силна ръка ще ги изпъди из земята.

 6:2 Бог говори още на Моисея, като му каза: Аз съм Иеова.

 6:3 Явих се на Авраама, на Исаака и на Якова с името Бог Всемогъщи, но не им бях познат с името Си Иеова.

 6:4 Поставих още и завета Си с тях, да им дам Ханаанската земя, земята в която бяха пришелци при пребиванията си.

 6:5 При това, чух пъшкането на израилтяните поради робството, което им налагат египтяните, и си спомних завета.

 6:6 Затова, кажи на израилтяните: Аз съм Иеова; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от робството ви под тях, и ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби.

 6:7 Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви извеждам изпод египетските товари.

 6:8 И ще ви въведа в земята, за която съм се клел {Еврейски: издигнах ръката си.}, че ще я дам на Авраама, на Исаака и на Якова; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Иеова.

 6:9 И Моисей говори така на израилтяните; но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване те не послушаха Моисея.

 6:10 Подир това Господ говори на Моисея, казвайки:

 6:11 Влез при египетския цар Фараона и кажи му да пусне израилтяните из земята си.

 6:12 Но Моисей говори пред Господа, казвайки: Ето, израилтяните не ме послушаха; тогава как ще ме послуша Фараон, като съм с вързани {Еврейски: необрязани.} устни?

 6:13 Затова, Господ говори на Моисея и на Аарона, та им даде поръчка до израилтяните и до египетския цар Фараон, да изведат израилтяните из Египетската земя.

 6:14 Ето родоначалниците на бащините домове на Аарона и Моисея: синове на Рувима, Израилевия първороден: Енох, Фалу, Есрон и Хармий; тия са Рувимови семейства.

 6:15 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин и Сохар, и Саул, син на ханаанка; тия са Симеонови семейства.

 6:16 Имената на Левиевите синове, според поколенията им са тия: Гирсон, Каат и Мерарий; и годините на Левиевия живот станаха сто тридесет и седем години.

 6:17 Синовете на Гирсона са: Ливний и Семей, по семействата им.

 6:18 И синовете на Каата са: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил; и годините на Каатовия живот станаха сто тридесет и три години.

 6:19 И синовете на Мерария са: Маалий и Мусий. Тия са Левиевите семейства според поколенията им.

 6:20 И Амрам взе за жена леля си Иохаведа, която му роди Аарона и Моисея; и годините на Амрамовия живот станаха сто тридесет и седем години.

 6:21 И синовете на Исаара са: Коре, Нефег и Зехрий.

 6:22 И синовете на Озиила са: Мисаил, Елисафан и Ситрий.

 6:23 И Аарон взе за жена Елисавета, Аминадавова дъщеря, Наасонова сестра, която му роди Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара.

 6:24 И синовете на Корея са: Асир, Елкана и Авиасаф; тия са Кореевите семейства.

 6:25 И Аароновия син Елеазар взе за жена една от Футииловите дъщери, която му роди Финееса. Тия са родоначалниците на бащините домове на Левитите според семействата им.

 6:26 Тия са същите Аарон и Моисей, на които Господ рече: Изведете израилтяните из Египетската земя, според войнствата им.

 6:27 Тия са, които говориха на египетския цар Фараона, за да изведат израилтяните из Египет; тия са същите Моисей и Аарон.

 6:28 И в същия ден, когато говори Господ на Моисея в Египетската земя,

 6:29 Господ говори на Моисея, казвайки: Аз съм Иеова, кажи на Египетския цар Фараона всичко що ти казвам.

 6:30 А Моисей рече пред Господа: Ето, аз съм с вързани устни; и как ще ме послуша Фараон?

                             

                                                                  ГЛАВА  7

 7:1 Тогава Господ рече на Моисея: Ето, поставих те бог на Фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк.

 7:2 Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на Фараона да пусне израилтяните из земята си.

 7:3 Но Аз ще закоравя Фараоновото сърце, и ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя.

 7:4 Но понеже Фараон не ще ви послуша, Аз ще положа ръката Си на Египет, и с велики съдби ще изведа войнства, людете Си, израилтяните из Египетската земя.

 7:5 И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато дигна ръката Си против Египет, и изведа израилтяните изсред тях.

 7:6 И тъй, Моисей и Аарон сториха така; според както Господ им заповяда, така сториха.

 7:7 А Моисей бе на осемдесет години, а Аарон на осемдесет и три години, когато говореха на Фараона.

 7:8 И Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки:

 7:9 Когато ви говори Фараон и рече: Покажете чудо в себеподкрепа, тогава кажи на Аарона: Вземи жезъла си и хвърли го пред Фараона, за да стане змия.

 7:10 Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и сториха, според както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред Фараона и пред слугите му, и жезълът стана змия.

 7:11 Но Фараон повика мъдреците и чародеите, та и те, египетските магьосници, сториха същото с баянията си.

 7:12 Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си, и те станаха змии; обаче Аароновия жезъл погълна техните жезли.

 7:13 А сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил.

 7:14 След това Господ рече на Моисея: Сърцето на Фараона се закорави до толкова, щото той отказва да пусне людете.

 7:15 Иди утре при Фараона; ето той излиза да отиде при водата; а ти застани при брега на реката, за да го срещнеш, и вземи в ръката си жезъла, който се беше превърнал на змия.

 7:16 И кажи му: Господ, Бог на евреите, ме изпрати при тебе, и казва: Пусни людете Ми, за да Ми послужат в пустинята; но, ето, до сега ти не послуша.

 7:17 Така казва Господ: От това ще познаеш, че Аз съм Господ; ето, с жезъла, който е в ръката ми, ще ударя върху водата, която е в реката, и тя ще се превърне на кръв.

 7:18 Рибите, които са в реката ще измрат, и реката ще се усмърди та египтяните ще се гнусят да пият вода от реката.

 7:19 Тогава Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Вземи жезъла си и простри ръката си над египетските води, над реките им, над потоците им, над езерата им и над всичките им водни локви, за да станат кръв; и по цялата Египетска земя ще има кръв, и в дървените и в каменните съдове.

 7:20 И Моисей и Аарон сториха според както Господ заповяда; и Аарон, като дигна жезъла, удари речната вода пред Фараона и пред слугите му; и всичката речна вода се превърна на кръв.

 7:21 И рибите които бяха в реката, измряха; и реката се усмърдя, така щото египтяните не можаха да пият вода от реката; и кръвта се намираше по цялата Египетска земя.

 7:22 Но и египетските магьосници с баянията си сториха същото; затова, сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както беше казал Господ.

 7:23 И Фараон се обърна та си отиде у дома си, без да вземе присърце и това.

 7:24 А всичките египтяни копаха около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият речната вода.

 7:25 И язвата се продължаваше напълно седем дни, след като Господ удари реката.

                             

                                                                  ГЛАВА  8

 8:1 Тогава Господ рече на Моисея: Влез при Фараона и кажи му: Така казва Господ, Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

 8:2 Но ако откажеш да ги пуснеш, ето, Аз ще поразя всичките ти предели с жаби.

 8:3 Реката ще кипне с жаби, които като излизат ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на слугите ти, върху людете ти, в пещите ти и по нощвите ти.

 8:4 На тебе, на людете ти и на всичките ти слуги ще наскачат жабите.

 8:5 И тъй, Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Простри ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата, та стори да наскачат жаби по Египетската земя.

 8:6 И Аарон простря ръката си над египетските води и възлязоха жабите и покриха Египетската земя.

 8:7 Но и магьосниците сториха същото с баянията си, и направиха да наскачат жаби по Египетската земя.

 8:8 Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Помолете се Господу да махне жабите от мене и от людете ми; и ще пусна людете ви, за да пожертвуват Господу.

 8:9 И Моисей рече на Фараона: Определи ми, кога да се помоля за тебе, за слугите ти и за людете ти, за да се изтребят жабите от тебе и от къщите ти, та да останат само в реката.

 8:10 Фараон каза: Утре. А той рече: Ще бъде според както си казал, за да познаеш, че няма никой подобен на Господа нашия Бог.

 8:11 Жабите ще се махнат от тебе от къщите ти, от слугите ти и от людете ти; само в реката ще останат.

 8:12 Тогава Моисей и Аарон излязоха отпред Фараона; и Моисей викна към Господа относно жабите, които беше пратил върху Фараона.

 8:13 И Господ стори според както викна Моисей; жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите.

 8:14 И събираха ги на купове: и земята се усмърдя.

 8:15 А Фараон, като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, според както Господ беше говорил.

 8:16 След това Господ каза на Моисея: Речи на Аарона: Простри жезъла си та удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата Египетска земя.

 8:17 И сториха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и явиха се по човеците и по животните; всичката земна пръст се превърна на въшки из цялата Египетска земя.

 8:18 И магьосниците работеха да вършат същото с баянията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по човеците и по животните.

 8:19 Тогава рекоха магьосниците на Фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил.

 8:20 После Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона (ето, той излиза да отиде при водата), и кажи му: Така казва Господ: Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

 8:21 Защото, ако не пуснеш людете Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху слугите ти, върху людете ти и в къщите ти; тъй щото къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се пълнят с рояци мухи.

 8:22 Но в оня ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живеят людете Ми, щото да няма там рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ всред земята.

 8:23 Аз ще поставя преграда между Своите люде и твоите люде; утре ще стане това знамение.

 8:24 И Господ стори така; навлязоха мъчителни рояци мухи във Фараоновата къща и в къщите на слугите му и в цялата Египетска земя; земята се развали от рояците мухи.

 8:25 Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тая земя.

 8:26 Но Моисей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертвуваме на Господа нашия Бог онова, от което египтяните се гнусят; ето, ако жертвуваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни?

 8:27 Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертвуваме на Господа нашия Бог, според както би ни казал.

 8:28 Тогава рече Фараон: Ще ви пусна да пожертвувате на Господа вашия Бог в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се Богу за мене.

 8:29 И Моисей рече: Ето, аз излизам отпред тебе, и ще се помоля Господу да се махнат утре рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; но нека не следва Фараон да лъже и да не пуска людете ни да пожертвуват Господу.

 8:30 И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и помоли се Господу.

 8:31 И Господ стори според както Моисей се молеше; той махна рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; не остана ни една.

 8:32 Но Фараон и тоя път закорави сърцето си и не пусна людете.

                             

                                                                  ГЛАВА  9

 9:1 Тогава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да ми послужат.

 9:2 Защото, ако откажеш да ги пуснеш, и ако още ги държиш,

 9:3 ето, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор.

 9:4 И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре.

 9:5 И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята.

 9:6 На другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.

 9:7 И Фараон прати да видят, и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете.

 9:8 Тогава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона;

 9:9 и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя.

 9:10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните.

 9:11 И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, както и на всичките египтяни.

 9:12 Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея.

 9:13 След това Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

 9:14 Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

 9:15 Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята,

 9:16 ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

 9:17 Още ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш?

 9:18 Ето, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес.

 9:19 Сега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; защото града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат.

 9:20 Прочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си;

 9:21 а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето.

 9:22 Тогава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя.

 9:23 И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя.

 9:24 Така имаше град, и огън размесен с града, град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ.

 9:25 В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето.

 9:26 Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град.

 9:27 Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви.

 9:28 Помолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете.

 9:29 А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен.

 9:30 Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога.

 9:31 (Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе;

 9:32 но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни).

 9:33 И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

 9:34 Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите му.

 9:35 Сърцето на Фараона се закорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.

                             

                                                                 ГЛАВА  10

 10:1 Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях,

 10:2 и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ.

 10:3 Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

 10:4 Защото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти;

 10:5 те ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата,

 10:6 и ще се напълнят с тях къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - нещо, което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И Моисей се обърна та излезе отпред Фараона.

 10:7 Тогава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина?

 10:8 Тогава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат?

 10:9 А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова.

 10:10 Тогава Фараон им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас.

 10:11 Не така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие.

 10:12 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града.

 10:13 И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците.

 10:14 И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.

 10:15 Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.

 10:16 Тогава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас.

 10:17 Но сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт.

 10:18 И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и се помоли Господу.

 10:19 И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели.

 10:20 Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.

 10:21 Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.

 10:22 И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.

 10:23 Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.

 10:24 Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас.

 10:25 Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог;

 10:26 тъй че и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от добитъка трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.

 10:27 Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.

 10:28 Тогава Фараон рече на Моисея: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.

 10:29 А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.

                             

                                                                 ГЛАВА  11

 11:1 (А Господ беше казал на Моисея: Още една язва ще нанеса на Фараона и на Египет, подир което ще ви пусне от тука; когато ви пусне, съвсем ще ви изпъди от тука.

 11:2 Кажи, прочее, в ушите на людете, и нека поиска всеки мъж от съседа си, и всяка жена от съседката си, сребърни и златни вещи.

 11:3 И Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните. При това, Моисей беше станал твърде велик човек в Египетската земя пред Фараоновите слуги и пред людете).

 11:4 Моисей каза на Фараона: Така говори Господ: Около средата на една нощ Аз ще мина през Египет;

 11:5 и всеки първороден в Египетската земя ще умре, от първородния на Фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която е зад воденицата, и до всяко първородно от добитъка.

 11:6 И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв.

 11:7 А против израилтяните, против човек или животно, нито куче няма да поклати езика си, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.

 11:8 И всички тия твои слуги ще дойдат при мене и ще ми припаднат и рекат: Излез ти с всичките люде, които те следват. И подир това ще изляза. И Моисей излезе от Фараоновото присъствие с голям гняв.

 11:9 (А Господ беше казал на Моисея: Фараон няма да ви послуша, за да се умножат Моите чудеса в Египетската земя.

 11:10 И Моисей и Аарон бяха извършили всички тия чудеса пред Фараона; но Господ беше закоравил сърцето на Фараона, и той не беше пуснал израилтяните из земята си).

                             

                                                                 ГЛАВА  12

 12:1 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:

 12:2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

 12:3 Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.

 12:4 Но ако домашните са малцина за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

 12:5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.

 12:6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер.

 12:7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

 12:8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

 12:9 Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

 12:10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

 12:11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, понеже е време на Господното минаване.

 12:12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.

 12:13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

 12:14 Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

 12:15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля.

 12:16 На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен около онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

 12:17 Да пазите, прочее, празника на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

 12:18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

 12:19 Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.

 12:20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

 12:21 Тогава, на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

 12:22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще приемете в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.

 12:23 Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

 12:24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

 12:25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.

 12:26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?

 12:27 Ще отговорите: Това е жертва в спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

 12:28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

 12:29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

 12:30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

 12:31 И повика Моисея и Аарона още през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

 12:32 подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

 12:33 Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

 12:34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

 12:35 А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

 12:36 и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

 12:37 Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

 12:38 Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.

 12:39 А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

 12:40 А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

 12:41 И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.

 12:42 Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

 12:43 И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;

 12:44 обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.

 12:45 Никой пришелец или наемник да не яде от нея.

 12:46 В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.

 12:47 Цялото общество израилтяни ще я пазят.

 12:48 И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

 12:49 Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

 12:50 И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

 12:51 И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.

                             

                                                                 ГЛАВА  13

 13:1 Господ говори още на Моисея казвайки:

 13:2 Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое.

 13:3 Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно.

 13:4 Вие излизате днес в месец Авив.

 13:5 И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец.

 13:6 Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу.

 13:7 Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели.

 13:8 И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: Това правя поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.

 13:9 Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет.

 13:10 Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й.

 13:11 А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,

 13:12 тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа.

 13:13 А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.

 13:14 После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството;

 13:15 понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам.

 13:16 Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет.

 13:17 А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.

 13:18 Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.

 13:19 И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.

 13:20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.

 13:21 И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.

 13:22 Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.

                             

                                                                 ГЛАВА  14

 14:1 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

 14:2 Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.

 14:3 Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.

 14:4 И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И израилтяните сториха така.

 14:5 А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?

 14:6 Затова, Фараон впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;

 14:7 взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките.

 14:8 И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),

 14:9 и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.

 14:10 А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.

 14:11 И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?

 14:12 Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.

 14:13 А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.

 14:14 Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.

 14:15 Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.

 14:16 А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.

 14:17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

 14:18 И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.

 14:19 Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,

 14:20 и дойде между Египетското множество и Израилевото; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.

 14:21 Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха.

 14:22 Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

 14:23 А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.

 14:24 Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;

 14:25 Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.

 14:26 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.

 14:27 И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.

 14:28 Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.

 14:29 А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

 14:30 Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.

 14:31 Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

                             

                                                                 ГЛАВА  15

 15:1 Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

 15:2 Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

 15:3 Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.

 15:4 Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.

 15:5 Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.

 15:6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

 15:7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.

 15:8 От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето.

 15:9 Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.

 15:10 Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.

 15:11 Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?

 15:12 Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.

 15:13 С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.

 15:14 Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,

 15:15 Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.

 15:16 Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.

 15:17 Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

 15:18 Господ ще царува до вечни векове.

 15:19 Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо.

 15:20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,

 15:21 а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

 15:22 Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода.

 15:23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}).

 15:24 Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

 15:25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече:

 15:26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

 15:27 После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

                             

                                                                 ГЛАВА  16

 16:1 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.

 16:2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.

 16:3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.

 16:4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.

 16:5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

 16:6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;

 16:7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?

 16:8 Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.

 16:9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа защото Той чу роптанията ви.

 16:10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.

 16:11 И Господ говори на Моисея, казвайки:

 16:12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

 16:13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.

 16:14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

 16:15 Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

 16:16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.

 16:17 И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко,

 16:18 И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

 16:19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.

 16:20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.

 16:21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато припечеше слънцето, стопяваше се.

 16:22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.

 16:23 А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре.

 16:24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.

 16:25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.

 16:26 Шест дена ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира.

 16:27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

 16:28 Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

 16:29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.

 16:30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.

 16:31 А Израилевият дом нарече тая храна Манна; {Т.е., Що е това? Виж. ст.15.} тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.

 16:32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.

 16:33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.

 16:34 И така, Аарон я положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.

 16:35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

 16:36 А гоморът е една десета от ефата.

                             

                                                                 ГЛАВА  17

 17:1 След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

 17:2 Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа?

 17:3 Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?

 17:4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.

 17:5 А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.

 17:6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини.

 17:7 И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}, и Мерива {Т.е., Каране.}, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?

 17:8 По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим.

 17:9 А Моисей каза на Исуса Навиева: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.

 17:10 И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.

 17:11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше.

 17:12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето.

 17:13 Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа.

 17:14 Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето.

 17:15 И Моисей издигна там олтар, който нарече Иеова Нисий {Т.е., Господ мое знаме.},

 17:16 като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.

                             

                                                                 ГЛАВА  18

 18:1 И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,

 18:2 то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),

 18:3 и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото Моисей беше казал: Пришелец станах в чужда земя;

 18:4 на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);

 18:5 и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,

 18:6 и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

 18:7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.

 18:8 И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.

 18:9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.

 18:10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.

 18:11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.

 18:12 Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

 18:13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.

 18:14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?

 18:15 А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.

 18:16 Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.

 18:17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

 18:18 Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.

 18:19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;

 18:20 и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.

 18:21 Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

 18:22 и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с тебе.

 18:23 Ако сториш това, и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.

 18:24 И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.

 18:25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

 18:26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.

 18:27 След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.

                             

                                                                 ГЛАВА  19

 19:1 Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.

 19:2 Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината.

 19:3 И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля:

 19:4 Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си.

 19:5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;

 19:6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

 19:7 И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда.

 19:8 И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете.

 19:9 Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете,

 19:10 Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си;

 19:11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде.

 19:12 И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви;

 19:13 обаче ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или със стрели, било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината.

 19:14 И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си.

 19:15 И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.

 19:16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха.

 19:17 Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.

 19:18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.

 19:19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.

 19:20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи.

 19:21 Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях.

 19:22 Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях.

 19:23 А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я.

 19:24 Но Господ му каза: Иди, слез, после да се качиш, ти и Аарон с тебе; а свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях.

 19:25 Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.

                             

                                                                ГЛАВА  20

 20:1 Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:

 20:2 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

 20:3 Да нямаш други богове освен Мене.

 20:4 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

 20:5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

 20:6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

 20:7 Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

 20:8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.

 20:9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;

 20:10 а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;

 20:11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

 20:12 Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.

 20:13 Не убивай.

 20:14 Не прелюбодействувай.

 20:15 Не кради.

 20:16 Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.

 20:17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

 20:18 И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч.

 20:19 И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.

 20:20 Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате.

 20:21 Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи при мрака, гдето беше Бог.

 20:22 Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето.

 20:23 Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове.

 20:24 От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям.

 20:25 Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш.

 20:26 И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.

                             

                                                                ГЛАВА  21

 21:1 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

 21:2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

 21:3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

 21:4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.

 21:5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

 21:6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

 21:7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

 21:8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

 21:9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

 21:10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

 21:11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

 21:12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

 21:13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.

 21:14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

 21:15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

 21:16 Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

 21:17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

 21:18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

 21:19 и ако последният се привдигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

 21:20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

 21:21 Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}.

 21:22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

 21:23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

 21:24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

 21:25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

 21:26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

 21:27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

 21:28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

 21:29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

 21:30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

 21:31 Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят.

 21:32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

 21:33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

 21:34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

 21:35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

 21:36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.

                             

                                                                ГЛАВА  22

 22:1 Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата.

 22:2 (Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да се пролее кръв за него.

 22:3 Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще се пролее кръв за него). Крадецът трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото.

 22:4 И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно.

 22:5 Ако някой направи да се изяде нива или лозе, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си.

 22:6 Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или непожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати.

 22:7 Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази, и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът той ще плати двойно,

 22:8 Но ако не се намери крадецът, тогава стопанинът на къщата ще се заведе пред съдиите, за да се издири дали е турил ръка върху имота на ближния си.

 22:9 За всякакъв вид престъпление, - относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово, - делото между двамата ще дойде пред съдиите: и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си.

 22:10 Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какво да било животно да го пази, и то умре, или се нарани, или бъде откарано, без да види някой,

 22:11 то между двамата оня ще се закълне в Господа, че не е турил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му ще приеме това свидетелство, а другият няма да плаща.

 22:12 Но ако животното бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му.

 22:13 Обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща.

 22:14 Ако заеме някой от ближния си животно, и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, непременно ще го заплати.

 22:15 Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. Ако е било наето с пари, ще отиде за наема си.

 22:16 Ако някой излъсти несгодена девица и легне с нея, непременно ще даде вено за нея и ще я вземе за жена.

 22:17 Но ако баща й съвсем откаже да му я даде, то ще плати в пари според веното на девиците.

 22:18 Магьосница жена да не оставиш.

 22:19 Всеки скотоложник непременно да се умъртви.

 22:20 Който жертвува на кой да бил бог, освен само на Господа, ще се обрече на изтребление.

 22:21 Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.

 22:22 Да не угнетявате вдовица или сираче.

 22:23 Защото ако ги угнетите някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им,

 22:24 и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с нож; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите чада сирачета.

 22:25 Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед между Моите люде, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва.

 22:26 Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето ще му я върнеш;

 22:27 защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив.

 22:28 Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на людете си.

 22:29 Да не забавяш да принесеш първака на гумното си и на жлеба си. Първородния между синовете си ще дадеш на Мене.

 22:30 Така ще постъпиш и с говедото си и с овцата си; седем дена ще остане малкото с майка си, а на седмия ден ще го дадеш на Мене.

 22:31 Бъдете Ми свети човеци; за това не яжте месо разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.

                             

                                                                ГЛАВА  23

 23:1 Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействуваш {Еврейски: Туряш ръка.} с неправедния и да не свидетелствуваш в полза на неправдата.

 23:2 Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш правосъдието;

 23:3 нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му.

 23:4 Ако срещнеш забъркалия се вол или осел на неприятеля си; непременно да му го закараш.

 23:5 Ако видиш, че оселът на ненавистника ти е паднал под товара си, и не ти се иска да му помогнеш пак непременно да помогнеш заедно с него.

 23:6 Да не изкривяваш правото на сиромаха между вас в делото му.

 23:7 Отдалечавай се от всяка несправедлива работа, и не убивай невинния и праведния; защото Аз няма да оправдая нечестивия.

 23:8 Да не приемаш подаръци; защото подаръците заслепяват видещите и извръщат душите на праведните.

 23:9 И да не угнетяваш чужденеца; защото вие знаете що има на сърцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя.

 23:10 Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й;

 23:11 а в седмата да я оставиш да си почива и да не я работиш за да се хранят сиромасите между людете ти от самораслото, и полските животни нека ядат оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си и с маслините си.

 23:12 Шест дена да вършиш работите си; а в седмия ден да си почиваш, за да се отмори волът ти и оселът ти, и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът.

 23:13 И внимавайте във всичко що съм ви говорил; и име на други богове да не споменавате, нито да се чува то из устата ви.

 23:14 Три пъти в годината да Ми правиш празник.

 23:15 Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце;

 23:16 и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата.

 23:17 Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явяват пред Господа Иеова.

 23:18 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстината от празника Ми да остава през нощта до сутринта.

 23:19 Най-първите плодове от земята си да принасяш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

 23:20 Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил.

 23:21 Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него.

 23:22 Но ако слушаш внимателно гласа му, и вършиш всичко каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.

 23:23 Защото ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя.

 23:24 Да се не кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълбовете им.

 23:25 Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам всяка болест помежду ви.

 23:26 Не ще има пометкиня или бездетна в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно.

 23:27 Ще изпратя пред тебе страх от Мене, и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе.

 23:28 Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят отпред тебе евейците, ханаанците и хетейците.

 23:29 Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове.

 23:30 Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, догде се размножиш и завладееш земята.

 23:31 И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река Евфрат; защото ще предам местните жители в ръката ви, и ти ще ги изпъдиш отпред себе си.

 23:32 Да не направиш завет с тях нито с боговете им.

 23:33 Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде примка.

                             

                                                                ГЛАВА  24

 24:1 Рече още на Моисея: Възкачете се към Господа, ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини, и поклонете се от далеч;

 24:2 само Моисей ще се приближи при Господа, а те не ще се приближат, нито ще се възкачат людете с него.

 24:3 Тогава Моисей дойде та каза на людете всичките думи на Господа и всичките му съдби; и всичките люде едногласно отговориха казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим.

 24:4 И Моисей написа всичките Господни думи; и на утринта, като стана рано, издигна олтар под планината, гдето изправи и дванадесет стълба, според дванадесетте Израилеви племена.

 24:5 И изпрати момци от израилтяните, та принесоха всеизгаряния и пожертвуваха Господу телци за примирителни жертви.

 24:6 А Моисей взе половината от кръвта и тури я в паници, а с другата половина от кръвта поръси върху олтара.

 24:7 После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни.

 24:8 Тогава Моисей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас според всички тия условия.

 24:9 И тъй Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет от Израилевите старейшини се възкачиха горе.

 24:10 И видяха Израилевия Бог: под нозете Му имаше като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе.

 24:11 Но Той не тури ръка на благородните от израилтяните. И те видяха Бога, и там ядоха и пиха.

 24:12 Тогава рече Господ на Моисея: Ела горе при Мене на планината и стой там; и ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал, за да ги поучаваш.

 24:13 И тъй Моисей стана със слугата си Исуса, и Моисей се изкачи на Божията планина.

 24:14 А рече на старейшините: Чакайте ни тук догде се завърнем при вас; и, ето, Аарон и Ор са при вас; който има тъжба, нека иде при тях.

 24:15 Тогава Моисей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината.

 24:16 И Господната слава застана на Синайската планина, и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Моисея всред облака.

 24:17 И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израилтяните като огън пояждащ.

 24:18 И тъй Моисей влезе всред облака и се възкачи на планината. И Моисей стоя на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.

                             

                                                                ГЛАВА  25

 25:1 Тогава Господ говори на Моисея казвайки:

 25:2 Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на радо сърце би дал, ще приемете приноса за Мене.

 25:3 И ето какъв принос ще приемете от тях; злато, сребро и мед,

 25:4 синьо, мораво, червено, висон, и козина,

 25:5 червенобоядисани овнешки кожи и язовски {Или: делфинови} кожи, ситимово дърво {Т.е., акация.},

 25:6 масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,

 25:7 оникси, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника.

 25:8 И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.

 25:9 По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, - така да я направите.

 25:10 Да направят ковчег от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок.

 25:11 Да го обковеш с чисто злато; отвън и отвътре да го обковеш; и отгоре му да направиш златен венец наоколо.

 25:12 И да излееш за него четири златни колелца, които да поставиш на четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна.

 25:13 Да направиш и върлини от ситимово дърво и да ги обковеш със злато,

 25:14 па да провреш върлините през колелцата от страните на ковчега, за да се носи ковчегът с тях.

 25:15 Върлините да остават в колелцата на ковчега; да се не изваждат от него.

 25:16 И да вложиш в ковчега плочите на свидетелството, което ще ти дам.

 25:17 Да направиш умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко.

 25:18 И да направиш два херувима от злато, изковани да ги направиш, на двата края на умилостивилището.

 25:19 Да направиш един херувим на единия край, и един херувим на другия край; херувимите да направите част от самото умилостивилище на двата му края.

 25:20 И херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, и да покриват с крилата си умилостивилището; и лицата им да са едно срещу друго; към умилостивилището да бъдат обърнати лицата на херувимите.

 25:21 И да положат умилостивилището върху ковчега; а в ковчега да вложиш плочите на свидетелството, което ще ти дам.

 25:22 Там ще се срещам с тебе; и отгоре на умилостивилището, измежду двата херувима, които са върху ковчега с плочите на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядам за израилтяните.

 25:23 Да направиш трапеза от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока.

 25:24 Да я обковеш с чисто злато и да й направиш златен венец на около.

 25:25 Да й направиш и перваз наоколо, една длан широк, и да направиш златен венец около перваза й.

 25:26 Да й направиш и четири златни колелца, и да поставиш колелцата на четирите й ъгъла, които са при четирите й нозе.

 25:27 Колелцата да бъдат до самия перваз, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата.

 25:28 Върлините ще направиш от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато, и да се носи трапезата с тях.

 25:29 И да направиш блюдата й, темянниците й, поливалниците й, и тасовете й, за употреба при възлиянията; от чисто злато да ги направиш.

 25:30 И на трапезата постоянно да слагаш хлябове за приношение пред Мен.

 25:31 Да направиш и светилника от чисто злато; изкован да направиш светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му, и цветята му да са част от самия него.

 25:32 От страните му да се издават шест клона, три клона на светилника от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна.

 25:33 На единия клон да има три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, и една топчица и едно цвете; така да има и на шестте клона, които се издават от светилника.

 25:34 И на стъблото на светилника да има четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им.

 25:35 И на шестте клона, които се издават от светилника, да има под първите два клона една топчица, част от самия него, и под вторите два клона една топчица, част от самия него, и под третите два клона една топчица, част от самия него.

 25:36 Топчиците им и клоновете им да са част от самия него; светилникът да бъде цял изкован от чисто злато.

 25:37 И да му направиш седем светила; и да палят светилата му, за да светят отпреде му.

 25:38 Щипците му и пепелниците му да бъдат от чисто злато.

 25:39 От един талант чисто злато да се направи той и всички тия прибори.

 25:40 Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината.

                             

                                                                ГЛАВА  26

 26:1 При това, да направиш скинията от десет завеси от препреден висон, и от синя, морава и червена материя; на тях да навезеш изкусно изработени херувими.

 26:2 Дължината на всяка завеса да бъде двадесет и осем лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя, всичките завеси да имат една мярка.

 26:3 Петте завеси да бъдат скачени една с друга; и другите пет завеси да бъдат скачени една с друга.

 26:4 И да направиш сини петелки по края на оная завеса, която е последна от първите скачени завеси; така да направиш и по края на последната завеса от вторите скачени завеси.

 26:5 Да направиш петдесет петелки на едната завеса, и петдесет петелки да направиш по края на завесата; която е във вторите скачени завеси; петелките да са една срещу друга.

 26:6 Да направиш и петдесет златни куки, и с куките да скачиш завесите една за друга; така скинията ще бъде едно цяло.

 26:7 Да направиш завеси от козина за покрив над скинията; да направиш единадесет такива завеси;

 26:8 дължината на всяка завеса да бъде тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси да имат една мярка.

 26:9 И да скачиш петте завеси отделно и шестте завеси отделно; а шестата завеса да прегънеш на две към лицето на скинията.

 26:10 И да направиш петдесет петелки по края на оная завеса, която е последна от първите скачени завеси, и петдесет петелки по края на завесата, която е последна от вторите скачени завеси.

 26:11 И да направиш петдесет медни куки и да вкараш куките в петелките, и така да съединиш покрива та да е едно цяло.

 26:12 И оная част, която остава повече от завесите на покрива, половината на завесата, която остава, нека виси над задната страна на скинията.

 26:13 И един лакът от едната страна и един лакът от другата страна от онова, което остава повече от дължината на завесите на покрива, да виси по страните на скинията отсам и оттам, за да я покрива.

 26:14 Тоже да направиш покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи.

 26:15 Да направиш за скинията дъски от ситимово дърво, които да стоят изправени.

 26:16 Десет лакътя да бъде дължината на всяка дъска, и лакът и половина широчината на всяка дъска;

 26:17 и два шипа да има във всяка дъска, един срещу друг; и така да направиш на всички дъски на скинията.

 26:18 И дъските на скинията да направиш двадесет дъски за южната страна, към пладне;

 26:19 и под двадесетте дъски да поставиш четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска за двата й шипа, и две подложки под друга дъска за двата й шипа.

 26:20 Също за втората страна на скинията, която е северната, да направиш двадесет дъски,

 26:21 и четиридесетте им сребърни подложки, две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска.

 26:22 А за задната страна на скинията, западната, да направиш шест дъски,

 26:23 И две дъски да направиш за ъглите на скинията от задната страна;

 26:24 да са скачени отдолу, а отгоре да са свързани посредством едно колелце; така да бъде за двете дъски; те нека бъдат за двата ъгъла.

 26:25 Така да бъдат осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, две подложки под една дъска и две подложки под друга дъска.

 26:26 И да направиш лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията;

 26:27 пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад.

 26:28 И средният лост, който е в средата на дъските, да преминава от край до край.

 26:29 Дъските да обковеш със злато, и колелцата им да направиш от злато за влагалища на лостовете; да обковеш и лостовете със злато.

 26:30 Да издигнеш скинията според образеца й, който ти бе показан на планината.

 26:31 И да направиш завеса от синьо, мораво, червено и препреден висон, и да навезеш на нея изкусно изработени херувими.

 26:32 И да я окачиш със златни куки на четири обковани със злато стълба от ситимово дърво, които да стоят на четири сребърни подложки.

 26:33 Под куките да окачиш завесата; и да внесеш там, отвътре завесата, ковчега с плочите на свидетелството, така щото завесата да ви отделя светото място от пресветото.

 26:34 И да положиш умилостивилището върху ковчега с плочите на свидетелството в пресветото място.

 26:35 А трапезата да положиш отвън завесата, и светилникът срещу трапезата към южната страна на скинията; а трапезата да положиш към северната страна.

 26:36 И да направиш за врата на шатъра закривка, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон.

 26:37 И за покривката да направиш пет стълба от ситимово дърво, които да обковеш със злато; куките им да бъдат златни; и да излееш за стълбовете пет медни подложки.

                             

                                                                ГЛАВА  27

 27:1 Да направиш олтара от ситимово дърво, пет лакътя широк; четвъртит да бъде олтарът, и височината му да бъде три лакътя.

 27:2 На четирите му ъгъла да му направиш рогове; роговете да бъдат част от самия него; и да го обковеш с мед.

 27:3 Да му направиш и гърнета за изнасяне на пепелта и лопатите му, тасовете му, вилиците му и въглениците му; медни да направиш всичките му прибори.

 27:4 И да му направиш медна решетка във вид на мрежа, и на четирите ъгъла на мрежата да направиш четири медни колелца.

 27:5 И да я положиш под полицата, която е около олтара отдолу, така щото мрежата да стигне до средата на олтара.

 27:6 Да направиш и върлини за олтара, върлини от ситимово дърво, които да обковеш с мед.

 27:7 Върлините да се проврат през колелцата, и върлините да бъдат от двете страни на олтара, за да се носи с тях.

 27:8 Кух, от дъски, да направиш олтара посред, както ти се показа на планината, така да го направиш.

 27:9 Да направиш двора на скинията; за южната страна, към пладне, да има за двора завеси от препреден висон; дължината им за едната страна да бъде сто лакътя.

 27:10 Стълбовете му да бъдат двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни.

 27:11 Също на длъж по северната страна да има завеси дълги сто лакътя, и за тях двадесет стълба и двадесетте им медни подложки; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни.

 27:12 После, за широчината на двора, на западната страна, да има петдесет лакътя завеси; за тях да има десет стълба и десетте им подложки.

 27:13 Широчината на двора на предната страна, към изток, да бъде петдесет лакътя.

 27:14 И завесите за едната страна на входа да бъдат дълги петнадесет лакътя, и за тях три стълба и трите им подложки.

 27:15 Също и за другата страна да има завеси петнадесет лакътя дълги, и за тях три стълба с трите им подложки.

 27:16 А за входа на двора да има покривка, дълга двадесет лакътя, везана работа от синьо, мораво, червено и препреден висон, и за тях четирите им подложки.

 27:17 Всичките стълбове около двора да бъдат опасани със сребро: куките им да бъдат сребърни, а подложките им медни.

 27:18 Дължината на двора да е сто лакътя, широчината навсякъде петдесет лакътя, а височината пет лакътя; завесите му да са от препреден висон, и подложките на стълбовете му медни.

 27:19 Всичките прибори на скинията, за всяка служба в нея, всичките й колове, и всичките колове на двора, да бъдат медни.

 27:20 И ти заповядай на израилтяните да ти донасят дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги светилата.

 27:21 В шатъра за срещане, извън завесата, която е пред плочите на свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат да горят от вечер до заран пред Господа. Това да бъде вечен закон за израилтяните във всичките им поколения.

                             

                                                                ГЛАВА  28

 28:1 А ти вземи при себе си измежду израилтяните брата си Аарона и синовете му с него, за да Ми свещенодействуват; Аарона, и Аароновите синове Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара.

 28:2 И да направиш свети одежди на брата си Аарона, за слава и великолепие.

 28:3 И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува.

 28:4 Ето одеждите, които ще направят: нагръдник и ефод, мантия и пъстротъкан хитон, митра и пояс; и да направят свети одежди на брата ти Аарона и на синовете му, за да Ми свещенодействуват.

 28:5 И те нека приемат от людете приносите им от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.

 28:6 Да направят ефодът изкусна работа от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.

 28:7 На двата му края да има две презрамки, които да се връзват за да се държи заедно.

 28:8 И препаската върху ефода, която ще е над него, да бъде еднаква с него по направата му и част от самия ефод, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.

 28:9 Да вземеш и два ониксови камъка, и да изрежеш на тях имената на синовете на Израиля,

 28:10 шест от имената им на единия камък, и имената на останалите шестима на другия камък, по реда на раждането им.

 28:11 С изкуството на каменорезец, както се изрязва печат, да изрежеш на двата камъка имената на синовете на Израиля; и да ги вложиш в златни гнездица.

 28:12 И да туриш тия два камъка на презрамките на ефода, камъни за спомен на израилтяните; и Аарон ще носи имената им за спомен пред Господа на двете си рамена.

 28:13 И да направиш златни гнездица,

 28:14 и две верижки от чисто злато - изплетени от венцеобразна работа да ги направиш, и да закрепиш плетените верижки в гнездицата им.

 28:15 Да направиш съдебния нагръдник изкусна изработка; според направата на ефода да го направиш; от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон да го направиш.

 28:16 Да бъде четвъртит, двоен, една педя дълъг и една педя широк.

 28:17 И да закрепиш на него камъни, четири реда камъни, ред сард, топаз и смарагд да е първият ред,

 28:18 вторият ред: антракс, сапфир и адамант;

 28:19 третият ред: лигирий, агат и аметист;

 28:20 а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; да бъдат закрепени в златните си гнездица.

 28:21 Камъните да бъдат дванадесет, според имената на синовете на Израиля, според техните имена, както се изрязва печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки камък според името му.

 28:22 И на нагръдника да направиш изплетени верижки, венцеобразна работа от чисто злато.

 28:23 И да направиш на нагръдника две златни колелца и да туриш двете колелца на двата края на нагръдника.

 28:24 Тогава да провреш двете венцеобразни златни верижки през двете колелца в краищата на нагръдника.

 28:25 А другите два края на двете венцеобразни верижки да свържеш с двете гнездица, и да ги туриш на презрамките на ефода откъм външната му страна.

 28:26 Да направиш още две златни колелца; които да туриш на другите два края на нагръдника, на оная му страна, която е откъм вътрешната страна на ефода.

 28:27 Да направиш и други две златни колелца, които да туриш отдолу на двете презрамки на ефода, откъм външната му страна, там гдето се събират краищата му, над изкусно изработената препаска на ефода.

 28:28 И да връзват нагръдника чрез колелцата му за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над изкусно изработената препаска на ефода, и за да се не отделя нагръдникът от ефода.

 28:29 Така Аарон, когато влиза в светото място, ще носи, винаги имената на синовете на Израиля върху съдебния нагръдник на сърцето си, за спомен пред Господа.

 28:30 На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа.

 28:31 Да направиш мантията на ефода цяла от синьо.

 28:32 В средата на върха й да има отвор, какъвто е отворът на бронята; и ще има тъкана обтока около отвора си, за да се не съдира.

 28:33 И по полите й да направиш нарове от синьо, мораво и червено, наоколо по полите й, и златни звънци наоколо помежду им, -

 28:34 златен звънец и нар, златен звънец и нар, наоколо по полите на мантията.

 28:35 И Аарон да я носи, когато служи, та звънтенето й да се чува когато влиза в светото място пред Господа, и когато излиза, за да не умре.

 28:36 Да направиш и плочица от чисто злато, на която да изрежеш, както се изрязва печат, Свет Господу.

 28:37 Да я туриш на син ширит, за да бъде на митрата; в предната страна на митрата да бъде;

 28:38 така да бъде на Аароновото чело, когато носи Аарон нечестието на светите неща, които израилтяните ще посвещават във всичките си свети приноси; тя да бъде винаги на челото му, за да бъдат те приемани пред Господа.

 28:39 И да направиш пъстротъкания хитон от висон, да направиш митра от висон и да направиш - везана работа.

 28:40 А за Аароновите синове да направиш хитони, и пояси да им направиш, и гъжви да им направиш, за слава и великолепие.

 28:41 С тия одежди да облечеш брата си Аарона и синовете му с него, и да ги помажеш, да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват.

 28:42 Да им направиш и ленени гащи, които да покриват голотата на тялото им; нека покриват бедрата им от кръста надолу;

 28:43 и нека ги носят Аарон и синовете му, когато влизат в скинията за срещане, или когато пристъпват при олтара, за да служат в светото място, да не би да си навлекат грях та да умрат. Това да е за вечен закон за него и за потомството му подир него.

                             

                                                                ГЛАВА  29

 29:1 Ето какво да извършиш над тях, за да ги осветиш да Ми свещенодействуват. Вземи един юнец и два овена без недостатък,

 29:2 и безквасен хляб, безквасни пити месени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло; от чисто пшеничено брашно да ги направиш.

 29:3 Да ги туриш всички в един кош, и да ги принесеш в коша с юнеца и двата овена.

 29:4 Тогава да приведеш Аарона и синовете му при вратата на шатъра за срещане, и да ги умиеш с вода.

 29:5 После да вземеш одеждите и да облечеш Аарона с хитона, с мантията на ефода, с ефода и с нагръдника, и да го опашеш с изкусно изработената препаска на ефода,

 29:6 и да туриш митрата на главата му, и на митрата да туриш светия венец.

 29:7 Тогава да вземеш мирото за помазване и да го излееш на главата му, и тъй да го помажеш.

 29:8 После да приведеш синовете му и да ги облечеш с хитони.

 29:9 И да ги опашеш с пояси, Аарона и синовете му, и да им туриш гъжви. И свещенството ще бъде тяхно по вечен закон. Така да посветиш Аарона и синовете му.

 29:10 Тогава да приведеш юнеца пред шатъра за срещане, а Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на юнеца.

 29:11 И да заколиш юнеца пред Господа, при вратата на шатъра за срещане.

 29:12 После, като вземеш от кръвта на юнеца, с пръста си да туриш от нея на роговете на олтара и тогава да излееш всичката кръв при основата на олтара.

 29:13 И да вземеш всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината около тях, и да ги изгориш на олтара.

 29:14 А месото на юнеца, кожата му и изверженията му да изгориш в огън вън от стана; това е жертва за грях.

 29:15 При това, да вземеш единия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена.

 29:16 И като заколиш овена, да вземеш кръвта му та с нея да поръсиш навред олтара.

 29:17 Тогава да разсечеш овена на късове, и като измиеш вътрешностите му и нозете му, да ги сложиш върху късовете му и главата му.

 29:18 И да изгориш целия овен на олтара: това е всеизгаряне Господу, благоухание, жертва чрез огън Господу.

 29:19 След това да вземеш и другия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена.

 29:20 Тогава да заколиш овена, да вземеш от кръвта му, и да туриш от нея на края на дясното ухо на Аарона, и на края на дясното ухо на синовете му, и на палеца на дясната им ръка и на палеца на дясната им нога, и с кръвта да поръсиш навред олтара.

 29:21 И да вземеш от кръвта, която е на олтара, и от мирото за помазване, и с тях да поръсиш Аарона и одеждите му, и синовете му, и одеждите на синовете му с него; така ще се осветят той и одеждите, му и синовете му и одеждите на синовете му с него.

 29:22 После да вземеш тлъстината на овена, опашката и тлъстината; която покрива вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината, която е около тях, и дясното бедро, (защото е овен на посвещение),

 29:23 и един хляб, една пита месена с дървено масло, и една кора из коша на безквасните ястия положени пред Господа.

 29:24 Всички тия да туриш на ръцете на Аарона и на ръцете на синовете му, и да ги подвижиш за движим принос пред Господа.

 29:25 Тогава да ги вземеш от ръцете им и да ги изгориш на олтара над всеизгарянето, за благоухание пред Господа; това е жертва чрез огън Господу.

 29:26 И да вземеш гърдите на овена на посвещението, което е за Аарона и да ги подвижиш за движим принос пред Господа; и това да бъде твой дял.

 29:27 И да осветиш гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия принос, който се е подвижил и който се е възвисил от овена на посвещението от оня, който е за Аарона, и от оня, който е за синовете му.

 29:28 И това ще бъде право на Аарона и на синовете му от израилтяните по вечен закон; защото е възвишаем принос; и ще бъде възвишаем принос от израилтяните из примирителните им жертви, техният възвишаем принос Господу.

 29:29 И светите одежди на Аарона ще бъдат за синовете му подир него, за да бъдат помазвани в тях и освещавани в тях.

 29:30 Седем дена да се облича с тях оня от синовете му, който е свещеник, вместо него, когато влиза в шатъра за срещане, за да служи в светилището.

 29:31 Тогава да вземеш овена на посвещението и да свариш месото му на свето място.

 29:32 И Аарон и синовете му да ядат месото на овена и хляба, който е в коша, при вратата на шатъра за срещане;

 29:33 да ядат ония приноси, с които се е извършило умилостивение за тяхното посвещаване и освещаване; но чужденец да не яде от тях, защото са свети.

 29:34 И ако остане до утринта нещо от месото на посвещаването или от хляба, тогава да изгориш останалото в огън; да се не яде, защото е свето.

 29:35 Така, прочее, да направиш на Аарона и на синовете му според всичко що ти заповядах; седем дена ще ги посвещаваш.

 29:36 И всеки ден да принасяш по един юнец за умилостивение за грях; и да очистяш олтара като правиш умилостивение за него, и да го помажеш, за да го осветиш.

 29:37 Седем дена да правиш умилостивение за олтара и да го освещаваш; и олтарът ще бъде пресвет; всичко що се докосва до олтара ще бъде свето.

 29:38 А ето какво да принасяш на олтара: всеки ден по две едногодишни агнета, винаги.

 29:39 Едното агне да принасяш заран, и другото агне да принасяш привечер;

 29:40 и с едното агне една десета от ефа чисто брашно смесено с четвърт ин първоток дървено масло, и четвърт ин вино за възлияние.

 29:41 А другото агне да принасяш привечер, и да правиш нему според стореното на утринния принос и според стореното на възлиянието му, за благоухание, жертва чрез огън Господу.

 29:42 Това да бъде във всичките ви поколения всегдашно всеизгаряне пред Господа, при вратата на шатъра за срещане, гдето ще се срещам с вас, да говоря там с тебе.

 29:43 Там ще се срещам с израилтяните; и това място ще се освещава със славата Ми.

 29:44 Ще осветя шатъра за срещане и олтара; тоже Аарона и синовете му ще осветя, за да Ми свещенодействуват.

 29:45 И ще обитавам между израилтяните и ще им бъда Бог;

 29:46 и те ще познаят, че Аз съм Иеова техният Бог, Който ги изведох из Египетската земя, за да обитавам между тях. Аз съм Иеова техният Бог.

                             

                                                                ГЛАВА  30

 30:1 Да направиш олтар за кадене темян, от ситимово дърво да го направиш;

 30:2 един лакът дълъг и един лакът широк; четвъртит да бъде; и височината му да бъде два лакътя; роговете му да са част от самия него.

 30:3 Да обковеш с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; да му направиш и златен венец наоколо.

 30:4 А под венеца му да му направиш две златни колелца; близо при двата му ъгъла на двете му страни да ги направиш; и да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях.

 30:5 Да направиш върлините от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато.

 30:6 Тоя олтар да туриш пред завесата, която е пред ковчега с плочите на свидетелството срещу умилостивилището, което е над плочите на свидетелството, гдето ще се срещам с тебе.

 30:7 И всяка заран Аарон нека кади над него благовонен темян; когато приготвя светилата нека кади с него.

 30:8 И когато запали Аарон светилата вечер, нека кади с тоя темян; това ще бъде вечно кадене пред Господа във всичките ви поколения.

 30:9 На тоя олтар да не принасяш чужд темян, нито всеизгаряне, нито хлебен принос, нито да изливате на него възлияние.

 30:10 Над роговете му веднъж в годината да прави Аарон умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях; веднъж в годината да прави над него умилостивение във всичките ви поколения; това е пресвето Господу.

 30:11 И Господ говори на Моисея, казвайки:

 30:12 При преброяването на израилтяните, когато вземеш цялото им число, тогава да дадат откуп Господу, всеки човек за живота си, когато ги преброяваш, за да не ги нападне язва, когато ги преброяваш.

 30:13 Ето какво да дават: всеки, който се причислява към преброените, половин сикъл, според сикъла на светилището (един сикъл е двадесет гери); половин сикъл за принос Господу.

 30:14 Всеки, който се причислява към преброените то ест, който е от двадесет години нагоре, да даде тоя принос Господу.

 30:15 Богатият да не даде повече, и сиромахът да не даде по-малко, от половин сикъл, когато давате тоя принос Господу, за да направите умилостивение за живота си.

 30:16 А като вземеш парите за умилостивението от израилтяните, да ги употребиш в службата на шатъра за срещане; и това ще бъде за спомен на израилтяните пред Господа, за да бъде умилостивение за живота ви.

 30:17 Господ говори още на Моисея, казвайки:

 30:18 Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него,

 30:19 та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него.

 30:20 Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу,

 30:21 тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения.

 30:22 При това Господ говори на Моисея, казвайки:

 30:23 Вземи си изрядни аромати, от чиста смирна петстотин сикли, от благоуханна канела половината на това, сиреч, двеста и петдесет сикли от благоуханна тръст двеста и петдесет сикли,

 30:24 от касия петстотин, според сикъла на светилището, и от дървеното масло един ин;

 30:25 и да ги направиш миро за свето помазване, мас приготвена според изкуството на мироварец; това да бъде миро за свето помазване.

 30:26 И да помажеш с него шатъра за срещане, ковчега с плочите на свидетелството,

 30:27 трапезата и всичките й прибори, светилника и приборите му, кадилния олтар,

 30:28 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;

 30:29 така да ги осветиш, за да бъдат пресвети; всичко що се докосва до тях ще бъде свето.

 30:30 И да помажеш Аарона и синовете му, и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват.

 30:31 И да говориш на израилтяните, казвайки: Това ще бъде за Мене свето миро за помазване във всичките ви поколения.

 30:32 Човешка плът да се не помаже с него; и по неговия състав подобно на него да не правите; то е свето, и свето да бъде за вас.

 30:33 Който направи подобно нему, или който тури от него на чужденец, ще бъде изтребен из людете си.

 30:34 Рече още Господ на Моисея: Вземи си аромати, - стакти, ониха галбан, - тия аромати с чист ливан; по равни части да бъдат.

 30:35 И от тях да направиш, темян, смесен според изкуството на мироварец, подправен със сол, чист, свет.

 30:36 И да счукаш от него много дребно, и да туриш от него пред плочите на свидетелството в шатъра за срещане, гдето ще се срещам с тебе; тоя темян да ви бъде пресвет.

 30:37 А според състава на тоя темян, който ще направиш да не правите за себе си; той да ти бъде свет за Господа.

 30:38 Който направи подобен нему, за да го мирише, да бъде изтребен из людете си.

                             

                                                                ГЛАВА  31

 31:1 Пак говори Господ на Моисея, казвайки:

 31:2 Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;

 31:3 и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство;

 31:4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,

 31:5 и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа.

 31:6 И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал:

 31:7 шатъра за срещане, ковчега за плочите на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра,

 31:8 трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар,

 31:9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;

 31:10 служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват;

 31:11 мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят.

 31:12 Господ говори още на Моисея, казвайки:

 31:13 Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.

 31:14 Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си.

 31:15 Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви.

 31:16 Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет.

 31:17 То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.

 31:18 И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.

                             

                                                                ГЛАВА  32

 32:1 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

 32:2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

 32:3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

 32:4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

 32:5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

 32:6 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

 32:7 Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

 32:8 Скоро се отклониха от пътя, в който им съм заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

 32:9 Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

 32:10 сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

 32:11 Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

 32:12 Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което възнамеряваш против людете Си.

 32:13 Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

 32:14 Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

 32:15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.

 32:16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:

 32:17 А като чу Исус Навиев гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.

 32:18 А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.

 32:19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.

 32:20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите чада да я изпият.

 32:21 После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?

 32:22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.

 32:23 Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.

 32:24 И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.

 32:25 А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

 32:26 застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа нека дойде при мене. И събраха се при него всичките Левийци.

 32:27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.

 32:28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.

 32:29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, като се дигнете всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.

 32:30 А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

 32:31 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.

 32:32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.

 32:33 Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

 32:34 А ти иди сега, води людете на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.

 32:35 Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.

                             

                                                                ГЛАВА  33

 33:1 Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.

 33:2 И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

 33:3 и той ще ви заведе в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.

 33:4 (И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.

 33:5 Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.

 33:6 И тъй израилтяните махнаха украшенията си, като се отдалечиха от планината Хорив.

 33:7 Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.

 33:8 И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.

 33:9 И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и Господ говореше с Моисея.

 33:10 И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.

 33:11 И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше Моисей в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).

 33:12 Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.

 33:13 Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.

 33:14 И Господ каза: Самият Аз ще вървя с тебе, и Аз ще те успокоя.

 33:15 А Моисей му рече: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай от тука.

 33:16 Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.

 33:17 И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.

 33:18 Тогава рече Моисей: Покажи ми, моля, славата Си.

 33:19 А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.

 33:20 Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.

 33:21 Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;

 33:22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;

 33:23 после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.

                             

                                                                ГЛАВА  34

 34:1 След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.

 34:2 Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.

 34:3 Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина.

 34:4 И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

 34:5 И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.

 34:6 Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,

 34:7 Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

 34:8 Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;

 34:9 и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.

 34:10 И Господ му каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

 34:11 Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

 34:12 но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас.

 34:13 Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;

 34:14 защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

 34:15 Внимавай да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им;

 34:16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та тия техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.

 34:17 Да не си направиш леяни богове.

 34:18 Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.

 34:19 Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.

 34:20 А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.

 34:21 Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

 34:22 И да пазиш празника на седмиците, то ест, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

 34:23 Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.

 34:24 Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.

 34:25 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на пасхалния празник до утринта,

 34:26 Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

 34:27 Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.

 34:28 И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.

 34:29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с Бога.

 34:30 Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.

 34:31 За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях.

 34:32 След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.

 34:33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.

 34:34 Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.

 34:35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с Господа.

                             

                                                                ГЛАВА  35

 35:1 Подир това Моисей събра цялото общество израилтяни и им каза: Ето какво заповяда Господ да правите.

 35:2 Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свет, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви.

 35:3 В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си.

 35:4 Моисей още говори на цялото общество израилтяни, казвайки: Ето какво заповяда Господ, като каза:

 35:5 Съберете помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа; злато, сребро и мед,

 35:6 синьо, мораво, червено, висон и козина,

 35:7 червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, ситимово дърво,

 35:8 масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,

 35:9 ониксови камъни, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника.

 35:10 И всеки между вас, който има мъдро сърце, нека дойде, та да се направи всичко, което заповяда Господ:

 35:11 скинията, покривката й, покривалото й, куките й, дъските й, лостовете й, стълбовете й и подложките й;

 35:12 ковчега и върлините му, умилостивилището, и закривателната завеса;

 35:13 трапезата и върлините й с всичките й прибори, и хлябът за постоянно приношение;

 35:14 тоже и светилника за осветление с приборите му, светилата му, и маслото за осветление;

 35:15 кадилния олтар и върлините му, мирото за помазване, благоуханния темян, входната покривка за входа на скинията;

 35:16 олтара за всеизгарянето с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му;

 35:17 завесите за двора, стълбовете му и подложките им, и закривката за дворния вход;

 35:18 коловете за скинията и клоновете за двора с въжата им;

 35:19 служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона, и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват.

 35:20 Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото лице.

 35:21 И пак дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духа разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане и за всяка негова служба, и за светите одежди.

 35:22 Дойдоха, мъже и жени, които имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обеци, пръстени, мъниста и всякакви златни неща, - както и всички, които принесоха какъв да бил златен принос Господу.

 35:23 И всеки, у когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козина, червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, принесоха ги.

 35:24 Всички, които можаха да направят принос от сребро и мед, принесоха принос Господу; и всички, у които се намираше ситимово дърво, за каква да било работа на службата, принесоха ги.

 35:25 Тоже и всяка жена, която имаше мъдро сърце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото - синьото, моравото, червеното и висона.

 35:26 Всичките жени, чието сърце ги пробуждаше и, които умееха, предяха козината.

 35:27 А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника,

 35:28 и ароматите, и маслото за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния темян.

 35:29 Израилтяните принесоха доброволен принос Господу, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно разположение да принесат за каква да било работа, която Господ чрез Моисея заповяда да се направи.

 35:30 Тогава рече Моисей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе,

 35:31 и го изпълни с Божия дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене,

 35:32 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед;

 35:33 да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, и да работи всяка художествена работа.

 35:34 И той тури в неговото сърце, и в сърцето на Елиава, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават.

 35:35 Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник, и на везач в синьо, в мораво, в червено и във висон, и на тъкач, с една дума, работа на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия.

                             

                                                                ГЛАВА  36

 36:1 Моисей каза още: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост и разум, за да знае да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал.

 36:2 Тогава Моисей повика Веселеила, Елиава и всеки, който умееше, в чието сърце Господ беше турил мъдрост, всеки, когото сърцето подбуждаше да дойде при работата да я извърши;

 36:3 и те приеха от Моисея всичките приноси, които израилтяните бяха принесли, за да изработят работата за службата на светилището. А като му принасяха всяка заран още доброволни приноси,

 36:4 всичките мъдри мъже, които работеха на цялата работа, за светилището, дойдоха, всеки от работата, която вършеше,

 36:5 та говориха на Моисея, казвайки: Людете донасят много повече отколкото е нужно да служи за работата, която Господ заповяда да се извърши.

 36:6 Затова Моисей заповяда та прогласиха в стана, като казаха: Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И тъй, людете се въздържаха та не принасяха вече.

 36:7 Защото материалът, който имаха, беше им доволно, за да извършат всичката работа, и даже повече.

 36:8 И всичките изкусни мъже измежду ония, които работеха, направиха скинията от десет завеси от препреден висон и от синя, морава и червена материя, и на тях навезаха изкусно изработени херувими.

 36:9 Дължината на всяка завеса беше двадесет и осем лакътя, а широчината на всяка завеса четири лакътя; всичките завеси имаха една мярка.

 36:10 И скачи петте завеси една с друга, и другите пет завеси скачи една с друга.

 36:11 И направи сини петелки по края на оная завеса, която беше последна от първите скачени завеси; така направи и по края на последната завеса от вторите скачени завеси.

 36:12 Петдесет петелки направи на едната завеса, и петдесет петелки направи по края на завесата, която беше във вторите скачени завеси; петелките бяха една срещу друга.

 36:13 Направи и петдесет златни куки и скачи завесите една за друга с куките; така скинията стана едно цяло.

 36:14 После направи завеси от козина за покрив над скинията; единадесет такива завеси направи;

 36:15 дължината на всяка завеса беше тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси имаха една мярка.

 36:16 И скачи петте завеси отделно и шестте завеси отделно.

 36:17 И направи петдесет петелки по края на оная завеса, която беше последна от първите скачени завеси и петдесет петелки по края на завесата, която беше последна от вторите скачени завеси.

 36:18 Направи и петдесет медни куки, за да съедини покрива в едно цяло.

 36:19 И направи покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи.

 36:20 И направи дъските за скинията от ситимово дърво, които да стоят изправени.

 36:21 Дължината на всяка дъска беше десет лакътя, и широчината на всяка дъска лакът и половина.

 36:22 Във всяка дъска имаше два шипа, един срещу друг; така направи за всичките дъски на скинията.

 36:23 И направи дъските за скинията двадесет дъски за южната страна, към пладне;

 36:24 и под двадесетте дъски направи четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска, за двата й шипа, и две подложки под друга дъска, за двата й шипа.

 36:25 Също за втората страна на скинията, която е северната, направи двадесет дъски,

 36:26 и четиридесетте им сребърни подложки две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска.

 36:27 А за задната страна на скинията, западната, направи шест дъски.

 36:28 И направи две дъски за ъглите на скинията от задната страна.

 36:29 Те бяха скачени отдолу, а отгоре бяха свързани посредством едно колелце; така направи и за двете дъски на двата ъгъла.

 36:30 Така бяха осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, по две подложки под всяка дъска.

 36:31 И направи лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията,

 36:32 пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад.

 36:33 И направи средният лост да преминава през средата на дъските от край до край.

 36:34 И обкова дъските със злато, и направи колелцата им от злато за влагалища на лостовете и обкова лостовете със злато.

 36:35 И направи завесата от синьо, мораво, червено и препреден висон, и навеза на нея изкусно изработени херувими.

 36:36 И направи за нея четири стълба от ситимово дърво, които обкова със злато; куките им бяха златни; и изля за тях четири сребърни подложки.

 36:37 Направи и покривка за входа на шатъра, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон,

 36:38 и петте му стълба и куките им; и обкова върховете им и връзките им със злато; а петте им подложки бяха медни.

                             

                                                                ГЛАВА  37

 37:1 И направи Веселеил ковчега от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок.

 37:2 Обкова го отвътре и отвън с чисто злато, и направи му златен венец наоколо.

 37:3 И изля за него четири златни колелца за четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна.

 37:4 Направи и върлини от ситимово дърво и обкова ги със злато.

 37:5 И провря върлините през колелцата от страните на ковчега за да се носи ковчегът.

 37:6 И направи умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко.

 37:7 И направи два херувима от злато, изковани ги направи, на двата края на умилостивилището,

 37:8 един херувим на единия край, и един херувим на другия край; част от самото умилостивилище направи херувимите на двата му края.

 37:9 И херувимите бяха с разперени отгоре крила, и покриваха с крилата си умилостивилището; и лицата им бяха едно срещу друго; към умилостивилището бяха обърнати лицата на херувимите.

 37:10 И направи трапезата от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока.

 37:11 Обкова я с чисто злато, и направи й златен венец наоколо.

 37:12 Направи й наоколо и перваз, една длан широк, и направи златен венец около перваза й.

 37:13 И изля за нея четири златни колелца, и постави колелцата на четирите ъгъла, които бяха при четирите й нозе.

 37:14 До самия перваз бяха колелцата, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата.

 37:15 Направи върлините от ситимово дърво, и обкова ги със злато, за да се носи трапезата с тях.

 37:16 И направи от чисто злато приборите, които бяха на трапезата, блюдата й, темянниците й, тасовете й, и поливалниците й, за употреба при възлиянията.

 37:17 И направи светилника от чисто злато; изкован направи светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му и цветята му бяха част от самия него.

 37:18 Шест клона се издаваха от страните му, три клона на светилника, от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна.

 37:19 На единия клон имаше три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, една топчица и едно цвете; така и на шестте клона, които се издаваха от светилника.

 37:20 И на стъблото на светилника имаше четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им.

 37:21 И на шестте клона, които се издаваха от светилника, имаше под първите два клона една топчица, под вторите два клона една топчица и под третите два клона една топчица.

 37:22 Топчиците им и клоновете им бяха част от самия него; светилникът беше цял изкован от чисто злато.

 37:23 И направи седемте му светила, щипците му и пепелниците му от чисто злато.

 37:24 От един талант чисто злато направи него и всичките му прибори.

 37:25 И направи кадилния олтар от ситимово дърво, един лакът дълъг и един лакът широк, четвъртит; и височината му беше два лакътя; а роговете му бяха част от самия него.

 37:26 Обкова с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; и направи му златен венец наоколо.

 37:27 А под венеца му му направи две златни колелца, близо при двата му ъгъла, на двете му страни, за да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях.

 37:28 Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги със злато.

 37:29 И направи светото миро за помазване, и чистия благоуханен темян, според изкуството на мироварец.

                             

                                                                ГЛАВА  38

 38:1 И направи олтара за всеизгаряне от ситимово дърво, пет лакътя дълъг и пет лакътя широк, четвъртит, и три лакътя висок.

 38:2 И на четирите му ъгъла направи роговете му; роговете му бяха част от самия него; и обкова го с мед.

 38:3 Направи и всичките прибори за олтара, гърнетата, лопатите, тасовете, вилиците и въглениците; всичките му прибори направи медни.

 38:4 И направи за олтара медна решетка във вид на мрежа, под полицата, която е около олтара отдолу, така щото да стигне до средата на олтара.

 38:5 Изля и четири колелца за четирите края на медната решетка, които да бъдат влагалища за върлините.

 38:6 Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги с мед.

 38:7 И провря върлините през колелцата от страните на олтара, за да се носи с тях. Кух, от дъски, направи олтара.

 38:8 Направи умивалника от мед, и подложката му от мед, от огледалата на жените, които се събираха при вратата на шатъра за срещане да прислужат.

 38:9 И направи двора; за южната страна, към пладне, завесите на двора бяха от препреден висон, дълги сто лакътя;

 38:10 стълбовете им бяха двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни.

 38:11 И за северната страна завесите бяха сто лакътя дълги, стълбовете им двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни.

 38:12 После, за западната страна завесите бяха петдесет лакътя дълги, стълбовете им десет и подложките им десет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни.

 38:13 И за източната страна, която гледа към изток, бяха петдесет лакътя завеси;

 38:14 завесите за едната страна на входа бяха дълги петнадесет лакътя, стълбовете им три и подложките им три;

 38:15 така и за другата им страна; и от двете страни на дворния вход завесите бяха петнадесет лакътя дълги, стълбовете им три и подложките им три.

 38:16 Всичките завеси около двора бяха от препреден висон.

 38:17 Подложките за стълбовете бяха медни, куките на стълбовете и връзките им сребърни, и върховете им обковани със сребро; и всичките стълбове на двора бяха опасани със сребро.

 38:18 Покривката за дворния вход беше везана изработка от синьо, мораво, червено и препреден висон; и дължината й беше двадесет лакътя, а височината на шир пет лакътя, както завесите на двора;

 38:19 и стълбовете им бяха четири и медните им подложки четири, куките им сребърни, върховете им обковани със сребро, и връзките им сребърни.

 38:20 Всичките колчета на скинията и около двора бяха медни.

 38:21 Това е сборът на вещите за скинията, сиреч, за скинията за плочите на свидетелството, както, според Моисеевото повеление, се изброиха чрез Итамара, син на свещеника Аарона, за служенето на Левитите.

 38:22 Веселеил син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе, направи всичко, което Господ заповяда на Моисея;

 38:23 и с него беше Елиав, Ахисамаховия син, от Дановото племе, резбар и изкусен художник, и везач на синьо, на мораво, на червено и на висон.

 38:24 Всичкото злато, което се употреби за изработването на цялата работа на светилището, златото на приноса, беше двадесет и девет таланта и седемстотин и тридесет сикъла, според сикъла на светилището.

 38:25 И среброто от данъка наложен върху преброените от обществото беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикъла, според сикъла на светилището, -

 38:26 данък от един веках на глава, сиреч, половин сикъл, според сикъла на светилището, за всеки, който се е причислил към преброените, то ест, ония които бяха на възраст от двадесет години и нагоре, за шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.

 38:27 От среброто на стоте таланта изляха се подложките на светилището и подложките на стълбовете за завесата - сто подложки от сто таланта, - един талант за една подложка.

 38:28 И от хилядата седемстотин седемдесет и пет сикъла направи куките за стълбовете, обкова върховете им и им направи връзки.

 38:29 А медта на приноса беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикъла.

 38:30 От нея направи подложките за входа на шатъра за срещане, медния олтар, медната решетка за него, с всичките олтарски прибори,

 38:31 подложките за стълбовете около двора, и подложките за дворовия вход, всичките колчета на скинията, и всичките колчета за двора наоколо.

                             

                                                                ГЛАВА  39

 39:1 И от синьото, моравото и червеното направиха служебни одежди за служене в светилището, и направиха светите одежди за Аарона, както Господ заповяда на Моисея.

 39:2 Направи ефода от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.

 39:3 И изковаха златото на тънки плочи, които нарязаха на тънки нишки, за да ги работят между синьото, моравото, червеното и висона, изкусна изработка.

 39:4 Направиха му презрамки, които да се връзват, за да се държи заедно на двата края,

 39:5 и препаската на ефода от същата материя и според неговата направа, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон, според както Господ заповяда на Моисея.

 39:6 Изработиха ониксови камъни, закрепени със златни гнездица, и изрязаха на тях, както се изрязват печати, имената на синовете на Израиля.

 39:7 И тури ги на презрамките на ефода, като камъни за спомен на израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.

 39:8 Направи нагръдника, според направата на ефода, изкусна изработка от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.

 39:9 Четвъртит беше; направиха нагръдника двоен, една педя дълъг и една педя широк, и двоен.

 39:10 И закрепиха на него четири реда камъни: ред сард топаз и смарагд беше първият ред;

 39:11 вторият ред: антракс, сапфир и адамант,

 39:12 третият ред: лигирий, агат, аметист;

 39:13 а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; те бяха закрепени в златни гнездица на местата си.

 39:14 И камъните бяха според имената на синовете на Израиля; те бяха дванадесет според техните имена; и на всеки от тях бе изрязано, като на печат, по едно име от дванадесетте племена.

 39:15 И на нагръдника направиха венцеобразни верижки, изплетена работа от чисто злато.

 39:16 Направиха и две златни гнездица и две златни колелца, и туриха двете колелца на двата края на нагръдника.

 39:17 И провряха двете изплетени златни верижки през двете колелца по краищата на нагръдника.

 39:18 А другите два края на двете изплетени верижки ставиха с двете гнездица, и туриха ги на презрамките на ефода на външната му страна.

 39:19 И направиха още две златни колелца, които туриха на двата края на нагръдника, на страната му, която е на вътрешната страна на ефода.

 39:20 И направиха още други две златни колелца, които положиха отдолу на двете страни на ефода, на външната му страна, там гдето краищата му се събират, над препаската на ефода.

 39:21 И вързаха нагръдника чрез колелцата му, за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над препаската на ефода, така щото нагръдникът да се не отделя от ефода, според както Господ заповяда на Моисея.

 39:22 Направи мантията на ефода, тъкана изработка цяла от синьо.

 39:23 И в средата на мантията имаше отвор, като отвора на броня, с нашивка около отвора, за да се не дере.

 39:24 По полите на мантията направиха нарове от синьо, мораво, червено и препреден висон.

 39:25 И направиха звънци от чисто злато, и туриха звънците между наровете на полите на мантията, наоколо между наровете,

 39:26 звънец и нар, звънец и нар, наоколо по полите на служебната мантия, според както Господ заповяда на Моисея.

 39:27 Направиха хитоните за Аарона и за синовете му от висон, тъкана изработка;

 39:28 и митрата от висон, великолепните гъжви от висон, ленените гащи от препреден висон;

 39:29 и пояса, везана изработка от препреден висон, синьо, мораво и червено, според както Господ заповяда на Моисея.

 39:30 Направиха плочицата на светия венец от чисто злато, и написаха на нея писмо като изрязване на печат, Свет Господу.

 39:31 И туриха и син ширит, за да я привързват отгоре на митрата, според както Господ заповяда на Моисея.

 39:32 Така се свърши всичката работа на скинията, сиреч, на шатъра за срещане; и израилтяните направиха всичко, според както Господ заповяда на Моисея; така направиха.

 39:33 Тогава донесоха скинията на Моисея, шатъра и всичките му принадлежности, куките му, дъските му, лостовете му, стълбовете му и подложките му,

 39:34 покривката от червенобоядисани овнешки кожи, и покривката от язовски {Или: делфинови.} кожи, и покривателната завеса,

 39:35 ковчега за плочите на свидетелството, с върлините му и умилостивилището,

 39:36 трапезата, всичките й прибори, и хлябовете за приношение,

 39:37 чистозлатния светилник, светилата му - светилата, които трябваше да се нагледват, всичките му прибори, и маслото за осветлението,

 39:38 златния олтар, мирото за помазване, и благоуханния темян, покривката за входа на шатъра,

 39:39 медния олтар с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му,

 39:40 завесите за двора, стълбовете му, подложките му, покривката за дворния вход, въжата му, и колчетата му, и всичките прибори за служене в скинията, сиреч, в шатъра за срещане,

 39:41 служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват.

 39:42 Напълно както Господ заповяда на Моисея, така извършиха израилтяните цялата работа.

 39:43 И Моисей видя цялата работа, и, ето, бяха я извършили, според както заповяда Господ; така бяха я извършили. И Моисей ги благослови.

                             

                                                                ГЛАВА  40

 40:1 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

 40:2 На първия ден от първия месец да издигнеш скинията, шатъра за срещане.

 40:3 И да туриш в него ковчега за плочите на свидетелството и да закриеш ковчега със завесата.

 40:4 Да внесеш трапезата, и да наредиш на нея каквото трябва да се нарежда; да внесеш и светилника, и да запалиш светилата му.

 40:5 Да поставиш златния кадилен олтар пред ковчега за плочите на свидетелството, и да наместиш покривката за входа на скинията.

 40:6 Да туриш олтара за всеизгарянето пред входа на скинията, шатъра за срещане.

 40:7 И да туриш умивалника между шатъра за срещане и олтара, и да налееш вода в него.

 40:8 Да поставиш околния двор, и да окачиш покривката на дворния вход.

 40:9 Да вземеш мирото за помазване, и да помажеш скинията и всичко що е в нея; така да я осветиш и всичките нейни принадлежности; и ще бъде света.

 40:10 И да помажеш олтара за всеизгарянето и всичките му прибори, та да осветиш олтара; така ще бъде олтарът пресвет.

 40:11 Да помажеш и умивалника и подложката му, та да го осветиш.

 40:12 После да приведеш Аарона и синовете му при входа на шатъра за срещане и да ги умиеш с вода;

 40:13 и да облечеш Аарона със светите одежди, да го помажеш, та да го осветиш, за да Ми свещенодействува;

 40:14 да приведеш и синовете му, да ги облечеш с хитони,

 40:15 и да ги помажеш, както си помазал баща им, за да Ми свещенодействуват. От помазването им свещенството ще бъде на тях вечно, във всичките им поколения.

 40:16 И Моисей направи всичко, според както Господ му заповяда; така направи.

 40:17 В първия месец на втората година, на първия ден от месеца, скинията се издигна.

 40:18 Моисей издигна скинията, като подложи подложките й, постави дъските й, намести лостовете й и изправи стълбовете й.

 40:19 И разпростря шатъра върху скинията и тури покривалото на шатъра отгоре му, според както Господ беше заповядал на Моисея.

 40:20 И като взе плочите на свидетелството, положи ги в ковчега, и провря върлините през колелцата на ковчега, и положи умилостивилището върху ковчега.

 40:21 И внесе ковчега в скинията, и окачи покривателната завеса та с нея покри ковчега с плочите на свидетелството, според както Господ беше заповядал на Моисея.

 40:22 Положи и трапезата в шатъра за срещане откъм северната страна на скинията, отвън завесата;

 40:23 и нареди на нея хлябовете пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея.

 40:24 Тури светилника в шатъра за срещане откъм южната страна на скинията, срещу трапезата;

 40:25 и запали светилата пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея.

 40:26 И положи златния олтар в шатъра за срещане пред завесата;

 40:27 и покади над него с благоуханен темян, според както Господ беше заповядал на Моисея.

 40:28 Окачи покривката за входа на скинията.

 40:29 Положи олтара за всеизгарянето при входа на скинията, сиреч шатъра за срещане, и принесе на него всеизгарянето и хлебния принос, според както Господ беше заповядал на Моисея.

 40:30 Положи и умивалника между шатъра за срещане и олтара и наля в него вода, за да се мият,

 40:31 (и Моисей и Аарон и синовете му миеха от него ръцете си и нозете си;

 40:32 когато влизаха в шатъра за срещане, и когато пристъпваха при олтара, миеха се,) според както Господ беше заповядал на Моисея.

 40:33 И постави двора около скинията и олтара, и окачи покривката на дворния вход. Така Моисей свърши делото.

 40:34 Тогава облакът покри шатъра за срещане, и Господната слава изпълни скинията.

 40:35 Моисей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господната слава пълнеше скинията.

 40:36 И когато облакът се дигаше от скинията, тогава израилтяните тръгваха на път, през всичките си пътувания;

 40:37 но ако облакът не се дигаше, тогава не тръгваха до деня на дигането му.

 40:38 Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем, пред очите на целия Израилев дом, през всичките им пътувания.