Пасете стадото

наследници по обещание

Зараждане на простестнското движение в България

История

Зараждане

Българското протестантство възниква като резултат от дейността на мисионери и работници  на Британското и чуждестранно библейско дружество и  Американския съвет на пълномощниците на мисиите в чужбина. 

Българските протестанти излизат на историческата сцена през ХІХ в., когато страната е в рамките на Османската империя. На практика национална Българска църква в този момент не съществува, но българският народ традиционно, от десет века е православен. Английското библейско дружество и американските мисионери в Османската империя  проявяват за пръв път интерес към българите като език и етнос в началото на ХІХ в.

Начало на многогодишното сътрудничество между българи и американци е поставено през 30-те години на същото столетие, първоначално насочено най-вече към превода на Библията. Видимите резултати датират от 50-те години на ХІХ, когато се формират първите протестантски общности. Протестантската църква първоначално бавно, но все по-сигурно печели свое място сред българското население. Към общността са привлечени будни и активни българи първоначално в Южна България, а по-късно в северните и югозападните български земи. Процесът се развива в няколко насоки. На първо място се формират  малобройни, но стабилно развиващи се протестантски общности. Активността им постепенно разширява тяхното влияние  и привлича вниманието на изтъкнати български възрожденски дейци, които, независимо от принадлежността си към православието, стават едни от най-ползотворните сътрудници на протестантите в просветната дейност и разпространението на Божието Слово през ХІХ в.

Плод от съвместната работа на български просветители и църковни дейци (П. Славейков, К. Фотинов, Н. Рилски)  и американски мисионери (Илайъс Ригс) е първият превод на Библията на новобългарски език. Той е финансиран и насърчаван от американските мисионери и способства Светото Писание да надхвърли рамките на църквите и манастирите, да се публикува в голям тираж (печатниците също се създават и финансират от протестантите) и да влезе във всеки български дом. Голям принос на  превода е тласъкът, който той дава  за развитието на българския книжовен език през ХІХ в., като допринася за неговото осъвременяване.

Протестантите разпространяват Божието слово по няколко направления - непосредствена проповед, различни по съдържание брошури, предназначени освен да излагат вероучението, както го тълкуват протестантите, да дават и полезни житейски съвети, приложими в ежедневието и в стопанството. Затова протестантската книжнина, разпространявана от пътуващи български книжари, е много популярна сред православното население. Най-влиятелното и сериозно издание на протестантите е списанието (1864), а по-късно вестник (1876)  “Зорница”. То излиза по инициатива на д-р Илайъс Ригс и д-р Албърт Лонг, като авторите са най-вече български просветни и църковни дейци. Неговата популярност  се дължи до голяма степен на разнообразното му съдържание. Независимо, че то не скъсва никога връзката си с протестантските среди сред българите, и публикува статии с религиозно протестантско съдържание, на практика предлага широк спектър от знания и информация - за най-новите научни постижения, за събитията по света и в Османската империя, страници от миналото на българите, литературни произведения и т.н. Списанието отразява и проблемите на борбата за самостоятелна Българска църква и за Българска екзархия през ХІХ  в.. По същество “Зорница” е най-популярното общо българско издание,  оказало силно влияние върху духа на времето. 

Резултат от работата на американските мисионери, от една страна, и стремежа на българските протестанти за образование, от друга е възникването на протестантски училища в Пловдив,  Стара Загора, Самоков, образователни кръжоци за жени, организирането на беседи за изучаване на Библията и т.н.  Особено популярен сред българите е “Робърт колеж” в Цариград, основан от Сайръс Хамлин като малко протестантско училище (1840) в квартал „Бебек”, по-късно разширен с подкрепата на Кристофър Роберт (1863), който става и негов патрон. Макар създаден за всички поданици на империята, през този период учениците в колежа са най-вече българи. Там завършват образованието си изтъкнати политически дейци на България след Освобождението: Константин Стоилов, министър председател (1894-1899),  Тодор Иванчов, мин.-председател (1899-1901), Константин Муравиев, мин.-председател (2-9 септември 1944), Иван Стефанов Гешов, Михаил Маджаров, министър в различни правителства, както и много други професори и индустриалци.  През 70-те години на ХІХ в. се формират и първите големи протестантски общини (съборни) в Банско и Меричлери. В Банско е построен и първият български протестантски храм. В книгата си  „Хайдушки копнения” Яворов ни е оставил описание за тази протестантска общност: „Евангелската пропаганда е изиграла голяма културна роля в този край. Банско има 4-5 хиляди жители, от които голяма част са протестанти. Протестантите са граждани и по масова интелигентност и по домашен живот, и по външни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените. Любознателността им отдавна е прекрачила Библията; те четат всичко и във всяка къща има по няколко книги...” В този период протестантски общности има главно в градовете, сред по-издигнатото в образователно и културно отношение население и по-малко из селата. Тази тенденция се е запазила и до днес.                       

Високото национално самосъзнание на българските протестанти ги прави участници не само в процесите на просветното, образователното и културното израстване на българите през Възраждането, но мнозина от тях се включват активно и в национално-освободителното движение. В доклад от 21 ноември 1876 г. до държавния секретар  Хамилтън Фиш американският посланик в Османската империя пише, че от хората, спомогнали да се изнесат пред обществото българските страдания по онова време, най-вече трябва да се споменат п-р д-р Джордж Уошбърн, директор на Робърт колеж, и п-р д-р Албърт Лонг, преподавател по естествена история там. Също така редица политически либерални идеи на мисионерите намират отражение в разискванията на Църковния събор, когато се основава Българската екзархия. През 1876 г. американският мисионер Джеймс Кларк е първият външен наблюдател, посетил селищата, където избухва Априлското въстание Той описва разрушенията и пострадалите и организира кампания за подпомагане на нуждаещите се.

Протестантството в следосвобожденска България (1879-1944)  

След Освобождението на българите от османско робство (1878) и със създаването на новата българска държава настъпва нов етап в историята на българското протестантство (съборни, методисти и баптисти) и нови моменти в тяхната роля в развитието на обществото и религиозния живот на българите.  Освобождението заварва една неголяма протестантска общност в страната, но достатъчно консолидирана и подготвена за новите предизвикателства. Здравата почва, на която са стъпили  българските протестанти им позволява да увеличат броя на църковните членове и да засилят авторитета на евангелските протестантски църкви.

Свои църкви вече имат баптистите (Около 1866 г. 37 баптистки семейства от немски произход идват на територията на днешна Румъния и получават разрешение от султана да се заселят в Тулча, а първата българска баптистка църква  е основана в Казанлък 1880 г.), по-късно петдесятното движение намира място сред вярващите (Бургас, 1920). Наследници на възрожденските протестантски училища са Девическата гимназия в Ловеч и Американския колеж в София. Продължава да се издава активно периодична книжнина. Практически всяка по-голяма евангелска  протестантска църква има свое печатно издание. Макар и не с такъв успех и популярност продължава да излиза вестник “Зорница”.  Популярни са списанията “Християнски свят”, “Евангелист”, “Петдесятни вести”, “Благовестител”. Независимо че повечето са тясно насочени към евангелския  читател,  нравствените принципи в тях са  общовалидни, поради което привличат и по-широк обществен интерес. Пример  е сп. “Въздържател”, което се вписва в духа на възникналото в началото на ХХ в. силно въздържателно движение в България, където много активна и понякога водеща роля играят българските протестанти.

Развитие има и в организационния живот на протестантите. Създава се сдружението  Обединени евангелските църкви, в което участват съборните, методистките, баптистките и по-късно петдесятните църкви. Основава се Съюз на евангелските петдесятни църкви (1928). Провеждат се периодични събори. Така българските протестанти създават свои органи, които ги представляват пред централната и местната власт. Единството между българските евангелски църкви е забележително. То продължава и до днес. Един от най-значимите приноси на българските протестанти за нравственото изграждане на обществото у нас е работата им сред малцинствата. Определено успехи има в евангелизацията на българските роми. С помощта на Съюза на българските евангелски баптистки църкви и с Английското и Американското библейско дружество излизат за пръв път книги от Новия Завет на ромски език(Лондон, 1912; София, 1932). 

Българските протестанти в периода на тоталитарната власт (1944-1989)           

Следващият етап е свързан с периода на комунистическия режим в България. Началото му е жестоко и трагично. Съдебните процеси срещу българските протестантски пастири (1949) завършват със смъртни присъди и различни срокове затвор. Започва продължителен тормоз и натиск върху вярващите. Оказва се, че дори в едно движение има две църковни общества – регистрирано и нерегистрирано и натискът върху тях се прилага по различен начин. Отнема се регистрацията на повечето локални църкви и дейността им продължава нелегално, а в малкото останали официално регистрирани църкви ръководителите са принудени да се съобразяват с редица ограничения. Неделните училища към църквите са затворени. Забранява се всякаква издателска дейност, разпространението на периодичен печат или издания на Библията. Комитетът по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове към МВнР и ДС следят живота и действията на пастири и вярващи. Въпреки това някои църкви издават тайно и внасят нелегално религиозна литература. Полагат се огромни усилия евангелските вярващи да не се приспособят към политиката на комунистическото управление. Работи се с младите хора в църквите в малки групи, поддържат се връзки с чуждестранните евангелски деноминации и се споделя за състоянието на религиозните права в България.

Независимо от изключително трудното положение, в което са поставени евангелските църкви, техният брой нараства и в края на 1989 г. са  значително повече отколкото през 1944 г. Разширява се работата с деца и броят на младите хора също е нараствал.

Посттоталитарен период           

Едни от най- важните последици от падането на комунистическия режим това е голямото нарастване на броя на вярващите протестанти във вече традиционните за обществото църкви и възраждането на някои църкви, пострадали в периода на преследванията.

Обновена е работата на неделните училища,  забелязва се голяма активност в периодичните издания, като са възстановени повече от споменатите списания. Сериозните основи, които в течение на десетилетия има  образованието на българските протестанти още от Възраждането, и традицията в тази насока позволяват то да мине на по-високо равнище.  Висшият евангелски богословски институт (ВЕБИ) възниква като плод от съвместните усилия на Евангелската методистка епископална църква, Национален Алианс „Обединени Божии Църкви”, Съюза на евангелските петдесятни църкви, Българската Божия църква, Съюза на евангелските баптистки църкви и Съюза на евангелските съборни църкви в България. Утвърден с решение на Министерския съвет от април 1999 г; институтът има за цел да разработва квалификационни програми за бакалавърска и магистърска степен по богословие, свързани с дейностите на служителите в протестантските деноминации, и отразяващи съвременните постижения в богословието, философията, историята, педагогиката, социологията и психологията. Предлаганите програми са интердисциплинарни и обединяват най-новите методи и технологии за преподаване, като запазват либералния дух и толерантното отношение към отделните религии. Те подпомагат изграждането на студентите върху основата на християнските ценности чрез познанията за Библията, нейната история и тълкувание, познаване на историята на християнската Църква и движения и християнската култура.  Разширява се сътрудничеството с българските университети, като преподаватели от ВЕБИ са привлечени да четат лекции в някои от тях.           

Българската протестантска общност в духа на своята традиция в периода след падането на комунизма и тежката икономическа и социална криза създава механизми за подпомагане на социално слабите членове на обществото, особено в големите градове и столицата. Създават се социални кухни и се оказва помощ на нуждаещи се, без оглед на верската им принадлежност. Също така в периода 1991-1996 се организират кампании за събиране на животоспасяващи медикаменти и оборудване за болничните и диспансерните заведения в страната.

Във времето на прехода протестантските църкви отделят особено внимание на маргинализираните в обществото, особено на българските роми, и създават програми и книги за ограмотяване. Този принос за интеграцията на ромите в гражданското общество е отбелязан от държавните институции. Подобни усилия са само част от стремежа на българските протестанти да се опази етническият и гражданският мир в страната.

В процесите на адаптиране към новата среда евангелските протестантски църкви се включват в множество обществени инициативи:

- Има протестантски представител във Великото народно събрание при откриването му във Велико Търново (10.07.1990).

- Участват в парламентарни комисии при обсъждане на законопроекти за вероизповеданията и дават писмени становища·

- Включват се в национални празници и тържества.

- Получават правото за поздравления по националната телевизия, във връзка с християнски празници.

- Създават граждански сдружения по професионални интереси на юристи, лекари, журналисти, военнослужещи, и др. за проучване и защита на човешките и религиозните свободи, както и възпитание в духа на гражданското демократично общество.

- Създават организации за социално подпомагане, работа със сираци и хора с увреждания.

- Издават се „Евангелски вестник” и други периодични християнски издания.

- Поддържат политиката на българските правителства, свързана с присъединяването към демократичното европейско общество и НАТО (участие в делегацията на религиозните представители от православната, католическата, еврейската, протестантската, и мюсюлманската общност по инициатива на НАТО в Брюксел за среща с представители от НАТО и освещаване на българската мисия към НАТО в Брюксел)·

- Изразяват мнение и становище по наболели обществени и морални въпроси.

- Българските протестанти продължават традицията на книгоиздаването и публикуват множество християнска литература с нравствено съдържание, наред с редица нови преводи и редакции на Библията. Също така възстановеният в. Зорница излиза отново.