Еклесиаст

 

                                                 Е К Л И С И А С Т

                                                                     ИЛИ

                                             ПРОПОВЕДНИК

                                                                  ГЛАВА  1

1:1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

1:2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

1:3 Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

1:4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

1:5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

1:6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

1:7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

1:8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

1:9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

1:10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

1:11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения, Между ония, които ще идат подир.

1:12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

1:13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

1:14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

1:15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

1:16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

1:17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

1:18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

                             

                                                                 ГЛАВА  2

2:1 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

2:2 Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?

2:3 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

2:4 Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

2:5 Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

2:6 Направих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;

2:7 Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

2:8 Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

2:9 Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

2:10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

2:11 Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

2:12 И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?

2:13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.

2:14 На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

2:15 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

2:16 Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

2:17 Затова намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

2:18 Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

2:19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

2:20 Затова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

2:21 Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.

2:22 Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето?

2:23 Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

2:24 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

2:25 Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

2:26 Понеже Бог дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

                             

                                                                 ГЛАВА  3

3:1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

3:2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3:3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

3:4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

3:5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

3:6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

3:7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

3:8 Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

3:9 Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

3:10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

3:11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

3:12 Познах, че няма друго по-добро за тях, Освен да се весели всеки, и да благоденствува през живота си;

3:13 И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

3:14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да се боят човеците от Него.

3:15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

3:16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

3:17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

3:18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

3:19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

3:20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

3:21 Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

3:22 Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире за да види Онова, което ще бъде подир него?

                             

                                                                 ГЛАВА  4

4:1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

4:2 Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

4:3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4:4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

4:5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

4:6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

4:7 Тогава изново видях само суета под слънцето.

4:8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

4:9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

4:10 Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

4:11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли сам?

4:12 И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

4:13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

4:14 Защото единият излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

4:15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

4:16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

                             

                                                                 ГЛАВА  5

5:1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

5:2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

5:3 Защото, както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

5:4 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

5:5 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

5:6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

5:7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

5:8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

5:9 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

5:10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

5:11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да ги гледат с очите си?

5:12 Сънят на работникът е сладък, малко ли е ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

5:13 Има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

5:14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

5:15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

5:16 Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

5:17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

5:18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

5:19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

5:20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

                             

                                                                 ГЛАВА  6

6:1 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

6:2 Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

6:3 Ако роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му да не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

6:4 Защото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;

6:5 При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на него, отколкото на онзи.

6:6 Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?

6:7 Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

6:8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

6:9 По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

6:10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек {Или: Адам, т.е., Червеникав (направен от червена пръст)}, Не може да се състезава с по-силния от него.

6:11 Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?

6:12 Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?

                             

                                                                 ГЛАВА  7

7:1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

7:2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

7:3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

7:4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

7:5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

7:6 Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7:7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

7:8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

7:9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

7:10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

7:11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

7:12 Защото, не само че мъдростта е защита както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

7:13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

7:14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

7:15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

7:16 Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

7:17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

7:18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

7:19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

7:20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

7:21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

7:22 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

7:23 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

7:24 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

7:25 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

7:26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

7:27 Виж, това намерих, казва проповедникът, Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

7:28 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} жени не намерих.

7:29 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

                             

                                                                 ГЛАВА  8

8:1 Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променява.

8:2 Аз те съветвам да пазиш царската заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

8:3 Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствувай в лоша работа, Защото върши всичко каквото иска,

8:4 Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

8:5 Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

8:6 Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

8:7 Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

8:8 Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

8:9 Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, Че има време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

8:10 При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали от светото място; И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили. И това е суета.

8:11 Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

8:12 Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, Пак аз това зная, че ще бъде добре, На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

8:13 А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

8:14 Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

8:15 Затова аз похвалих веселбата, Защото за човека няма по-добро под слънцето, Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му, През всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

8:16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

8:17 Тогава видях цялото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;

                             

                                                                 ГЛАВА  9

9:1 Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.

9:2 Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

9:3 Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.

9:4 Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

9:5 Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

9:6 Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

9:7 Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

9:8 Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

9:9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

9:10 Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.} гдето отиваш.

9:11 Обърнах се, и видях под слънцето Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.

9:12 Защото и човек не знае времето си Както рибите, които се улавят в жестока {Еврейски: Зла.} мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

9:13 И това видях като мъдрост под слънцето, (И тя ми се видя голяма):

9:14 Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, И издигна против него големи могили.

9:15 Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за онзи сиромах човек.

9:16 Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

9:17 Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на онзи, който властвува между безумните.

9:18 Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.

                             

                                                                 ГЛАВА  10

10:1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

10:2 Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

10:3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, че е безумен.

10:4 Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

10:5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

10:6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

10:7 Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

10:8 Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

10:9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10:10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

10:11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

10:12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

10:13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

10:14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

10:15 Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

10:16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

10:17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

10:18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

10:19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

10:20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

                             

                                                                 ГЛАВА  11

11:1 Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!

11:2 Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.

11:3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото гдето падне дървото, там ще си остане.

11:4 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.

11:5 Както не знаеш как се движи {Еврейски: Какъв е пътят на.} духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.

11:6 Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.

11:7 Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;

11:8 Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.

11:9 Весели се младежо, в младостта си И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по пътищата на сърцето си, И според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

11:10 Затова отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си всичко що докарва неволя; Защото младостта и юношеството са суета.

                             

                                                                 ГЛАВА  12

12:1 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

12:2 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

12:3 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

12:4 Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;

12:5 Още когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

12:6 Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

12:7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

12:8 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

12:9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

12:10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

12:11 Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

12:12 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

12:13 Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};

12:14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.