Второ Послание към Солунците

                                                                ВТОРОТО

                                       ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛА ПАВЛА

                                                 КЪМ  СОЛУНЦИТЕ             

                                                                     

                                                                 ГЛАВА  1

1:1 Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа:

1:2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа.

1:3 Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, за дето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;

1:4 така щото и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте:

1:5 което е доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което и страдате.

1:6 Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,

1:7 а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,

1:8 в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.

1:9 Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,

1:10 когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (следователно и между вас, защото вие повярвахте нашето свидетелство).

1:11 Затова и винаги се молим за вас, дано нашия Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно във вас всяко добро желание и всяко дело на вярата;

1:12 за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.

                                                                     

                                                                 ГЛАВА  2

2:1 А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя,

2:2 да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.

2:3 Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,

2:4 който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.

2:5 Не помните ли, че когато бях още при вас, аз ви казах това?

2:6 И сега знаете, какво Го възпира, да не се открие в своето си време.

2:7 Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;

2:8 и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си,

2:9 тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса

2:10 и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.

2:11 И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа,

2:12 та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.

2:13 А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината;

2:14 за което спасение ви призова чрез нашето благовестие, за да получите славата на нашия Господ Исус Христос.

2:15 И тъй, братя, стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било чрез наше слово или чрез наше послание.

2:16 А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда,

2:17 да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово.

                                                                     

                                                                 ГЛАВА  3

3:1 Най-после братя, молете се за нас, да напредва бърже Господното слово и да се прославя, както и у вас,

3:2 и да се избавим от неразбраните и нечестивите човеци; защото не във всички има вяра.

3:3 Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия.

3:4 И уверени сме в Господа за вас, че и вършите това, и ще вършите това, което заповядваме.

3:5 А Господ да управи сърцата ви в Божията любов и в Христовото търпение.

3:6 Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас.

3:7 Понеже сами вие знаете, как трябва да ни подражавате, защото ние не се обходихме безчинно между вас;

3:8 нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и усилие работехме нощем и денем, за да не отегчим никого от вас;

3:9 не че нямаме правота, а за да ви представим себе си пример; за да ни подражавате.

3:10 Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде.

3:11 Понеже слушаме, какво някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи.

3:12 На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб.

3:13 А на вас, братя, да ви не дотегва да вършите добро.

3:14 И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.

3:15 Обаче, недейте го счита за неприятел, а го наставлявайте като брат.

3:16 А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак. Господ да бъде с всички ви.

3:17 Поздравът с моята собствена ръка, който е белег на всяко послание, аз, Павел, пиша така:

3:18 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. [Амин].