Песни на Песните

 

                                        ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ

                                                                 ГЛАВА  1

1:1 Соломоновата песен на песните.

1:2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

1:3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като излеяно масло; Затова те обичат девиците.

1:4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще се {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

1:5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

1:6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.

1:7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

1:8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

1:9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

1:10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

1:11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

1:12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

1:13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

1:14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.

1:15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.

1:16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.

1:17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

                             

                                                                 ГЛАВА  2

2:1 Аз съм роза Саронова И долински крем.

2:2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

2:3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

2:4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

2:5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

2:6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

2:7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

2:8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

2:9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

2:10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

2:11 Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

2:12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

2:13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

2:14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

2:15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

2:16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

2:17 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

                             

                                                                 ГЛАВА  3

3:1 През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.

3:2 Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.

3:3 Намериха ме стражарите, които обхождат града; Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

3:4 А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.

3:5 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

3:6 Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви благоуханни прахове от търговеца?

3:7 Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни

3:8 Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.

3:9 Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:

3:10 Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав плат; Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.

3:11 Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.

                             

                                                                 ГЛАВА  4

4:1 Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

4:2 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овце Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;

4:3 Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

4:4 Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;

4:5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

4:6 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

4:7 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

4:8 Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

4:9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си, С една огърлица на шията си.

4:10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

4:11 От устните ти, невесто, капе мед като от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

4:12 Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

4:13 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

4:14 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

4:15 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

4:16 Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

                             

                                                                 ГЛАВА  5

5:1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

5:2 Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

5:3 Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

5:4 Възлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.

5:5 Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

5:6 Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. Извиках: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

5:7 Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

5:8 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

5:9 В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен Та ни заклеваш ти така?

5:10 Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

5:11 Главата му е като най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

5:12 Очите му, умити в мляко, и като прилично вложени скъпоценни камъни, Са подобни на очите на гълъби при водните потоци;

5:13 Бузите му са като лехи с аромати, Като бряг с благоуханни растения; Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна;

5:14 Ръцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири;

5:15 Краката му са като мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

5:16 Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

                             

                                                                 ГЛАВА  6

6:1 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

6:2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

6:3 Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе стадото си между кремовете.

6:4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

6:5 Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6:6 Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

6:7 Челото ти под булото е Като част от нар.

6:8 Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

6:9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

6:10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

6:11 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

6:12 Без да усетя, ожидането ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

6:13 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

                             

                                                                 ГЛАВА  7

7:1 Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

7:2 Пъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;

7:3 Двете ти гърди са като две сърнета близнета;

7:4 Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

7:5 Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.

7:6 Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!

7:7 Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

7:8 Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.} ти като ябълки,

7:9 И устата {Еврейски: Небцето.} ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

7:10 Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

7:11 Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

7:12 Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

7:13 Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

                             

                                                                 ГЛАВА  8

8:1 Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.

8:2 Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

8:3 Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.

8:4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае.

8:5 Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти.

8:6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

8:7 Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.

8:8 Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

8:9 Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.

8:10 Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}.

8:11 Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

8:12 Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.

8:13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя.

8:14 Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху ароматските планини.