Галатяни

 

                                          ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛА ПАВЛА

                                                        КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ             

                                                                     

                                                                      ГЛАВА  1

1:1 Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,

1:2 и всичките братя, които са с мене, към Галатийските църкви:

1:3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос,

1:4 Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят {Или: Век.} според волята на нашия Бог и Отец.

1:5 Комуто да бъде славата до вечни векове. Амин.

1:6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;

1:7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

1:8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

1:9 Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

1:10 Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.

1:11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;

1:12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа.

1:13 Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.

1:14 И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.

1:15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,

1:16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,

1:17 нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.

1:18 Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;

1:19 а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.

1:20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, че не лъжа).

1:21 После дойдох в сирийските и киликийските страни.

1:22 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;

1:23 а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.

1:24 И славеха Бога поради мене.

                                                                     

                                                                      ГЛАВА  2

2:1 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

2:2 (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

2:3 Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

2:4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

2:5 на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

2:6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, казвам, не прибавиха нищо повече на моето учение;

2:7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

2:8 (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),

2:9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

2:10 Искаха само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

2:11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

2:12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

2:13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

2:14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

2:15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

2:16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

2:17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

2:18 Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

2:19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

2:20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

2:21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

                                                                     

                                                                      ГЛАВА  3

3:1 О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?

3:2 Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?

3:3 Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?

3:4 Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!

3:5 Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието,

3:6 както с Авраама, който повярва в Бога, и му се вмени за правда?

3:7 Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;

3:8 и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: "В тебе ще се благославят всичките народи".

3:9 Така щото тия, които имат вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

3:10 Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

3:11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведният чрез вяра ще живее";

3:12 а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него".

3:13 Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

3:14 така щото благословението, дадено на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

3:15 Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

3:16 А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

3:17 И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

3:18 Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

3:19 Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

3:20 Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.

3:21 Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

3:22 Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

3:23 А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.

3:24 Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

3:25 Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

3:26 Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

3:27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

3:28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

3:29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.

                                                                     

                                                                      ГЛАВА  4

4:1 Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,

4:2 но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

4:3 Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения на света;

4:4 а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

4:5 за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

4:6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

4:7 Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.

4:8 Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;

4:9 а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които изново желаете да робувате?

4:10 Вие пазите дните, месеците, времената и годините.

4:11 Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.

4:12 Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,

4:13 но сами знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;

4:14 но пак, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

4:15 Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.

4:16 Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?

4:17 Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно.

4:18 Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.

4:19 Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,

4:20 желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

4:21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?

4:22 Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;

4:23 но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

4:24 И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

4:25 А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

4:26 А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;

4:27 защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".

4:28 А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

4:29 Но, както тогава роденият, по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.

4:30 Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".

4:31 За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.

                                                                     

                                                                      ГЛАВА  5

5:1 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.

5:2 Ето, аз, Павел, ви казвам, че, ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползува.

5:3 Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.

5:4 Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.

5:5 Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме.

5:6 Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.

5:7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината?

5:8 Това убеждение не беше от Онзи, Който ви е призовал.

5:9 Малко квас заквасва цялото тесто.

5:10 Аз съм уверен за вас в Господа, че няма да помислите другояче; а който ви смущава, той ще понесе своето наказание, който и да бил той.

5:11 И аз братя, защо още да бъда гонен, ако продължавам да проповядвам обрязване? защото тогава съблазънта на кръста би се махнала.

5:12 Дано се отсечаха ония, които ви разколебават.

5:13 Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.

5:14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в тая "Да обичаш ближния си както себе си".

5:15 Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.

5:16 Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти.

5:17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате.

5:18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон.

5:19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,

5:20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,

5:21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

5:22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,

5:23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.

5:24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.

5:25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.

5:26 Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.

                                                                     

                                                                      ГЛАВА  6

6:1 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.

6:2 Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

6:3 Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си.

6:4 Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;

6:5 защото всеки има да носи своя си товар.

6:6 А тоя, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи.

6:7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.

6:8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.

6:9 Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.

6:10 И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

6:11 Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!

6:12 Ония, които желаят да покажат добра представа в плътския живот, те ви заставят да се обрязвате; те търсят само да не бъдат гонени за Христовия кръст.

6:13 Защото и сами тия, които се обрязват, не пазят закона, но желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашия плътски живот.

6:14 А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света.

6:15 Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.

6:16 И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.

6:17 От сега нататък никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса.

6:18 Братя, благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух. Амин.