Презвитерианска Църква - гр.Лом , квартал Младеново, ул." Софийска" 16

 Колкото и трудно да ни беше, започнахме църквата в гр.Лом квартал Младеново, ул.Софийска № 16,  с много труд и работа. Гонението и преследването беше не малко, но църквата започна да расте с онези, които се счетоха за отхвърлени и отблъснати. Невероятно, но факт, когато Бог работи всички мълчим и гледаме чудото на тази малка църква, която Бог направи да бъде 80 души.  

От една страна бях гонен , бит , затворен а от друга страна църквата в квартал Младеново растеше с пълна благодат. Година на започване на работа 1996 година.

Църквата започна след, като ме арестуваха за шест месеца, братята и сестрите в квартал хумата под ръководството на Данчо и един служител на държавата хвърлиха бензин да запалят мен и сина ми живи. Бог успя да ни отърве и избави по пречуден начин от клечката кибрит запалена. Слава на Тебе Господи, за чудното избавление.

Църквата, сестра Веска, Децата и братята и сестрите в Лом.

Майка ми Веска посрещаше хората винаги с парче хляб и никой не си тръгваше гладен от църквата. Колкото и да нямахме хляб Бог правеше чудеса хранише ни винаги.

Сестра Искра се занимаваше с децата, обучаваше ги във всяко едно нещо. В разпознаване на билките, тревите. Започнаваше ги с библията и така около нас се насъбраха цели 120 деца, след което ги обхванахме и в образователни програми , култура , спорт и здравеопазването. Още по чудно беше, че отворихме и медецински център на този адрес с доктор : Владислав Иванов и приблизително три години този месецински център съществуваше.

Децата се хранеха при нас а след това събирахме билки за зимата. Така , че те да не боледуват. Когато са научавали и названието на билките и знаеха техните предназначения за какво служеха помагаха на други деца и семейства. Така,че тези, които нямаха пари за лекарства да се лекуват с билки. Творият етаж, където се обучаваха децата беше пълно с билки а на първият етаж беше църквата.

Имахме и неприятели, защо помагаме на хората и на децата, които бяха на улицата и са били и безпризорни или изоставени от техните семейства . Но църквата и фондацията заедно оказваха една сериозна подкрепа на всички деца, които са били пострадали и от кризата, така и от обществото, което ги отблъскваше.

Те бяха щастливи и радостни. Тук са получавали най-доброто, което можеше за онова време да получат от нас. Детската усмивка ни радваше много повече от когато и да е било.

Това беше Божият любов, която ни даваше и ни укрепваше , да живеем за Бога а не за себе си.

Никой не можеше да разбере, че любовта на Бога ни правеше да работим и да се грижим , за децата и хората. Това, което успяхме за онова време не беше никак малко.

Но неприятелите ни не само наши, но и на самите деца и техните родители бяха се ожесточили, че техните деца тогава не се скитаха по улицата а  правеха неща полезни за себе си, за родителите си и за Бога. Работата ни по някога продължаваше 24 часа , но никога не сме спирали.
Колко хубаво е да дадеш нещо за себе си, за Бога, казваше майка ми. 

Налодило се много пъти , когато нямаше храма да излиза по поляните и събираха щавляк, коприва и всички готвеха а после се насищаха от храна. Никоя до сега не съм познавал от нищото да има храна, от всяка опрееделена тревичка да може да се изготвя супа. Така учехме се , как да се борим с живота а и да оцелеем. Времето беще в криза, но децата бяха благословени и знаеха и рабраха начина на оцеляване в трудност.
Мнозина са ми завиждали, но те не знаеха трудностите през, които преминавахме. Врага стенеше а ние се радвахме в Бога и за малкото.

Тази малка църква се грижише и за църквата в село Крива бара, която и до днес съществува. След време в село Крива бара, купихме сграда, голям двор и днес тя се изгража, като една силна църква, която има всичко, необходимо за образовение, евангелизиране и висше духовно училище.

Това може да направи само Бог. Неприятелите и днес се дразнят, как успява тази църква. Тя успява , защото Бог я крепи.

В църквата в село Крива бара идваха много посетители числото им стигна до 85 души даже и място нямаше къде да ги поберем в сградата, за това се наложи да счупим стени и да разширим залата. Идваха и се кръщаваха при нас. Бог ни използва с цялата си сила и мощ.

Тези, които се кръщаваха не бяха малко, даже и повече, като идваха и от околните места да се кръщават при нас. Църква на "Любовта на Исус" мога да я нарека, защото тя даде не малко за Божието благословение за евангелизирането и създаването на много църкви след това в целият регион.

Заслужава ли се да работим за Бог? 

Разбира се, всички, които ако и да страдаме с Бога , заедно с Него ще се и прославяме.

През 2020 година Александър Кирилов /Шанко/ от град Лом, кв.Хумата,решава да закрива официално регистрациите на много църкви в региона. Понеже през това време видно е, че приет в Управлението на БРПЩ . Днес даже и църквата в квартал Хумата, където проповядва  не съществува и  е официално закрита от списъците на Дирекция по-вероизповеданията /ДВ/.

Какви са мотивите за нас това е  не изяснено и  до днес.

Църквата е наброявала 85 души , членска маса.

В града лично докато управлявах БРПЦ са били официално регистрирани 3 църкви/

Кв.Младеново - Стадиона също

и кв.Хумата.

Днес те са само една история.