Първо Послание към Коринтяните

 

                                                                 ПЪРВОТО

                                        ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛА ПАВЛА

                                                КЪМ  КОРИНТЯНИТЕ             

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  1

1:1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол Исус Христов, и брат Состен,

1:2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:

1:3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа.

1:4 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса

1:5 че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна сила да говорите за Него,

1:6 (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),

1:7 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,

1:8 Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.

1:9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.

1:10 Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.

1:11 Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.

1:12 С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.

1:13 Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?

1:14 Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,

1:15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.

1:16 Кръстих още и Стефаниновия дом; освен тия, не помня да съм кръстил някой друг.

1:17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си.

1:18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.

1:19 Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".

1:20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

1:21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

1:22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;

1:23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;

1:24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.

1:25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.

1:26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.

1:27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

1:28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,

1:29 за да не се похвали ни една твар пред Бога.

1:30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;

1:31 тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  2

2:1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна;

2:2 защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа {Гръцки: Него.} разпнат.

2:3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.

2:4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;

2:5 за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

2:6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават;

2:7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.

2:8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.

2:9 А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".

2:10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.

2:11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.

2:12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

2:13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.

2:14 Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

2:15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.

2:16 Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи? А ние имаме ум Христов.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  3

3:1 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

3:2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.

3:3 Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

3:4 Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?

3:5 Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.

3:6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.

3:7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.

3:8 Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;

3:9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

3:10 Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.

3:11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

3:12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

3:13 всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

3:14 Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.

3:15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

3:16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?

3:17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.

3:18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.

3:19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";

3:20 и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".

3:21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:

3:22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

3:23 а вие сте Христови, а Христос Божий.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  4

4:1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

4:2 При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.

4:3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.

4:4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

4:5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

4:6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

4:7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

4:8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

4:9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

4:10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

4:11 Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

4:12 трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

4:13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

4:14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

4:15 Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

4:16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

4:17 По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.

4:18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

4:19 Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

4:20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

4:21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  5

5:1 Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена.

5:2 И вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи измежду вас тоя, който е сторил туй нещо.

5:3 Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас, - осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така е сторил това,

5:4 (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус),

5:5 да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса.

5:6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?

5:7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].

5:8 Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

5:9 Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници,

5:10 не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, -

5:11 но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно.

5:12 Защото, каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,

5:13 докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  6

6:1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?

6:2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?

6:3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;

6:4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо?

6:5 Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,

6:6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?

6:7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?

6:8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.

6:9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,

6:10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.

6:11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.

6:12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.

6:13 Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,

6:14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.

6:15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "!".}

6:16 Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? защото "ще бъдат", казва, "двамата една плът".

6:17 Но, който се съединява с Господа е един дух с Него.

6:18 Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло.

6:19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,

6:20 защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  7

7:1 А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

7:2 Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

7:3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.

7:4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

7:5 Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

7:6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

7:7 Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

7:8 А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

7:9 Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

7:10 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

7:11 (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

7:12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

7:13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

7:14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

7:15 Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

7:16 Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

7:17 Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сили, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

7:18 Обрязан ли е бил призован някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

7:19 Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди.

7:20 Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован във вярата.

7:21 В положение на роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай случая);

7:22 защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

7:23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

7:24 Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

7:25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

7:26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

7:27 Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

7:28 Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

7:29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

7:30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;

7:31 и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.

7:32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

7:33 а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

7:34 Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

7:35 И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

7:36 Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към дъщеря си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

7:37 Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт да изпълни волята си, и е решил в сърцето си да държи дъщеря си девицата неомъжена, ще направи добре.

7:38 Така щото, който омъжи дъщеря си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

7:39 Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

7:40 Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  8

8:1 А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава.

8:2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.

8:3 Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него.

8:4 Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.

8:5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много),

8:6 но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.

8:7 Но това знание го няма у всички; и някои, като и до сега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява.

8:8 А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо.

8:9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите.

8:10 Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?

8:11 И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос.

8:12 А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа,

8:13 Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  9

9:1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

9:2 На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

9:3 Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми:

9:4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?

9:5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

9:6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

9:7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

9:8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

9:9 Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,

9:10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.

9:11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

9:12 Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

9:13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

9:14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

9:15 Но аз не съм използувал ни една от тия наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

9:16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

9:17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:

9:18 И тъй, каква е моята награда? Тая че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

9:19 Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

9:20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

9:21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

9:22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

9:23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

9:24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.

9:25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.

9:26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

9:27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  10

10:1 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,

10:2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,

10:3 и всички да са яли от същата духовна храна,

10:4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),

10:5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.

10:6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.

10:7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".

10:8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

10:9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.

10:10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.

10:11 А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

10:12 Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

10:13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

10:14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

10:15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

10:16 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

10:17 тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.

10:18 Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?

10:19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.

10:20 Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

10:21 Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.

10:22 Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?

10:23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

10:24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.

10:25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;

10:26 защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

10:27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.

10:28 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, -

10:29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?

10:30 Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

10:31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.

10:32 Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;

10:33 както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  11

11:1 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

11:2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

11:3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

11:4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

11:5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

11:6 Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.

11:7 Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

11:8 (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

11:9 понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

11:10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.

11:11 (Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

11:12 защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

11:13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

11:14 Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

11:15 но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

11:16 Но, ако някой мисли да се препира за това, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

11:17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

11:18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

11:19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

11:20 прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

11:21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.

11:22 Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

11:23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

11:24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.

11:25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

11:26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

11:27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

11:28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

11:29 защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

11:30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

11:31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

11:32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

11:33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

11:34 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  12

12:1 При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби.

12:2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.

12:3 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

12:4 Дарбите са различни; но Духът е същият.

12:5 Службите са различни; но Господ е същият.

12:6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.

12:7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

12:8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

12:9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

12:10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

12:11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

12:12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

12:13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

12:14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.

12:15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

12:16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

12:17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

12:18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

12:19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

12:20 Но сега те са много части, а едно тяло.

12:21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

12:22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

12:23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.

12:24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;

12:25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

12:26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

12:27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

12:28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

12:29 Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?

12:30 Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

12:31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  13

13:1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

13:2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

13:3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

13:4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

13:5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

13:6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

13:7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

13:8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

13:9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

13:10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

13:11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

13:12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13:13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  14

14:1 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.

14:2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.

14:3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

14:4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

14:5 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

14:6 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?

14:7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

14:8 Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

14:9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

14:10 Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.

14:11 Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.

14:12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

14:13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.

14:14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

14:15 Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.

14:16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

14:17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

14:18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

14:19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.

14:20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

14:21 В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

14:22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.

14:23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

14:24 Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

14:25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

14:26 Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

14:27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

14:28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

14:29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.

14:30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

14:31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

14:32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.

14:33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.

14:34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

14:35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

14:36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

14:37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

14:38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае.

14:39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

14:40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  15

15:1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

15:2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

15:3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

15:4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

15:5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

15:6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

15:7 че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

15:8 а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

15:9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

15:10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

15:11 И тъй, било че аз се трудих повече, било че, така проповядваме и те и аз, и вие така сте повярвали.

15:12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

15:13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

15:14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

15:15 При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

15:16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

15:17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

15:18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

15:19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

15:20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

15:21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.

15:22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

15:23 Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

15:24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

15:25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

15:26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,

15:27 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

15:28 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

15:29 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

15:30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

15:31 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

15:32 Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

15:33 Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

15:34 Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.

15:35 Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

15:36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

15:37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;

15:38 но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

15:39 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

15:40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

15:41 Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

15:42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;

15:43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

15:44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

15:45 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.

15:46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

15:47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

15:48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

15:49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

15:50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

15:51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

15:52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

15:53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

15:54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

15:55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

15:56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

15:57 но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

15:58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  16

16:1 А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви.

16:2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

16:3 И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;

16:4 и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.

16:5 Защото ще дойда при вас след като мина през Македония; (понеже през Македония минавам);

16:6 а може би да поостана при вас, или даже и да презимувам, за да ме изпратите вие на където отида.

16:7 Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас известно време, ако позволи Господ.

16:8 А ще се бавя в Ефес до Петдесетницата,

16:9 защото ми се отвориха големи врата за работа, има и много противници.

16:10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас; защото и той работи Господното дело както и аз;

16:11 затова никой да го не презира. Но изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята.

16:12 А колкото за брат Аполоса, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не му се искаше да дойде сега; ще дойде, обаче, когато намери случай.

16:13 Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.

16:14 Всичко у вас да става с любов.

16:15 Още ви моля, братя: вие знаете, че Стефаниновото семейство е първият плод на Ахаия, и че те са посветили себе си да служат на светиите;

16:16 добре, на такива да се подчинявате и вие, и на всеки, който помага в делото и се труди.

16:17 Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фортуната и на Ахаика, защото те запълниха лишението ми от вас;

16:18 понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива човеци.

16:19 Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.

16:20 Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със света целувка.

16:21 Поздравът пиша аз, Павел, със собствената си ръка.

16:22 Който не люби Господа, да бъде проклет. Господ наш иде.

16:23 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с вас.

16:24 Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса. Амин.