Лука

 

                                                       СВЕТОТО  ЕВАНГЕЛИЕ 

                                                                   ОТ ЛУКА             

                                                                     

                                                                      ГЛАВА  1

1:1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

1:2 както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското слово,

1:3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,

1:4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

1:5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

1:6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

1:7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

1:8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,

1:9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.

1:10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

1:11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

1:12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

1:13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.

1:14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

1:15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

1:16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

1:17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

1:18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.

1:19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

1:20 И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

1:21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

1:22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

1:23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

1:24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:

1:25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.

1:26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,

1:27 при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

1:28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

1:29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

1:30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

1:31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

1:32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

1:33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

1:34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

1:35 И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.

1:36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

1:37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.

1:38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

1:39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

1:40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

1:41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

1:42 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

1:43 И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?

1:44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

1:45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

1:46 И Мария каза: - Величае душата ми Господа,

1:47 И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

1:48 Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

1:49 Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

1:50 И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

1:51 Извърши силни дела със Своята мишца; Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

1:52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

1:53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

1:54 Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже Милост.

1:55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

1:56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

1:57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

1:58 И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

1:59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

1:60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

1:61 И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

1:62 И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

1:63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

1:64 И на часа му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.

1:65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

1:66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

1:67 Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:

1:68 Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.

1:69 И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,

1:70 (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

1:71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,

1:72 За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,

1:73 Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

1:74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,

1:75 В светост и правда пред Него, през всичките си дни.

1:76 Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

1:77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,

1:78 Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,

1:79 За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

1:80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  2

2:1 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

2:2 Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

2:3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

2:4 И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

2:5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

2:6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

2:7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

2:8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

2:9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

2:10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

2:11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

2:12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.

2:13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

2:14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

2:15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

2:16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

2:17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

2:18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

2:19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

2:20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

2:21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

2:22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

2:23 (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),

2:24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".

2:25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

2:26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

2:27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

2:28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

2:29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

2:30 Защото видяха очите ми спасението,

2:31 Което си приготвил пред всички люде;

2:32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

2:33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

2:34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

2:35 да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

2:36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

2:37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.

2:38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

2:39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

2:40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

2:41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.

2:42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

2:43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

2:44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

2:45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

2:46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

2:47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.

2:48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

2:49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

2:50 А те не разбраха думата, която им рече.

2:51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

2:52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  3

3:1 В петнадесетата година на царуването на Тиверия Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния,

3:2 при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Иоана, Захариевия син, в пустинята.

3:3 И той отиваше по цялата страна около Иордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,

3:4 както е писано в книгата с думите на пророк Исаия: - "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките Му.

3:5 Всяка долина ще се напълни, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите пътеки ще станат прави. И неравните места гладки пътища;

3:6 И всяка твар ще види Божието спасение".

3:7 И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

3:8 Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

3:9 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.

3:10 И множествата го питаха, казвайки: Тогава какво да правим?

3:11 А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.

3:12 Дойдоха и бирниците да се кръстят, и му рекоха: Учителю, ние какво да правим?

3:13 Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.

3:14 Питаха го и военнослужещи, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.

3:15 И понеже людете бяха в недоумение, и всички размишляваха в сърцата си за Иоана, да не би той да е Христос,

3:16 Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му: Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

3:17 Той държи лопатата в ръката Си за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.

3:18 И с много други увещания той благовестяваше на людете.

3:19 А четверовластникът Ирод, бидейки изобличаван от него поради Иродиада, братовата си жена, и поради всичките други злини, които беше сторил Ирод,

3:20 прибави над всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмницата.

3:21 И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето,

3:22 и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.

3:23 И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава, и, както мислеха, беше син на Иосифа; който бе син Илиев.

3:24 А Илий, Мататов; Матат, Левиев; Левий, Мелхиев; Мелхий, Яанайев; Яанай, Иосифов;

3:25 Иосиф, Мататиев; Мататия, Амосов; Амос, Наумов; Наум, Еслиев; Еслий, Нагеев;

3:26 Нагей, Маатов; Маат, Мататиев; Мататия, Семеинов; Семеин, Иосехов; Иосех, Иодов;

3:27 Иода, Иоананов; Иоанан, Рисов; Риса, Зоровавелов; Зоровавел, Салатиилев; Салатиил, Нириев;

3:28 Нирий, Мелхиев; Мелхий, Адиев; Адий, Косамов; Косам, Елмадамов; Елмадам, Иров;

3:29 Ир, Исусов; Исус, Елиезеров; Елиезер, Иоримов; Иорим, Мататов; Матат, Левиев;

3:30 Левий, Симеонов; Симеон, Юдов; Юда, Иосифов; Иосиф, Иоанамов; Иоанам, Елиакимов;

3:31 Елиаким, Мелеев; Мелеа, Менов; Мена, Мататов; Матата, Натанов; Натан, Давидов;

3:32 Давид, Есеев; Есей, Овидов; Овид, Воозов; Вооз, Салмонов; Салмон, Наасонов;

3:33 Наасон, Аминадавов; Аминадав, Арниев; Арний, Есронов; Есрон, Фаресов; Фарес, Юдов;

3:34 Юда, Яковов; Яков, Исааков; Исаак, Авраамов; Авраам, Таров; Тара, Нахоров;

3:35 Нахор, Сеарухов; Серух, Рагавов; Рагав, Фалеков; Фалек, Еверов; Евер, Салов;

3:36 Сала, Каинанов; Каинан, Арфаксадов; Арфаксад, Симов; Сим, Ноев; Ное, Ламехов;

3:37 Ламех, Матусалов; Матусал, Енохов; Енох, Яредов; Яред, Малелеилов; Малелеил, Каинанов;

3:38 Каинан, Еносов; Енос, Ситов; Сит, Адамов; а Адам, Божий.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  4

4:1 А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

4:2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

4:3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

4:4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].

4:5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

4:6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -

4:7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

4:8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

4:9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

4:10 защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;

4:11 И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си".

4:12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

4:13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

4:14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

4:15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

4:16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

4:17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

4:18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,

4:19 Да проглася благоприятната Господна година".

4:20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

4:21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

4:22 И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

4:23 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.

4:24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

4:25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

4:26 А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

4:27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

4:28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

4:29 и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

4:30 Но Той мина посред тях и си отиде.

4:31 И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

4:32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

4:33 И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

4:34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

4:35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

4:36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

4:37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

4:38 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

4:39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

4:40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

4:41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

4:42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

4:43 Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

4:44 И проповядваше в Галилейските синагоги.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  5

5:1 А веднъж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

5:2 И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

5:3 И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

5:4 И като престана да говори рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

5:5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

5:6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

5:7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

5:8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

5:9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

5:10 също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

5:11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

5:12 И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.

5:13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.

5:14 И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.

5:15 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

5:16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

5:17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

5:18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

5:19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

5:20 И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.

5:21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

5:22 Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

5:23 Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

5:24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

5:25 И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

5:26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

5:27 След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.

5:28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.

5:29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

5:30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

5:31 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

5:32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.

5:33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

5:34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?

5:35 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.

5:36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

5:37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

5:38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

5:39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  6

6:1 И една събота, [първата след втория ден на пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

6:2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

6:3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

6:4 как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

6:5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

6:6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

6:7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

6:8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

6:9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

6:10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

6:11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

6:12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

6:13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

6:14 Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

6:15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

6:16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

6:17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

6:18 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

6:19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

6:20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

6:21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

6:22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

6:23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

6:24 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.

6:25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

6:26 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

6:27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

6:28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

6:29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

6:30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

6:31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

6:32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

6:33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

6:34 И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

6:35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

6:36 Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

6:37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

6:38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

6:39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

6:40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

6:41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

6:42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

6:43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

6:44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

6:45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

6:46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

6:47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

6:48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

6:49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  7

7:1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, Исус влезе в Капернаум.

7:2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

7:3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

7:4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

7:5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

7:6 А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7:7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

7:8 Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

7:9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

7:10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

7:11 А скоро след това, Исус отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

7:12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

7:13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

7:14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

7:15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

7:16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

7:17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

7:18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

7:19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

7:20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

7:21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

7:22 Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

7:23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

7:24 А когато си отидоха изпратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

7:25 Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

7:26 Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

7:27 Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

7:28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

7:29 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

7:30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

7:31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

7:32 Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

7:33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

7:34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

7:35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

7:36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

7:37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

7:38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

7:39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

7:40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

7:41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

7:42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

7:43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

7:44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

7:45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

7:46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

7:47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

7:48 И рече й: Прощават ти се греховете.

7:49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

7:50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  8

8:1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,

8:2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

8:3 И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

8:4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

8:5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

8:6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

8:7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

8:8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

8:9 А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.

8:10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

8:11 Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово.

8:12 А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

8:13 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

8:14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

8:15 А посяното на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

8:16 И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

8:17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

8:18 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

8:19 И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

8:20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

8:21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

8:22 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

8:23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.

8:24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

8:25 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

8:26 И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

8:27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

8:28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

8:29 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

8:30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

8:31 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

8:32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

8:33 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

8:34 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

8:35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

8:36 И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

8:37 И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

8:38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но Исус го изпрати, като каза:

8:39 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

8:40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

8:41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

8:42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

8:43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

8:44 се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

8:45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

8:46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

8:47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

8:48 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

8:49 Докато той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

8:50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

8:51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

8:52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

8:53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

8:54 Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

8:55 И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

8:56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  9

9:1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

9:2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

9:3 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

9:4 И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте на път.

9:5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

9:6 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.

9:7 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

9:8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

9:9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

9:10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.

9:11 А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

9:12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

9:13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

9:14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

9:15 Те сториха така и накараха всички да насядат.

9:16 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

9:17 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

9:18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

9:19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.

9:20 Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

9:21 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

9:22 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

9:23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

9:24 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

9:25 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

9:26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели.

9:27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.

9:28 И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

9:29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

9:30 И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

9:31 които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

9:32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

9:33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.

9:34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

9:35 И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

9:36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

9:37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

9:38 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

9:39 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

9:40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

9:41 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

9:42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

9:43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:

9:44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

9:45 Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

9:46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

9:47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

9:48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

9:49 А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.

9:50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

9:51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

9:52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

9:53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

9:54 Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

9:55 А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

9:56 И отидоха в друго село.

9:57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

9:58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

9:59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

9:60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

9:61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

9:62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  10

10:1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

10:2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

10:3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

10:4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

10:5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

10:6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

10:7 И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

10:8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

10:9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

10:10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

10:11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

10:12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

10:13 Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

10:14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

10:15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

10:16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

10:17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

10:18 А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

10:19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

10:20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

10:21 В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

10:22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

10:23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

10:24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

10:25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

10:26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

10:27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

10:28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

10:29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

10:30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

10:31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

10:32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

10:33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,

10:34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

10:35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

10:36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

10:37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

10:38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

10:39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

10:40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

10:41 Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

10:42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  11

11:1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

11:2 А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];

11:3 давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

11:4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].

11:5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

11:6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

11:7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;

11:8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

11:9 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

11:10 Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

11:11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?

11:12 или ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

11:13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

11:14 Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди.

11:15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

11:16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

11:17 Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом разделен против себе си {Гръцки: Против дома.} пада.

11:18 Така, също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевула,

11:19 И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

11:20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

11:21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

11:22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

11:23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

11:24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си отдето съм излязъл.

11:25 И като дойде, намира я пометена и наредена.

11:26 Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

11:27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

11:28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

11:29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.

11:30 Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

11:31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

11:32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

11:33 Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

11:34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

11:35 Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

11:36 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

11:37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

11:38 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда.

11:39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата! а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

11:40 Несмислени! тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

11:41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

11:42 Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате.

11:43 Горко вам фарисеи! защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

11:44 Горко вам! защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.

11:45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

11:46 А той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

11:47 Горко вам! защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

11:48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

11:49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;

11:50 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, -

11:51 от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! казвам ви, ще се изиска от това поколение.

11:52 Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

11:53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още много неща,

11:54 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  12

12:1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

12:2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

12:3 Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

12:4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

12:5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

12:6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

12:7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

12:8 И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

12:9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

12:10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

12:11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

12:12 Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

12:13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

12:14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

12:15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

12:16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

12:17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

12:18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

12:19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

12:20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

12:21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

12:22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

12:23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

12:24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

12:25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

12:26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

12:27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

12:28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!

12:29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

12:30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

12:31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.

12:32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

12:33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.

12:34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

12:35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

12:36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

12:37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

12:38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

12:39 Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

12:40 Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син ще дойде.

12:41 Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

12:42 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

12:43 Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

12:44 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

12:45 Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

12:46 то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

12:47 И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

12:48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

12:49 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?

12:50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

12:51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

12:52 Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

12:53 Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

12:54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

12:55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.

12:56 Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

12:57 А защо и от само себе си не съдите що е право?

12:58 Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.

12:59 Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  13

13:1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

13:2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

13:3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

13:4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

13:5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

13:6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

13:7 И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

13:8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

13:9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

13:10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

13:11 и ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

13:12 А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

13:13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

13:14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

13:15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?

13:16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

13:17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

13:18 Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя?

13:19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

13:20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

13:21 Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

13:22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

13:23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

13:24 Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

13:25 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

13:26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.

13:27 А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

13:28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

13:29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

13:30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

13:31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие,

13:32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

13:33 Обаче трябва днес и утре и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

13:34 Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте!

13:35 Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  14

14:1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

14:2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

14:3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

14:4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.

14:5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

14:6 И не можаха да отговорят на това.

14:7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

14:8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

14:9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

14:10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

14:11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

14:12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

14:13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14:14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

14:15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

14:16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

14:17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

14:18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

14:19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

14:20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

14:21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

14:22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

14:23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

14:24 защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

14:25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

14:26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

14:27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

14:28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

14:29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

14:30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

14:31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

14:32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

14:33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

14:34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

14:35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  15

15:1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

15:2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

15:3 И той им изговори тая притча, като каза:

15:4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

15:5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

15:6 И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

15:7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

15:8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

15:9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

15:10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

15:11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

15:12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

15:13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

15:14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

15:15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

15:16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

15:17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

15:18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

15:19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

15:20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

15:21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

15:22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

15:23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

15:24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

15:25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

15:26 И повика един от слугите и попита, що е това.

15:27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

15:28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

15:29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

15:30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

15:31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

15:32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  16

16:1 Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

16:2 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

16:3 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

16:4 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

16:5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

16:6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

16:7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

16:8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

16:9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

16:10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

16:11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?

16:12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

16:13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

16:14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

16:15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.

16:16 Законът и пророците бяха до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.

16:17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

16:18 Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.

16:19 Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

16:20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

16:21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

16:22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

16:23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.

16:24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

16:25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

16:26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

16:27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

16:28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

16:29 Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.

16:30 А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

16:31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  17

17:1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!

17:2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

17:3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

17:4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

17:5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

17:6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

17:7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

17:8 Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

17:9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

17:10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

17:11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

17:12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

17:13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

17:14 И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

17:15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

17:16 и падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин.

17:17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?

17:18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

17:19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

17:20 А Исус попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;

17:21 нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.

17:22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

17:23 И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире им.

17:24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

17:25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

17:26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

17:27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.

17:28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

17:29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -

17:30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

17:31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.

17:32 Помнете Лотовата жена.

17:33 Който иска да спечели живота {Или: Душата} си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

17:34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

17:35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се вземе, а другата{Повторението на тези думи вероятно е печатна грешка в изданието от 1940 г.} ще се остави.

17:36 [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

17:37 Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  18

18:1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:

18:2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

18:3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

18:4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

18:5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

18:6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

18:7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

18:8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

18:9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

18:10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

18:11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

18:12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

18:13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

18:14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

18:15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

18:16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

18:17 Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

18:18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?

18:19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

18:20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

18:21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

18:22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

18:23 И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

18:24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!

18:25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

18:26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

18:27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

18:28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

18:29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

18:30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

18:31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.

18:32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

18:33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

18:34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

18:35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

18:36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.

18:37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

18:38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

18:39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

18:40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

18:41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.

18:42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

18:43 И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  19

19:1 След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града.

19:2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

19:3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

19:4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

19:5 Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

19:6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

19:7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

19:8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

19:9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

19:10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

19:11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

19:12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

19:13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това докле дойда.

19:14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

19:15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

19:16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

19:17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

19:18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19:19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

19:20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

19:21 Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

19:22 Господарят му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

19:23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

19:24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

19:25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

19:26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

19:27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

19:28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

19:29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:

19:30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

19:31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

19:32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

19:33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

19:34 А те казаха: На Господа трябва.

19:35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

19:36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.

19:37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

19:38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

19:39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

19:40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

19:41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

19:42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

19:43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

19:44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

19:45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

19:46 Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

19:47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

19:48 Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  20

20:1 И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

20:2 Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

20:3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

20:4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

20:5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

20:6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

20:7 И отговориха, че не знаят от къде беше.

20:8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

20:9 И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

20:10 И във време на беритбата прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

20:11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

20:12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

20:13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

20:14 Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

20:15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

20:16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

20:17 А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

20:18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

20:19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

20:20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

20:21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

20:22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

20:23 А Той разбра лукавството им, и рече им:

20:24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

20:25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

20:26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

20:27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

20:28 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

20:29 А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.

20:30 И вторият и третият я взеха;

20:31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

20:32 А после умря и жената.

20:33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

20:34 А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

20:35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.

20:36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

20:37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

20:38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

20:39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

20:40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

20:41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

20:42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.

20:43 Докле положа враговете Ти за Твое подножие.

20:44 И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?

20:45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

20:46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

20:47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  21

21:1 Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.

21:2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти {2 лепти са равни на 2 1/2 стотинки.}

21:3 И рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;

21:4 защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.

21:5 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:

21:6 Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине.

21:7 И попитаха Го казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?

21:8 А той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.

21:9 И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.

21:10 Тогава им каза: Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство;

21:11 и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.

21:12 А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.

21:13 Това ще ви служи за свидетелство.

21:14 И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;

21:15 защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите {Гръцки: Уста и мъдрост.}, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.

21:16 И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.

21:17 И ще бъдете мразени от всички поради Моето име.

21:18 Но и косъм от главата ви няма да загине.

21:19 Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.

21:20 А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.

21:21 Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града нека да излязат вън, а които са в околностите да не влизат в него.

21:22 Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко което е писано.

21:23 Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! защото ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.

21:24 Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците.

21:25 И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните.

21:26 Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.

21:27 И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак със сила и голяма слава.

21:28 А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

21:29 И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.

21:30 Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.

21:31 Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.

21:32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.

21:33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

21:34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;

21:35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.

21:36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.

21:37 И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма наречен Елеонски.

21:38 И всичките люде подраняваха при Него да Го слушат.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  22

22:1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

22:2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

22:3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

22:4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

22:5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

22:6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

22:7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

22:8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

22:9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

22:10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

22:11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

22:12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

22:13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

22:14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

22:15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

22:16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

22:17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

22:18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

22:19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

22:20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

22:21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22:22 Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

22:23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

22:24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

22:25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

22:26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

22:27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

22:28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

22:29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

22:30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

22:31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

22:32 но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

22:33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

22:34 А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

22:35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

22:36 И рече им: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

22:37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

22:38 И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

22:39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

22:40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

22:41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

22:42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

22:43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

22:44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

22:45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

22:46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

22:47 Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

22:48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

22:49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

22:50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

22:51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

22:52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

22:53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

22:54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

22:55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

22:56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

22:57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

22:58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

22:59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

22:60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

22:61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

22:62 И излезе вън та плака горко.

22:63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,

22:64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

22:65 И много други хули изговориха против Него.

22:66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

22:67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

22:68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.

22:69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

22:70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате; защото съм.

22:71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  23

23:1 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.

23:2 И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

23:3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

23:4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

23:5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.

23:6 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

23:7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

23:8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

23:9 И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

23:10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

23:11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

23:12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг.

23:13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

23:14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

23:15 Нито пък Ирод намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

23:16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23:17 [А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

23:18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

23:19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

23:20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

23:21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

23:22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23:23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

23:24 И Пилат реши да изпълни искането им:

23:25 пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

23:26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

23:27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

23:28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

23:29 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

23:30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

23:31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

23:32 И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

23:33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво.

23:34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

23:35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

23:36 Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

23:37 Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

23:38 А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

23:39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

23:40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

23:41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

23:42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

23:43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

23:44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

23:45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

23:46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

23:47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

23:48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

23:49 А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

23:50 И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

23:51 който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

23:52 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

23:53 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

23:54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

23:55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

23:56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

                                                                     

                                                                   ГЛАВА  24

24:1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

24:2 И намериха камъка отвален от гроба.

24:3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

24:4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

24:5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

24:6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

24:7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

24:8 И спомниха си думите Му.

24:9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

24:10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.

24:11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

24:12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

24:13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.

24:14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

24:15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

24:16 но очите им се удържаха да Го не познаят.

24:17 И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

24:18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

24:19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

24:20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

24:21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

24:22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

24:23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

24:24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

24:25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

24:26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

24:27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

24:28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

24:29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

24:30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

24:31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

24:32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

24:33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

24:34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

24:35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

24:36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!

24:37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

24:38 И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

24:39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

24:40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

24:41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

24:42 И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].

24:43 И взе та яде пред тях.

24:44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

24:46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

24:47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

24:48 Вие сте свидетели на това.

24:49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

24:50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

24:51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

24:52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

24:53 и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].