Наум

 

                             КНИГАТА  НА  ПРОРОК  НАУМ

                                                                ГЛАВА  1

1:1 Наложеното пророчество против Ниневия. Книгата на видението на елкусеанина Наум.

1:2 Господ е ревнив Бог, Който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си, И пази гняв за враговете си.

1:3 Господ е дълготърпелив, и велик в сила, И никак няма да обезвини нечестивия; Пътят на Господа е във вихрушка и буря, И облаците са праха на нозете Му,

1:4 Смъмрюва морето, и го изсушава, И пресушава всичките реки; Васан и Кармил повяхват, И ливанският цвят се изнурява.

1:5 Планините треперят от Него, И хълмовете се разтопяват; А земята се раздвижва от присъствието Му, Да! светът и всичките му жители.

1:6 Кой може да устои пред негодуванието Му? И кой може да застане, когато пламне гневът Му? Когато яростта Му се излива като огън, Скалите се разпадат пред Него.

1:7 Господ е благ, крепост е в ден на бедствие, И познава уповаващите на него.

1:8 Но с потопно наводнение Ще направи пълно разорение на мястото на Ниневия, И ще прогони враговете Си в тъмнината.

1:9 Какво се съвещавате против Господа? Той ще направи пълно разорение, Тъй щото бедствие няма да ви нападне втори път.

1:10 Защото, сплетени ако и да са като тръни, И като че ли измокрени от питието си, Те ще бъдат съвършено погълнати като суха слама.

1:11 От тебе излезе един, Който измисля зло против Господа, И намерява нечестие.

1:12 Така казва Господ: Ако и да са в пълната си сила, и при това мнозина, Пак ще бъдат посечени, когато замине той; А тебе ако и да те наскърбих, Няма вече да те наскърбявам.

1:13 Още сега ще строша хомота му от тебе, И ще разкъсам връзките ти.

1:14 Но за тебе, Ниневио, Господ даде заповед Да се не посее вече потомство с твоето име; От капището на боговете ти ще изсека ваяните и леяните идоли; Ще го направя твой гроб, защото си скверен.

1:15 Ето върху планините Нозете на онзи, който благовествува, Който проповядва мир! Празнувай, Юдо, празниците си, Изпълнявай обреците си; Защото нечестивият няма вече да замине през тебе, Като е съвсем отсечен.

                             

                                                                ГЛАВА  2

2:1 Разрушителят възлезе пред лицето ти; Пази крепостта, бди за пътя, Стегни кръста си, уякчи силно мощта си.

2:2 Понеже Господ възстанови величието Яковово Като величието Израилево; Защото изтърсвачите ги изтърсиха, И повредиха лозовите им пръчки.

2:3 Щитът на силните му е боядисан червено, Яките мъже са облечени в червеникаво; Колесниците лъщят със стомана В деня, когато се приготовлява И елховите копия се размахват ужасно.

2:4 Колесниците буйствуват из улиците, Блъскат се една с друга по площадите; Изгледът им е като факли, Тичат като светкавица.

2:5 Той си припомнюва за юнаците си; но те се подплъзват в пътя си; Тичат към стените му, и покривалото се приготвя.

2:6 Речните порти се отварят, И палата се разрушава.

2:7 Решено е да се плени Ниневия И да се пресели; И слугините й стенат като с гласа на гълъбите, Когато се бият по гърдите.

2:8 Но макар Ниневия да е била отдавна пълна с мъже като езеро с вода, те пак бягат; Макар да викат: Стойте! стойте! пак никой не погледва назад.

2:9 Обирайте среброто, обирайте златото; Защото съкровищата й са безгранични, Има богатство от всякакви отбрани вещи.

2:10 Тя се изпразни, изтърси, и запустя; Сърцето се топи, и колената се удрят едно о друго, Болки има във всеки кръст, А лицата на всички са побледнели.

2:11 Где е ровът на лъвовете, И мястото гдето младите лъвове се хранеха, Гдето ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето, И нямаше кой да ги плаши?

2:12 Где е лъвът, който разкъсваше доволно за лъвчетата си, Давеше за лъвиците си, И пълнеше пещерите си с плячка, И рововете си с грабеж?

2:13 Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще изгоря колесниците й всред дим, И мечът ще изпояде младите ти лъвове; Ще изтребя плячката ти от земята; И няма да се чуе гласът на пратениците ти.

                             

                                                                ГЛАВА  3

3:1 Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.

3:2 Пукот на бичове се чува, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.

3:3 Конникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.

3:4 Това е поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.

3:5 Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.

3:6 Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.

3:7 Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?

3:8 Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови води?

3:9 Етиопия и Египет бяха негова сила, и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

3:10 Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.

3:11 Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

3:12 Всичките ти крепости ще бъдат Като смоковници с първозрелите си смокини; Ако се затресат, Ще паднат в устата на ядящия.

3:13 Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.

3:14 Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си. Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.

3:15 Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.

3:16 (Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) Както изедникът опустоши и отлетя,

3:17 Така и коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето бягат, И не се познава мястото гдето бяха.

3:18 Пастирите ти задрямват, царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.

3:19 Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?