Второ Послание към Коринтяните

 

                                                                 ВТОРОТО

                                        ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛА ПАВЛА

                                                КЪМ  КОРИНТЯНИТЕ             

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  1

1:1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

1:2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

1:3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

1:4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

1:5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

1:6 Но, ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

1:7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

1:8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

1:9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

1:10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

1:11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

1:12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

1:13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

1:14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

1:15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

1:16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

1:17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

1:18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}

1:19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

1:20 понеже в Него е Да за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

1:21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

1:22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

1:23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

1:24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  2

2:1 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

2:2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

2:3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

2:4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

2:5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

2:6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

2:7 така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

2:8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

2:9 Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

2:10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

2:11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

2:12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

2:13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

2:14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

2:15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

2:16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

2:17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  3

3:1 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

3:2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

3:3 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

3:4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

3:5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

3:6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

3:7 Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

3:8 как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

3:9 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.

3:10 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

3:11 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

3:12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

3:13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

3:14 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.

3:15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

3:16 но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

3:17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода,

3:18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  4

4:1 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

4:2 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

4:3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

4:4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

4:5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

4:6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

4:7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

4:8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

4:9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

4:10 Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

4:11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

4:12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

4:13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

4:14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

4:15 Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.

4:16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

4:17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

4:18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  5

5:1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

5:2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

5:3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

5:4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5:5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

5:6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

5:7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).

5:8 - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

5:9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

5:10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

5:11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

5:12 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

5:13 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

5:14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

5:15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

5:16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.

5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

5:18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

5:19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

5:20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

5:21 Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  6

6:1 И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

6:2 (Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

6:3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

6:4 но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

6:5 чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

6:6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

6:7 с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

6:8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни;

6:9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

6:10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

6:11 О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

6:12 Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно нам.

6:13 И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърцата си.

6:14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

6:15 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

6:16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

6:17 Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,

6:18 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  7

7:1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

7:2 Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

7:3 Не казвам това за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

7:4 Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

7:5 Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

7:6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

7:7 и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

7:8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

7:9 Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

7:10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

7:11 Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

7:12 И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

7:13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

7:14 Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тита излезе истинска.

7:15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

7:16 Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  8

8:1 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

8:2 че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

8:3 Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

8:4 като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват и те в служенето на светиите.

8:5 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;

8:6 така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.

8:7 И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.

8:8 Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.

8:9 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

8:10 А относно това нещо аз давам тоя съвет, че така да го направите е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете да го направите.

8:11 А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.

8:12 Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.

8:13 Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени;

8:14 но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,

8:15 според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно".

8:16 А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, което имаме и ние;

8:17 защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.

8:18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна във всичките църкви;

8:19 и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за делото на това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за да се покаже нашето усърдие,

8:20 като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служение;

8:21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.

8:22 Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото му към вас доверие.

8:23 Колкото за Тита, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христа.

8:24 Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на справедливостта на нашата похвала с вас.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  9

9:1 А за даване помощ на светиите излишно е да ви пиша,

9:2 понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част от тях.

9:3 А пратих братята, да не би да излезе празна моята похвала с вас в това отношение, та да бъдете, както казвах, приготвени;

9:4 да не би, ако дойдат с мене македонци, та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тая наша увереност.

9:5 И тъй, намерих за нужно да помоля братята да идат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата по-отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.

9:6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.

9:7 Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

9:8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;

9:9 както е писано: - "Разпръсна щедро, даде на сиромасите, Правдата му трае до века".

9:10 А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,

9:11 та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога.

9:12 Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога;

9:13 понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички.

9:14 А и те, с молитви за вас, копнеят за вас поради дадената вам изобилна Божия благодат.

9:15 Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  10

10:1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

10:2 моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

10:3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

10:4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

10:5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

10:6 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

10:7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.

10:8 Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

10:9 Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

10:10 Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

10:11 Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

10:12 Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

10:13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

10:14 Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

10:15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, то ест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

10:16 така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

10:17 А който се хвали, с Господа да се хвали.

10:18 Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  11

11:1 Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,

11:2 защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.

11:3 Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.

11:4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.

11:5 Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!

11:6 А пък, ако и да съм в говоренето прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.

11:7 Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

11:8 Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас;

11:9 а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.

11:10 Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.

11:11 Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

11:12 А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина против мене, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.

11:13 Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.

11:14 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;

11:15 тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

11:16 Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.

11:17 (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая моя увереност на хваленето.

11:18 Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).

11:19 Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

11:20 понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

11:21 За свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

11:22 Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;

11:23 служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

11:24 Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;

11:25 три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

11:26 Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

11:27 в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

11:28 и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

11:29 Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?

11:30 Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

11:31 Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

11:32 (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;

11:33 и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му).

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  12

12:1 Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.

12:2 Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

12:3 И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),

12:4 който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

12:5 С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.

12:6 (Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене).

12:7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън {Или: Мъченически кол.} в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

12:8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

12:9 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

12:10 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

12:11 Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.

12:12 Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

12:13 Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!

12:14 Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата.

12:15 А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?

12:16 Но, нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче, като хитър съм ви уловил с измама.

12:17 Изкористих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас?

12:18 Помолих Тита да отиде при вас, и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?

12:19 Още ли мислите, че ние се защищаваме пред вас? Не; пред Бога говорим това в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.

12:20 Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големствувания, безредици;

12:21 да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и не {В изданието от 1940 г. думата "не" липсва} са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.

                                                                     

                                                                  ГЛАВА  13

13:1 Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа".

13:2 Както, когато бях при вас втори път, ви предупредих така и сега, когато не съм при вас, предупреждавам тия, които отнапред са съгрешили, и всички други, че, ако дойда пак, няма да пощадя,

13:3 тъй като търсите доказателство, че в мене говори Христос, Който спрямо вас не е немощен, но е силен между вас;

13:4 защото, при все че Той биде разпнат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.

13:5 Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?

13:6 А надявам се да познаете, че ние не сме порицани;

13:7 и моля Бога да не сторите никакво зло, - не за да се покажем ние одобрени, но за да струвате вие това, което е честно, ако и да бъдем ние порицани.

13:8 Защото не може да вършим нищо против истината но за истината можем.

13:9 Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и за това се молим - за вашето усъвършенствуване.

13:10 Затуй, като отсъствувам, пиша това, та когато съм при вас, да се не отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за събаряне.

13:11 Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.

13:12 Поздравете се един друг със света целувка.

13:13 Поздравяват ви всичките светии.

13:14 Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. [Амин].