Суверенна благодат

 1. Спасени по благодат.  

 "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога" - Еф.2:8

     Библията ни учи, че спасението е чрез благодат. От посланието на ап. Павел към ефесяните 1: 7-10, научаваме, че главната цел на Бог в Христовото изкупително дело е  да покаже любов, милост, прощение и спасение към безпомощните грешни хора "за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си." /Еф.1:6/

Цялото адамово потомство е потънало в грях и не може да се спаси със собствени усилия. Всеки човек е мъртав в греховете си и напълно отговорен за това си състояние. Божествената благодат блясва сред тъмнината на окаяното грешно човечество в лицето Исус Христово, за да изработи спасение, като вземе на Себе си тяхната природа и умре вместо тях. Христовата праведност е вменена на онези които вярват в Него и Святият Дух прилага това изкупление заплатено с цената на Христовата кръв на онези, които са Христови. Бог вменява правда чрез вяра, по силата на същия закон, както Бог вмени греха на Адам върху адамовото потомството. Това е определението за Божията благодат в краткия уестминстерски катекизъм. "Оправданието е дело на Божията благодат, като Той прощава греховете и ни вижда праведни в Христа, като ни вменява Неговата правда единствено чрез вяра." /В. 88/

     Нека не изпускаме из предвид разликата между двата завета: Завета на "дела", под който беше поставен Адам и чрез нарушението на който цялото човечество се оказа в греховното падение; и завета на "благодатта", по силата на който Христос идва като Изкупител. Ние предварително изяснихме, че основите които реформаторите положиха очистиха апостолското учение от вмъкналите се в църквата ереси и традиции и установи реформаторските църкви, но през 17-ти век, последователите на Яков Арминиус действат като контра-реформатори. В резултат се появява учение, което прави компромис с основни библейски истини. Тази система на вяра се нарича Арминианизъм.

Арминияните не разграничават понятията "завет на делата" и "завет на благодатта". Тяхното схващане относно спасението което Бог дава е, че Той приема грешника, според силите и възможностите му. Тази система на вяра държи, че послушанието се измерва с възможностите на човека и спасението е в зависимост от действието на човека.

     Като говорим за благодат нека знаем, че значението на думата е: незаслужено благоразположение и любов, показана към някого. Нещо което е дадено, извършено за някой независимо от липсата на заслуги или достойнство. Когато учението на арминияните смесва делата на човека с благодатта на Бога, в резултат се получават противоречия и обърканост. Ако спасението е по благодат като дар от Бога, изискването на дела във връзка със спасението лишава благодатта от истинската й същност! Благодатта е дар, даден без заслуги и като е без заслуги, тогава единствената причина за даването на благодатта е в намерението на Суверенният Бог, "Който действа във всичко по решението на Своята воля." /Еф. 1:11/ Понеже Бог е абсолютно съвършен и свят, Той изисква съвършена чистота и послушание. Такава съвършеност притежава единствено Христос, затова Бог вменява Христовата правда на онези, които вярват в Него. Когато Бог гледа изкупените, Той ги вижда облечени в Христовата съвършеност. Словото Божие говори, че Христос пострада като "Праведния за неправедните."  /1Петр.3:18/  Арминияните обикновенно отговарят на този въпрос, че " Бог е видял нещо добро в човека или предузнал, че даден човек ще бъде отзивчив към благовестието и това е подействало на Бог да даде на този човек благодат." Това учение ощетява Божията слава, преписвайки достойнствата не на Изкупителя, а на човека.

2. Бог може според желанието Си да даде благодат или да я задържи.

     Тъй като изкуплението и атонмента са заплатени от Бога, Той е абсолютно суверенен в избора Си кого да спаси. Тези които имат тази превилегия са я получили даром - чрез благодат, без да са допринесли нещо чрез дела или поведение. Това е превъзходен и скъпоценен дар, тъй като спасените, по естеството на своята грешна натура с нищо не превъзхождат погиващите, освен в това, че са определени да бъдат "съдове за милост." "А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава - над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?" /Римл.9:22-24/

Този факт лишава всеки християнин от самохвалство и отнема надеждите на себеправедните като отдава цялата слава и благодарност на Бога. В учението на реформираната вяра хвалбите са напълно изключени и признанието и поклонението на Бога са централни. Занчиус е казал: " И най-святият човек, не може да счита себе си за повече, от най-пропадналия безнадеждно грешник. Той е напълно убеден в Божията суверенна благодат, защото единственно тя го прави да не принадлежи на този свят."

3. Спасението не се изработва от човека.

     Всеки човек чувства, че за да се спаси, той трябва да направи нещо. " Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?" /Лука 18:18/; " Господа, що трябва да сторя, за да се спася?" /Д.А. 16:30/  Преди човек да е спасен той е "плътски" и естествено е да мисли по плътски. Именно за това учението което дава заслуги на човека в изработване на спасението апелира на много хора и е трудно такива да се разубедят. Ап. Павел отсича от корен тези убеждения с думите: "Ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона." /Гал3:21/ Исус каза на учениците си да нямат очаквания зарад делата си, защото това е нещо което те са длъжни да ивършват като слуги. /Лука 17:10/ Пророк Исая сравнява човешката праведност с мръсни дрипи (Ис. 64:6) и когато чрез благовестието се апелира за спасение, то ясно е подчертано че е без заплащане. /Ис. 55:1/ Ако спасението е дар по-благодат, на което Божието Слово силно набляга, то не е нужно дори и част от него да се заплаща чрез дела. Ако спасението се изработва, то вярата става без смисъл. Тук е място да се отбележи, че вярата е причина да получим от Бога спасението, но тъй като вярата е дадена от Бога, то вярата не е причина за самото спасение, а е само причина за получаването на спасението. Ние получаваме спасението защото вярваме, но това в никакъв случай не е, че понеже сме вярвали, затова заслужаваме спасението. Заслугите за спасението, цялостно и винаги са на Христа. Вярата в случая е само инструмен, за да получим чрез нея! В Делата на Апостолите (18:27), вярата се счита като дар на Божията благодат; само онези които бяха определени за вечен живот, те повярваха. (13:48) Делата на християнина не са причина за спасението, но са резултат от спасението му. Това е учението на реформатора Мартин Лутер. Ап. Павел пише за онези, които изработват своята правда: "Ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога" /Римл. 10:3/ и такива изобщо не могат да се считат за членове на Христовото тяло - църквата. Апостола говори ясно, че "Божията правда" се получава чрез вяра и Божието царство" - поради заслугите на Христа, "така щото който се хвали, с Господа да се хвали." /1Кор.1:31/

4. Нашите грехове са вменени на Христос, а Неговата правда е вменена на нас.

     "Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме." /Ис.53:4,5/

     "Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им. Затова ще Му определя дял между великите и Той ще раздели корист със силните, защото изложи душата Си на смърт и към престъпници биде причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина..." /Ис.53:11,12/  

     "Който за нас направи грешен (гръцки:  - грях) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни  ( гръцки: - правда). /2Кор.5:21/  

Тези две истини са неразривно свързани и съвсем просто и ясно изразени така:

     "Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте." /1Петр.2:24/

     "Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух." /1Петр.3:18/

Учението за вменената правда чрез вяра и това че Христос е нашият заместител за наказанието и нашата правда и упование за надеждата ни, се потвърждава навсякъде в новозаветните Писания:

     "Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха. А сега, независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички] които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, - за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса. И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? Чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. И така ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /Римл.3:20-28/  

     "И тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот. Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни."  /Римл.5:18,19/

Ап. Павел свидетелства за себе си:

     "Всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра." /Фил.3:8,9/

     "Грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат." /Римл.6:11/

     Апостолът подчертава превъзходствата на благодатта пред закона. Вярващият в Христа не е под заплахата на наказанието което закона изисква; нито е в зависимост от слабото си грешно естество и неспособност да угоди на Бога; но е в притежание на една великодушна благодат, която имаме в лицето на Исус Христос. И така, Бог е благоволил да не ни държи отговорни за греховете ни, тъй като е платено вече за тях, а да ни вмени правдата Си, независимо от дела, а чрез вяра:

     "Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ." /Римл.6:23/

     "И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /Римл.3:27,28/

     "Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?" /Римл.6:1,2/

Той ни спасява чрез Своята суверенна благодат, която не сме заслужили, но това не ни освобождава и прави безотговорни:

     "Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?" /Евр.10:28,29/

Тотална духовна способност

 В учението на ап. Павел виждаме многократно наблягане на факта, че цялото човечество е наследило греха на Адам. Адамовото потомство е: "мъртво в греховете" (Еф. 2), "враждебни към Бога" (Рим.5) и "без извинение" (Рим. 2). Апостолът напомня на ефeсяните, че преди да повярват благовестието те бяха: "отделени от Христа, странни на израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имат надежда и без Бога на света." /Еф.2:12/

Последиците от греха на Адам

     Учението за тоталната духовна неспособност счита всички хора за "мъртви в греха", макар това да не означава, че всички са еднакво грешни. Духовната неспособност също не значи, че такива хора са лишени от способности и таланти, или че човешката природа е зла, но просто означава, че  духовната мъртвост ги е лишила от желание за Бога и способност и интерес за духовното. Под влиянието на вродената грешна натура, човек се ръководи от принципи, които са по естество противни на Бога. В този смисъл е казано, че "всичките помисли на човека са непрестанно зло" и той инстинктивно върши зло. Човек е по рождение грешник и върши грехове по собственото си желание. Неспособността на грешника не се отнася до липса на каквото и да е "решение на волята", но по-точно неспособност за духовни волеви решения и действия. Този е смисълът на учението на Лутер, което е изложено ясно в книгата му "Поробената воля." В този смисъл Лутер пише: "Свободната воля е празна фраза, чиято свобода е загубена." Относно спасението на човек, грешника не е способен, нито свободен да направи избор относно "духовното добро или зло", защото е завладян и ръководен от враждебни на Бог принципи. Независимо от това, че грешника може да вземе морални решения и ги следва, той не е в състояние да вземе такива относно спасението, нито спасението се добива чрез подобни действия.

     Бог наистина е дал свобода на човека, но свободата му е отнета от греха, който го владее. Неговата воля е свободна, но само в този смисъл, че сила извън човека не го контролира. Както птичка със счупено крило е "свободна" да хвърчи, но не може, така и естественият човек е свободен да отиде при Бог, но няма способността - не може. Как да отиде при Бога, тъй като той е враждебен към Него? Това е неспособността на волята контролирана от греха. Затова Исус каза: "Ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли." /Йоан 3:19/   А на друго място: "И пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот." /Йоан 5:40/  Ап. Павел пише на римляните по този въпрос: "Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога." /Рим.8:7,8/

     Презумцията, че човек може да обича Бога само защото има способност да обича, е така неуместна, както е и погрешното заключение, че щом водата е течност, тя има свойството да тече независимо дали е надолу, или по нагорнище. Падналият грешник може да се възхити от Исус, като човек, но не може да го приеме за Бог. Волята му може да направи свободен избор, но този избор е винаги ориентиран и съобразен със грешната му натура и враждебен към святостта. Той се удоволства от грешния живот, както се описва в книгата на Йов 15гл., 16ст.: "пие неправда, като вода!"

     В посланието към коринтяните четем: "Естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно." /1Кор.2:14/ Не е обяснимо как може някой да чете този толкова ясен и категоричен стих и да твърди, че падналият грешник може да има духовни способности, жажда за спасение и желание за святост. Естественият човек не може дори да "види" Божието царство; още по-малко, - да влезе в него. Простия човек, може да вижда числата и знаците на дадена формула, но той няма абсолютно никакво понятие за значението й. Подобно на това е и благовестието за онзи, който не е новороден. Той може да има интелектуално разбиране и познание на историческите факти, относно разпятието на Христос, но в същото време да му липсва най-същественното - сломяващата сърцето Божия любов, която поражда в вярващия вечно признание и поклонение към Бога.

     Тоталната духовна неспособност причинява и невежеството, за което ап. Павел говори: "помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им."  Затова "словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила." /1Кор.1:18/ Когато ап. Павел пише в следващата глава, че "око не е видяло и ухо не е чуло" това което Бог е приготвил за онези които го любят, той не говори за небесната слава, както обикновенно се счита, но четейки следващият стих разбираме, че тези неща са вече видяни от вярващите, тъй като са открити чрез Духа и след това заключава, че естественият човек не разбира това, което е от Божия Дух. В един случай Исус каза: "Никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие." /Мат.11:27; Лука 10:22/  Естественият, неновороденият човек не познава Бог и само чрез суверенният избор на Сина, то е открито на оня, на който Той благоволи. Следователно падналият грешник е духовно неспособен - липсва му духовно разпознаване и неговият ум е помрачен относно духовните истини. Този духовно помрачен ум е вроден в грешника и затова обръщането към Бога не е по силите и възможностите на волята му. Грешника е късоглед и сляп, затова първият ефект от новорождението е проглеждане. Това се вижда отново в служението на ап. Павел, когато Бог го праща до езичниците и каза: "Да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога." /Д.А.26:18/

     Доброто дърво дава добър плод, а лошото дърво дава лош, каза Исус, като всъщност имаше предвид хората. Значението на това е, че хората са ръководени от различни принципи. Добрите плодове са действията на хора произлизащи от добро естество и лошите плодове от лошото естество. Лошото дърво не може да даде добри плодове, затова ние не можем да приемем, че падналият грешник ръководен от принципите на своята грешна натура има способност да търси Бога. Първо трябра да се направи дървото добро, преди да се очаква нещо добро от него. Исус поучава същият принцип в разговор с фарисеите в Йоан 8гл.: "Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща." /Йоан 8:43,44/ Фарисеите мислеха че са свободни, но те се заблуждаваха, защото желанието и волята им бяха ориентирани единственно към "похотите."

    

     Ап. Павел пише на ефeсяните, че преди действието на Святият Дух, което ги е възкресило за духовен живот, те също са били мъртви в греховете си и тяхната воля е била контролирана от плътските страсти, както това продължава с онези, които са останали да бъдат "синове на непокорството."  "И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството." /Еф. 2:1,2/ Да бъде някой мъртав, значи да няма нито наклонност, нито способност за каквито и да са действия. Всички тези примери доказват, че учението за тоталната духовна неспособност е твърдо обосновано върху Божието Слово.

      В книгата на Йов 14:4 се говори за принципа, че чистото не може да излезе от нечисто. Никой който е роден от жена няма "период на невинност", но е покварен от самото рождение:

"Що е човек та да е чист и роденият от жена та да е праведен? Ето, на светите Си ангели Той не се доверява и небесата не са чисти в очите Му." /Йов 15:14,15/

"Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми." /Пс.51:5/

"Така казва Господ Иеова на ерусалимската дъщеря: Произходът ти и рождението ти е от ханаанската земя; баща ти бе амореец, а майка ти хетейка, а при раждането ти, в деня, когато си се родила, пъпът ти не е бил отрязан, нито си била къпана във вода за да се очистиш."  /Езекил 16:3,4/  Ставозаветното обрязване на новородените деца в осмият ден също ни научи, че човек се ражда грешен.

     Естественият, плътски, неновороден от Божия дух човек е тотално духовно неспособен. Това не се отнася единственно до неспособността му да търси Бог за спасението на душата си, но и за липсата на желание и способност да върши волята на Бога и да му угождава. "Тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога." /Римл. 8:8/  "Без вяра не е възможно да се угоди на Бога." /Евр.11:6/

     Падналите грешници са пленници, роби и нямат никаква възможност да се освободят от това състояние. "Благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, - за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. /2Кор.4:3,4/  Необходима е сила отвън, за да  "се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля." /2Тим.2:26/  Единствената надежда за мъртвите в греховете е възкресението, т.е. действието на Святият Дух, което може да действа за новорождение в грешника, по суверенната воля на Бог. Това е преминаването от смърт в живот; обновяването в Духа на ума; и действието на Бог който ни избави "от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син." /Кол.1:13/ Новорождението е началото на нашето проглеждане за да видим Божието царство и е извършено от същият Дух, чрез който Бог възкреси Христос: "Сила, която е според действуването на могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата." /Еф. 1:19,20/

Грехът на Адам и Ева

 Точното и пълно разбиране на доктрината за изкуплението е в зависимост от правилното библейско разбиране за грешното състояние на човешката раса. Затова е необходимо да се подходи с голяма сериозност като първо се вземе предвид позицията на Бога, падението на Адам като праотец, становището на Божието Слово и последствията от греха. Библията винаги е наблягала на катастрофалните последици причинявани от греха и Божията действаща благодат, възвръщаща невъзвратните грешници, въпреки че Той би могъл с право да унищожи всичко покварено. Описанието на греховното падение на Адам виждаме за пръв път в Битие 3-та глава, а в Новият Завет в Римл.5:12-21; 1Кор.15:22; 2Кор.11:3; 1Тим.2:13,14. Въпреки, че в Новият Завет не се преразказва действителната случка в Едемския рай, все пак този факт никога не се изпуска изпредвид. Новозаветните учения на апостолите са стриктно съобразени със грехопадението на първия човек и последствията от това.

    Теологът А. Ходж анализирва сцената на действието в Едемският рай, която имам привилегията да цитирам: "Бог, в лицето на Адам е поставил цялото поколение на Адам под изпит. Условията в които е Адам са напълно благоприятни като всичко е устроено така, че той да действа като представител на всяка личност в бъдещите поколения под уговорка - завет между него и Бог, който се базира и е в зависимост от делата на Адам. Заветът на делата обещаваше вечен живот - условието беше пълното подчинение в действията на Адам. Послушанието което се изискваше беше за специфичен тест, в кратък период, в които наградата щеше да се определи, а именно  или вечен живот, или смърт. Наградата вечен живот надминаваше всичко, което беше дадено на Адам при сътворението му и обещаваше издигане на цялото потомство в святост и вечно пребъдване с Бог в Славата Му. Смъртното наказание се състоеше в оттеглянето на Божието благоразположение и духовно присъствие, от които живота на Адам беше в зависимост. Резултата от падението на Адам произведе естествена враждебност, поквареност, мизерно състояние, угасването на жизнените сили в тялото и болките на смъртта."

     В широк смисъл, терминът "смърт" обхваща всичките последствия на Адамовият грях, както е сумирано от ап. Павел: "заплатата на греха е смърт." Цялата същност на смъртта, която уязви Адам, може да се види единствено когато се вземат предвид всичките престъпления, болести и мизерност, които са сполетяли човечеството. Преди всичко тази смърт беше духовна, която стана моментално, а угасванетоа жзнените сили, лично при Адам траеше 930 години. Той умря както разтение в същият момент когато се изкорени.

     Адам не беше изкушаван от Сатана директно. Ева беше изкушена и измамена, но Адам не се измами: "И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление." /1Тим.2:14/ Това което Адам направи беше доброволно и съзнателно, знаейки последствията. Въпреки това, той избра да последва жена си в нарушаването на Божията заповед. Ефектът от това падение продължава да се вижда във всяко волево решение на човека, което винаги клони към злото. Бог, чрез своята милост ограничава злото, защото човечеството стремглаво върви към самоунищожение.

     Един аспект в личността на Адам е изключително важен. Той е праотец и като такъв е представител на всички хора.Този принцип е важен. В живота има много примери когато хората страдат заради делата на тяхните представители, или са облагодетелствани, заради достойнствата им. Словото Божие набляга на факта, че Адам е официален представител на всички, затова всички без изключение са участници в Адамовият грях.

     А. Ходж пише: "Принципът за "представителя" е проникнал във всичките Свещени Писания. Вменяването адамовият грях на поколенията не е единствен случай. Бог заяви на Мойсей: "Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение." /Изх.34:6,7/ Клетвата която Ной изрече към Хам, постигна поколението му. Когато Исав продаде първородството си, поколението му беше лишено от обещанията... Бог каза на Давид след случая с Уриевата жена: "мечът няма де се оттегли от дома ти"  /2Царе 12:10/ и т. н. Децата страдат заедно с родителите в случаи на бедствия и глад.

     Когато Бог направи завет с Аврам, от този завет се облагодетелства неговото поколение. Целият изкупителен план почива на принципа на "представителя", където Христос е нашият представител. Въз основа на този принцип Той е натоварен с нашия грях и Неговата правда е вменена на нас. Тук е залегната и доктрината за атонмента. Никой, който вярва в Словото на Бога, не може да отрече този факт..."  /Систематична Теология, II, стр. 198-201/

     Адам е не само отец на цялото човечество, но и представител на всички и затова всички са грешни. Словото Божие казва: "Чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха."  /Римл.5:12/    "Заплатата на греха е смърт", казва авторитетно Божието Слово и ние знаем, че никой не отминава това. Новородени деца също умират, преди да са извършили грешно дело. Това е така, защото всеки се ражда с грешната натура на Адам и е грешен по силата на принципа за "представителя." Грехът на Адам е вменен във всяко новородено дете и въпреки, че няма лична вина, то всеки има вина заради "представителя." Всички хора се раждат тотално духовно неспособни, както казва Божието Слово и "по естество чада на гнева."  /Еф.2:3/

      Както адамовият грях е вменен на всеки човек който е произлязал от Адам, така и Христовата правда е вменена на всеки човек, който вярва в Христа. За да разбереме това добре, ап Павел нарича Христос "последният Адам." Всички хора се раждат духовно мъртви, но въпреки това, те се считат морално отговорни пред Бога. Затова  както "чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот. Защото както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Eдиния мнозината ще станат праведни."  /Римл.5:18,19/

     Доктрината за тоталната духовна неспособност е от изключително значение за разбиране на учението за предопределението и е част от нея.

     Стихове от Божието Слово за справка:

"Oт дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш." /Бит.2:17/

" Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха." /Римл.5:12/

"Както е писано: - "Няма праведен ни един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един". /Римл.3:10-12/

"Кой може да извади чисто от нечисто? Никой." ?Йов 14:4/

"Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно." /1Кор.2:14/

"Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми." /Пс.51:5/

"Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло." /Ер.13:23/

"В онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света." .Еф.2:12/

"Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила." /1Кор.1:18/

"Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство." /Йоан 3:3/

"И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите." /Еф.2:1-3/

"За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново." /2Кор.5:17/

"Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.  Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие." /Мат.11:25-27

Предузнание

 Предузнанието на Бог е в пълно съгласие и е напълно сигурно, както и всичко което Той е  предопределил. Когато бъдещи неща са предузнати от Бог, няма никаква вероятност те да не се изпълнят. Както локомотивът следва релсите, така и историческите събития следват това, което Бог е предузнал. Ако нещо в бъдещето е предузнато от Бог, това означава, че то е предначертано и предварително решено от Него.

     Възгледите на някои християни относно свободната воля на човека в крайна сметка ги водят до отричането на Божието предопределение и предузнание, защото те достигат до логическото заключение, че ако човек със свободна воля прави избор, неговия избор и събитията които следват, не могат да се знаят предварително. В такъв случай Бог не може да знае предварително какво решение ще вземе човек и следователно няма предузнание. И ако Бог трябва да чака и види какви решения ще вземат хората, Той не може предварително да планува... Тогава, Той не може да бъде и суверенен, тъй като ще бъде зависим от решенията на хората и много от Неговите планове ще се провалят и ще трябва да се променят. Може ли в такъв случай управлението на света да бъде сигурно? Такова становище всъщност ще отрече един от великите атрибути на Бога, че е Всезнаещ и ще постави под съмнение Пророческите Писания. Ето как се достига до отричането на Бога и се изграждат фалшиви представи за Него. Обикновено такива хора се прикриват под претекста, че тези неща не са фатални за вярата ни и просто, не искат да говорят за тях... но вътрешно в себе си се отричат от истинският Създател.

     Словото Божие декларира, че Той е съвършен в знание, премъдрост и сила: " Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него. Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог? /Пс.18:39,31/  Бог изяви чрез пророк Исая: "Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края и от древните времена нестаналите още неща и казвам: Намерението Ми ще устои и ще извърша всичко що Ми е угодно." /Исая 46:9,10/  Давид писа: "Ти разбираш помислите ми от далеч; издирваш ходенето ми и лягането ми; знаеш всичките ми пътища. Защото докато думата не е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цяла.Ти си пред мен и зад мен и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна."  /Пс.139:2-6/   "Няма създание, което да не е явно пред Бога."  /Евр.4:13/

     Хората имат проблем с учението за предопределението, поради ограниченията на човешкият ум. Ние сме също ограничени и от времето, но за Бог "минало", "сегашно" и "бъдеще" са без разлика, защото "Той обитава вечността." /Исая 57:15/  "Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал и като нощна стража." /Пс.90:4/ Бог не е ограничен от време и пространство и е напълно независим от тях. Той вижда и знае всички събития от начало до край (предузнание), защото Той ги е определил (предопределение). Предопределението е лесно за разбиране. Теологът Дабни, казва че Бог е първопричината и всичко става, защото първо се появява в Неговият ум и тогава Той го решава(постановява): "Единственият начин за нещата да се осъществят като преминат от Божието видение(знание) към реалността на истинско съществуване е по силата на закона, че следствието се ражда от причината. Тъй като Бог е единствената причина, следствието е неизбежно и непредотвратимо. Така Божията мисъл става предопределена реалност, която Той осъществява в своя план." (Теология стр. 212)

Теологът Стронг потвърждава същите мисли: "Предвечното съществуване на Бога е единствената причина за постановяването на бъдещето съществуване на Вселената и всичко в нея." (Систематична Теология стр.356)

     Реформираната теология признава Божието управление в духовният и материалния свят; историческите събития; природните закони и действия. Бог държи всичко в хармония и движи всичко към една определена вечна цел. Абсолютно нищо и никой, не са могли нито са в състояние да променят Неговият план. Всяко събитие от създанието на света приближава установяването на Божието вечно царство. Хората не виждат и не разбират Божието намерение, защото са временни и не могат да имат цялостно наблюдение на световните и небесните събития, нито могат да разберат сложната драма на човека. Човек трябва да има пълното доверие в мощната сила и съвършената мъдрост и святост на Бога, за да може винаги да уповава на Него, независимо колко зле може да бъде всичко. Относно Бог, няма нищо случайно, нехайно, занемарено или изоставено.

     Предопределението и предузнанието са сходни, но не са идентични. Бъдещето не е предопределено защото е предузнато, но първо е предопределено и тогава е видяно и узнато. "И видя Бог, че беше добро." /Бит.1:3,4/  Когато човек каже знам какво ще направя, това означава, че той е взел вече решението, така че виждането и знанието за нещата идва след решението.  "Като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля." /Еф.1:11/

     Тъй като Божието предузнание е съвършено, Той знае всяка подробност от нашия живот не само преди ние да сме направили някакъв свой избор, но още от вечността. И така предузнанието на Бога изяснява и потвърждава Божието предопределение.

Поведение

   Свещените Писания ясно говорят, че всички Божии създания дължат на Бог не само, че са създадени от Него, но и зависимостта си и управлението, без които не могат да съществуват. В посланието към Евреите се говори, че Той след като "направи световете", сега продължава да "държи всичко чрез Своето могъщо Слово."  /Евр.1:1,2/  "Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява."  /Кол.1:17/  "Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства." /Неем.9:6/  "В Него живеем, движим се и съществуваме." /Д.А.17:28/  "Един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички." / Еф.4:6/

     Библията посочва, че природните закони, историческите събития и съдбите на отделните личности са под провидението на Бог. Всичко в небесата и земята, от святите херувими  и серафими до микрорганизмите, е под провидението на Бог. Толкова тясна е връзката и зависимостта на цялото създание от Него, че пантеистите са се заблудили да считат, че природата е бог и Бог е природата. (Разбира се, такъв "бог" не е Бог.) Бог наистина е иманентен (присъстващ) в творението, но Той не е творението. Той е трансцендентен - надвишаващ, недостижим и необхватен. "Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат."  /3Царе 8:27/  При все това, Той се грижи за всяка подробност в живота на създанията и действието на природните сили. Теологът Чарлс Ходж отбелязва, че "нищо не е толкова малко за да избегне Неговото внимание и нищо не е така голямо щото да не може да бъде обхванато от Него; и когато Той работи върху нещо, то е център на вниманието Му и така изглежда, че Бог е само там и на никое друго място."  /Систематична теология стр.583/

     Общоприето е, че Бог определя съдбата на всеки човек относно неговата раса, пол, месторождение, дълготрайност на живота и  т. н. Той дава богатство и слава, таланти и възможности. Много хора са родени в християнски държави, други са родени на места, където е забранено да се споменава Името на Бог. Всички тези важни в живота неща не са в резултат от наш избор. Божието Слово ясно показва, че Бог дава на едни хора изобилно, а други е лишил от благословенията си. Защо това е така? Никой няма отговор за тези неща, които Бог върши според волята Си. Христос знаеше, че така  се е видяло добро на Бог и Му отдаде благодарност: "В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи(Господар) на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие." /Лука 10:21,22/

     Даровете, талантите и призванията от Бога са единствено по благодат, по желанието на Бог, а не по заслуги. На някои Той е дал, на други не е дал. Той не е задължен в никакво отношение и към никого. Цели народи са "в ръката" на Бог, който ги прави велики или ги снижава; определя съдбите им и ги употребява, в изпълнението на Своя вечен план. От Него са дъжда и сушата; плодородието и оскъдността, бедствия и войни. Божието провидение обхваща абсолютно всичко, което е създадено от Него и Той поддържа съществуването на всичко. Бог се грижи за незначителните врабчета всекидневно и нито едно не пада без Неговото знание.

     Теологът Уорфйлд пише: "Не е случайността, която доведе Ревека на кладенеца, за да посрещне Аврамовият слуга(Бит.24), нито по случайност продаденият Йосив бе отведен в Египет(Бит.45:8). Неслучайно фараоновата дъщеря отиде да се къпе в Нил и видя в този момент Мойсей в кошчето(Изх.2). Бог въздаде на Ахав, не чрез една "случайно" изстреляна стрела, която причини смъртта му(3Царе 22:34). Всяко историческо събитие е точно изчислено и води да изпълнението на Божият план, чрез Неговото провидение."

     Библията ни учи за Божието провидение, което е универсално, всемогъщо, премъдро, свято и независимо от Неговите създания. Единственото което е необходимо човек да знае е, че Бог управлява. Неговата суверенност е така приложена в човека, че той действа свободно и естествено и в същото време върши това, което Бое е планувал за него.

1. Божието провидение в природата:

 

"Пътят на Господа е във вихрушка и буря и облаците са праха на нозете Му; Смъмря морето, и го изсушава и пресушава всичките реки; Васан и Кармил повяхват и ливанският цвят се изнурява. Планините треперят от Него и хълмовете се разтопяват, а земята се раздвижва от присъствието Му. Да, светът и всичките му жители." / Наум 1:3-5/

"В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето. Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град." /Изх.9:25,26/

"Той(Бог) прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните." /Мат.5:45/

     Гладът в Египет изглеждаше че е причинен от "природни бедствия", но истинската причина беше: "Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя, а след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши." /Бит.41:29-32/

"Аз удържах от вас и дъжда, когато оставаха още три месеца до жетва; Дадох дъжд на един град, а на друг град не дадох дъжд; Едно място се напои, а мястото, на което не валя дъжд изсъхна." /Амос 4:7/

"Кой е премерил водите с шепата си, измерил небето с педя, побрал в мярка пръстта на земята и претеглил планините с теглилка и хълмовете с везни?" /Исая 40:12/

"Бог е правил добрини и давал от небето дъждове и родовити времена и е пълнил сърцата ви с храна и веселба." /Д.А.14:17/

2. Провидението в животинският свят:

"Не продават ли се две врабчета за един асарий и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви." /Мат.10:29/

"Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират  и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?" /Мат.6:26/

"Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него." /Дан.6:22/

"Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна." /Пс.104:21/

Яков каза: "Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене." /Бит.31:9/

3. Провидението в историята на народите:

"Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще и поставя над него най-нищожния измежду човеците." /Дан.4:17/

" Народите са като капка от ведро и се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига." /Исая 40:15/

"Да се веселят небесата и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува." /1Лет.16:31/

"Защото Бог е цар на цялата земя." /Пс.47:7/

"Да бъде благословено името Божие от века и до века; Защото мъдростта и силата са Негови. Той изменява времената и годините; Сваля царе и поставя царе; Той е, който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните." /Дан.2:20-21/

"Господ осуетява намеренията на народите; прави безполезни мислите на племената. Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род." /Пс.33:10-11/

"Господ им даде спокойствие от всяка страна, според всичко що беше се клел на бащите им; и от всичките им неприятели никой не можа да устои против тях; Господ предаде всичките им неприятели в ръката им. Не пропадна ни едно от всичките добри неща, които Господ беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха." /Ис. Навин 21:44-45/

" И израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама." /Съдии 6:1/

"Може ли бедствие да сполети град и да не го е направил Господ?" /Амос 3:6/

"Аз повдигам халдейците, оня лют и нетърпелив народ, който минава през широчината на света, за да завладее селища които не са негови." /Авакум 1:6/

4. Провидението в живота на човеците:

"Живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми."  /Йов/ 10:12/

"Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща." /Притчи 21:1/

"Стъпките на човека се направляват от Господа." /Пс.37:23/

"Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му." /Притчи 16:9/

"Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят и ги избавя." /Пс.34:7/

"Нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави." /Дан.3:17/

"Господ е откъм мене; няма да се убоя; Що може да ми стори човек?" /Пс.118:6/

"Господи, Ти си наш Отец. Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка." /Исая 64:8/

"А против израилтяните, против човек или животно, нито куче няма да поклати езика си, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните." /Изх.11:7/

"Не бой се, но говори и не млъквай; защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град." /Д.А.18:9,10/

"Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?" /1Кор.4:7/

"Вие  трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова." /Яков 4:15/

"Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин." /Римл.11:36/

5. Божието провидение в действията на хората:

"А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си." /Неем.4:15/

"Израилтяните бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи и Господ беше дал да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха." /Изх.12:35,36/

Цар Кир заповяда: "Не спъвайте работата по тоя Божий дом; областният управител на юдеите и старейшините на юдеите нека построят тоя Божия дом на мястото му." /Ездра 6,7/

"Господ ги развесели, като бе обърнал към тях сърцето на асирийския цар, за да укрепи ръцете им в делото на дома на Бога, Израилевия Бог." /Ездра 6:22/

"И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги извършвате." /Езекиел 36:27/

"Защото Бог е, Който според благоволението Си действува във вас и да желаете това и да го изработвате." /Фил.2:13/

"Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал, за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане." /Д.А.4:27,28/

Исус отговори на Пилат: "Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе." / Йоан 19:11/

"И ето, Аз ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях в морето; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му." /Изх.14:17/

"А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, кой ще му рече: Защо правиш така?" /2Царе 16:10/

"Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе" /Пс.76:10/

Предопределение

 Доктрината за предопределението учи, че Божието намерение е от вечността, то е абсолютно, безусловно и независимо от създанията и произлиза от решението на Неговата воля. Бог е величествен цар, който е постановил природните явления и управлява историческите събития. Неговите дикрети са вечни, непроменяеми, святи, премъдри и суверенни. Неговото управление обхваща физическият и духовен свят на земята, небесата и поднебесните сфери заедно с всичките им обитатели. Всяко създание е в пълна зависимост от Него за своето съществуване. Божието провидение движи цялото творение към целта и изпълнението на Божественият Му план.

     Тъй като създанията са създадени от Бог за да изявяват Неговата слава и са в пълна зависимост от Него, те са абсолютно неспособни и безсилни да ограничат изявата на Божията слава. От вечността Бог изпълнява намерението Си безпрепятствено: "пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?" /Дан.4:35/

     Бог е не само създател но и управител на Вселената, така че всичко е в зависимост от Него и нищо не може да стане, ако Той не го е замислил или допуснал. От това следва, че Неговото вечно намерение (Еф.3:11) е суверенно предопределено и не подлежи на изменение по силата на обстоятелства или действия в бъдещето. И така ние виждаме, че предупределението е решение на Неговата суверенна воля, а не е просто едно предвиждане на самите събития и последствията им.

     Всичко това е предназначено от Създателя да изяви Неговата божествена слава. Централното събитие в божествения план е спасението, което от своя страна е свързано с предузнанието.

Калвин е категоричен по тези въпроси като отдава заслуженото право на Създателя в определянето на вечната съдба на всяка съществуваща личност. (Институти на Християнската Религия, том III, гл. XXI, отдел 5) Лутер също е държал ревностно доктрината за предопределението, както и Калвин, което се вижда от неговият коментар върху Посланието към Римляните, където казва: "Всичко което произлиза и зависи от Бога е предопределено."

     Псалмиста казва: "Иеова, Господи наш, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!" /Пс.8:9/ Соломон пише: "Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало до край делото, което е направил Бог." /Екл.3:11/ Исая видя славата на Бог и серафимите казвайки: "Свят, свят,свят Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя." /Исая 6:3/ Господ владее над своите създания: "Правда и правосъдие са основа на престола (Му); Милост и истина ходят пред лицето Му" /Пс.89:14/ Уестминстерският катехизъм обобщава: "Божиите декрети са, Неговото вечно намерение, като е постановил онова което трябва да стане, по благоволението на волята Си, за Своя слава."

     Съдбата на човека не зависи от самият него; нито на слепи и необясними природни сили; нито на капризите на случайностите, но е в ръката на Всемогъщият Създател и суверенният притежател на земята и небесата. Както казва Словото Божие: "Той е грънчара, - ние сме калта."

     По въпроса за предузнанието четем в псалом 139:16: "Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях." Ето и още някои стихове от Новия Завет:

     "Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свят Служител Исуса, Когото си помазал, за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане." /Д.А.4:27,28/

     "Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници." /Д.А.2:23/

     "И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот." /Д.А.13:48/

     "Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави." /Рим.8:28,29/

     "(Той) е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава." /Рим.9:23/

     "Като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля." /Еф.1:5/

     "В Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля." /Еф.1:11/

     "Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /Еф.2:10/

     "Но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава." /1Кор.2:7/

Предопределение-Бог има план

 Немислимо е мощният Бог, Който е сътворил всичко с такава голяма мъдрост, да няма определен план за света. И понеже Бог е съвършен във всичко, този план също трябва да бъде такъв и да обхваща всяка подробност. Ако е възможно да съпоставим миналото сегашното и бъдещето, ние бихме констатирали, че всичко е предопределено с голяма прецизност. Ако започнем да наблюдаваме с микроскоп и стигнем до телескоп, ние ще бъдем удивени от сплотеността, хармонията и зависимостта, съществуваща между изключително сложните системи.

    

     Всеки човек, въпреки че е само създание има свои планове и ако някой няма планове, той е считан за глупак. Когато някой започва да прави нещо, той обезателно знае какво иска да направи. Всеки архитект преди да започне да строи е начертал своят план до най-малките подробности. Същото е с търговеца, земеделеца и всеки разумен човек. Колкото по-важен е проекта, толкова по-належаща е нуждата от план. Ако всичко това е верно за човека, то колко повече ще бъде верно за Бога, "Който с мъдрост основа земята и с разум утвърди небесата." Астрономите казват, ако се премахне само една от милиардите планети, орбитите на всички останали планети ще претърпят изменение и последствията може да са катастрофални. Може ли всичко това да не е преизчислено и планувано? Когато признаваме това, всъщност ние признаваме предопределението.

     Известният теолог Роберт Дабни обръща внимание на връзката между причините и следствията. Ако Бог не беше предопределил събитията, за да се случи нещо ще бъде необходимо да възникнат някакви непланувани и случайни причини. Следствията от тези причини ще предизвикат събития, които пак ще бъдат причини за нови събития и т. н. Ако Бог не е в контрол на всичко това, хаосът е неизбежен и тогава изобщо не може да се говори за постановления и закони. Неговите декрети не биха били вечни и неотменяеми, но Божието Слово твърди, че те са вечни и неизменяеми и Бог не може да бъде изненадан от нещо неочаквано и непредвидено.

     Легендата твърди, че запазването на Римската империя се дължи на крякането на диви патици, които са разбудили заспалите нощни постове, за да видят, че към Рим опасно се приближава неприятелска войска, на която е невъзможно да се противостои, ако проникне в града. Колко по-различна би била историята на света, ако Рим беше паднал, преди да бъде империя. Този и много други случаи ясно показват, че и най-малките подробности и събития са части от цялостния Божий план и управление.

     Арминияните признават, че Бог има общ план, но отричат, че е специфичен и обхваща най-малките подробности в които Той е предопределил и причините за всички събития. Ако Бог е предопределил само главните събития, то непредвидените причини и обстоятелства ще налагат постоянно изменение и съставяне на нови планове. Това ще причини хаос. Калвинистите признават Бог за абсолютно независим от човек, обстоятелства, сили и събития. Словото Божие ни представя Бог като премъдър в Своят план и Всемогъщ в изпълнението му. Той не променя Своят план постоянно - това не е в съгласие с Неговата непроменяема същност.

     Теологът Б. Уорфийлд казва, че в пророческите книги на Божието Слово се вижда как авторите описват Божият план в общи линии, но заедно с това говорят и за най-малките подробности. Това е солидно доказателство за целенасочеността на Божието вечно намерение и Неговата непреодолима мощ. Всичко се движи от Бог към крайната цел за установяването на вечното Му царство и изявата на съвършената Му божествена слава. Създаването на света не е в резултат от някаква необходимост, но Бог е действал с абсолютна свобода по решение на волята Си и не е бил принуждаван от обстоятелства и нужда. Той е могъл да има други планове, но е решил да действа по този настоящ план и предопредели всичко, защото по този начин се осигурява сигурността на плана и постигането на целта.

     Грешните дела и беззаконията също са включени в този план. Те са допуснати и предвидени и те имат точното място и време. Яков взема благословението на баща си по непочтен начин(Бит.27); Иосиф беше продаден от братята си(Бит.37); фараон изтезаваше израилтяните(Изх.1) и жената на Петефрий лъжесвидетелства против Иосиф(Бит.39). Разпъването на Спасителя, което е без съмнение най-голямото престъпление е съгласно Божият план. (Д.А. 2:23; 4:28) Идването на Спасителя и начинът на изкуплението не са били наложени на Бог и Той не е действал по принуда, след падението на Адам, но е по волята на Отец, "според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашият Господ." /Еф.3:11/ Ап. Петър потвърждава тази истина на благовестието, че изкуплението е чрез: "скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас." /1Петр.1:19,20/ Вярващите са "избрани в Него преди създанието на света." /Еф.1:4/ Нашето спасение не е заради поведение или добри дела, но по избора на Бог, "Който ни е спасил и призвал със Своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена." /2Тим.1:9/ Но ако Христовото разпятие е във вечният план на Бог, то и падението на Адам и всички останали грехове, за които е това изкупление са били в същият план. Ако разгледаме световната история, ние отново се уверяваме, че събитията ни приближават към изпълнението на Божието вечно намерение. Неговите декрети не са се появили в резултат на криза или по налагане на обстоятелствата, но са част от Неговия план, в който няма нищо непредвидено.

     Понякога Божието Слово споменава за Неговото намерение, което е в зависимост от някакви условия. Това никак не противоречи на учението за предопределение. Въпреки, че Писанията са написани от боговдъхновени човеци, те често представят нещата от човешка переспектива - не така както са всъщност, но така както изглеждат на нас. Например в Исая 11:12 се говори за четирите ъгъла на земята, а в Пс. 104:5 се говори за основите на земята, но ние не бива да разбираме, че земята е квадратна и има основи като къща. Ние също знаем, че слънцето не живее в шатър и не бяга като юнак (Пс. 4:5), а земята се движи около него. По същия начин, когато Словото говори, че Бог се покайва или разкайва, никой не може да счита, че Той не е постъпил правилно или не е обмислил добре нещата. Там се говори за случаи в които Бог е натъжен от станалото. На други места се казва ръката на Господа, очите на Господа, което не означава буквално това, но по-скоро означава, че Той действа, вижда и знае всичко. Когато думата "покайва" е употребена в истинският смисъл, там се вижда, че "Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае." /Числа23:19/ И в друг случай: "Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек та да се разкайва." /1Царе 15:14/

     От всичко това се вижда, че Бог е безграничен в сила, мъдрост и достойнства, които дават на вярващият спокойствие, почивка и пълно доверие в Онзи, Който е непроменяем и никой не може да възпрепятства нещо в Неговият план. Негово е царството, силата и славата във вечни векове.

1. Божият план е вечен:

"Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род." /Пс.33:11/

"Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях." /Пс.139:16/

"Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това?" /Исая 37:26/

"Помнете предишните неща от древността; защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края и от древните времена нестаналите още неща и казвам: Намерението Ми ще устои и ще извърша всичко що Ми е угодно." /Исая 46:9,10/

"Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост." /Ер.31:3/

"Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света." /Мат.25:34/

"Казва Господ, Който прави да е известно това от века." /Д.А.15:18/

"Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас." /1Петр.1:20/

"А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината." /2Сол.2:13/

"Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена." /2Тим.1:9/

　

2. Божият план е непроменяем:

"Бог не е човек та да лъже, нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?" /Числа 23:19/

"Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане и както реших, така ще стои." /Исая 14:24/

"Който от началото изявявам края и от древните времена нестаналите още неща и казвам: Намерението Ми ще устои и ще извърша всичко що Ми е угодно; Който зове хищна птица от изток, от далечна земя мъжа по намерението Си; Да! Рекох и ще направя да стане; намислих, и ще го извърша." /Исая 46:10,11/

"Защото, понеже Аз Господ не се изменявам, затова вие, Яковови чада, не загинахте." /Мал.3:6/

"Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна." /Яков 1:17/

Предопределение - сувереноста на Бог

 Всеки мислящ човек може да види, че някой управлява живота му. Човек не може да реши в кой век да се роди, нито да определи месторождението си или избере цвета на кожата си. През вековете християнството винаги декларира, че Бог е Създател и управлява света. Той е върховният и безспорен владетел и нищо не може да стане без Неговата суверенна воля. Тази истина е основна за познанието и вярата ни в Бог и когато я приложим ще се уверим, че тя потвърждава калвинизма и оборва арминианизма. Бог е не само създател, но и притежател на света и управлява суверенно като такъв. "Народите се считат като прах върху везните" /Исая 40/, когато ги сравним с величието на Създателя. По лесно бихме спрели слънцето, отколкото да осуетим намерението на Бога. Всред всичката бъркотия в света, Бог стои величествен и непоклатим и нищо не заплашва Неговият план. Ние може да имаме проблем относно разбирането ни за Бог, но това не е причина да не признаем Неговата суверенност. Християните знаят, че наближава деня когато всяко коляно, с желание или без желание ще се поклони пред Бог и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Бог, за слава на Бог Отец! Святите Писания представят Бог като всемогъщ. Той стои на престола Си и не само, че знае краят още от самото начало, но Той го е планувал и действа за изпълнението му. За Него няма невъзможности, но това не значи, че Той ще направи нещо, което е противно на характера и същността Му. Словото Божие казва, че Бог не може да лъже, защото е противно на Неговата същност. Неговото всемогъщие е сигурна гаранция, че света ще бъде така както Той го е планувал, така както и Неговата святост е гаранция, че делата Му са справедливи.

   

     Не само в Новият Завет, но и в Стария Завет учението за Божият суверенитет се потвърждава навсякъде. Известният теолог Уорфиелд казва: "Всемогъщият Бог е равностойно и Създател и Владеещ над всичко. Не съществува никаква вероятност за случайности. Всичко без изкючение става по Неговата воля. Небето, земята, природните сили, народите, всичко което човек има или може и всичките изменения и действия на творението стават за да се изпълни Неговият план. Ветровете са Неговите пратеници; горящите пламъци са Негови слуги; всяко природно бедствие е Негово дело; / Амос 3:5; Пл. Еремиев 3:33-38; Исая 47:7; 54:16; Еклисиаст 7:14/ Той издига - Той събаря; смекчава някои корави сърца и закоравява други. Трудно ли е да се повярва, че Бог може да обърне сърцето на всеки грешник, ако иска това? Не може ли всесилният владетел на вселената да промени характера на тези, които е създал? Той направи водата на вино в Кана Галилейска и обърна сърцето на Савел и ако желае може да наводни света с евангелизатори и свои служители и направи целият свят да повярва в Него. Ако Той действително желае да спаси всички хора, Той може да изпрати небесни множества да извършват свръхестествени чудеса. Той би работил във всяко сърце, така че никой да не погине. Тъй като злото може да съществува само ако Бог го допусне, Той също така би могъл и да го унищожи веднаж за винаги. Той изяви силата Си, когато порази първородните на Египет /Изх. 12:29/; когато един ангел порази 185, 000 асирийска войска/4Царе 19:35/; порази Ананий и Сапфира/Д.А. 5:1-11/, също и Ирод. /Д.А. 12:23/ Бог не е загубил никак от силата Си и е крайно унизен когато се говори за Него, че е направил всичко което може, но то се оказва недостатъчно за да постигне намерението Му. Божията суверенност е абсолютна, премъдра, свята и пълна с любов. Той върши всичко по "решението на собствената Си воля" /Еф. 1:11/

   

     Ако това бъде добре разбрано, радостта на всеки вярващ в Бога ще бъде голяма и той ще се наслаждава на пълна почивка като знае, че всичко е във волята и властта на единия непогрешим, всемогъщ и премъдър Бог. Каква алтернатива имат онези, които отхвърлят суверенитета на Бога? Може ли света да съществува ако е оставен на случайности? Могат ли да съществуват природните закони? Може ли човек да разчита на своята правда и способности? Тези които заместват суверенността на Бога с теорията за свободната воля, не правят нищо друго, освен, че се отричат от единственият владетел и превъзнасят себе си. Презумциите и гордостта на такива хора ги довежда до арогантност, защото те поставят себе си над Бог, когато считат, че могат да направят спасителното дело на Христос валидно или невалидно в зависимост от тяхното решение. Това е противно на всичките библейски принципи. Да се мисли че Божието намерение и план зависи от човека, не е нищо друго освен принизяване на Бог.

     Словото Божие декларира суверенността на Бога чрез много пророци, които страхопочитателно изявяват Неговата Божественност.

     Ангел Господен запита Аврам: "Има ли нещо невъзможно за Господа?" /Бит.18:14/

     Праведният Йов каза: "Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано." /Йов 42:2/

     Цар Давид свидетелства: "Аз познах, че Господ е велик и че нашият Господ е над всичките богове. Господ прави всичко що Му е угодно на небето и на земята, в моретата и във всичките бездни." /Псалом 135:5,6/

     Пророк Исая се счита като нищо в присъствието на суверенният Бог: "Защото Аз съм Бог и няма друг; Аз съм Бог и няма подобен на Мене, който от началото изявявам края и от древните времена нестаналите още неща и казвам: Намерението Ми ще устои и ще извърша всичко що Ми е угодно." /Исая 46:9-10/ "Това е решението взето за цялата земя и тая е ръката, която се простира над всичките народи. Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще го осуети? Ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад?" /Исая 14:26,27/

     Пророк Еремия се смирява от величието Му: "О Господи Иеова; ето, Ти си направил небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо мъчно за Тебе, който показваш милост към хиляди родове, а въздаваш беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях; великият, могъщественият Бог, Господ на Силите е името Му, велик в намерения и силен в дела." /Ер. 32:17-18/

     Пророк Данаил се възхищава от Неговата мощ: "Пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?" /Дан.4:35/

     Авакум трепери пред Неговата суверенност: "Но Бог е в святия Си Храм; Млъкни пред Него цяла земльо."

     Всички божии хора и пророци изповядват и признават суверенността на Бог. Христос победи смъртта и Сатана и каза: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." /Мат.28:18/

     Апостол Павел ни изобличава: "О човече, ти кой си що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Грънчарят няма ли власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба? Какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава - над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците? /Рим.9:20-24/

Бог е суверенен.

Активно и пасивно послушание

 

В Своята мисия на тази земя Христос постига две цели: 1. Отмахна проклетията. "...Откупи от проклетията на закона" /Гал.3:13/, чрез който Неговите люде бяха подтиснати, следствие на Адамовото падение под грях. 2. Възстанови човекът в образа на Бог и общението му с Него. Съвършено ясно е, че тези два елемента са съществени за Божия спасителен план.      Понеже Бог е отредил Адам да носи цялото потомство в себе си, след неговото падение всеки човек се ражда в същото грешно състояние, затова целта на Бог е да възстанови своите Си от това състояние и да ги върне към святост. За да бъде това извършено Христос трябваше първо да стане представител на човешката раса. Затова Той беше "въплътен" и стана човек - "дойде в плът." /1Йоан 4:2/ Като представител Христос действаше по същия начин, по който първия Адам потопи в грях и смърт потомството си. По благоволението на Бог Христос заема същата позиция, в която Адам е оставил човека, а именно смъртта и започвайки от там, последния Адам (Христос) извежда всички(които вярват в Името Му) от това състояние. Христос заема мястото на своите Си и като изпълнява изискванията на закона като съвършен и безгрешен Божий Агнец понася тяхното наказание. Затова живота, смъртта и възкресението на Христос е добра вест за нас - това е благовестието. Възкресението е Божие дело, но живота и смъртта са понесени от Христос. Именно тези две дела са постигнати чрез активното и пасивно послушание на Христос.      От съществуването на църквата повече внимание е било отдавано на Христовото пасивно послушание, а съвсем малко на активното Му послушание. Затова днес повечето християни считат, че само Христовата смърт и страдания са били заради тях и не вземат предвид, че святия Му живот също е заместително дело, в което Той като наш представител ни прави Негови съучастници.      Заместителната смърт на Христос е заплащане дългът на грешника, но това не му носи награда, а само освобождение. Изкупителното дело е ефективно и дава освобождение, но то не прави повече от това, а само възстановява първоначалното състояние, в което се е намирал Адам преди да съгреши. Грешникът е избавен от греха и неговите последствия, но това не му дава място в небето през вечността. Вечният живот е награда за съвършен и свят живот чрез изпълнението на Божия закон. И така, чрез Христовата смърт нашия дълг е платен, а чрез Неговия живот получаваме наградата - вечен живот.      Ако Христовото дело беше само до толкова, че да се заплати за наказанието, което неговите хора заслужаваха, тогава те като не са вече длъжници и подсъдими биха били в положението на Адам преди съгрешението и като него щяха да имат същите условия да пазят Божията заповед, за да наследят живот и същата невъзможност да угодят на Бог и неминуемо същото падение. Очевидно е, че Бог като знае всичко това, Неговия спасителен план трябва да бъде в друг вариант. Каква полза ако се спаси един удавник, който е правил опит да плува срещу силно течение и след това отново се постави да плува там от където е почнал при първия си опит. Същата история отново ще се повтори и потрети и той винаги ще има нужда от спасение. Веднаж Бог избавил своите Си, Той не би ги поставил отново в същите условия да бъдат загубени. Този път Божият Син е Изпълнител,  а ние не чрез дела и изпълнение на заповеди, а възоснова на благодат и вяра ще наследим спасение. Затова Христос дойде в плът и чрез съвършеното послушание към Закона живя свято и наследи вечен живот, на който ни направи и сънаследници.      Христос живя съвършено угоден на Бог живот: "Аз върша всякога онова, което е Нему угодно." /Йоан8:29/ "Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му." /1Пет.2:22/ Дори и демоните свидетелстваха, че Той е "Святият Божий." /Лука 4:34/ Когато беше разпънат Той се молеше за другите да бъдат простени, но никога не е изповядвал или се е молил за Свои грехове.      Неопетненият и свят Христов живот изработи чрез активно послушание праведност, която струваше скъпо, но Бог ни подари тази праведност чрез вяра в Неговото Име. Всичко което Христос пострада и извърши се счита за извършено от нас! Чрез Своето пасивно послушание като агне Той умря и ни избави от ад. Чрез активното послушание в святия Си живот Той изработи и заслужи вечен живот, който ни подарява чрез Своята благодат.      Ап. Павел има много твърда позиция относно придобиването на спасение не чрез изработена от нас праведност, а чрез Христовата праведност, която Бог вменява на онзи който вярва. Апостолът строго предупреждава "своите по плът" (юдеи), че "като искат да установят своята правда, те не се подчиняват на Божията правда." /Рим.10:3/ За себе си той казва, че предпочита да загуби всичко, което е придобил чрез своите ревностни старания, за да се "намери в Христос", като не разчита на своята правда, а "на правдата която е от Бог възоснова на вяра." /Фил.3:9/ Към коринтяните той пише, че Христос, Който не е знаел грях е станал правда за нас. /2Кор.5:21/ Забележете че това не е изработено от нас, а сме Негово творение в Христа, за да бъдем плодоносни за Божия слава. /Еф.2:10/ Ако правдата може да се добива по друг начин и не е Христовата правда вменена от Бог, то "Христос е умрял напразно!" /Гал.2:21/  Словото Божие напълно отрича, че човек може да заслужи спасението чрез дела. Ако това беше възможно, то смъртта и страданията, които Христос понесе са били излишни... Нашата благодарност към Бог е вечна, защото Той е "единственото име, чрез което ще се спасим." /Д.А.4:12/      Следователно, спасението което благовестието предлага е напълно Божие дело и е дар на Неговата благодат. Дори и вярата, чрез която то се получава е дадена чрез Святия Дух, за да се "оправдаем даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Исус Христос."  /Рим.3:24/ "Всички станахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат както вятъра." /Исая 64:6/ "Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни."  /Ис.53:6/ "Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Святия Дух." /Тит.3:5/ Затова ап. Павел казва относно спасението, че "Христос е всичко във всички." /Кол.3:11/ Ние сме само получатели без да сме допринесли нещо за спасението или за облагодетелстването на Бог. ("О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, или кой Му е бил съветник? Кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати? Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин." Рим.11:33-36)      Заповедта която Бог даде на Адам съдържа в себе си един основен принцип, който остава да бъде валиден и днес; принципа на съвършеното послушание. Бог изисква съвършено послушание като условие за спасението, както е изисквал това от Адам и в самото начало. Само покрити с дрехата на правдата, която Христос изработи чрез Своето  съвършено послушание имаме достъп до вечния живот. По този начин благодатта не отменя изискването за спасение, но представя Христовата заместителна смърт за нас. Той зае нашето място пред закона и изпълни онова, което ние не можем, така че "закона е добър и свят."/Рим.7:12/  "Чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона." /Рим.3:31/      Въпреки че активното и пасивно послушание на Христос ясно се различават по естество, относно времето на изпълнение те се преплитат, и в много случаи се извършват едновременно. В животът на Христа има  елементи от пасивно послушание, когато Той трябваше да ограничи своята Божественост и да понесе мъчения. В смъртта на Христа доминира пасивното Му послушание и при все това, Той  с активно послушание прие кръста покорявайки се на Отец във всичко и активно се съпротиви на изкушенията. "Господ Исус Христос със Своето съвършено послушание и жертва чрез Вечният Дух принесе Себе Си без недостатък на Бог като напълно задоволи Божието правосъдие, като изкупи, примири и даде наследство на всички, които са Му дадени от Бог." ( Уестминстерската Изповед Гл. VIII, Раздел 5.) Оправданието е Божие дело, в което чрез благодатта на Бог имаме прощение на греховете и вменяване на Христовата правда единствено чрез вяра.

Доктринни на реформираната вяра2

     4. Божието предузнание.

     Oбикновено, арминияните признават Божието предузнание и че  Той може да предскаже бъдещи събития. Aко Бог е предузнал известно събитие, то неминуемо ще стане така, както е било  предопределено да стане. Главният елемент на предузнанието е сигурността - сигурното знание, че нещата ще станат така. Със сигурност може да знаем, че дадено събитие ще стане, само ако то е предопределено да стане, защото сигурността говори за предопределение. Арминианизмът не отрича, че има избрани за спасение, защото не може да си затвори очите за думите "избрани" и "определени", които се срещат около 25 пъти в Новия Завет. В същото време се старае да омаловажи значението на предупределението като казва, че Божия избор е въз основа на Неговото предузнание. Те казват че Бог виждал в бъдещето тези, които ще приемат Неговата покана и тогава ги избирал въз основа на това предузнание. Признаването на Божието предузнание обаче, се оказва фатално за тяхното учение. Представено картинно, те режат клона на който стоят, защото както Бог вижда тези, които ще се спасят, по същия начин вижда и онези, които няма да се спасят! Защо тогава създава онези, които няма да се спасят, тъй като Той не е задължен? Няма сила извън Бога, за да Го принуждава и ако намерението Му е всички да се спасят, то най-малкото, което би могъл да направи е  да се въздържи от създаването на тези, които ще погинат.
     Учението на арминианизма не може да бъде последователно, докато признава предузнанието, а отрича  "избора за спасение" и "предопределението." Ако няма предопределение и ако Бог не прави "избор" и "няма избрани", неминуемо и самото предузнание ще бъде под въпрос. Ако поставим по-настоятелно въпроса: "Защо Бог създава онези, които Той предузнава, че ще погинат?" - те не могат да отговорят. Арминианизмът трябва да отрече или едното, или другото - или да отрече, че Бог създава, или да отрече, че Той предузнава! Тогава пред какъв Бог стоят арминияните, ако Той е така ограничен!? 

5. По-известни(универсални) пасажи от Библията.
     Някои от най-главните пасажи на които арминияните държат са:
"Понеже(Бог) не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние." /2Пет.3:9/  "Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината." /1Тим.2:4/  "Христос Исус,
Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." /1Тим.2:5,6/
     По отношение на тези стихове нека имаме предвид, че Бог е абсолютен и суверенен на небесата и земята и като такъв, Той никога не би мислил или имал желание за нещо, което няма намерение да направи. Намеренията и желанията на Бог са в съгласие! Тъй като писанията говорят за погиването на някои хора - 2Пет.3:9, не е възможно да означава, че Бог желае да спаси всеки човек. Защото ако Божието намерение е всички да се спасят, тогава нито една душа няма да се загуби. "Кой може да противостои на волята Му?" /Рим.9:19/
     Гореспоменатите стихове ни учат, че Бог не се удоволства в страданията и наказанията, които нечестивите заслужават. Арминияните настояват, че думите "някои" и "всички" в  2Пет.3:9, се отнасят за цялото човечество. Важното е обаче, да не изпускаме предвид към кого ап. Петър пише това послание. От първата глава, първият стих ясно се вижда че тези думи НЕ СА отправени до цялото човечество, но специфично до християните: "които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра."  В следващите стихове той ги нарича "възлюбени", които са "избягали от разтлението в света"  /2Пет.1:4/, за който са приготвени наказанията на съдния ден. Ако погледнем отново 9-ти и 10-ти стихове, значението им е, че Господ идва да съди света, но "бавенето е заради вас." Те са които Бог не иска да погинат! Това в никакъв случай не се отнася за света, а за "всички" които са божии.
     Разглеждайки следващият пасаж: "Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината, защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." /1Тим 2:4-6/ Тук думата "всички" не е употребена за количество, а за качество. В случая, това означава "всички" без разграничения дали са юдеи, езичници, мъже или жени, богати или бедни. Въпреки че за векове единствено евреите са били избрания Божий народ, сега вече тайната на Бога е разкрита, (чети внимателно Еф.2:8 до Еф.3:6), която тайна смути и самите апостоли в началото. /Д.А. 11:2-18/   "На които Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата. Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.
Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действува в мене мощно." /Кол.1:27-29/ Кои са тези: "всеки човек съвършен в Христа?" - Разбира се всеки вярващ човек!
     Исус каза на учениците Си: "ще бъдете мразени от всички поради Моето име." /Лука21:17/  "И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си." /Йоан 12:32/ И в двата стиха "всички" не са цялото население на земята.
     Арминияните като искат да докажат своята теза за неограничения универсален атонмент цитират 1Кор.15:22, а именно: "както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят." Но контекста на главата ясно говори за възкресенския живот: Христос първия плод (Първородния от мъртвите), после при пришествието на Христа, тия, които са негови" /23ст./
     "Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене." /От.3:20/ Това обикновено се разбира като покана отправена към всеки човек, но само съживените от Бога могат да се отзоват. "Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя." /Йон 6:37/  Пред трона на Агнето голямо множество ще пее нова песен: "Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ." /От.5:9/ Да, това са "всички."

6. Контрастът на двете религиозни системи.
     Както отбелязахме в началото само реформираната вяра изразява най-правилно християнството, защото тя е съобразена с девизите на реформаторите, а именно: "Sola scriptura", Sola Gracia", "Sola fide", "Solus Christus", "Soli Deo Gloria" - (Само Писанията), (Само по благодат), (Само чрез вяра), (Само чрез Христа), (Само Богу слава).
     Петте точки на калвинизмът са израз на това придържане към Божието слово като единствено авторитетно и боговдъхновено. Призната е Неговата спасителна благодат и вярата в завършеното Христово дело на кръста. За вярващият не е достатъчно само да знае, че Бог го обича и греховете му са простени. Той трябва да познава кой е Бог, как е извършено спасителното дело и какво е "наследството на светиите в светлината." Това се открива систематично в 5-те точки на калвинизма, обикновено познати като "лалето" - (на английски T-U-L-I-P)
T - Total depravity(inability)             -  Тотална поквареност и неспособност.
U - Unconditional Election                -  Безусловен избор - Безусловна благодат
L - Limited Atonement                     -  Определено изкупление - Атонмента е за избраните
I -  Irresistible (efficacious) Grace    -  Непреодолима благодат
P - Perseverance of the saints          -  Устояването на светиите 


          Петте точки на Арминианизмът.
     В отговор на петте главни доктрини на калвинизмът, арминияните също отговарят със своите пет изявления, познати още под името ремонстранс.

1. Свободна воля -  пълна способност.
     Въпреки че човешката природа беше сериозно засегната чрез греха на Адам, човек не е останал напълно безпомощен духовно. Бог чрез благодат дава способност на грешника да се покае и вярва, но Той никога не се намесва и не нарушава свободната воля на човека. Всеки грешник има свободна воля и вечната му съдба зависи от неговия избор. Свободата на човекът се съдържа в неговата способност да избира доброто и злото в духовните въпроси. Неговата воля не е заробена от грешната му природа.
Грешникът има способност да приеме действията на Святия Дух или да Му се съпротиви. Грешникът няма нужда първо да бъде новороден от Святия Дух за да повярва. Първо е вярата; тя е от човека; и тя е неговия принос или неговата част, за да дъде спасението му ефективно.

2. Условно избрани.
     Божият избор на дадени хора за спасение преди създанието на света е въз основа на Неговото предузнание, че те ще се отзоват на Неговата покана. Той е избрал само онези, за които е знаел, че ще приемат благовестието. По този начин "избирането" се определя в зависимост от това, как ще действа човек. Вярата която Бог е "видял" в човека и въз основа, на която Той е направил избора, не е дадена на човека от Бога, не е дадена от Святия Дух в процеса на новорождението, но вярата е резултат от усилията на волята. Следователно, главната причина за спасението на грешникът не е, че Бог го търси и избира, но това че грешника е търсил и приел Бога.

3. Изкупление за целия свят. Универсален атонмент.
     Христовото изкупително дело е направило спасението възможно за всеки един човек, но всъщност то не е завършено за никого. Христос умира за всеки един, но само тези, които вярват в Него ще се спасят. Неговата смърт позволява на Бог да прости на грешниците при условие, че вярват, но в същност не отмахва греховете на никой. Христовото изкупление става валидно само когато някой го приеме за себе си.

4. Съпротива срещу Святия Дух. (Действието на Святия Дух може да бъде осуетено от волята на човека.)
     Святият Дух действа във всички хора, които чуват благовестието. Той прави всичко възможно да доведе всеки грешник до спасение. Но понеже човек има свободна воля, той може успешно да Му се съпротиви. Святият Дух не може да новороди грешника докато той не повярва, защото вярата която човек създава в себе си трябва да предхожда и да направи новорождението възможно. По този начин свободната воля на човек може да ограничи действието на Святия Дух в процеса на спасението. Докато грешникът не се отзове, Бог не може да му даде живот. Следователно Божията благодат може да бъде преодоляна.

5. Отпадане от благодатта.
     Тези които са истински спасени могат да отпаднат от тази благодат и загубят спасението си. Всички арминияни не са съгласни с това. Някои от тях приемат, че ако си наистина спасен, такова спасение няма да се загуби.

Обобщение на арминианизмът:
     Спасението е разултат на съвместните усилия на Бог и човека, който трябва да се отзове. Инициативата е на Бога, но ключа на спасението е в човека, който го прави валидно или невалидно. Бог е направил спасението възможно за всеки, но то става ефективно само чрез свободната воля на човека. Следователно не Бог, а човек е определящия фактор в спасението.

         Петте точки на Калвинизмът.
     Официално признати от синода в Дорт 1618/19 г.
 
1. Тотална поквареност и неспособност на грешника.
     В резултат на греховното падение на Адам, всеки човек е духовно мъртъв. Грешникът е духовно мъртъв, сляп и глух; неговото сърце е покварено и измамливо. /Еф. 2:1-6/ Той няма свободна воля, но е поробен от грешната си природа /Рим.6:6/ и нито желае, нито може да избира доброто в духовен смисъл. Само Святият Дух може да го изведе от това състояние чрез новорождението/Тит3:5/ като му даде нова природа. Вярата идва след новорождението и е дар от Бога за човека /2Пет1:1/, а не дар от човека за Бог.

2. Безусловен избор - безусловна благодат.
     Когато Бог е избрал за спасение някои хора преди създанието на света, Той е направил това по решение на суверенната Си воля. /Еф.1:5,11/ Неговият избор не е повлиян от предузнаването Му, че дадения човек има послушание, покаяние и вяра. Напротив, Бог дава вярата и покаянието на избраните. /Д.А.11:18; 1Тим. 2:25/ Тези неща не са причината за Божият избор, а са в резултат от този избор. Бог избира спасяемите; Той започва и завършва спасението. /Фил.1:6; Ев.12:2/

3. Определено изкупление. Атонмента е за избраните.
     Христовото изкупително дело е само за избраните. /Мат.1:21; Йоан17:9; Ев.2:16/ Цената на Христовата жертва е платена за неговите, затова те се наричат "изкупените."/Гал.4:5;Тит 2:14; От.5:9/ Спасението е дар от Бога чрез неговата благодат, която остава действаща до край в нашия живот, затова то е осигурено. Спасението не е неустойчиво човешко дело, а Божие, което Той гарантира. /Рим 8:15-39; От.17:14/

4. Непреодолима благодат.
     Чрез благовестието мнозина са звани, т. е. всеки човек е нуден. Божията благодат действа на всички, затова всеки може да реагира различно, но не действа вътре във всички, а само в онези, които са не само звани, но са и избрани. "Защото мнозина са звани, но малцина избрани."  /Мат.22:14/ Въпреки, че Бог не е ограничен в Своето спасително дело, то действието на Святия Дух е само в "избраните" и Божията благодат не може да бъде преoдоляна от никаква съпротива. Нито човешката воля, нито неговото участие или безучастие могат да повлияят негативно в случая. /Пс.110:3;Исая8:16/

5. Устояването на светиите.
     Всички които са избрани от Бога /Йоан6:37/, изкупени от Христос и са получили вяра чрез Святия Дух /Йоан3:16; 5:24/, няма никога да загинат. /Йоан10:28/

     Реформираната вяра издига суверенността на Бога в творението и управлението на цялото създание. Триединният Бог е суверенен също и в спасението, което е Негов план и изпълнение, в който Той упражнява всичките Си божествени атрибути. Отец е избрал спасените; Сина умря за тях; Святия Дух приложи това спасение за тях. Целият процес на спасението - избиране, изкупване, новорождение, е Божие дело единствено по благодат. Бог е който определя спасяемите и без човешко сътрудничество завършва до край делото, което е възнамерил преди създанието на света...