Авакум

 

                                                               К Н И Г А Т А 

                                                                        НА

                                             ПРОРОК АВАКУМ

                                                                   ГЛАВА  1

1:1 Наложеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:

1:2 До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш.

1:3 Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.

1:4 Затова законът е ослабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.

1:5 Погледнете между народите, вникнете, И се учудете много; Защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни, Което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже.

1:6 Защото, ето, Аз повдигам халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света За да завладее селища, които не са негови.

1:7 Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.

1:8 Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който бърза да разкъсва.

1:9 Всички идат да насилствуват; Лицата им са насочени напред, И събират пленници като пясък.

1:10 Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.

1:11 Тогава духът му се изменя; Преминава като завоевател, и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.

1:12 Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да извършат Твоите съдби над нас; И Ти Могъщи си ги поставил за наше наказание.

1:13 Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,

1:14 И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?

1:15 Халдеецът изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; Затова се весели и се радва.

1:16 По тая причина жертвува на мрежата си, И гори темян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.

1:17 Но дали затова ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?

                             

                                                                ГЛАВА  2

2:1 На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, И какво да отговоря на изобличителя си.

2:2 Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бърже.

2:3 Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

2:4 Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.

2:5 При това, понеже виното е коварник, Той е високоумен човек, който не мирува, Който разширява охотата си като преизподня, И, като смъртта, не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И натрупва при себе си всичките племена.

2:6 Против такъв няма ли всички тия да съставят притча, И против него присмивателна поговорка? като рекат: Горко на онзи, който натрупва много нещо, което не е негово! - до кога? - И който товари себе си със залози!

2:7 Няма ли да станат внезапно ония, които ще те хапят чрез лихоимство, И да се подигнат ония, които ще те правят окаян, Та ти да им станеш за плячка?

2:8 Понеже ти обра много народи, Всички останали от племената ще те оберат, Поради кръвта на човеците, И поради насилието извършено от тебе на земята, На града и на всичките му жители.

2:9 Горко на онзи, който придобива неправедна печалба за дома си За да постави гнездото си на високо, Та да се избави от силата на бедствието!

2:10 Ти си намислил онова, което ще докара срам на дома ти Като си изтребил много племена, И си съгрешил против своята си душа.

2:11 Защото камъкът ще извика из стената, И гредата из дърветата ще му отговори.

2:12 Горко на онзи, който гради град с кръв, И утвърждава град с неправда!

2:13 Ето, не е ли от Господа на Силите това, Гдето се трудят племената за огъня, И народите се мъчат за суетата?

2:14 Защото земята ще бъде пълна Със знанието на славата Господна, Както водите покриват морето.

2:15 Горко на онзи, който напоява ближния си, - На тебе, който изливаш яростта си, още ги и опиваш, За да гледаш голотата им!

2:16 Напълнил си се със срам, а не със слава; Пий и ти, и нека се открие краекожието ти, Чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе, И гнусно безчестие ще бъде върху славата ти.

2:17 Защото неправдата ти към Ливан ще те покрие, И изтребването на уплашените животни, Поради кръвта на човеците, И насилието извършено от тебе на земята, На града и на всичките му жители.

2:18 Какво ползва изваяният идол, Та го е изваял художника му? - Или леяният идол, учителят на лъжата, Та уповава творителят му на делото си, Тъй щото да прави неми идоли?

2:19 Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! - На немия камък: Дигни се! Той ли ще го научи? Ето, той е обкован със злато и сребро, И няма никакво дишане в него.

2:20 Но Господ е в светия Си храм; Млъкни пред Него, цяла земльо.

                             

                                                                ГЛАВА  3

3:1 Молитва на пророк Авакума, по оплакванията.

3:2 Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта.

3:3 Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

3:4 Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.

3:5 Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.

3:6 Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.

3:7 Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

3:8 Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си И на колесниците Си за да избавяш?

3:9 Лъкът Ти биде изваден от покривката си, Както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

3:10 Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.

3:11 Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.

3:12 С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

3:13 Излязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

3:14 Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха.

3:15 С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води.

3:16 Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

3:17 Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

3:18 Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

3:19 Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.