Иоана

                                                     

                                                      СВЕТОТО  ЕВАНГЕЛИЕ 

                                                                ОТ ИОАНА            

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  1

1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

1:2 То в начало беше у Бога.

1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.

1:4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

1:5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

1:6 Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

1:7 Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

1:8 Не беше той светлината, но дойде да свидетелствува за светлината.

1:9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

1:10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

1:11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

1:13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

1:14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

1:15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

1:16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

1:17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

1:18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

1:19 И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

1:20 Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

1:21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

1:22 На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

1:23 Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

1:24 А изпратените бяха от фарисеите.

1:25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

1:26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

1:27 Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.

1:28 Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

1:29 На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

1:30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

1:31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

1:32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

1:33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

1:34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

1:35 На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

1:36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

1:37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.

1:38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

1:39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

1:40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

1:41 Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

1:42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).

1:43 На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

1:44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

1:45 Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за Когото писаха пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

1:46 Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

1:47 Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

1:48 Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

1:49 Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

1:50 Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

1:51 И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  2

2:1 На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.

2:2 И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.

2:3 И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.

2:4 А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.

2:5 Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.

2:6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.

2:7 Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.

2:8 Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.

2:9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:

2:10 Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.

2:11 Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

2:12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.

2:13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.

2:14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;

2:15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;

2:16 и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.

2:17 Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".

2:18 По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?

2:19 В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.

2:20 Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?

2:21 Но Той говореше за храма на тялото Си.

2:22 И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.

2:23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.

2:24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,

2:25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  3

3:1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

3:2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

3:3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство.

3:4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

3:5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

3:6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

3:7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

3:8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

3:9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?

3:10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?

3:11 Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.

3:12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?

3:13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето.

3:14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

3:15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.

3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

3:17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

3:18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

3:19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

3:20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

3:21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

3:22 След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше.

3:23 Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете дохождаха и се кръщаваха.

3:24 Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница.

3:25 И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването.

3:26 И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.

3:27 Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.

3:28 Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

3:29 Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.

3:30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.

3:31 Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всички по-горен.

3:32 Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува; но никой не приема свидетелството Му.

3:33 Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, че Бог е истинен.

3:34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка.

3:35 Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.

3:36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  4

4:1 Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

4:2 (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

4:3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4:4 И трябваше да мине през Самария.

4:5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

4:6 Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

4:7 Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

4:8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

4:9 Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

4:10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

4:11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

4:12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

4:13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

4:14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

4:15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

4:16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

4:17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

4:18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

4:19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

4:20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

4:21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

4:22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

4:23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

4:24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

4:25 Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

4:26 Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

4:27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

4:28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

4:29 Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

4:30 Те излязоха от града и отиваха към Него.

4:31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

4:32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

4:33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

4:34 Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

4:35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

4:36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

4:37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

4:38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

4:39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

4:40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

4:41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

4:42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

4:43 След два дни Той излезе от там и отиде в Галилея.

4:44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

4:45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

4:46 Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

4:47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

4:48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

4:49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

4:50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

4:51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

4:52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

4:53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

4:54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  5

5:1 Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

5:2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

5:3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

5:4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

5:5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

5:6 Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?

5:7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

5:8 Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

5:9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

5:10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

5:11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

5:12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

5:13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

5:14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

5:15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

5:16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

5:17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

5:18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.

5:19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

5:20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

5:21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

5:22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

5:23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

5:24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

5:25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

5:26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

5:27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

5:28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

5:29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

5:30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

5:31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

5:32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

5:33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

5:34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

5:35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

5:36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

5:37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

5:38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

5:39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

5:40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

5:41 От човеци слава не приемам;

5:42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

5:43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

5:44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

5:45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

5:46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

5:47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  6

6:1 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; и всякъде другаде в това евангелие.}.

6:2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

6:3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

6:4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

6:5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6:6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

6:7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

6:8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

6:9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

6:10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

6:11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

6:12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

6:13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

6:14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

6:15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

6:16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

6:17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

6:18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

6:19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

6:20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

6:21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

6:22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

6:23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

6:24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

6:25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

6:26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

6:27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

6:28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

6:29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

6:30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

6:31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

6:32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

6:33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

6:34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

6:35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

6:36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

6:37 Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

6:38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

6:39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

6:40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

6:41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

6:42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

6:43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

6:44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

6:45 Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

6:46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

6:47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

6:48 Аз съм хлябът на живота.

6:49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.

6:50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

6:51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

6:52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

6:53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

6:54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

6:55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

6:56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

6:57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

6:58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

6:59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

6:60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

6:61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

6:62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

6:63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

6:64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

6:65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

6:66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

6:67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

6:68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

6:69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

6:70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

6:71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  7

7:1 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

7:2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

7:3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;

7:4 защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

7:5 (Защото нито братята Му вярваха в Него).

7:6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

7:7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

7:8 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

7:9 И като им рече това, остана си в Галилея.

7:10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

7:11 Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

7:12 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

7:13 Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.

7:14 Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.

7:15 Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

7:16 Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

7:17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

7:18 Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

7:19 Не даде ли ви Моисей закона? но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

7:20 Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

7:21 Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него.

7:22 Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

7:23 Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

7:24 Не съдете по изглед, но съдете справедливо.

7:25 Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?

7:26 Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

7:27 Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

7:28 Затова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

7:29 Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

7:30 И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

7:31 Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

7:32 Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

7:33 Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

7:34 Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

7:35 На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

7:36 Какво значи тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете?

7:37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

7:38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

7:39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

7:40 За туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.

7:41 Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

7:42 Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

7:43 И така възникна раздор между народа за Него.

7:44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

7:45 Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

7:46 Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].

7:47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

7:48 Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

7:49 Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

7:50 Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

7:51 Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

7:52 Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

7:53 И всеки отиде у дома си.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  8

8:1 А Исус отиде на Елеонския хълм.

8:2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

8:3 И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

8:4 Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

8:5 А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

8:6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

8:7 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.

8:8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

8:9 А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

8:10 И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?

8:11 И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

8:12 Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

8:13 Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

8:14 Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

8:15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

8:16 И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, Който Ме е изпратил.

8:17 И в закона, да, във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

8:18 Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

8:19 Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отец Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

8:20 Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

8:21 И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

8:22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

8:23 И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

8:24 По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.

8:25 Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

8:26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

8:27 Те не разбраха, че им говореше за Отца.

8:28 Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

8:29 И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

8:30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

8:31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

8:32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

8:33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

8:34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

8:35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

8:36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

8:37 Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

8:38 Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

8:39 Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

8:40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

8:41 Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

8:42 Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

8:43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

8:44 Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

8:45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

8:46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

8:47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

8:48 Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

8:49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

8:50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

8:51 Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

8:52 Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

8:53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

8:54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

8:55 и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.

8:56 Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

8:57 Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?

8:58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

8:59 Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  9

9:1 И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.

9:2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?

9:3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.

9:4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.

9:5 Когато съм в света, светлина съм на света.

9:6 Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;

9:7 и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.

9:8 А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?

9:9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.

9:10 Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?

9:11 Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.

9:12 Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.

9:13 Завеждат при фарисеите някогашния слепец.

9:14 А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.

9:15 И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.

9:16 Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.

9:17 Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.

9:18 Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,

9:19 та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?

9:20 Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп;

9:21 а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.

9:22 Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, че е Христос.

9:23 По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.

9:24 И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.

9:25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.

9:26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?

9:27 Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?

9:28 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.

9:29 Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.

9:30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но пак ми отвори очите.

9:31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.

9:32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.

9:33 Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.

9:34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. {Или: Отлъчиха го.}

9:35 Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?

9:36 Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?

9:37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.

9:38 А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.

9:39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.

9:40 Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?

9:41 Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  10

10:1 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

10:2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.

10:3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

10:4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.

10:5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

10:6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.

10:7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.

10:8 Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

10:9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

10:10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

10:11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

10:12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

10:13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.

10:14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,

10:15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

10:16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

10:17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

10:18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

10:19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.

10:20 Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?

10:21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?

10:22 И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;

10:23 и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.

10:24 Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.

10:25 Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.

10:26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.

10:27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.

10:28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

10:29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.

10:30 Аз и Отец едно сме.

10:31 Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.

10:32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?

10:33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

10:34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?

10:35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),

10:36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?

10:37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;

10:38 но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.

10:39 Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.

10:40 И отиде отвъд Иордан, на мястото, гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.

10:41 И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.

10:42 И там мнозина повярваха в Него.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  11

11:1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

11:2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

11:3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

11:4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

11:5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

11:6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

11:7 А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

11:8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

11:9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

11:10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11:11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

11:12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

11:13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

11:14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

11:15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

11:16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

11:17 И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.

11:18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

11:19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

11:20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

11:21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

11:22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

11:23 Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

11:24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

11:25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

11:26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

11:27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

11:28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

11:29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

11:30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

11:31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

11:32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

11:33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

11:34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

11:35 Исус се просълзи.

11:36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

11:37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

11:38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

11:39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

11:40 Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

11:41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

11:42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

11:43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

11:44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

11:45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.

11:46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

11:47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

11:48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

11:49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

11:50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

11:51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

11:52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

11:53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

11:54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

11:55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

11:56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

11:57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  12

12:1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

12:2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

12:3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

12:4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

12:5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

12:6 А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката или, кутийката.} вземаше от това, което пускаха в нея.

12:7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

12:8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

12:9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

12:10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

12:11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.

12:12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

12:13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

12:14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

12:15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

12:16 Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

12:17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.

12:18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

12:19 За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

12:20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

12:21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

12:22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

12:23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

12:24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

12:25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

12:26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

12:27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

12:28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

12:29 На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

12:30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

12:31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

12:32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

12:33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

12:34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

12:35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

12:36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

12:37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

12:38 за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

12:39 Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

12:40 "Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

12:41 Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

12:42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

12:43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

12:44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

12:45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

12:46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

12:47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

12:48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

12:49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

12:50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  13

13:1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

13:2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

13:3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

13:4 стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

13:5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

13:6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

13:7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

13:8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

13:9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

13:10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

13:11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

13:12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

13:13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

13:14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

13:15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

13:16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

13:17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

13:18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене".

13:19 Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох.

13:20 Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

13:21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

13:22 Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

13:23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

13:24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.

13:25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

13:26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

13:27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

13:28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;

13:29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката или, кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

13:30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

13:31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

13:32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

13:33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

13:34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

13:35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

13:36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

13:37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

13:38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  14

14:1 Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.

14:2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.

14:3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.

14:4 И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете].

14:5 Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?

14:6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

14:7 Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.

14:8 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е.

14:9 Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?

14:10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.

14:11 Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела.

14:12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.

14:13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.

14:14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.

14:15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

14:16 И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.

14:17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

14:18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

14:19 Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете.

14:20 В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас.

14:21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.

14:22 Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?

14:23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

14:24 Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

14:25 Това ви изговорих докато още пребъдвам с вас.

14:26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

14:27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.

14:28 Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.

14:29 И сега ви казах това преди да е станало, та когато стане, да повярвате.

14:30 Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене;

14:31 но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  15

15:1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.

15:2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.

15:3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.

15:4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.

15:5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.

15:6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.

15:7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.

15:8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.

15:9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.

15:10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.

15:11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.

15:12 Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

15:13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

15:14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.

15:15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.

15:16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.

15:17 Това ви заповядвам да се любите един друг.

15:18 Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.

15:19 Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

15:20 Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.

15:21 Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил.

15:22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си.

15:23 Който мрази Мене, мрази и Отца Ми.

15:24 Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми.

15:25 Но това става и да се изпълни писаното в закона им слово, "Намразиха Ме без причина".

15:26 А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.

15:27 Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  16

16:1 Това ви казах, за да се не съблазните.

16:2 Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.

16:3 И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене.

16:4 Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;

16:5 а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?

16:6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.

16:7 Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.

16:8 И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;

16:9 за грях, защото не вярват в Мене;

16:10 за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;

16:11 а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.

16:12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.

16:13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.

16:14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

16:15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

16:16 Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.

16:17 Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и това, защото отивам при Отца.

16:18 И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже.

16:19 Исус, като разбра, че желаят да Го питат, рече им: За това ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите?

16:20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.

16:21 Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света.

16:22 И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.

16:23 И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.

16:24 До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

16:25 Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.

16:26 В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас;

16:27 защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.

16:28 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.

16:29 Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш.

16:30 Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, за да му отговаряш. По това вярваме, че си излязъл от Бога.

16:31 Исус им отговори: Сега ли вярвате?

16:32 Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.

16:33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  17

17:1 Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти,

17:2 според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.

17:3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

17:4 Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.

17:5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.

17:6 Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.

17:7 Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;

17:8 защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.

17:9 Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.

17:10 И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославям в тях.

17:11 Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

17:12 До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.

17:13 А сега ида при Тебе; но догдето съм още на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.

17:14 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

17:15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.

17:16 Те не са от света както и Аз не съм от света.

17:17 Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.

17:18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;

17:19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.

17:20 И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,

17:21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

17:22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;

17:23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.

17:24 Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които {Гръцки: Каквото.} си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.

17:25 Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил.

17:26 И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  18

18:1 Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

18:2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

18:3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

18:4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

18:5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

18:6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

18:7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

18:8 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

18:9 (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

18:10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

18:11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

18:12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

18:13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

18:14 А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

18:15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

18:16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

18:17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

18:18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

18:19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

18:20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

18:21 Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

18:22 Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

18:23 Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

18:24 Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

18:25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

18:26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

18:27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

18:28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

18:29 Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

18:30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

18:31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

18:32 (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

18:33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

18:34 Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

18:35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

18:36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

18:37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

18:38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

18:39 А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

18:40 Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  19

19:1 Тогава Пилат взе Исуса и го би.

19:2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,

19:3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.

19:4 Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

19:5 Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът!

19:6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

19:7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

19:8 А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.

19:9 И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.

19:10 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?

19:11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

19:12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.

19:13 А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.

19:14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

19:15 А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

19:16 Затова той им Го предаде да бъде разпнат.

19:17 И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,

19:18 гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред.

19:19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

19:20 Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

19:21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар.

19:22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.

19:23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;

19:24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това.

19:25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

19:26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

19:27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

19:28 След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

19:29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

19:30 А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

19:31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.

19:32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса.

19:33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

19:34 Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

19:35 И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

19:36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши";

19:37 и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха".

19:38 След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

19:39 Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

19:40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

19:41 А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

19:42 Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  20

20:1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.

20:2 Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.

20:3 И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;

20:4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.

20:5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.

20:6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,

20:7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.

20:8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.

20:9 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

20:10 И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.

20:11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,

20:12 и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.

20:13 И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.

20:14 Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.

20:15 Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.

20:16 Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!

20:17 Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

20:18 Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.

20:19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!

20:20 И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.

20:21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

20:22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

20:23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.

20:24 А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.

20:25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

20:26 И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!

20:27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

20:28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

20:29 Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.

20:30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.

20:31 А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.

                                                                     

                                                                     ГЛАВА  21

21:1 Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:

21:2 там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.

21:3 Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.

21:4 А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.

21:5 Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

21:6 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.

21:7 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.

21:8 А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.

21:9 И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.

21:10 Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.

21:11 Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.

21:12 Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си? понеже знаеха, че е Господ).

21:13 Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.

21:14 Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.

21:15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

21:16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.

21:17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

21:18 Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

21:19 А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

21:20 Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?

21:21 Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а на този какво ще стане?

21:22 Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.

21:23 И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?

21:24 Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.

21:25 Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].