Якова

 

                                                    СЪБОРНОТО  ПОСЛАНИЕ 

                                                                 НА ЯКОВА             

                                                                     

                                                                      ГЛАВА  1

1:1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте разпръснати племена, поздрав.

1:2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

1:3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

1:4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

1:5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

1:7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

1:8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

1:9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

1:10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

1:11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

1:12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

1:13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

1:14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

1:15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

1:16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

1:17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

1:18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

1:19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

1:20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.

1:21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

1:22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

1:23 Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

1:24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

1:25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

1:26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

1:27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.

                                                                     

                                                                      ГЛАВА  2

2:1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

2:2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

2:3 и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,

2:4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?

2:5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?

2:6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?

2:7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?

2:8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.

2:9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

2:10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.

2:11 Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

2:12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

2:13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

2:15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

2:16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

2:18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

2:19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

2:20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

2:21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?

2:22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

2:23 и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.

2:24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

2:25 Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?

2:26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.

                                                                     

                                                                      ГЛАВА  3

3:1 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

3:2 Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

3:3 Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

3:4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

3:5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

3:6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.

3:7 Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

3:8 но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

3:9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

3:10 От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

3:11 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

3:12 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.

3:13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

3:14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

3:15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

3:16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

3:17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

3:18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

                                                                     

                                                                      ГЛАВА  4

4:1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?

4:2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.

4:3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.

4:4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

4:5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?

4:6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

4:7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

4:8 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи.

4:9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.

4:10 Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.

4:11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.

4:12 Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

4:13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, -

4:14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.

4:15 Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.

4:16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.

4:17 Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.

                                                                     

                                                                      ГЛАВА  5

5:1 Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас.

5:2 Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци.

5:3 Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелствува против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни.

5:4 Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите.

5:5 Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане.

5:6 Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи.

5:7 И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд.

5:8 Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи.

5:9 Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите.

5:10 Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име.

5:11 Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова {В изданието от 1940 г. - Иоана, печатна грешка.}, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.

5:12 А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито в друга някоя клетва; но нека бъде вашето говорене: Да, да, и: Не, не, за да не паднете под осъждане.

5:13 Зле ли страда някой от вас? нека се моли. Весел ли е някой? нека пее хваления.

5:14 Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.

5:15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.

5:16 И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.

5:17 Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца;

5:18 и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.

5:19 Братя мои, ако някой от вас се {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} заблуди от истината, и един го обърне,

5:20 нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие множество грехове.