Ето намирам се на Божият Дом и го строя с двама а по някога с трима мой братя и сестри от църквата и то много големи сдания - сгради, които бяха огромни и една след друга сграда почвам да строя, твърде много големи и красиви, които са били по няколко етажа.
На фона от страни гледам във видение от екип стария екип,
казвам така, защото не знам кой вече е председател и екипа на Българска
Реформирана Презвитерианска Църква от години до този момент, които бяхме
създадени от една много голяма мисия GMS /General
Missionary Service / и Презвитерианската Реформирана църква от Южна
Корея. Но ние всъщност съществуваме, но без да знаем от църквата, кои
управляват и кои са лидерите за момента.
Но това няма никакво значение.
И така старият ми екип с който бях в съюзното ръководство,
като пастор : Ким Хо Донг, пастор Манол, пастор Методи, пастор Асен, пастор
Петър и други непознати ни наблюдаваха
строежа, като главният майстор съм аз и строях. Като завършех едната сграда
Молитвена , изграждах друга Молитвена сграда. На глед много красиви и огромни
както вече казах.
Целият този екип идваше с групи от други страни, лидери и се
хвалеха, че те са построили тези големи Молитвени и красиви сгради със свои
пари , средства и труд. Аз мълчах държаха се приятелски докато комисията
минаваше и оценяваше. Беше ми приятно, че сме заедно.
Отидоха в голямото помещение , която е кухня , да седнат и
да ядат с обяд, който беше приготвен от нас и след сервиране с екипа ми решихме
да седнем да ядем заедно на масата с тях .
Помолихме се преди да отидем на масата с тях. След молитвата
ги благослових всичките от екипа ми и когато доближихме в близост с тях
излезнаха анаконди огромни горителни змии да ни ухапят. Бяхме всички много уплашени
в страх и паника. Те се обърнаха и ни казаха : Змиите няма да ви сторят зло ако не ни доближите до
нас. Ние сме пазени и това им е работата.
Стреснах се в сънят и се събудих , отворих очи разбрах, че е
сън а го преживях , като в реалност усещах, че това не беше, като че ли сън.
Реших отново да затворя очи и заспах. И ето сънят отново
продължаваше, но усещах в себе си страх и паника. И с екипа си бяхме много
внимателни. Стояхме от далеч и ги гледахме.
Те станаха от масата и започнаха да се разхождат в
помещенията. Но изведнъж, какво да видим, започнаха да се изхождат по стаите и
всичко красиво беше в ужас не можехме да смогнем да изчистим всичко. Тогава си
казахме; Да ги оставим да напуснат сградата и след тях ще чистим после, защото
всичко е в ужас.
Така и направихме. За това се захванахме за работа и да
строим от другата страна на тази сграда и стояхме далеч от тях, защото виждахме
и анакондите увити около тях ги следваха и ги пазеха от нас.
После ги чухме да казват от старият ми екип; Нека да строят,
като се отдръпнат и ги няма , бутайте
всичко това, което са построили.
Така, като разбрахме, какво мислят, застанахме да се молим и
да искаме помощ от Бога. Усещахме, че силите ни намаляват, но продължавахме да
се молим и да градим.
След което се събудих от сън.
12.08.2023 г.
03.00 часа
