ГЛЕДАХ СЪН ТАЗИ НОЩ

Ето намирам се на Божият Дом и го строя с двама а по някога с трима мой братя и сестри от църквата и то много големи сдания - сгради, които бяха огромни и една след друга сграда почвам да строя, твърде много големи и красиви, които са били по няколко етажа.

На фона от страни гледам във видение от екип стария екип, казвам така, защото не знам кой вече е председател и екипа на Българска Реформирана Презвитерианска Църква от години до този момент, които бяхме създадени от една много голяма мисия  GMS  /General Missionary Service / и Презвитерианската Реформирана църква от Южна Корея. Но ние всъщност съществуваме, но без да знаем от църквата, кои управляват и кои са лидерите за момента.

Но това няма никакво значение.

И така старият ми екип с който бях в съюзното ръководство, като пастор : Ким Хо Донг, пастор Манол, пастор Методи, пастор Асен, пастор Петър и други непознати  ни наблюдаваха строежа, като главният майстор съм аз и строях. Като завършех едната сграда Молитвена , изграждах друга Молитвена сграда. На глед много красиви и огромни както вече казах.

Целият този екип идваше с групи от други страни, лидери и се хвалеха, че те са построили тези големи Молитвени и красиви сгради със свои пари , средства и труд. Аз мълчах държаха се приятелски докато комисията минаваше и оценяваше. Беше ми приятно, че сме заедно.

Отидоха в голямото помещение , която е кухня , да седнат и да ядат с обяд, който беше приготвен от нас и след сервиране с екипа ми решихме да седнем да ядем заедно на масата с тях .

Помолихме се преди да отидем на масата с тях. След молитвата ги благослових всичките от екипа ми и когато доближихме в близост с тях излезнаха анаконди огромни горителни змии да ни ухапят. Бяхме всички много уплашени в страх и паника. Те се обърнаха и ни казаха : Змиите  няма да ви сторят зло ако не ни доближите до нас. Ние сме пазени и това им е работата.

Стреснах се в сънят и се събудих , отворих очи разбрах, че е сън а го преживях , като в реалност усещах, че това не беше, като че ли сън.

Реших отново да затворя очи и заспах. И ето сънят отново продължаваше, но усещах в себе си страх и паника. И с екипа си бяхме много внимателни. Стояхме от далеч и ги гледахме.

Те станаха от масата и започнаха да се разхождат в помещенията. Но изведнъж, какво да видим, започнаха да се изхождат по стаите и всичко красиво беше в ужас не можехме да смогнем да изчистим всичко. Тогава си казахме; Да ги оставим да напуснат сградата и след тях ще чистим после, защото всичко е в ужас.

Така и направихме. За това се захванахме за работа и да строим от другата страна на тази сграда и стояхме далеч от тях, защото виждахме и анакондите увити около тях ги следваха и ги пазеха от нас.

После ги чухме да казват от старият ми екип; Нека да строят, като се отдръпнат и ги няма ,  бутайте всичко това, което са построили.

Така, като разбрахме, какво мислят, застанахме да се молим и да искаме помощ от Бога. Усещахме, че силите ни намаляват, но продължавахме да се молим и да градим.

След което се събудих от сън.

12.08.2023 г.

03.00 часа