Предопределението - Божият избор

Този въпрос за предопределението мнозина християни ги е поставил на крака и е възниквало е изтински бунт сред много християни,които са с харизматични учения. 

Проблема се състой в това,че самите християни не могат да го разберат и да го асимилират,какво представлява това учение. Нима Бог едни е избрал , а други е отхвърлил? Нима човек няма същите права , които е имал в рая ? 

Много теолози не могат да проумяват факта,че Бог избира и Бог определя,какво ще прави със своето царство. Бог е конфидециален , не се нуждае от мнението или съвета на някой човек , за да му кажа,какво да прави. 

Въпроса е , кои са спасени и предопределени ? Това е главният въпрос на всеки един християнин . И ако аз вярвам в Бога и го следвам дали накрая няма да стане така,че да съм се излъгал в убеждението си,че съм спасен?!

Тези въпроси са от важни за всички нас. Но един от отговорите за това е,че човек със собственото си желание не може да следва Бога и да върви напред. 

Божият избор , който стой над човека и призива ,  кара човека да търси Бога своят създател и игубеното царство.  И както ни се кзава; Римляни 8:16. Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

Това вътрешно свидетелство в нас ни кара да потърсим Бога. 

Това,че винаги падаме и допускаме неволни грехове и съм  непрекъснато под атаки от сатана,означавали,че не сме християни. Не ! Напротив , точно в това се състой тези неща,че като христос е бил под изпитания и изкушаване , така и ние. Но разликата е в това,че нашето грешно естество е склоно да греши,докато Божието естество търси Бога.

Простият пример,че аз съм избран и спасен в това,че ако и да падам продължавам да следвам Бога, с цялото си сърце. Бог продължава да свидетеслтва , да говори на нас и не спира. Човек ,който не е избран от Бога - Бог никога не му говори, нито може да чуе Божият глас.

Римляни 8:29-30 ни казва, „Защото, които Бог предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” Ефесяни 1:5 и 11 заявяват, „Той ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля ... в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля”. Много хора са настроени враждебно към доктрината за предопределението. Обаче, предопределението е библейска доктрина. Ключът е разбиране на това, което предопределението означава, библейски.

Думите, които са преведени „предопределен” в стиховете, цитирани по-горе, са от гръцката дума „proorizo”, която носи значението на „определям предварително”, „предопределям”, „решавам за напред във времето.” И така, предопределението е решението на Бог определени неща да се случат напред във времето. Какво е определил Бог за напред във времето? Според Римляни 8:29-30 Бог предопредели това, че някои индивиди щяха да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, призовани, оправдани и прославени. Всъщност, Бог предопределя това, че определени индивиди ще бъдат спасени. Много стихове се отнасят за това, че вярващите в Христос са избрани (Матей 24:22,31; Марк 13:20,27; Римляни 8:33; 9:11; 11:5-7,28; Ефесяни 1:11; Колосяни 3:12; 1 Солунци 1:4; 1 Тимотей 5:21; 2 Тимотей 2:10; Тит 1:1; 1 Петрово 1:1-2; 2:9; 2 Петрово 1:10). Предопределението е библейската доктрина, че Бог в Своя суверенитет избира определени индивиди да бъдат спасени.

Най-широко разпространеното възражение на доктрината за предопределението е, че тя е несправедлива. Защо Бог избра определени индивиди, а не други? Важното нещо, което трябва да си спомним e, че никой не заслужава да бъде спасен. Ние всички съгрешихме (Римляни 3:23) и всички заслужаваме вечно наказание (Римляни 6:23). Като резултат, Бог щеше да бъде съвършено справедлив, позволявайки на всички нас да прекараме вечността в ада. Обаче, Бог избира да спаси някои от нас. Той не е несправедлив към онези, които не са избрани, защото те получават това, което заслужават. Бог, който избира да бъде милостив към някои, не е несправедлив към другите. Никой не заслужава нищо от Бог – затова и никой не може да възрази, ако не получи каквото и да е от Бог. Ще илюстрирам това по следния начин, аз давам пари на 5 човека от 20 общо. 15-те човека, които не са получили пари, ще бъдат ли разстроени? Вероятно да. Те имат ли право да бъдат разстроени? Не, нямат. Защо? Защото аз не дължах на някого някакви пари. Аз просто реших да бъда милостив към някои.

Ако Бог избира кой да е спасен, това не подкопава ли нашата свободна воля да изберем и вярваме в Христос? Библията казва, че имаме избор на свободната си воля – всичко, което трябва да направим, е да вярваме в Исус Христос, и ще бъдем спасени (Йоан 3:16; Римляни 10:9-10). Библията никога не описва Бог да отхвърля някой, който вярва в Него или да отпрати някой, който Го търси (Второзаконие 4:29). По някакъв начин, в тайната на Бога, предопределението работи ръка за ръка с привличането на човека от Бога (Йоан 6:44) и вярата за спасение (Римляни 1:16). Бог предопределя това кой ще бъде спасен и ние трябва да изберем Христос, за да бъдем спасени. И двата факта са еднакво верни. Римляни 11:33 заявява, „О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!”