Калвинизъма наврежда ли на църквата ?

На конференцията в Розмаунт- Северна Каролина някои от пастирите споделиха с мен, че срещат опозиция когато се проповядва суверенната Божия благодат. Аргументът е бил, че калвинизмa ще навреди на църквата и на мисионерската дейност. Тогава взех решение проповедта ми, същата вечер, да бъде на тази тема. За да бъда напълно откровен ще ви кажа, че аз не обичам много да бъда различен от другите, но в същото време често се оказвам такъв, без особени усилия. Аз не се придържам много към термина "калвинизъм" но зная, че Чарлс Спърджън, който е мой любим проповедник и писател е казвал често: "Калвинизмът, чисто и просто е самото благовестие." За мен лично, всеки термин, който не е библейски, не е подходящ за такова сравнение. Калвинизмът се разбира много различно от различни групи хора и затова употребата на този термин не се препоръчва.
        Често пъти са ме питали: "Вярваш ли в предопределението?" Мисля че не е добре да се отговори направо, защото под "предопределение" се разбират различни неща и затова първо ги питам какво точно те разбират. Тогава аз често виждам, че това което те разбират не е същото, което Бог казва за предопределението в Своето слово. Неотдавна въпросът ми бе зададен отново и аз просто отговорих: "Не знам. Ти какво мислиш, какво е предопределение?"- запитах аз на свой ред. Отговорът беше: "Хората или се раждат да отидат в небето, или се раждат да отидат в ада." Тогава аз отговорих: "Не, аз не вярвам това." " А в какво вярвате?" - настояваше събеседника. Тогава отворих Божието слово...
        Понякога хората ме питат: "Вярваш ли в избирането?" И на тях отговарям: "Не зная какво имате предвид. "Вярваш ли че веднаж спасен, човека е винаги спасен?"  "НЕ!"- e моят твърд отговор. Не по начина, който "южните баптисти" прокламират това. В наши дни има много религиозност и много малко познание за Бога и Неговото слово. Ако този въпрос се зададеше преди двеста години, тогава и на двата зададени въпроса - "вярваш ли в предопределението" и "вярваш ли в избирането" съвършено правилния отговор е - ДА! Но сега, тези неща имат различни значения за много хора.
        Мислейки върху думите "калвинизмът наврежда ли на църквата", ако имаме предвид калвинизма в началото му, това учение с няколко думи може да се обобщи така:  Калвинизмът изповядва, че Божията суверенна благодат възкресява грешника /Еф.2:1/ и от "властта на тъмнината"  го поставя в светлина - "в царството на Божия възлюбен Син." /Кол. 1:13/  От дете на гнева го прави наследник на Божиите обещания; от състояние на безнадежден грешник, го поставя в позиция на освещение и святост. Това е което калвинизмът учи, а именно, че Бог е начинател и усъвършител на нашата вяра; Той е Алфа и Омега; началото и края. Спасението е от Господа и в изпълнението на този план се проявяват Неговата сила и защита. Умиването и очистването на грешника е изработено от самия Бог единствено чрез святата Христова кръв, и никое благородно дело или мъченическа кръв, не са достойни да се смесят с нея.
        През 1861г. Спърджън е имал конференция в новооткритата по онова време църква Метрополитан Табернакел в Лондон, където той е бил пастир. Конференцията е продължила пет дни, от понеделник до петък, като темите са били: Понеделник - Тоталната неспособност на грешника.(нито желание - нито способност да търси Бога). Вторник - Безусловна, суверенна благодат. Сряда - Определено Изкупление. Четвъртък - Непреодолима благодат. Петък - Устояването на светиите.
        През 1954г. и ние направихме подобна конференция, на която дойдоха хора от седемнадесет щата и аз помня, че главният говорител каза нещо забележително относно тези доктрини: "Когато се сблъскаш с истината, ти имаш само два избора: Да приемеш истината, или да бягаш от нея; но в никакъв случай не можеш да си неутрален." На нашата конференция се наблегна на шест мъчни за разбиране истини:

1. Първо: - Суверенитета на Бога.
        Бог казва: "Аз съм Господ; не мога ли да направя с моето каквото пожелая? Аз съм Господ и освен Мене няма друг. Аз създавам светлината и творя тъмнината. Правя мир, творя и зло."/Ис.45:6,7/ "Аз положих пред вас живота и смъртта."/Вт. 30:1/ "Имам ключовете на смъртта и на ада."/От. 1:18/ "Изявявам края още от началото."/Ис.46:10/ "По волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: "Що правиш Ти?" /Дан. 4:35/ Словото Божие декларира, че Бог е абсолютно суверенен във всичко и ако това не е така; Той нито е всемогъщ - нито суверенен!

2. Второ: -Тоталната неспособност на духовно мъртвите.
        Бог беше казал на Адам, че в деня в който съгреши ще умре. Не след деветстотин години, но в същия ден когато съгреши. Ние действително виждаме в Битие трета глава, как Адам видя голотата си; как в него се появи страх и се скри от Бога; как лъжеше и обвиняваше в присъствието на Бог. Адам беше създаден свят и обичаше общението с Бога, но сега нещо фатално се беше случило с него. Божието предупреждение беше се изпълнило. Адам имаше своето сърце, своя ум и своята воля, но те вече бяха помрачени и поробени на греха. Бог притежава свободна воля и е свободен да избере и направи каквото желае, но грешника е роб на греха. /Рим.6:6/ Грешника е духовно мъртъв. Мъртъв ли е или не? Ако не беше мъртъв, той би имал сила и способност сам да се спаси. Ако не е мъртъв, тогава няма нужда от новорождението. Ако не е мъртъв, не може да бъде възкресен. Ако не е мъртъв, не би имал нужда от Христос, Който е Възкресението и Живота! Не е ли така?  Но ако човек е духовно мъртъв, тогава само Бог може да го спаси. Бог трябва да го новороди и да го възкреси. Словото Божие ясно говори, че Бог ни възкресява, защото сме били мъртви в греховете си. /Еф. 2:1-6/

3. Трето: - Бог ни е избрал за Себе си в Христос.
        Ако изборът беше оставен на нас, ние никога не бихме избрали Христос. Нито бихме искали това, нито бихме могли да го направим. Словото Божие казва: "никой не търси Бога, няма ни един."  /Рим.3:10-12/ Бог ни потърси; Той ни избра; и ни възлюби, когато бяхме по естество Негови неприятели. /Рим.5:10/  "В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас..."  /1Йоан4:10/ Това се видя угодно на Бога.
Пс. 95 казва: "1 Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара. 2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него, 3 Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове. 4 В Неговата ръка са земните дълбочини; и височините на планините са Негови. 5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата. 6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа нашия Създател; 7 Защото Той е наш Бог и ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му."
        Това е угодно на Бога. Угодно Му е да избере люде за Себе си, да ги възлюби и се грижи за тях. И кога ги е избрал? Преди създанието на света, преди падението на човека, нали така? /1Пет.1:20, Еф.1:4, 2Сол.2:13, От. 13:8; 17:8/  "... Да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля", защото Той "действа във  всичко по решението на Своята воля." /Еф 1:5,11/  Христос каза: "Благодаря Ти Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил  на младенците. Да Отче, защото така Ти се видя угодно." /Мат. 11:25,26/ Угодно е на Бога да "избере люде за Себе Си." /Тит. 2:14/ Угодно е на Бога да събере всичко в Христа и "благоволи да всели в Него съвършенната пълнота." /Кол.1:19/ "Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му." /Ис.53:10/ "Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите." /1Кор.1:21/ Бог благоволи в "Него да имаме пълнота" (Кол 2:10), защото "спасението е от Господа." /Йон 2:9/
        Когато Исус се моли като първосвещеник с ходатайствената молитва в Йоан 17гл., Той употребява шест пъти думите "тези които Си ми дал". Той също каза: "Аз за тях се моля, не се моля за света, а за тия, които Си ми дал, защото са Твои." /Йоан 17:9/
        Аз съм чувал възраженията на хора нали Исус каза: "Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя?" Не е ли чудно, как могат да достигнат до втората част на този стих, без да знаят първата част? И какво казва първата част на този стих? "Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене" ...... (и след това продължава)  "и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя." / Йоан 6:37/ Ние трябва да сме наясно дали Бог избира, или не избира.

4. Четвърто: - Христовата жертва е завършила спасението.
        Помислете за момент. Чули сме какво казва света; чули сме какво казват религиозните по този въпрос и тяхното мнение е, че Христос принесе Себе си в жертва за всеки един Адамов син. Тук имам да кажа две неща:
   I-во. Ако това наистина е така, би трябвало всеки Адамов син; всеки роден на земята човек да бъде спасен, защото ако Христос е изкупил някого той ще е изкупен. Ако Исус е платил за греховете на всеки, то всички грехове наистина са платени. Ако чрез Своята смърт Христос примирява всички с Бога, то всички са примирени. В такъв случай заплахата за Божия гняв и вечен съд остава безпредметна. Но Словото ясно говори, че мнозина са в погибел и ако изкупените от Христа погиват, тогава и ние ще сме под същата заплаха. "Не",- ще възрази някой: "Нас вярата ни спасява."  "Коя вяра?" - Отговарям аз, моята вяра не може да ме спаси.  Моята вяра не е умряла на кръста. Христос ме спаси. Спомнете си, че Първосвещеника носи имената на Своите Си написани на ефода, който се слага на първосвещеническата дреха, когато той влиза в пресвятото място, за да направи умилостивение за тях.
   II-ро. Ако Христовата  смърт е спасителна, тогава единствено Неговата смърт е завършила спасението и никой не може да отнеме или да допринесе нещо за това спасение. Ако дори и част от спасението е предоставено на човека, тогава не може да се каже че Христос е единствения Спасител. Нищо чудно, че много църковни членове не са сигурни в своето спасение. Аз не бих бил спасен, ако имаше нещо за моето спасение, което да зависи от мен. Ако някой е Христов, рано или късно той ще се съгласи с това.
        Когато бях младеж,  един проповедник ни шокира като ни каза, че преди около 150 години в църквата са се появили две лъжи. Първата е, че Христос обича всеки човек и втората е, че Христос е умрял за всеки човек. И аз никога няма да забравя съпротивата която имахме, но ако си Божий, неминуемо Бог ще те доведе до познанието на тези неща, защото Той казва: "Моите овце слушат Моя глас и те ще Ме последват." За мене е без разлика кой се топи от гняв когато проповядвам тези неща. Аз предпочитам такива хора, отколкото безразличните слушатели.

5. Пето - Непреодолима благодат.
        Веднаж един младеж тръгнал да евангелизира села в планински месности и като срещнал един човек, запитал го: "Ти християнин ли си?" Човекът отговорил: "Не господине, аз съм Стефан. Тези хора които търсиш се преместиха преди няколко месеца." Младежът му казал: "Ти не ме разбра, аз исках да разбера дали си загубен....." "О, не господине!" - отвърнал най-любезно човека. "Аз съм израстнал по тези места и почти всяка горска пътека ми е позната." "Не не,.... не те питам това... Аз искам да знам, дали си готов за съдния ден"? Човекът отговорил: "Не съм знаел, че ще има такъв. Кога ще бъде това?"  "В същност не знам, защото може да е утре, а може и следващия ден" - отговорил му младежа. Тогава човекът му казал: "Ако разбереш кога ще бъде това, моля те кажи ми, защото моята жена обезателно ще иска да е там и през двата дни."  Вечерта имало събрание на което цялото население дошло. Младият евангелизатор отправял много покани за покаяние, но никой не реагирал. Тогава младежът казал: "Бог се опитваше да ви спаси, но вие Му се противихте и затова не стана. Сега Той трябва да ви прати в ада." Човекът, с който младежа разговарял през деня също бил там и извикал силно: "Не господине, това няма да стане!"  "Как няма да стане?" - учудил се младежа. "Ей така"- казал човека. "Ако Той се е опитвал да ни спаси и ние не му позволихме, когато се опита да ни прати в ада, пак няма да му позволим." Не знам какво мислите за тази история..., но помислете върху това. Ако може да се  съпротивите на Бога в едно нещо, тогава ще може да Му се противите и в друго! Но на Бог не може да се противостои!

6. Шесто -  Устояването на светиите.
        Светиите ще устоят до край във вярата, защото Бог е който ги държи и пази. Всички които са в Христа са умрели с Него: "защото умряхте и живота ви е скрит с Христа у Бога." /Кол.3:3/
        Ето, това е калвинизма за който някои хора считат, че ще навреди на църквата; ще намали ревността и ще навреди на мисионерските усилия. Дали наистина ще навреди? Аз казвам - не! Отношението на хората към истината, нито влияе, нито променя истината. Ако ревността на някои хора намалее поради това, че Бог извършва това, което те си мислят че трябва да вършат, по-добре е такава "ревност" да намалее. Ние се спасяваме чрез Божията благодат. "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой." /Еф.2:8/  Така е! Аз няма да променя своята изповед и проповеди, ако някои хора злоупотребяват с тази благодат. Мнението или живота на такива хора не може да промени истината. Ние сме спасени по благодат. Когато Исус говореше на фарисеите те често се съблазняваха, но това не променяше истината. Това продължава и до днес. Исус каза на фарисеите, че онова което излиза от сърцето осквернява човека. Така е и до днес. Много хора мислят, че Бог не е справедлив, защото е казал: "Яков възлюбих а Исав намразих." /Рим.9г./ Това не променя истината. Христос казва: "Моите овце познават гласа Ми.... Аз им давам вечен живот и те никога няма да загинат." На това много хора отговарят: "Ако е така, хората ще почнат да грешат; това ще доведе до безразличие; всеки ще си живее самоволно и сладострастно."  Нека си говорят, моята длъжност е да проповядвам благовестието такова каквото е. Бог може и знае как да изпълни словото Си. Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господар. Йоан пише: "Който има Сина, има живот, който няма Божия Син, няма живот." Обяснете Го както искате. Ако не искате да Го слушате, не Го слушайте; ако не искате да Го проповядвате, не Го проповядвайте, но това не променя истината и аз ще Го прогласявам. "Защото, които (Бог) предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?  Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?" /Рим.8:29-34/ И това още продължава да е така, нали?

        Естественият човек не може с плътския си ум да разбере духовните неща. Той обаче лесно приема човешките учения, а именно:
   I. Бог желае да направи много неща за теб, но всичко зависи сега от теб. (Tова е човешко учение, което поставя Бог в зависимост.)
   II. Небето е място на безкрайно щастие но само онези, които вършат добро ще бъдат удостоени с тази награда. Ада е място за вечно наказание за онези, които не вършат добро, така че сега остава на нас да правим всичко възможно за да угодим на Бог. (Tова е грешно учение, защото вечния живот е дар, а не награда.)
   III. Плътският ум също може лесно да разбере и фатализма. Това е, че някои преди да се родят са избрани за небето и ще бъдат там независимо от каквото и да е, а другите са отминати от Бога и ще отидат в ада. Каквото и да прави човек, ако е за спасение, ще бъде спасен. Няма нужда от знание за Бога и търсене на Бога, няма нужда от проповядване и мисионерство. Никой не е в състояние да направи нещо друго, ако така му е писано. Това е фатализъм и плътския ум лесно го схваща и приема.
        Обърнете внимание какво казва Христос: "Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя." /Мат.11:28/ Това е пророчеството на Исая 55гл.: "О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите." Тези стихове говорят, че Господ Исус Христос желае да спаси всички, които идват при Бог чрез Него, но Той, същия казва и това: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил" /Йоан 6:44 "Всичко което ми дава Отец, ще дойде при Мене." /Йоан 6:37/ На това много ще отговорят: "Това е много объркващо." Така е! Когато се проповядва благовестието, спасените се радват, погиващите се изпълват с омраза, а религиозните са объркани. Това ще бъде така, защото не могат да го разберат, не могат да си го обяснят и не могат да го повярват!  "Благодаря ти Отче, че Си го открил на младенците." /Мат.11:25-28/

        Благодатта се умножава, когато се умножава и греха. /Рим 5: 20 - Рим6:1/  "Ако нашето състояние става по-грешно, Бог дава повече благодат и с това се прославя все повече и повече, следователно нека грешим, за да се умножава благодатта и Бог да се прославя повече" - така мислят естествените хора с плътските си умове... Това ги влече, това искат и затова казват: "Щом е така, тогава всички ще грешат..., какво им пречи да грешат?" Но ап. Павел, като духовен човек не мислеше така, а каза: "Да не бъде!" Обновеният ум винаги казва: "Да не бъде." Мислите и делата показват на кого принадлежиме. "Сега като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която истината е вечен живот." /Рим.6:22/  Освободения от греха е Божий слуга. Това, че калвинизмът вреди на църквата е мисъл на плътския ум. Точно както е и тук в посланието към римляните. Ако искате ще ви кажа още едно плътско мъдруване: "Щом правдата не е чрез закон, а по благодат, чрез вяра, тогава няма повече нужда от закона." Но ап. Павел отговаря и на това безумие: "Чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона." /Рим3:31/

        Какво мислите? Калвинизмът наврежда ли на църквата? Аз ще ви кажа на какво наврежда: Наврежда на вашата гордост; наврежда на човешката правда. Ние трябва като ап. Павел да считаме придобивките си като загуба и уповаваме единствено на Божията правда. /Фил.3:7-9/ Спасението е от Господа. Аз винаги се боя за хора, които се чустват добре, когато се отзовават на поканите да излязат пред събранието. Винаги се боя за хора, които повтарят папагалски молитви. Боя се за тези, които считат че редовното им посещение на църква ги препоръчва на Бога и тяхната "ревност за Бога" ги увенчава със самодоволство. Ако твоята основа не е Христос, ти градиш на пясък.

        - Имаш ли нещо, което не си получил чрез Божията благодат?