Грехът на Адам и Ева

 Точното и пълно разбиране на доктрината за изкуплението е в зависимост от правилното библейско разбиране за грешното състояние на човешката раса. Затова е необходимо да се подходи с голяма сериозност като първо се вземе предвид позицията на Бога, падението на Адам като праотец, становището на Божието Слово и последствията от греха. Библията винаги е наблягала на катастрофалните последици причинявани от греха и Божията действаща благодат, възвръщаща невъзвратните грешници, въпреки че Той би могъл с право да унищожи всичко покварено. Описанието на греховното падение на Адам виждаме за пръв път в Битие 3-та глава, а в Новият Завет в Римл.5:12-21; 1Кор.15:22; 2Кор.11:3; 1Тим.2:13,14. Въпреки, че в Новият Завет не се преразказва действителната случка в Едемския рай, все пак този факт никога не се изпуска изпредвид. Новозаветните учения на апостолите са стриктно съобразени със грехопадението на първия човек и последствията от това.

    Теологът А. Ходж анализирва сцената на действието в Едемският рай, която имам привилегията да цитирам: "Бог, в лицето на Адам е поставил цялото поколение на Адам под изпит. Условията в които е Адам са напълно благоприятни като всичко е устроено така, че той да действа като представител на всяка личност в бъдещите поколения под уговорка - завет между него и Бог, който се базира и е в зависимост от делата на Адам. Заветът на делата обещаваше вечен живот - условието беше пълното подчинение в действията на Адам. Послушанието което се изискваше беше за специфичен тест, в кратък период, в които наградата щеше да се определи, а именно  или вечен живот, или смърт. Наградата вечен живот надминаваше всичко, което беше дадено на Адам при сътворението му и обещаваше издигане на цялото потомство в святост и вечно пребъдване с Бог в Славата Му. Смъртното наказание се състоеше в оттеглянето на Божието благоразположение и духовно присъствие, от които живота на Адам беше в зависимост. Резултата от падението на Адам произведе естествена враждебност, поквареност, мизерно състояние, угасването на жизнените сили в тялото и болките на смъртта."

     В широк смисъл, терминът "смърт" обхваща всичките последствия на Адамовият грях, както е сумирано от ап. Павел: "заплатата на греха е смърт." Цялата същност на смъртта, която уязви Адам, може да се види единствено когато се вземат предвид всичките престъпления, болести и мизерност, които са сполетяли човечеството. Преди всичко тази смърт беше духовна, която стана моментално, а угасванетоа жзнените сили, лично при Адам траеше 930 години. Той умря както разтение в същият момент когато се изкорени.

     Адам не беше изкушаван от Сатана директно. Ева беше изкушена и измамена, но Адам не се измами: "И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление." /1Тим.2:14/ Това което Адам направи беше доброволно и съзнателно, знаейки последствията. Въпреки това, той избра да последва жена си в нарушаването на Божията заповед. Ефектът от това падение продължава да се вижда във всяко волево решение на човека, което винаги клони към злото. Бог, чрез своята милост ограничава злото, защото човечеството стремглаво върви към самоунищожение.

     Един аспект в личността на Адам е изключително важен. Той е праотец и като такъв е представител на всички хора.Този принцип е важен. В живота има много примери когато хората страдат заради делата на тяхните представители, или са облагодетелствани, заради достойнствата им. Словото Божие набляга на факта, че Адам е официален представител на всички, затова всички без изключение са участници в Адамовият грях.

     А. Ходж пише: "Принципът за "представителя" е проникнал във всичките Свещени Писания. Вменяването адамовият грях на поколенията не е единствен случай. Бог заяви на Мойсей: "Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение." /Изх.34:6,7/ Клетвата която Ной изрече към Хам, постигна поколението му. Когато Исав продаде първородството си, поколението му беше лишено от обещанията... Бог каза на Давид след случая с Уриевата жена: "мечът няма де се оттегли от дома ти"  /2Царе 12:10/ и т. н. Децата страдат заедно с родителите в случаи на бедствия и глад.

     Когато Бог направи завет с Аврам, от този завет се облагодетелства неговото поколение. Целият изкупителен план почива на принципа на "представителя", където Христос е нашият представител. Въз основа на този принцип Той е натоварен с нашия грях и Неговата правда е вменена на нас. Тук е залегната и доктрината за атонмента. Никой, който вярва в Словото на Бога, не може да отрече този факт..."  /Систематична Теология, II, стр. 198-201/

     Адам е не само отец на цялото човечество, но и представител на всички и затова всички са грешни. Словото Божие казва: "Чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха."  /Римл.5:12/    "Заплатата на греха е смърт", казва авторитетно Божието Слово и ние знаем, че никой не отминава това. Новородени деца също умират, преди да са извършили грешно дело. Това е така, защото всеки се ражда с грешната натура на Адам и е грешен по силата на принципа за "представителя." Грехът на Адам е вменен във всяко новородено дете и въпреки, че няма лична вина, то всеки има вина заради "представителя." Всички хора се раждат тотално духовно неспособни, както казва Божието Слово и "по естество чада на гнева."  /Еф.2:3/

      Както адамовият грях е вменен на всеки човек който е произлязал от Адам, така и Христовата правда е вменена на всеки човек, който вярва в Христа. За да разбереме това добре, ап Павел нарича Христос "последният Адам." Всички хора се раждат духовно мъртви, но въпреки това, те се считат морално отговорни пред Бога. Затова  както "чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот. Защото както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Eдиния мнозината ще станат праведни."  /Римл.5:18,19/

     Доктрината за тоталната духовна неспособност е от изключително значение за разбиране на учението за предопределението и е част от нея.

     Стихове от Божието Слово за справка:

"Oт дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш." /Бит.2:17/

" Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха." /Римл.5:12/

"Както е писано: - "Няма праведен ни един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един". /Римл.3:10-12/

"Кой може да извади чисто от нечисто? Никой." ?Йов 14:4/

"Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно." /1Кор.2:14/

"Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми." /Пс.51:5/

"Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло." /Ер.13:23/

"В онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света." .Еф.2:12/

"Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила." /1Кор.1:18/

"Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство." /Йоан 3:3/

"И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите." /Еф.2:1-3/

"За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново." /2Кор.5:17/

"Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.  Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие." /Мат.11:25-27