" КОИТО ПРЕДОПРЕДЕЛИ, ТЯХ И ПРИЗОВА " /Рим.8:30/
Когато благовестието се проповядва Святия Дух действа ефективно в избраните. В този стих се вижда Неговото спасително действие в четири последователни стъпки: "предопредели", "призова", "оправда","прослави."
В призоваването има две действия - външно и вътрешно. Външното призоваване е покана към грешника чрез благовестието за спасение. "Много са звани, но малко са избрани" /Мат.20:16/ Това звание е еднакво за всички и показва пътя за спасение, така че човеците са без извинение. Вътрешното призоваване е чрез благодатта на Святия Дух в сърцата на избраните. Този призив е ефективен и действа в душата да приеме Христос чрез благовестието.
Средствата които Бог употребява за да призове са: 1. Проповядването на Словото. 2. Действието на Святия Дух в сърцата. Това нагледно се вижда, когато ап. Павел проповядваше Словото на едни жени, между които беше Лидия и "Господ отвори сърцето й." /Д.А.16:14/
От какво сме призвани?
1. Бог призовава "от тъмнината към светлината" - от грях към святост. /Еф.5:8; Кол.1:13/
2. От вечно наказание и проклятие /Гал.3:13/ - както Лот беше изведен от Содом.
3. От света. Както Матей трябваше да излезе от бирничеството, така и ние вече "не сме от света." /Йоан17:16/
За какво сме призвани?
1. Призвани към святост. /1Сол.4:7/
2. За слава. Както Йосиф беше повикан от затворник да приеме длъжността на управител над Египет. /Бит.41:14-44/ Нашето призвание е от Бог, "Който ни призовава в Своето царство и слава." /1Сол.2:12/
Причината за ефективното Божие призвание са в Божията любов, "както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля, за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си." /Еф.1:4-6/ Бог не е видял ниякакво добро в тези които избира. Какво добро е имало в Мария Магдалена, от която е изгонил седем нечисти духове? Какво добро е видял в коринтяните, които са били идолопоклонници и развратени във всяко отношение: "И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог." /1Кор6:11/ Преди Бог да ни "призове" ние по естество сме били "неприятели" на Бог /Рим.5:10/, така че призванието не почива на нищо друго освен на предузнанието на Онзи, "Който действа във всичко по решението на Своята воля." /Еф.1:11/
Лутер е казал, че Божието Слово извършва много дейности. Когато ап. Павел говори за " превъзходното величие на Неговата сила към вярващите"/Еф.1:19/, той говори за Божието действие в нашето спасение. Това призвание е съпроводено от мощното действие на Святия Дух, което прави духът на човека да оживее; каменните сърца да омекнат; гордостта и волята на човек да бъдат покорени. Арминияните считат, че когато Бог призовава, тогава моралните убеждения на човек се променят и Бог поставя пред него обещанията Си, за да има стимул и да жевее богоугодно. Това съвсем не е достатъчно. Чрез старанията си да получи обещанията, човек наистина може да подобри моралния си живот, но по този начин, никой не може да стане "ново създание." Тук е необходима същата сила, която е възкресила Христос, а именно - Святия Дух! /Еф.1:20 Езекил 36:27/ Вътрешното призвание е съпроводено от мощното действие на Святия Дух в човека, за да бъде ефективно. Това призвание е "от горе" /Фил.3:14/ и е голяма привилегия, защото води към оправдание и осиновяване. В него има сигурност, "защото даровете и призванието от Бога са неотменими." /Рим.11:29; 1Сол5:24/
Когато човек е призван за спасение, Святия дух го изобличава за грях /Йоан16:8/ и виждайки своята безпомощност той приема в сърцето си Божията действаща благодат. Човек в такъв случай не може да бъде непокорен на призванието. Тези които не са покорни на благовестието, то е защото нямат вътрешното действие на Духа в сърцата си.
Ние сме длъжни "да се обхождаме достойно на званието, към което бяхме призовани" /Еф.4:1; 1Сол.2:12/ Да не се гордеем, но да имаме състрадание към погиващите, защото с нищо не сме заслужили нашето призвание - то е по благодат. /1Кор.4:7/ Това високо призвание ни задължава да бъдем святи, както е свят Онзи, Който ни призовава. /1Пет.1:15/ Нека бъдем посветени на Бога, защото Той ни избра за свое притежание /Тит 2:14/ и ние сме Негов храм.
Когато благовестието се проповядва Святия Дух действа ефективно в избраните. В този стих се вижда Неговото спасително действие в четири последователни стъпки: "предопредели", "призова", "оправда","прослави."
В призоваването има две действия - външно и вътрешно. Външното призоваване е покана към грешника чрез благовестието за спасение. "Много са звани, но малко са избрани" /Мат.20:16/ Това звание е еднакво за всички и показва пътя за спасение, така че човеците са без извинение. Вътрешното призоваване е чрез благодатта на Святия Дух в сърцата на избраните. Този призив е ефективен и действа в душата да приеме Христос чрез благовестието.
Средствата които Бог употребява за да призове са: 1. Проповядването на Словото. 2. Действието на Святия Дух в сърцата. Това нагледно се вижда, когато ап. Павел проповядваше Словото на едни жени, между които беше Лидия и "Господ отвори сърцето й." /Д.А.16:14/
От какво сме призвани?
1. Бог призовава "от тъмнината към светлината" - от грях към святост. /Еф.5:8; Кол.1:13/
2. От вечно наказание и проклятие /Гал.3:13/ - както Лот беше изведен от Содом.
3. От света. Както Матей трябваше да излезе от бирничеството, така и ние вече "не сме от света." /Йоан17:16/
За какво сме призвани?
1. Призвани към святост. /1Сол.4:7/
2. За слава. Както Йосиф беше повикан от затворник да приеме длъжността на управител над Египет. /Бит.41:14-44/ Нашето призвание е от Бог, "Който ни призовава в Своето царство и слава." /1Сол.2:12/
Причината за ефективното Божие призвание са в Божията любов, "както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля, за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си." /Еф.1:4-6/ Бог не е видял ниякакво добро в тези които избира. Какво добро е имало в Мария Магдалена, от която е изгонил седем нечисти духове? Какво добро е видял в коринтяните, които са били идолопоклонници и развратени във всяко отношение: "И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог." /1Кор6:11/ Преди Бог да ни "призове" ние по естество сме били "неприятели" на Бог /Рим.5:10/, така че призванието не почива на нищо друго освен на предузнанието на Онзи, "Който действа във всичко по решението на Своята воля." /Еф.1:11/
Лутер е казал, че Божието Слово извършва много дейности. Когато ап. Павел говори за " превъзходното величие на Неговата сила към вярващите"/Еф.1:19/, той говори за Божието действие в нашето спасение. Това призвание е съпроводено от мощното действие на Святия Дух, което прави духът на човека да оживее; каменните сърца да омекнат; гордостта и волята на човек да бъдат покорени. Арминияните считат, че когато Бог призовава, тогава моралните убеждения на човек се променят и Бог поставя пред него обещанията Си, за да има стимул и да жевее богоугодно. Това съвсем не е достатъчно. Чрез старанията си да получи обещанията, човек наистина може да подобри моралния си живот, но по този начин, никой не може да стане "ново създание." Тук е необходима същата сила, която е възкресила Христос, а именно - Святия Дух! /Еф.1:20 Езекил 36:27/ Вътрешното призвание е съпроводено от мощното действие на Святия Дух в човека, за да бъде ефективно. Това призвание е "от горе" /Фил.3:14/ и е голяма привилегия, защото води към оправдание и осиновяване. В него има сигурност, "защото даровете и призванието от Бога са неотменими." /Рим.11:29; 1Сол5:24/
Когато човек е призван за спасение, Святия дух го изобличава за грях /Йоан16:8/ и виждайки своята безпомощност той приема в сърцето си Божията действаща благодат. Човек в такъв случай не може да бъде непокорен на призванието. Тези които не са покорни на благовестието, то е защото нямат вътрешното действие на Духа в сърцата си.
Ние сме длъжни "да се обхождаме достойно на званието, към което бяхме призовани" /Еф.4:1; 1Сол.2:12/ Да не се гордеем, но да имаме състрадание към погиващите, защото с нищо не сме заслужили нашето призвание - то е по благодат. /1Кор.4:7/ Това високо призвание ни задължава да бъдем святи, както е свят Онзи, Който ни призовава. /1Пет.1:15/ Нека бъдем посветени на Бога, защото Той ни избра за свое притежание /Тит 2:14/ и ние сме Негов храм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля,приложете тук Вашите коментари,ако имате.Благодаря Ви.