" ЖИВОТЪТ КОЙТО СЕГА ЖИВЕЯ В ПЛЪТТА, ЖИВЕЯ ГО С ВЯРАТА НА БОЖИЯ СИН, КОЙТО МЕ ВЪЗЛЮБИ И ПРЕДАДЕ СЕБЕ СИ ЗА МЕН " /Гал.2:20/
Святият Дух прилага и
поставя в нас извършеното от Христос изкупление чрез действащата в нас
вяра. Какви са особеностите на различните видове вяра?
1. Вяра в истините открити в Божието Слово, понеже е боговдъхновено.
2. Временна вяра, която избледнява и изчезва. "Корен обаче няма, а е кратковременен." /Мат.13:21/ Подобно като тиквата на Йон в 4-та гл 10ст.
3. Вяра за вършене на чудеса, която беше дадена на Христовите ученици, за да съпровожда проповядването на благовестието. Юда също имаше такава вяра да изгонва нечисти духове, но евентуално той беше изгонен при тях...
4. Спасителна вяра, която е "вяра в действието на Бога." /Кол.2:12/
Името на Спасителя Христос трябва да бъде изповядано, но това не е достатъчно да оправдае и спаси. Нечистите духове също признаваха, че Исус е Божий Син. /Мат.8:29/ Има хора, които проумяват Божествените истини, но такива убеждения не ползват, ако нямат въздействието на благодатта в сърцата си. Те разбират че дадено нещо е грях и все пак го вършат, защото тяхната поквареност е по-силна от убежденията им. Христос е предмет на възхищение за много хора, но те не предприемат нищо повече и не купуват "скъпоценния бисер."
Какво е спасителна вяра?
1. Себеотричане. Вярата прави човек да не уповава на себе си. "Да се намеря в Него, като нямам своята правда." /Фил.3:9/ Собствената правда е като счупена тръстика, на която човек не може да се "опре" или да разчита. Човек трябва да има покаяние и вяра. И двете смиряват. В покаянието човек се отвращава от себе си; във вярата не разчита на себе си и търси помощ. Както Израил видя фараоновата армия зад себе си и непреодолимото Червено море пред себе си, така и грешника вижда, че Божието възмездие го настига и започва да вика за помощ.
2. Упование. Душата пада пред Бога безпомощна, разчитайки единствено на Христос. Вярата вярва обещанията, дадени в Исус Христос. Затова е казано: "Да вярваме в Името на Исус Христос" /1Йоан3:23/ Както диамантът е изложен на витрина, така и обещанието е като витрина, но същността е диаманта - Христос. В Него се съдържат всички обещания и ние ги имаме "чрез Неговата кръв, посредством вяра." /Рим.3:25/
3. Приемане на Христа. Вярата която приема Христа е спасителна. /Йоан1:12/
Вярата работи чрез Святия Дух, Който е наречен също "Дух на благодат" /Зах.12:10/ Основното което Духът изработва в нас е вярата. Това действие на Святия Дух е наречено превъзходно велика сила към нас вярващите: "сила, която е според действието на могъщата Негова мощ." /Еф.1:19/ Това е същата сила, която възкреси Христос, но в този случай е необходима да трансформира враждебно настроената против Бога душа и да я възкреси от духовна смърт.
В какво се състои скъпоценността на вярата?
1. Вярата спасява и оправдава. Интересно е да отбележим, че покаянието и любовта не оправдават, но вярата го прави. /Рим.5:1/
2. Вярата печели нашите победи докато сме на тази земя. /1Йоан5:4/ Вярата е скъпоценен дар по благодат. Както е златото между другите метали, така и вярата е по-скъпоценна от другите, дадени чрез благодат дарове.
3. Вярата влияе на останалите дарове и ги прави ефективни. Благодатта се умножава чрез вяра. Надеждата не посрамя - чрез вяра. Вярата и любовта са взаимно свързани. /Гал.5:6/ Изпитанието на вярата произвежда твърдост. Чрез вяра наследяваме обещанията. /Ев.6:12/
Как вярата оправдава?
1 Вярата от само себе си няма сила да оправдава, но вижда Христа и уповава на Него. Това е както ако човек носи пръстен със скъпоценен камък, който има лечителна сила. Ние казваме че пръстена лекува, но всъщност не пръстена, а камъка има тази сила.
2. Вярата оправдава когато действа чрез любов като прилага Христовото достойнство на нас и ни уверява в Неговата любов, която Го предаде за нас. Нашата увереност в Неговата любов спомага за усилването на вярата.
Защо оправданието е чрез вяра?
1. Така е постановил Бог. Чрез вярата човек не гледа на себе си, а на Христос. По този начин достойнството и славата се отдават единствено на Бога. /Рим.4:20/
2. Чрез вяра Христос се вселява в сърцето и поражда любовта. /Еф.3:17/
"Както Мойсей издигна змията в пустинята..." /Йоан3:14/, така че всеки който погледна беше спасен - това е вярата! Не е чрез знание, дори и да е ангелско; не е чрез покаяние и реки от сълзи - те не спасяват. (Покаянието е необходимо и има своето място, но то не оправдава.) " Без вяра не е възможно да се угоди на Бога." /Ев.11:6/
Без вяра човек е без Христос; без завет; без обещания; без Бог! /Еф.2:12/
Как се познава истинската вяра(и вярващ)?
1. Истинската вяра високо цени Христос. "За вас обаче, които вярвате, Той (Христос) е скъпоценност." /1Пет.2:7/ Ап. Павел казва: "Всичко считам за измет, само Христос да придобия." /Фил.3:8/
2. Вярата очиства. Моралността чисти външността, но вярата прави това с вътрешното в човека. "..Като очисти сърцата им с вяра" /Д.А.15:9/
3. Истинската вяра е послушна. /Рим.16:26/ Тя не само вярва Божиите обещания, но изпълнява заповедите Му. "С вяра Аврам послуша.." /Ев.11:8/ Диктаторите изискват послушание и заставят в подчинение. Бог иска послушанието да е доброволно и с радостно сърце и заповедите Му не са тежки. /1Йоан5:3/
4. Вярата трансформира. "Преобразява в същия образ" с Христа. /2Кор.3:18/
5. Истинската вяра е "жива" и всичко което е живо ръсте! /Рим.1:17/
Ръстежът на вярата се изразява в сила. Вярващият има сила за това, което не е имал сила да прави в миналото. Животът и начина, по който върши всичко се отличава от предишното му поведение. Това може да се оприличи на плод, който след като спре да ръсте по големина, тогава започва да зрее в сладост.
Не винаги вярата е мощна и силна във вярващия. Това не бива да обезсърчава никой и хвърля съмнения, че той няма вяра. Понякога вярата може да бъде "като синапово семе." Божиите обещания не изискват вярата да е "силна", а да бъде "вярна." /От.3:8/ Жената която се докосна до дрехата на Исус и оздравя беше слаба, но докосна Силния. Тялото Христово има и слаби членове, но силни или слаби те са Христови и всички трябва да бъдат плодоносни.
1. Вяра в истините открити в Божието Слово, понеже е боговдъхновено.
2. Временна вяра, която избледнява и изчезва. "Корен обаче няма, а е кратковременен." /Мат.13:21/ Подобно като тиквата на Йон в 4-та гл 10ст.
3. Вяра за вършене на чудеса, която беше дадена на Христовите ученици, за да съпровожда проповядването на благовестието. Юда също имаше такава вяра да изгонва нечисти духове, но евентуално той беше изгонен при тях...
4. Спасителна вяра, която е "вяра в действието на Бога." /Кол.2:12/
Името на Спасителя Христос трябва да бъде изповядано, но това не е достатъчно да оправдае и спаси. Нечистите духове също признаваха, че Исус е Божий Син. /Мат.8:29/ Има хора, които проумяват Божествените истини, но такива убеждения не ползват, ако нямат въздействието на благодатта в сърцата си. Те разбират че дадено нещо е грях и все пак го вършат, защото тяхната поквареност е по-силна от убежденията им. Христос е предмет на възхищение за много хора, но те не предприемат нищо повече и не купуват "скъпоценния бисер."
Какво е спасителна вяра?
1. Себеотричане. Вярата прави човек да не уповава на себе си. "Да се намеря в Него, като нямам своята правда." /Фил.3:9/ Собствената правда е като счупена тръстика, на която човек не може да се "опре" или да разчита. Човек трябва да има покаяние и вяра. И двете смиряват. В покаянието човек се отвращава от себе си; във вярата не разчита на себе си и търси помощ. Както Израил видя фараоновата армия зад себе си и непреодолимото Червено море пред себе си, така и грешника вижда, че Божието възмездие го настига и започва да вика за помощ.
2. Упование. Душата пада пред Бога безпомощна, разчитайки единствено на Христос. Вярата вярва обещанията, дадени в Исус Христос. Затова е казано: "Да вярваме в Името на Исус Христос" /1Йоан3:23/ Както диамантът е изложен на витрина, така и обещанието е като витрина, но същността е диаманта - Христос. В Него се съдържат всички обещания и ние ги имаме "чрез Неговата кръв, посредством вяра." /Рим.3:25/
3. Приемане на Христа. Вярата която приема Христа е спасителна. /Йоан1:12/
Вярата работи чрез Святия Дух, Който е наречен също "Дух на благодат" /Зах.12:10/ Основното което Духът изработва в нас е вярата. Това действие на Святия Дух е наречено превъзходно велика сила към нас вярващите: "сила, която е според действието на могъщата Негова мощ." /Еф.1:19/ Това е същата сила, която възкреси Христос, но в този случай е необходима да трансформира враждебно настроената против Бога душа и да я възкреси от духовна смърт.
В какво се състои скъпоценността на вярата?
1. Вярата спасява и оправдава. Интересно е да отбележим, че покаянието и любовта не оправдават, но вярата го прави. /Рим.5:1/
2. Вярата печели нашите победи докато сме на тази земя. /1Йоан5:4/ Вярата е скъпоценен дар по благодат. Както е златото между другите метали, така и вярата е по-скъпоценна от другите, дадени чрез благодат дарове.
3. Вярата влияе на останалите дарове и ги прави ефективни. Благодатта се умножава чрез вяра. Надеждата не посрамя - чрез вяра. Вярата и любовта са взаимно свързани. /Гал.5:6/ Изпитанието на вярата произвежда твърдост. Чрез вяра наследяваме обещанията. /Ев.6:12/
Как вярата оправдава?
1 Вярата от само себе си няма сила да оправдава, но вижда Христа и уповава на Него. Това е както ако човек носи пръстен със скъпоценен камък, който има лечителна сила. Ние казваме че пръстена лекува, но всъщност не пръстена, а камъка има тази сила.
2. Вярата оправдава когато действа чрез любов като прилага Христовото достойнство на нас и ни уверява в Неговата любов, която Го предаде за нас. Нашата увереност в Неговата любов спомага за усилването на вярата.
Защо оправданието е чрез вяра?
1. Така е постановил Бог. Чрез вярата човек не гледа на себе си, а на Христос. По този начин достойнството и славата се отдават единствено на Бога. /Рим.4:20/
2. Чрез вяра Христос се вселява в сърцето и поражда любовта. /Еф.3:17/
"Както Мойсей издигна змията в пустинята..." /Йоан3:14/, така че всеки който погледна беше спасен - това е вярата! Не е чрез знание, дори и да е ангелско; не е чрез покаяние и реки от сълзи - те не спасяват. (Покаянието е необходимо и има своето място, но то не оправдава.) " Без вяра не е възможно да се угоди на Бога." /Ев.11:6/
Без вяра човек е без Христос; без завет; без обещания; без Бог! /Еф.2:12/
Как се познава истинската вяра(и вярващ)?
1. Истинската вяра високо цени Христос. "За вас обаче, които вярвате, Той (Христос) е скъпоценност." /1Пет.2:7/ Ап. Павел казва: "Всичко считам за измет, само Христос да придобия." /Фил.3:8/
2. Вярата очиства. Моралността чисти външността, но вярата прави това с вътрешното в човека. "..Като очисти сърцата им с вяра" /Д.А.15:9/
3. Истинската вяра е послушна. /Рим.16:26/ Тя не само вярва Божиите обещания, но изпълнява заповедите Му. "С вяра Аврам послуша.." /Ев.11:8/ Диктаторите изискват послушание и заставят в подчинение. Бог иска послушанието да е доброволно и с радостно сърце и заповедите Му не са тежки. /1Йоан5:3/
4. Вярата трансформира. "Преобразява в същия образ" с Христа. /2Кор.3:18/
5. Истинската вяра е "жива" и всичко което е живо ръсте! /Рим.1:17/
Ръстежът на вярата се изразява в сила. Вярващият има сила за това, което не е имал сила да прави в миналото. Животът и начина, по който върши всичко се отличава от предишното му поведение. Това може да се оприличи на плод, който след като спре да ръсте по големина, тогава започва да зрее в сладост.
Не винаги вярата е мощна и силна във вярващия. Това не бива да обезсърчава никой и хвърля съмнения, че той няма вяра. Понякога вярата може да бъде "като синапово семе." Божиите обещания не изискват вярата да е "силна", а да бъде "вярна." /От.3:8/ Жената която се докосна до дрехата на Исус и оздравя беше слаба, но докосна Силния. Тялото Христово има и слаби членове, но силни или слаби те са Христови и всички трябва да бъдат плодоносни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля,приложете тук Вашите коментари,ако имате.Благодаря Ви.