Oбикновено, арминияните
признават Божието предузнание и че Той може да предскаже бъдещи
събития. Aко Бог е предузнал известно събитие, то неминуемо ще стане
така, както е било предопределено да стане. Главният елемент на
предузнанието е сигурността - сигурното знание, че нещата ще станат
така. Със сигурност може да знаем, че дадено събитие ще стане, само ако
то е предопределено да стане, защото сигурността говори за
предопределение. Арминианизмът не отрича, че има избрани за спасение,
защото не може да си затвори очите за думите "избрани" и "определени",
които се срещат около 25 пъти в Новия Завет. В същото време се старае да
омаловажи значението на предупределението като казва, че Божия избор е
въз основа на Неговото предузнание. Те казват че Бог виждал в бъдещето
тези, които ще приемат Неговата покана и тогава ги избирал въз основа на
това предузнание. Признаването на Божието предузнание обаче, се оказва
фатално за тяхното учение. Представено картинно, те режат клона на който
стоят, защото както Бог вижда тези, които ще се спасят, по същия начин
вижда и онези, които няма да се спасят! Защо тогава създава онези, които
няма да се спасят, тъй като Той не е задължен? Няма сила извън Бога, за
да Го принуждава и ако намерението Му е всички да се спасят, то
най-малкото, което би могъл да направи е да се въздържи от създаването
на тези, които ще погинат.
Учението на арминианизма не може да бъде последователно, докато признава предузнанието, а отрича "избора за спасение" и "предопределението." Ако няма предопределение и ако Бог не прави "избор" и "няма избрани", неминуемо и самото предузнание ще бъде под въпрос. Ако поставим по-настоятелно въпроса: "Защо Бог създава онези, които Той предузнава, че ще погинат?" - те не могат да отговорят. Арминианизмът трябва да отрече или едното, или другото - или да отрече, че Бог създава, или да отрече, че Той предузнава! Тогава пред какъв Бог стоят арминияните, ако Той е така ограничен!?
5. По-известни(универсални) пасажи от Библията.
Някои от най-главните пасажи на които арминияните държат са:
"Понеже(Бог) не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние." /2Пет.3:9/ "Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината." /1Тим.2:4/ "Христос Исус,
Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." /1Тим.2:5,6/
По отношение на тези стихове нека имаме предвид, че Бог е абсолютен и суверенен на небесата и земята и като такъв, Той никога не би мислил или имал желание за нещо, което няма намерение да направи. Намеренията и желанията на Бог са в съгласие! Тъй като писанията говорят за погиването на някои хора - 2Пет.3:9, не е възможно да означава, че Бог желае да спаси всеки човек. Защото ако Божието намерение е всички да се спасят, тогава нито една душа няма да се загуби. "Кой може да противостои на волята Му?" /Рим.9:19/
Гореспоменатите стихове ни учат, че Бог не се удоволства в страданията и наказанията, които нечестивите заслужават. Арминияните настояват, че думите "някои" и "всички" в 2Пет.3:9, се отнасят за цялото човечество. Важното е обаче, да не изпускаме предвид към кого ап. Петър пише това послание. От първата глава, първият стих ясно се вижда че тези думи НЕ СА отправени до цялото човечество, но специфично до християните: "които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра." В следващите стихове той ги нарича "възлюбени", които са "избягали от разтлението в света" /2Пет.1:4/, за който са приготвени наказанията на съдния ден. Ако погледнем отново 9-ти и 10-ти стихове, значението им е, че Господ идва да съди света, но "бавенето е заради вас." Те са които Бог не иска да погинат! Това в никакъв случай не се отнася за света, а за "всички" които са божии.
Разглеждайки следващият пасаж: "Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината, защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." /1Тим 2:4-6/ Тук думата "всички" не е употребена за количество, а за качество. В случая, това означава "всички" без разграничения дали са юдеи, езичници, мъже или жени, богати или бедни. Въпреки че за векове единствено евреите са били избрания Божий народ, сега вече тайната на Бога е разкрита, (чети внимателно Еф.2:8 до Еф.3:6), която тайна смути и самите апостоли в началото. /Д.А. 11:2-18/ "На които Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата. Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.
Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действува в мене мощно." /Кол.1:27-29/ Кои са тези: "всеки човек съвършен в Христа?" - Разбира се всеки вярващ човек!
Исус каза на учениците Си: "ще бъдете мразени от всички поради Моето име." /Лука21:17/ "И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си." /Йоан 12:32/ И в двата стиха "всички" не са цялото население на земята.
Арминияните като искат да докажат своята теза за неограничения универсален атонмент цитират 1Кор.15:22, а именно: "както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят." Но контекста на главата ясно говори за възкресенския живот: Христос първия плод (Първородния от мъртвите), после при пришествието на Христа, тия, които са негови" /23ст./
"Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене." /От.3:20/ Това обикновено се разбира като покана отправена към всеки човек, но само съживените от Бога могат да се отзоват. "Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя." /Йон 6:37/ Пред трона на Агнето голямо множество ще пее нова песен: "Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ." /От.5:9/ Да, това са "всички."
6. Контрастът на двете религиозни системи.
Както отбелязахме в началото само реформираната вяра изразява най-правилно християнството, защото тя е съобразена с девизите на реформаторите, а именно: "Sola scriptura", Sola Gracia", "Sola fide", "Solus Christus", "Soli Deo Gloria" - (Само Писанията), (Само по благодат), (Само чрез вяра), (Само чрез Христа), (Само Богу слава).
Петте точки на калвинизмът са израз на това придържане към Божието слово като единствено авторитетно и боговдъхновено. Призната е Неговата спасителна благодат и вярата в завършеното Христово дело на кръста. За вярващият не е достатъчно само да знае, че Бог го обича и греховете му са простени. Той трябва да познава кой е Бог, как е извършено спасителното дело и какво е "наследството на светиите в светлината." Това се открива систематично в 5-те точки на калвинизма, обикновено познати като "лалето" - (на английски T-U-L-I-P)
T - Total depravity(inability) - Тотална поквареност и неспособност.
U - Unconditional Election - Безусловен избор - Безусловна благодат
L - Limited Atonement - Определено изкупление - Атонмента е за избраните
I - Irresistible (efficacious) Grace - Непреодолима благодат
P - Perseverance of the saints - Устояването на светиите
Петте точки на Арминианизмът.
В отговор на петте главни доктрини на калвинизмът, арминияните също отговарят със своите пет изявления, познати още под името ремонстранс.
1. Свободна воля - пълна способност.
Въпреки че човешката природа беше сериозно засегната чрез греха на Адам, човек не е останал напълно безпомощен духовно. Бог чрез благодат дава способност на грешника да се покае и вярва, но Той никога не се намесва и не нарушава свободната воля на човека. Всеки грешник има свободна воля и вечната му съдба зависи от неговия избор. Свободата на човекът се съдържа в неговата способност да избира доброто и злото в духовните въпроси. Неговата воля не е заробена от грешната му природа.
Грешникът има способност да приеме действията на Святия Дух или да Му се съпротиви. Грешникът няма нужда първо да бъде новороден от Святия Дух за да повярва. Първо е вярата; тя е от човека; и тя е неговия принос или неговата част, за да дъде спасението му ефективно.
2. Условно избрани.
Божият избор на дадени хора за спасение преди създанието на света е въз основа на Неговото предузнание, че те ще се отзоват на Неговата покана. Той е избрал само онези, за които е знаел, че ще приемат благовестието. По този начин "избирането" се определя в зависимост от това, как ще действа човек. Вярата която Бог е "видял" в човека и въз основа, на която Той е направил избора, не е дадена на човека от Бога, не е дадена от Святия Дух в процеса на новорождението, но вярата е резултат от усилията на волята. Следователно, главната причина за спасението на грешникът не е, че Бог го търси и избира, но това че грешника е търсил и приел Бога.
3. Изкупление за целия свят. Универсален атонмент.
Христовото изкупително дело е направило спасението възможно за всеки един човек, но всъщност то не е завършено за никого. Христос умира за всеки един, но само тези, които вярват в Него ще се спасят. Неговата смърт позволява на Бог да прости на грешниците при условие, че вярват, но в същност не отмахва греховете на никой. Христовото изкупление става валидно само когато някой го приеме за себе си.
4. Съпротива срещу Святия Дух. (Действието на Святия Дух може да бъде осуетено от волята на човека.)
Святият Дух действа във всички хора, които чуват благовестието. Той прави всичко възможно да доведе всеки грешник до спасение. Но понеже човек има свободна воля, той може успешно да Му се съпротиви. Святият Дух не може да новороди грешника докато той не повярва, защото вярата която човек създава в себе си трябва да предхожда и да направи новорождението възможно. По този начин свободната воля на човек може да ограничи действието на Святия Дух в процеса на спасението. Докато грешникът не се отзове, Бог не може да му даде живот. Следователно Божията благодат може да бъде преодоляна.
5. Отпадане от благодатта.
Тези които са истински спасени могат да отпаднат от тази благодат и загубят спасението си. Всички арминияни не са съгласни с това. Някои от тях приемат, че ако си наистина спасен, такова спасение няма да се загуби.
Обобщение на арминианизмът:
Спасението е разултат на съвместните усилия на Бог и човека, който трябва да се отзове. Инициативата е на Бога, но ключа на спасението е в човека, който го прави валидно или невалидно. Бог е направил спасението възможно за всеки, но то става ефективно само чрез свободната воля на човека. Следователно не Бог, а човек е определящия фактор в спасението.
Петте точки на Калвинизмът.
Официално признати от синода в Дорт 1618/19 г.
1. Тотална поквареност и неспособност на грешника.
В резултат на греховното падение на Адам, всеки човек е духовно мъртъв. Грешникът е духовно мъртъв, сляп и глух; неговото сърце е покварено и измамливо. /Еф. 2:1-6/ Той няма свободна воля, но е поробен от грешната си природа /Рим.6:6/ и нито желае, нито може да избира доброто в духовен смисъл. Само Святият Дух може да го изведе от това състояние чрез новорождението/Тит3:5/ като му даде нова природа. Вярата идва след новорождението и е дар от Бога за човека /2Пет1:1/, а не дар от човека за Бог.
2. Безусловен избор - безусловна благодат.
Когато Бог е избрал за спасение някои хора преди създанието на света, Той е направил това по решение на суверенната Си воля. /Еф.1:5,11/ Неговият избор не е повлиян от предузнаването Му, че дадения човек има послушание, покаяние и вяра. Напротив, Бог дава вярата и покаянието на избраните. /Д.А.11:18; 1Тим. 2:25/ Тези неща не са причината за Божият избор, а са в резултат от този избор. Бог избира спасяемите; Той започва и завършва спасението. /Фил.1:6; Ев.12:2/
3. Определено изкупление. Атонмента е за избраните.
Христовото изкупително дело е само за избраните. /Мат.1:21; Йоан17:9; Ев.2:16/ Цената на Христовата жертва е платена за неговите, затова те се наричат "изкупените."/Гал.4:5;Тит 2:14; От.5:9/ Спасението е дар от Бога чрез неговата благодат, която остава действаща до край в нашия живот, затова то е осигурено. Спасението не е неустойчиво човешко дело, а Божие, което Той гарантира. /Рим 8:15-39; От.17:14/
4. Непреодолима благодат.
Чрез благовестието мнозина са звани, т. е. всеки човек е нуден. Божията благодат действа на всички, затова всеки може да реагира различно, но не действа вътре във всички, а само в онези, които са не само звани, но са и избрани. "Защото мнозина са звани, но малцина избрани." /Мат.22:14/ Въпреки, че Бог не е ограничен в Своето спасително дело, то действието на Святия Дух е само в "избраните" и Божията благодат не може да бъде преoдоляна от никаква съпротива. Нито човешката воля, нито неговото участие или безучастие могат да повлияят негативно в случая. /Пс.110:3;Исая8:16/
5. Устояването на светиите.
Всички които са избрани от Бога /Йоан6:37/, изкупени от Христос и са получили вяра чрез Святия Дух /Йоан3:16; 5:24/, няма никога да загинат. /Йоан10:28/
Реформираната вяра издига суверенността на Бога в творението и управлението на цялото създание. Триединният Бог е суверенен също и в спасението, което е Негов план и изпълнение, в който Той упражнява всичките Си божествени атрибути. Отец е избрал спасените; Сина умря за тях; Святия Дух приложи това спасение за тях. Целият процес на спасението - избиране, изкупване, новорождение, е Божие дело единствено по благодат. Бог е който определя спасяемите и без човешко сътрудничество завършва до край делото, което е възнамерил преди създанието на света...
Учението на арминианизма не може да бъде последователно, докато признава предузнанието, а отрича "избора за спасение" и "предопределението." Ако няма предопределение и ако Бог не прави "избор" и "няма избрани", неминуемо и самото предузнание ще бъде под въпрос. Ако поставим по-настоятелно въпроса: "Защо Бог създава онези, които Той предузнава, че ще погинат?" - те не могат да отговорят. Арминианизмът трябва да отрече или едното, или другото - или да отрече, че Бог създава, или да отрече, че Той предузнава! Тогава пред какъв Бог стоят арминияните, ако Той е така ограничен!?
5. По-известни(универсални) пасажи от Библията.
Някои от най-главните пасажи на които арминияните държат са:
"Понеже(Бог) не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние." /2Пет.3:9/ "Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината." /1Тим.2:4/ "Христос Исус,
Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." /1Тим.2:5,6/
По отношение на тези стихове нека имаме предвид, че Бог е абсолютен и суверенен на небесата и земята и като такъв, Той никога не би мислил или имал желание за нещо, което няма намерение да направи. Намеренията и желанията на Бог са в съгласие! Тъй като писанията говорят за погиването на някои хора - 2Пет.3:9, не е възможно да означава, че Бог желае да спаси всеки човек. Защото ако Божието намерение е всички да се спасят, тогава нито една душа няма да се загуби. "Кой може да противостои на волята Му?" /Рим.9:19/
Гореспоменатите стихове ни учат, че Бог не се удоволства в страданията и наказанията, които нечестивите заслужават. Арминияните настояват, че думите "някои" и "всички" в 2Пет.3:9, се отнасят за цялото човечество. Важното е обаче, да не изпускаме предвид към кого ап. Петър пише това послание. От първата глава, първият стих ясно се вижда че тези думи НЕ СА отправени до цялото човечество, но специфично до християните: "които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра." В следващите стихове той ги нарича "възлюбени", които са "избягали от разтлението в света" /2Пет.1:4/, за който са приготвени наказанията на съдния ден. Ако погледнем отново 9-ти и 10-ти стихове, значението им е, че Господ идва да съди света, но "бавенето е заради вас." Те са които Бог не иска да погинат! Това в никакъв случай не се отнася за света, а за "всички" които са божии.
Разглеждайки следващият пасаж: "Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината, защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." /1Тим 2:4-6/ Тук думата "всички" не е употребена за количество, а за качество. В случая, това означава "всички" без разграничения дали са юдеи, езичници, мъже или жени, богати или бедни. Въпреки че за векове единствено евреите са били избрания Божий народ, сега вече тайната на Бога е разкрита, (чети внимателно Еф.2:8 до Еф.3:6), която тайна смути и самите апостоли в началото. /Д.А. 11:2-18/ "На които Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата. Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.
Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действува в мене мощно." /Кол.1:27-29/ Кои са тези: "всеки човек съвършен в Христа?" - Разбира се всеки вярващ човек!
Исус каза на учениците Си: "ще бъдете мразени от всички поради Моето име." /Лука21:17/ "И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си." /Йоан 12:32/ И в двата стиха "всички" не са цялото население на земята.
Арминияните като искат да докажат своята теза за неограничения универсален атонмент цитират 1Кор.15:22, а именно: "както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят." Но контекста на главата ясно говори за възкресенския живот: Христос първия плод (Първородния от мъртвите), после при пришествието на Христа, тия, които са негови" /23ст./
"Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене." /От.3:20/ Това обикновено се разбира като покана отправена към всеки човек, но само съживените от Бога могат да се отзоват. "Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя." /Йон 6:37/ Пред трона на Агнето голямо множество ще пее нова песен: "Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ." /От.5:9/ Да, това са "всички."
6. Контрастът на двете религиозни системи.
Както отбелязахме в началото само реформираната вяра изразява най-правилно християнството, защото тя е съобразена с девизите на реформаторите, а именно: "Sola scriptura", Sola Gracia", "Sola fide", "Solus Christus", "Soli Deo Gloria" - (Само Писанията), (Само по благодат), (Само чрез вяра), (Само чрез Христа), (Само Богу слава).
Петте точки на калвинизмът са израз на това придържане към Божието слово като единствено авторитетно и боговдъхновено. Призната е Неговата спасителна благодат и вярата в завършеното Христово дело на кръста. За вярващият не е достатъчно само да знае, че Бог го обича и греховете му са простени. Той трябва да познава кой е Бог, как е извършено спасителното дело и какво е "наследството на светиите в светлината." Това се открива систематично в 5-те точки на калвинизма, обикновено познати като "лалето" - (на английски T-U-L-I-P)
T - Total depravity(inability) - Тотална поквареност и неспособност.
U - Unconditional Election - Безусловен избор - Безусловна благодат
L - Limited Atonement - Определено изкупление - Атонмента е за избраните
I - Irresistible (efficacious) Grace - Непреодолима благодат
P - Perseverance of the saints - Устояването на светиите
Петте точки на Арминианизмът.
В отговор на петте главни доктрини на калвинизмът, арминияните също отговарят със своите пет изявления, познати още под името ремонстранс.
1. Свободна воля - пълна способност.
Въпреки че човешката природа беше сериозно засегната чрез греха на Адам, човек не е останал напълно безпомощен духовно. Бог чрез благодат дава способност на грешника да се покае и вярва, но Той никога не се намесва и не нарушава свободната воля на човека. Всеки грешник има свободна воля и вечната му съдба зависи от неговия избор. Свободата на човекът се съдържа в неговата способност да избира доброто и злото в духовните въпроси. Неговата воля не е заробена от грешната му природа.
Грешникът има способност да приеме действията на Святия Дух или да Му се съпротиви. Грешникът няма нужда първо да бъде новороден от Святия Дух за да повярва. Първо е вярата; тя е от човека; и тя е неговия принос или неговата част, за да дъде спасението му ефективно.
2. Условно избрани.
Божият избор на дадени хора за спасение преди създанието на света е въз основа на Неговото предузнание, че те ще се отзоват на Неговата покана. Той е избрал само онези, за които е знаел, че ще приемат благовестието. По този начин "избирането" се определя в зависимост от това, как ще действа човек. Вярата която Бог е "видял" в човека и въз основа, на която Той е направил избора, не е дадена на човека от Бога, не е дадена от Святия Дух в процеса на новорождението, но вярата е резултат от усилията на волята. Следователно, главната причина за спасението на грешникът не е, че Бог го търси и избира, но това че грешника е търсил и приел Бога.
3. Изкупление за целия свят. Универсален атонмент.
Христовото изкупително дело е направило спасението възможно за всеки един човек, но всъщност то не е завършено за никого. Христос умира за всеки един, но само тези, които вярват в Него ще се спасят. Неговата смърт позволява на Бог да прости на грешниците при условие, че вярват, но в същност не отмахва греховете на никой. Христовото изкупление става валидно само когато някой го приеме за себе си.
4. Съпротива срещу Святия Дух. (Действието на Святия Дух може да бъде осуетено от волята на човека.)
Святият Дух действа във всички хора, които чуват благовестието. Той прави всичко възможно да доведе всеки грешник до спасение. Но понеже човек има свободна воля, той може успешно да Му се съпротиви. Святият Дух не може да новороди грешника докато той не повярва, защото вярата която човек създава в себе си трябва да предхожда и да направи новорождението възможно. По този начин свободната воля на човек може да ограничи действието на Святия Дух в процеса на спасението. Докато грешникът не се отзове, Бог не може да му даде живот. Следователно Божията благодат може да бъде преодоляна.
5. Отпадане от благодатта.
Тези които са истински спасени могат да отпаднат от тази благодат и загубят спасението си. Всички арминияни не са съгласни с това. Някои от тях приемат, че ако си наистина спасен, такова спасение няма да се загуби.
Обобщение на арминианизмът:
Спасението е разултат на съвместните усилия на Бог и човека, който трябва да се отзове. Инициативата е на Бога, но ключа на спасението е в човека, който го прави валидно или невалидно. Бог е направил спасението възможно за всеки, но то става ефективно само чрез свободната воля на човека. Следователно не Бог, а човек е определящия фактор в спасението.
Петте точки на Калвинизмът.
Официално признати от синода в Дорт 1618/19 г.
1. Тотална поквареност и неспособност на грешника.
В резултат на греховното падение на Адам, всеки човек е духовно мъртъв. Грешникът е духовно мъртъв, сляп и глух; неговото сърце е покварено и измамливо. /Еф. 2:1-6/ Той няма свободна воля, но е поробен от грешната си природа /Рим.6:6/ и нито желае, нито може да избира доброто в духовен смисъл. Само Святият Дух може да го изведе от това състояние чрез новорождението/Тит3:5/ като му даде нова природа. Вярата идва след новорождението и е дар от Бога за човека /2Пет1:1/, а не дар от човека за Бог.
2. Безусловен избор - безусловна благодат.
Когато Бог е избрал за спасение някои хора преди създанието на света, Той е направил това по решение на суверенната Си воля. /Еф.1:5,11/ Неговият избор не е повлиян от предузнаването Му, че дадения човек има послушание, покаяние и вяра. Напротив, Бог дава вярата и покаянието на избраните. /Д.А.11:18; 1Тим. 2:25/ Тези неща не са причината за Божият избор, а са в резултат от този избор. Бог избира спасяемите; Той започва и завършва спасението. /Фил.1:6; Ев.12:2/
3. Определено изкупление. Атонмента е за избраните.
Христовото изкупително дело е само за избраните. /Мат.1:21; Йоан17:9; Ев.2:16/ Цената на Христовата жертва е платена за неговите, затова те се наричат "изкупените."/Гал.4:5;Тит 2:14; От.5:9/ Спасението е дар от Бога чрез неговата благодат, която остава действаща до край в нашия живот, затова то е осигурено. Спасението не е неустойчиво човешко дело, а Божие, което Той гарантира. /Рим 8:15-39; От.17:14/
4. Непреодолима благодат.
Чрез благовестието мнозина са звани, т. е. всеки човек е нуден. Божията благодат действа на всички, затова всеки може да реагира различно, но не действа вътре във всички, а само в онези, които са не само звани, но са и избрани. "Защото мнозина са звани, но малцина избрани." /Мат.22:14/ Въпреки, че Бог не е ограничен в Своето спасително дело, то действието на Святия Дух е само в "избраните" и Божията благодат не може да бъде преoдоляна от никаква съпротива. Нито човешката воля, нито неговото участие или безучастие могат да повлияят негативно в случая. /Пс.110:3;Исая8:16/
5. Устояването на светиите.
Всички които са избрани от Бога /Йоан6:37/, изкупени от Христос и са получили вяра чрез Святия Дух /Йоан3:16; 5:24/, няма никога да загинат. /Йоан10:28/
Реформираната вяра издига суверенността на Бога в творението и управлението на цялото създание. Триединният Бог е суверенен също и в спасението, което е Негов план и изпълнение, в който Той упражнява всичките Си божествени атрибути. Отец е избрал спасените; Сина умря за тях; Святия Дух приложи това спасение за тях. Целият процес на спасението - избиране, изкупване, новорождение, е Божие дело единствено по благодат. Бог е който определя спасяемите и без човешко сътрудничество завършва до край делото, което е възнамерил преди създанието на света...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля,приложете тук Вашите коментари,ако имате.Благодаря Ви.