Оправдание

 "С НЕГОВАТА БЛАГОДАТ СЕ ОПРАВДАВАТ ДАРОМ." /Рим.3:24/

Какво е оправдание?
Думата оправдание е юридически термин употребен от апостолите, за да изяснят как Бог прощава греховете и приема простения грешник като го вижда праведен и заради Христовата праведност му вменява правда въз основа на вяра. "С Неговата благодат се оправдават даром"  по волята на Бог. Оправданието е един от стълповете в християнската вяра и ако не бъде поставен правилно има сериозни последици, както изкривената колона застрашава сградата. Опасенията на Лутер, че след неговата смърт доктрината за оправданието ще бъде изопачена до голяма степен се сбъдват.

Защо Бог оправдава грешника?
1. Божията справедливост е задоволена чрез Христовото дело. Както заемодавеца е задоволен, когато се изплати дълга, така и Бог е задоволен чрез Христос и не счита че предишния длъжник Му е длъжен.
2. Христовите страдания имат по-голяма цена от човешките. Христос напълно задоволява Бог, понеже Христос е Бог и цената на Неговите страдания е по-голяма от страданията на всички човеци в ада за цяла вечност.
3. Христовата праведност е по-голяма от ангелската. Ангелите са праведни като святи същества, но Неговата праведност е Божествена.
     Бог оправдава за да Се прослави: "За похвала на славната Си благодат" /Еф.1:6/ Това ще се прояви съвършено в нестихващите  хваления през вечността. "Които оправда, тях и прослави" /Рим.8:30/ Бог ни оправдава за да бъдем увенчани със слава!

Как става оправданието?
"Оправдани чрез вяра" /Рим5:1/ Ние не бива да превъзнасяме самата вяра, защото тя е само това, което ни свързва с Бог и ни убеждава и уверява в Неговата любов и сила. Вярата е средството "чрез", което Бог ни привлича към Себе Си и "чрез", което Му угождаваме. Оправданието не е от вярата, а е от Бог, Който го прави в Своето Триединство. "Бог Който оправдава" /Рим.8:33/ Сина също оправдава: "Защото чрез Него всеки който вярва се оправдава." /Д.А.13:39/ Святият Дух оправдава: "Бяхте измити, осветени и оправдани в Името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог." /1Кор6:11/  Бог ни обявява праведни, Сина вменява тази правда и Святия Дух я прилага и запечатва. "Не оскърбявайте Светия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението." /Еф.4:30/

Оправданието от вечността ли е?
Не! Ние сме под осъждението на Бог поради нашата грешна природа. /Йоан 3:18/ Ако сме били оправдани от вечността никога нямаше да бъдем под осъждение. Словото  говори за оправданието само за онези, които вярват и се покайват, така че преди това не може да има оправдание. /Д.А.3:19/ Някои хора мислят че са оправдани от вечността и никакъв грях не може да ги оскверни. Това е първата ерес в това учение. Те също мислят, че понеже оправданието не е по причина на покаянието, те са оправдани без да има нужда от покаяние. Това е втората ерес. Въпреки че Бог не оправдава заради покаянието, Той не оправдава без покаяние.

     Бог дава на всеки благодат в различна мярка. /Еф.4:7/ Тази благодат също може да се увеличава за някои хора. /1Пет.1:2/ По отношение на оправданието това не е така, но всеки оправдан е получил оправданието в еднаква и съвършена мярка, така че няма полу - оправдани. 
Оправданите са облагодетелствани с "дрехата на правдата" и "венеца на правдата." Те също са осветени. /1Кор6:2/ Святият живот не е причина за да бъде човек оправдан... Чрез святият си живот никой няма да достигне оправдание - човешката правда и святост не могат да оправдаят. "Не чрез дела, да не се похвали никой" /Еф.2:9/  Оправданието е дар, но в същото време е и сила за свят живот чрез вяра. Аврам не се оправда чрез дела, но чрез вяра. /Рим.4:3/ Това не е противоречие с посланието на Яков. Делата ни правят праведни пред човеците, но те не ни правят праведни пред Бога. Делата не са причина за нашата праведност, но са в резултат от нашата праведност. Те са доказателствата. Който няма такива доказателства, вярата му не е истинска и "не ползва." /Яков 2гл./ Господ е наша правда! Ако ние не сме оправдани; няма да сме осиновени; няма да имаме наследство; няма да бъдем прославени. В оправданието имаме мир с Бог, сигурност и почивка, защото "кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?" /Рим.8:33/      
     Ангелите желаят да надникнат в тази велика тайна. "О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата му!" /Рим11:33/