Бог - автор на греха ?

 Доктрината на абсолютно предопределение прави ли Бог да бъде автор на греха? 

                                                                                                                                             

Този въпрос е бил източник на много спорове и разделения между християните. Тези които вярват, че Бог е суверен и е предопределил от вечността всички неща които ще станат в определеното време, са обвинявани, че вярват в заблуда, но Божията абсолютна суверенност и Неговото предрешение може лесно да се покажат в Писанията. Може да се цитират много стихове като доказателство, но тука са само няколко от тях:

Псалми 115:3 „Нашият Бог е на небето; прави всичко що Му е угодно”.

Исая 14:24, 27 „Господ на силите се закле, казвайки: Непремено  както намислих, така ще стане и както реших така ще стои... Защото Господ на Силите взе решение и кой ще го осуети? Ръката Му е простряна и кой ще я върне назад?”

Псалми 48:1-14 „Велик е Господ; и твърде достохвален в града на нашия Бог, в Своя свет хълм. Красив по възвишеността си, радост на цялата земя е хълмът Сион, гдето по северните им страни е градът на великия цар. В палатите му  Бог е познат като прибежище. Защото, ето царете се събраха; всички преминаха. Те като висяха почудиха се, смутиха се, спуснаха се на бяг. Трепет ги обсе там, болки като на раждаща жена. С източния вятър Ти съкрушаваш тарсийските кораби. Каквото бяхме чули, това и видяхме в града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който и до века ще утвърди. (Села). Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие всред Твоя храм. Според името Ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; Десницата Ти е пълна с правда. Нека се весели хълмът Сион, нека се радват Юдовите дъщери заради Твоите съдби. Обиколете Сион и обходете го. Пребройте кулите му. Обърнете внимание в укрепленията му. Разгледайте палатите му, за да го разказвате на поколоенията подир вас. Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове. Той ще ни ръководи дори до смърт.”

Данаил 4:35  „Пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действа между между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?”

Ефесяни 1:11   „...като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля.”

В светлина на тези стихове и тяхната истина някои хора се опитват да твърдят, че който вярва, че Бог е абсолютният суверен владетел на света, то тогава той вярва, че Той е и авторът на греха.

Нашите прадеди много добре са се справили с този проблем в глава трета на „Баптиската Изповед на Вяра от 1646” и „Лондонската Изповед на Вяра от 1689”, в които се казва: „Бог е направил постановление /решение/ в Себе си от вечността, чрез най-мъдрия съвет на волята Си, непринудено и неизменимо, за всички неща, каквото и да се случва; но по този начин Бог нито е автора на греха, нито има дружба с него;...”

Бог автор ли е на греха? Няма по-оскверняваща или гнусна мисъл от това да се намекне, че триединният Свят Бог би могъл по някакъв начин да се акредитира  като автор на греха. Самата идея е скандално богохулство и е най-отблъскваща за всички морални умове. И все пак това е обвинението, което някои правят към учението за абсолютната суверенност на Бог и за Неговия всемогъщ контрол над всичко.

Това не е нова хитрина от враговете на истината. Те се опитват да сложат напълно абсурдно въвеждане и после го представят като учение на някой друг. Това е често срещан, нечестен начин чрез който винаги са се повдигали обвинения против истината и е същото и днес. Враговете на истината сами правят абсурдно заключение, или водят до този извод, и после го слагат като нещо, в което другите вярат или учат. Има една максима, която не трябва да се отделя от християните: „Човек не може да е отговорен за заключенията, които други си правят за неговите доктрини,вярвания/; и той никога  не трябва да се посочва като вярващ или учещ това, което другите предполагат за доктрините му. Той е отговорен само за това което той твърди.”

 

Кое е източника и причината за греха в света и каква е Божията връзка с греха? Един от стиховете, които писателите на Изповедта на Вяра са дали като доказателство за вярванията им е Яков 1:13, „Никой, който се изкушава да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло и Той никого не изкушава”.

Първо, трябва да направим разлика между зло и грях.  Греха е поведението на човек спрямо Бог. Това е нарушаването на Божият Закон. Показва човешката враждебност към Бог. Въпреки че включва нашите отношения към другите (убийство, кражба), то е резултат от злината в нашите сърца. Така Давид в изповедта на греха си за прелюбодеяние и убийство каза, „На тебе, само на Тебе, съгреших и пред Тебе сторих това зло..” (Псалм 51:4) и се моли „Сърце чисто сътвори в мен, Боже и дух постоянен обновявай вътре в мене” (Пс.51:10).

Греха е лошото, което човек прави ПОРАДИ греховното си  сърце. Злото е резултат и последствие от греха. То е това, което се случва между хората. То включва болест, смърт, скърби, бедствия, заметресения и урагани. Бог предупреди Адам: „защото в деня, когато ядеш от него(дърво), непременно ще умреш” (Битие 2:17). Всичкото зло е в резултат от греха на Адам.

В Исая 45:7, Бог казва, „Аз създавам светлината и творя тъмнината; правя мир, творя и зло! Аз, Господ съм, Който правя всичко това. Еврейската дума „ра” преведена „зло” на други места също е преведена като „скръб”, „окаяност”, „бедствия”, но никога грях. Бог не е авторът на греха. Бог е източникът и причината на злото като осъждащ акт против греха. Злото, което Бог докарва може да не е Неговото наказание за грях, който човек е направил, както в случая на Йов и на слепият човек в Йоан, девета глава, или невинните, които умират в бури, земетресения или войни, но винаги е последствие от грях.

В Амос 3:6, се пита въпросът, „Може ли бедствие да сполети град и да не го е направил Господ?”. Артър Къстанс казва в Суверенността на Милостта, че „еврейската дума „асах” преведена (почти две хиляди пъти)  „направил” в този стих е дума, която може да означава „правене” или „създаване” или може да означава „нареждане” , „ОПРЕДЕЛЯНЕ”. Първото е със сигурност е по-често срещания превод в Библията” (КДВ)” (стр. 268).

Ако разбираме разликата между грях и зло ще имаме по-добро разбиране на този стих. Човек по собствена инициатива, никога не прави осъждение на греха. Проявата на Божията святост произвежда осъждението Му към греха на човека. За това, смъртта на Исус Христос беше грешно и зло нещо. То изразява злината на хората. Зло нещо е, защото безгрешният Христос страда на кръста и стана грешен за нас. Божията святост накара яростта Му да падне върху Христос и Той умря за греха.

Източникът на всеки грях е Сатана. Нашият Бог каза, че Сатана „беше открай човекоубиец... лъжец, и на лъжата баща” (Йоан 8:44). Съвсем ясно е, че Сатана измами Ева и Адам да съгрешат. Чрез Адам грехът „влезе в света и чрез греха смъртта” (Рим 5:12). Също е много ясно, че греха на Адам не беше изненада за Бог. Казва се в 1 Петрово 1:20, че Христос беше предопределен от Бог да бъде жертвеното Агне за греховете „преди създанието на света”. Тук се намира проблемът в мислите на някои: „Ако Бог предопредели, че грехът ще влезе в света чрез Адам, това не прави ли Бог да бъде авторът на греха?”

Отговорът на този въпрос се намира в различаването между Божията тайна  воля и Неговата открита воля. Не че Бог има две различни воли, но по-скоро че има воля, която е открита на човек чрез Неговото Слово и част от волята Му, която не е открита. Това става ясно от думите Му във Второзаконие 29:29, „Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон”. Човекът е отговорен пред Бог да пази откритите Му закони. Това е основата за цялото осъждение. Писателят на Еклесиаст обобщава в глава 12 стих тринадесет, „Нека да чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е длъжността на човека”.

Всички хора, на всяко място и всяка възраст, са отговорни пред Бог да се боят от Него и да „пазят заповедите Му”. Това е основата, по която Бог съди всички хора по света. Дори тези които нямат писмено копие на Божия Закон, имат свидетелството на създанието и  „закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават”. (Рим 2:15, 16)... така, че нямат извинение... в деня, когато Бог ще съди тайните на човеците чрез Исус Христос (Рим 1:20; 2:15, 16). „Тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите” (Деяния 17:31). Тогава всяка уста ще се „затули” и „цял свят” ще се доведе да осъзнае, че е виновен пред Бог (Рим 3:19). Всички хора са „мъртви чрез техните престъпления и грехове” (Еф. 2:1) и тъй като „няма никой разумен. Няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един” (Рим 3:11, 12).

Какво тогава прави Бог с грешния човек, за да може да извърши предопределената Си воля? Има четири различни начина по които Бог извършва Своята свята воля между грешниците.

1.  Бог упражнява върху грешници ограничаващо влияние, чрез което те са възпрети да правят това, което по природа/принцип/ биха направили. Псалмистът казва в глава 76 и стих десет, „Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе. С остатъкът от яростта ще се /остатъкът от яростта ти ще възпреш/. Важно е да се отбележе, че е „човешката ярост”. Случаят на Авраам и Авимелех, царят на Герар е един пример. „Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея (Сара)” (Бит 20:6).

Случаят с Йосиф и братят му е подобно доказателство. Братята му наистина искаха да му напраят много зло, даже мислеха да го убият. Обаче, неговият брат Рувим се намеси, за да спаси Йосифовият живот с намерението да го върне на баща му. Тогава те го хвърлиха в яма и седнаха да ядат хляб, точно в него момент, „подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си... и отиваха да ги закарат в Египет.Тогава Юда, брат му, се застъпи за него и каза, „Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. (Бит 37:10-27) По този начин Бог възпря злите им желания. По-късно когато Йосиф се откри на братята си, той им каза, „Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много хора, както и стана днес” (Бит 50:20).

Смъртта на Христос е друг пример за това правило. Когато войниците дойдоха да счупят пищялите на тримата разпънати, те счупиха на първият и на другият престъпник, но „когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите. Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода... Защото това стана, за да се изпълни написаното: ‘Кост Негова няма да се строши’ и пак на друго място писанието казва: ‘Ще погледнат на Него, Когото прободоха” (Йоан 19:33-37). Тези войници нямаха никакъв интерес да извършат Божията воля, но те бяха възпрети от Бог, за да изпълнят Неговата предопределена воля.

2. Бог упражнява върху грешниците смекчително влияние, което ги кара  да се въздържат от естествените си наклонности и да правят това, което съдейства на Неговите цел. Когато Израил беше малък на брой, „и се скитаха от народ в народ, от едно царство в други люде, Той не остави никого да им напакости, дори заради тях изобличи царе” (Пс. 105:13,14).

Отново, случаят с Йосиф дава добра илюстрация. Докато Йосиф беше в къщата на Петефрий, „като видя господарят му, че Господ бе с него,... Йосиф придоби благоволение пред очите му... и той го постави настоятел на дома си” (Бит. 39:3,4).

По-късно, когато Йосиф беше неправедно хвърлен в затвора от Петефрий, дори тогава, „Господ беше с Йосиф и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник” (Бит 39:21).

По същият начин когато майката на Моисей го беше скрила край тръстиката на реката, където Фараоновата дъщеря ще се къпе, и Бог подтикна бебето Моисей да заплаче точно тогава, когато Фараоновата дъщеря отвори малкото ковчеже. Бог беше този, Който докосна сърцето на тази езичница и тя беше подтикната от състрадание да вземе малкото израйлево момченце и да го отгледа като нейн собствен син (Изход 2:1-20).

Същото се отнася и за Естир, когато беше Божията воля тя да стане царица на Асуира, цар на Персийската Империя. Когато тя беше дадена под надзора на Игая, пазача на жените, тя „му се хареса и придобри неговото благоволение... и премести нея и момичетата й в най-доброто помещение на женската къща”. Също така, когато тя отиде при царя, той „възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици...” (Естир 2:9,17).

По-късно, когато Естир трябваше да отиде пред Царя да ходатайства за еврейския народ, тя отиде въпреки Царския закон, очаквайки да загине, но четем в пета глава, втори стих, че „тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър”. Това показва, че „Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща” (Притчи 21:1).

Удивлителна демонстрация на Божията суверененна, всемогъща сила над царските сърца се вижда в случая на Кир, езическият цар на Персия. Израил е бил под Вавилонско управление седемдесет години, но предсказаният край на тяхното пленничество щеше да се изпълни. Бог, чрез пророк Исая, е казал 150 години преди това, как този Кир ще бъде Неговият избран служител, който ще позволи на Израел да се върнат и да построят Йерусалим и храма. Чудната история как Бог работи в сърцата на Кир и на юдейския народ е записана в Книгата на Ездра. „В първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Годподното слово, изговорено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та да прогласи из цялото си царство, още и писмено обяви, като рече: Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Йеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда” (Ездра 1:1,2). Ездра пише по-нататък: „Благословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава мисъл в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, който е в Ерусалим” (Ездра 7:27).

3. Бог налага върху грешниците преодоляващо влияние така, че от тяхните зли намерения произлиза добро.

Отново, случката с Йосиф показва тази точка. Неговите братя действаха от завист и омраза към Йосиф и го продадоха на исмаиляните. Според тях, те се оттърваха от един проблем и спечелиха пари. Но може да видим как Божията ръка извършваща тайната Му воля ще преодолее тяхните зли действия. Божественото провидение им изпрати исмаиляните в точният момент, за да може братята да им продадат Йосиф и той да не бъде убит. Чрез исмаиляните Йосиф беше заведен до Египет, в която страна Бог предопредели за Йосиф да бъде, за да може да спаси бащиния си дом, когато големият глад настъпи по-късно. Йосиф отбеляза това към братята си като им каза: „Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямото избавление... не ме изпратихте вие тук, но Бог...” (Бит 45:7,8).

Виждаме същото нещо  при израилтяните в Египетската земя. В псалом сто и пет се казва в стихове 24 и 25 че „Гдето (Господ) умножи людете си много, и направи ги по-силни от противниците им. Обърна сърцето на египтяните да мразят людете Му, да постъпват коварно със слугите Му”. Всичко това се случи защото беше време за Израил да бъде избавен от египетското робство. „А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се  и много се засилиха, земята се изпълни от тях” (Изход 1:7). Египтяните се страхуваха че Израилтяните ще възстанат против тях, за това се държаха жестоко към тях. „Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните. Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят” (Изход 1:12, 13). Всичко това се случи чрез Божията ръка, така че „израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога” (Изход 2:23).

Когато Самсон видя една филистимка и я пожела за съпруга, родителите му бяха недоволни, че той иска езическа жена, зашото те „не знаеха, че това беше от Господа, и че Той търсеше причина против филистимците; защото по онова време филистимците владееха над Израил” (Съдии 14:4).

Също, заради злото действие от страна на цар Асуир, Естир стана негова царица. Но това стана по Божия воля, за да може тя да бъде инструмент на Бога и да спаси еврейския народ от унищожение. Беше от зло намерение, че двама  от царските скопци искаха да убият цар Асуир. Но също беше начина, по който Мардохей разбра за заговора и го откри на Естир, и така тя спечели благоволението на царя (Естир 2:21-23). Поради грешно и зло намерние Аман плануваше да избие всички юдеи в империята на определен ден. Но Бог преодоля и на него ден юдеите можеха да убият „ония, който ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души” и  вместо ден на страх „го направиха ден за пируване и увеселение” (Естир 9:16, 17). „И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе” (Естир 8:17).

Разбира се, най-великата демонстрация на направляващо влияние и контрол над злите дела на хората се вижда в изпитанията и смъртта на Исус Христос. Той трябваше да виси, да бъде окачен на дърво (Второзак. 21:23; Йоан 3:14), да бъде „предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен” (Мат. 20:18,19). По-късно, Петър ще каже „Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници” (Дея 2:23).

4.  Бог закоравява сърцата на грешните и заслепява умовете им за истината, така че те действат според Неговата предопределена воля.

Затвърдяването на сърцето не прави сърцето лошо или по-лошо от това което е; просто потвърждава склонността на сърцето. Всички са родени грешници. Заради нашата връзка с Адам ние  действаме и се държим според нашето грешно естество. Затвърдяването просто прави сърцето или съвестта да не бъде повлияна от външни обстоятелства. Духовна слепота е осъждащо действие от страна на Бог, чрез което грешните cа поставени в заблуда и са запечатани с лъжливостта й, въпреки външни влияния.

Преди Моисей да отиде пред Фараона, Бог му беше казал: „Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете” (Изход 4:21). Ако някой се чуди защо Бог закорави сърцето на Фараона, отговорът е даден от апостол Павел в Римляни девета глава, „Защото писанието казва на Фараона: ‘Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят’. И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява” (Рим 9:17,18). Бог не само затвърди сърцето на Фараона, че той неподатливо позволи на Израил да тръгнат, но когато те бяха излезли от Египет, Бог каза на Моисей, „И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ” (Изход 14:17,18).

Сърцето на Фараона не е единственото, което ни се казва, че Бог е затвърдил. Той затвърди сърцето на Сион, цар на Есевон, да не пусне децата на Израиля да минат през земята му, „за да го предаде в ръцете ти” (Второзак. 2:30). И когато Израил влезе в ханаанската земя, никой от обитателите не се помиряваха с тях, освен евейците, „Защото от Господа стана да се закоравят сърцата им та да излязат против Израил на бой, за да ги обрече на изтребление, за да не им се покаже милост, но за да ги изтреби, според както Господ беше заповядал на Моисея”  (Исус Навиев 11:20).

Това също не е осъждение поставено само на хората от старо-заветната ера. В посланието на Йоан четем в дванадесетта глава, четвърти стих, „Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля”.

Павел говори за това осъждащо Божие действие в Римляни глава единадесет, стих седми, „Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес”. Те бяха предупредени от старо-заветните пророци, от Христос и от ново-заветните апостоли, и въпреки тези Божии предупреждения и осъждения, чудесата извършени от Христос и апостолите, те не повярваха защото много бяха закоравени и заслепени от Бог.

Това е същото Божие действие, което Павел описва в 2 Солунци, втора глава  стихове единадесет и дванадесет, „И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата”.

Това затвърдяване и заслепяване от Бог е запечатване на осъждението върху грешниците. Вижда се и в Откровение, девета глава, където се казва, че въпреки осъдителните язви изпратени от Бог към грешня свят, те „не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят на бесеовете и на златните... идоли... също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от блудствата си, нито от кражбите си” (Откр. 9:20,21).

По този начин Бог налага едно възпиращо, омекотяващо, преодоляващо и затвърдяващо влияние върху грешните хора според повелята на Своето собствено вечно и тайно намерение. Божията воля и намерение са постигнати въпреки злите действия и враждебността на грешните хора. Това, което Той е заповядал, наредил и предопределил ще стане. Човека е държан, вързан и контролиран от собствената си порочност от Бог, но човек се държи напълно и свободно по собственото си желание, така че той е отговорен за собствените си действия.

Някои ще попитат, „Как е възможно това?”. Отговорът се крие в разбирането на разликата между човешката естествена възможност и неговата морална и духовна невъзможност. Суверенната /върховната/ Божия воля не разрушава отговорността на грешника, защото той се държи свободно в рамките на естеството/природата/ си. Еремия казва: „Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло” (Ерем.13:23).

Грешниците правят порочни неща, защото това е в тяхната природа, а не заради някакъв натиск, или принуда от Бог. Те се държат свободно в рамките на поквареното им естество. Мисля, че тук е най-добре да цитирам от „Сувереността на Бог” на Артър Пинк, стр. 155-157. Пинк пита този риторичен въпрос:

„Как е възможно Бог да повели , че хората трябва да извършат определени грехове, да ги държи отговорни в правенето на греховете, и да ги осъди грешни, защото са направили греховете?”

„Нека сега се замислим за крайния случай на Юда. Ние вярваме, че е ясно от Писанието, че Бог повели от началото на вечността, че Юда ще предаде Господ Исус Христос. Ако някой иска да оспори това изказване, ние го пращаме към пророчеството на Захария, чрез който Бог заяви, че Синът Му ще бъде продаден за „тридесет сребърника” (Зах. 11:12). Както казахме по-рано, чрез пророчество Бог изявява това, което ще стане, и в изявяването на това, което ще стане, Той просто ни открива това, което Той е предопределил да стане. Това, че Юда беше един, чрез който пророчеството от Захария се изпълни няма нужда да се спори. Но въпросът който имаме е, Беше ли Юда отговорен деятел в осъществяването на Божието предопределение? Отговаряме, че той е. Отговорност главно се прилага към мотивите и намернията на този извършващ акта. Това се признава от всички страни. Човешките закони различават между удар станал случайно (без лоши намерения) и удар нанесен със зла предумисъл.

Нека да сложим същият принцип в случая на Юда. Какво беше намерението на сърцето му, когато той се спазари със свещениците? Очевидно, той нямаше съзнателно желание да изпълни дори част от Божието предопределение; въпреки че без да знае, той правеше точно това. ВЪПРЕКИ, че неговите намерения бяха само зли, и за това, въпреки че Бог беше предопределил и насочил постъпката му, въпреки всичко, собствените му зли намерения го правят справедливо виновен както и после той сам свидетелства за себе си: „предадох невинна кръв”.

По същия начин с разпъването на Христос. Писанието ясно изявява, че Той беше „предаден според определената Божия воля и предузнание” (Деян. 2:23), и въпреки това, че се  „опълчваха земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник”, все пак, то беше само „за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане” (Деян. 4:26, 28) Тези стихове изказват много повече от обикновенно позволение от Бог, те показват, че разпъването и всичките детайли около него са били определени от Бог. Но все пак, нашият Господ беше „разпнат и убит” не просто от „човешки ръце”, а от „беззаконни/грешни/ ръце” (Деян 2:23). „Грешни” защото намерението на Неговите убийци беше просто грешно.

Ако някой възрази, че ако Бог е определил, Юда да предаде Христос и че юдеи и езичници ще Го разпънат, те не биха могли да сторят другояче и за това, те не са отговорни за намеренията си. Отговорът е, че Бог е предрешил, че те ще сторят делата които сториха, но в самото извършване на тези дела, те бяха СЪВСЕМ виновни, защото тяхното намерение в ДЕЙСТВИЕТО им е зло по себе си. Нека изрично се отбележи, че Бог не произвежда, не създава грешния характер, склонности и предразположения на никое от създанията Си, въпреки че Той наистина ги възпира и насочва за осъществяването на Неговата цел. Следователно, Той не е нито автора, нито деятел на греха. Тази особеност бе обяснена от Августин така: „Това, че хората грешат произлиза от тях; това, че в греховете си правят това или онова действие идва от силата на Бог, Който разделя тъмнината според Собствената Си воля”.

За това е писано, „Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му” (Притчи 16:9). Това, което подчертаваме тук е, че Божието предопределение не е неизбежен повод, причина за греховете на хората, а е предопределени и предрешени, предвиждани ограничения и насочвания на човешките греховни действия. Във връзка с Христовото предаване, Бог не определи, че Той ще бъде продаден от един от създанията Му и после да е взел един добър човек, да му е вложил лоши желания в сърцето и по този начин да го е накарал да направи това отвратително дело, за да може да извърши волята Си. Не; не по този начин Го описват Писанията. Напротив, Бог определи деянието и избра този, който ще го извърши, но Той не го направи зъл за да може да изпълни действието; точно обратното, предателят беше ‘дявол’ по времето дори когато Господ Исус го избра за един от дванадесетте (Йоан 6:70), и в изпълнението и проявата на собствената си дяволска работа, Бог просто насочва действията му, действия които са напълно подходящи за неговото позорно сърце, и са извършени с най-злите намерния. Така беше с разпъването.”

Библията ни учи, че „Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатъкът от яростта ще се опашеш /възпре, ограничи/” (Пс 76:10). По този начин е напълно ясно на честния ученик на Библията, че Бог, Който е Свят, Всемогъщ и Суверен, по никакъв начин не е авторът на греха. Той е суверенният Владетел на вселената, насочващ и ограничаващ делата на създанията Си и силите на тъмнината, за да извърши Своята Свята воля. Следователно, трябва да се разбере, че предопределението на всички неща, не прави Бог да бъде причината за греха, който злите, грешните хора правят, а по-скоро Го прави ограничител на злото, така че те да не могат да направят повече или по-малко от това, което Той е предопределил за собствената Си слава и за вечното добро на светиите Му (Рим 8:28).

Лондонската Баптистка Изповед на Вяра от 1689, глава Трета, част 1: „Бог е определил в себе си, от началото на вечността, чрез най-мъдрия и свят съвет на Собствената си воля, свободно и безизменно, всички неща, каквото и да се случва; и все пак, по този начин, Бог не е нито авторът на греха, нито има връзка в това отношение; нито насилие е дадено на волята на създанието, нито пък е свободата или евентуалността за вторични причини взета, но по-скоро установена; в което се проявява Неговата мъдрост в разпореждането на всички неща и сили и вярност в изпълнението на Неговата воля, предопределение.