Суверенна благодат

 1. Спасени по благодат.  

 "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога" - Еф.2:8

     Библията ни учи, че спасението е чрез благодат. От посланието на ап. Павел към ефесяните 1: 7-10, научаваме, че главната цел на Бог в Христовото изкупително дело е  да покаже любов, милост, прощение и спасение към безпомощните грешни хора "за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си." /Еф.1:6/

Цялото адамово потомство е потънало в грях и не може да се спаси със собствени усилия. Всеки човек е мъртав в греховете си и напълно отговорен за това си състояние. Божествената благодат блясва сред тъмнината на окаяното грешно човечество в лицето Исус Христово, за да изработи спасение, като вземе на Себе си тяхната природа и умре вместо тях. Христовата праведност е вменена на онези които вярват в Него и Святият Дух прилага това изкупление заплатено с цената на Христовата кръв на онези, които са Христови. Бог вменява правда чрез вяра, по силата на същия закон, както Бог вмени греха на Адам върху адамовото потомството. Това е определението за Божията благодат в краткия уестминстерски катекизъм. "Оправданието е дело на Божията благодат, като Той прощава греховете и ни вижда праведни в Христа, като ни вменява Неговата правда единствено чрез вяра." /В. 88/

     Нека не изпускаме из предвид разликата между двата завета: Завета на "дела", под който беше поставен Адам и чрез нарушението на който цялото човечество се оказа в греховното падение; и завета на "благодатта", по силата на който Христос идва като Изкупител. Ние предварително изяснихме, че основите които реформаторите положиха очистиха апостолското учение от вмъкналите се в църквата ереси и традиции и установи реформаторските църкви, но през 17-ти век, последователите на Яков Арминиус действат като контра-реформатори. В резултат се появява учение, което прави компромис с основни библейски истини. Тази система на вяра се нарича Арминианизъм.

Арминияните не разграничават понятията "завет на делата" и "завет на благодатта". Тяхното схващане относно спасението което Бог дава е, че Той приема грешника, според силите и възможностите му. Тази система на вяра държи, че послушанието се измерва с възможностите на човека и спасението е в зависимост от действието на човека.

     Като говорим за благодат нека знаем, че значението на думата е: незаслужено благоразположение и любов, показана към някого. Нещо което е дадено, извършено за някой независимо от липсата на заслуги или достойнство. Когато учението на арминияните смесва делата на човека с благодатта на Бога, в резултат се получават противоречия и обърканост. Ако спасението е по благодат като дар от Бога, изискването на дела във връзка със спасението лишава благодатта от истинската й същност! Благодатта е дар, даден без заслуги и като е без заслуги, тогава единствената причина за даването на благодатта е в намерението на Суверенният Бог, "Който действа във всичко по решението на Своята воля." /Еф. 1:11/ Понеже Бог е абсолютно съвършен и свят, Той изисква съвършена чистота и послушание. Такава съвършеност притежава единствено Христос, затова Бог вменява Христовата правда на онези, които вярват в Него. Когато Бог гледа изкупените, Той ги вижда облечени в Христовата съвършеност. Словото Божие говори, че Христос пострада като "Праведния за неправедните."  /1Петр.3:18/  Арминияните обикновенно отговарят на този въпрос, че " Бог е видял нещо добро в човека или предузнал, че даден човек ще бъде отзивчив към благовестието и това е подействало на Бог да даде на този човек благодат." Това учение ощетява Божията слава, преписвайки достойнствата не на Изкупителя, а на човека.

2. Бог може според желанието Си да даде благодат или да я задържи.

     Тъй като изкуплението и атонмента са заплатени от Бога, Той е абсолютно суверенен в избора Си кого да спаси. Тези които имат тази превилегия са я получили даром - чрез благодат, без да са допринесли нещо чрез дела или поведение. Това е превъзходен и скъпоценен дар, тъй като спасените, по естеството на своята грешна натура с нищо не превъзхождат погиващите, освен в това, че са определени да бъдат "съдове за милост." "А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава - над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?" /Римл.9:22-24/

Този факт лишава всеки християнин от самохвалство и отнема надеждите на себеправедните като отдава цялата слава и благодарност на Бога. В учението на реформираната вяра хвалбите са напълно изключени и признанието и поклонението на Бога са централни. Занчиус е казал: " И най-святият човек, не може да счита себе си за повече, от най-пропадналия безнадеждно грешник. Той е напълно убеден в Божията суверенна благодат, защото единственно тя го прави да не принадлежи на този свят."

3. Спасението не се изработва от човека.

     Всеки човек чувства, че за да се спаси, той трябва да направи нещо. " Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?" /Лука 18:18/; " Господа, що трябва да сторя, за да се спася?" /Д.А. 16:30/  Преди човек да е спасен той е "плътски" и естествено е да мисли по плътски. Именно за това учението което дава заслуги на човека в изработване на спасението апелира на много хора и е трудно такива да се разубедят. Ап. Павел отсича от корен тези убеждения с думите: "Ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона." /Гал3:21/ Исус каза на учениците си да нямат очаквания зарад делата си, защото това е нещо което те са длъжни да ивършват като слуги. /Лука 17:10/ Пророк Исая сравнява човешката праведност с мръсни дрипи (Ис. 64:6) и когато чрез благовестието се апелира за спасение, то ясно е подчертано че е без заплащане. /Ис. 55:1/ Ако спасението е дар по-благодат, на което Божието Слово силно набляга, то не е нужно дори и част от него да се заплаща чрез дела. Ако спасението се изработва, то вярата става без смисъл. Тук е място да се отбележи, че вярата е причина да получим от Бога спасението, но тъй като вярата е дадена от Бога, то вярата не е причина за самото спасение, а е само причина за получаването на спасението. Ние получаваме спасението защото вярваме, но това в никакъв случай не е, че понеже сме вярвали, затова заслужаваме спасението. Заслугите за спасението, цялостно и винаги са на Христа. Вярата в случая е само инструмен, за да получим чрез нея! В Делата на Апостолите (18:27), вярата се счита като дар на Божията благодат; само онези които бяха определени за вечен живот, те повярваха. (13:48) Делата на християнина не са причина за спасението, но са резултат от спасението му. Това е учението на реформатора Мартин Лутер. Ап. Павел пише за онези, които изработват своята правда: "Ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога" /Римл. 10:3/ и такива изобщо не могат да се считат за членове на Христовото тяло - църквата. Апостола говори ясно, че "Божията правда" се получава чрез вяра и Божието царство" - поради заслугите на Христа, "така щото който се хвали, с Господа да се хвали." /1Кор.1:31/

4. Нашите грехове са вменени на Христос, а Неговата правда е вменена на нас.

     "Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме." /Ис.53:4,5/

     "Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им. Затова ще Му определя дял между великите и Той ще раздели корист със силните, защото изложи душата Си на смърт и към престъпници биде причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина..." /Ис.53:11,12/  

     "Който за нас направи грешен (гръцки:  - грях) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни  ( гръцки: - правда). /2Кор.5:21/  

Тези две истини са неразривно свързани и съвсем просто и ясно изразени така:

     "Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте." /1Петр.2:24/

     "Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух." /1Петр.3:18/

Учението за вменената правда чрез вяра и това че Христос е нашият заместител за наказанието и нашата правда и упование за надеждата ни, се потвърждава навсякъде в новозаветните Писания:

     "Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха. А сега, независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички] които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, - за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса. И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? Чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. И така ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /Римл.3:20-28/  

     "И тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот. Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни."  /Римл.5:18,19/

Ап. Павел свидетелства за себе си:

     "Всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра." /Фил.3:8,9/

     "Грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат." /Римл.6:11/

     Апостолът подчертава превъзходствата на благодатта пред закона. Вярващият в Христа не е под заплахата на наказанието което закона изисква; нито е в зависимост от слабото си грешно естество и неспособност да угоди на Бога; но е в притежание на една великодушна благодат, която имаме в лицето на Исус Христос. И така, Бог е благоволил да не ни държи отговорни за греховете ни, тъй като е платено вече за тях, а да ни вмени правдата Си, независимо от дела, а чрез вяра:

     "Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ." /Римл.6:23/

     "И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /Римл.3:27,28/

     "Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?" /Римл.6:1,2/

Той ни спасява чрез Своята суверенна благодат, която не сме заслужили, но това не ни освобождава и прави безотговорни:

     "Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?" /Евр.10:28,29/