Доктринни на реформираната вяра

 I. Суверенността на Бога.

     Целта на тази статия е да изясни с прост и разбираем език основните различия между двете системи на вярата, а именно: учението на реформаторите, наричано често "калвинизъм" и учението на арминияните, разгледани в светлината на Божието Слово. На практика има само две основни концепции на религията, които обосновават двете религиозни системи:

1. Религия която се базира и разчита на вяра.    2. Религия която се базира и разчита на дела.

     Историята на църквата е доказателство, че най-чистата вяра се изразява в учението на калвинизма, докато арминианизмът е опасно разводнен чрез централизиране на човека и неговите религиозни дела. Християнството може да достигне пълноценност единствено чрез реформираната вяра.
     Тези две религиозни системи са в конфликт от началото на 5-и век. Августин сочи към Бога като източник на мъдрост и сила за вършене на Божията воля. Пелагий посочва човека, който чрез мобилизирани усилия е способен да изпълнява Божиите заповеди; в противен случай Бог не би ги заповядал - твърди той. Съвременният арминианизъм е концесия на тези две учения, но въпреки това си остава неустойчива система на вярата.
     В наши дни, ние сме свидетели на "упадък на вярата" в църквите, които се движат по наклонената линия; калвинизъм, арминианизъм, универсализъм... и са заменили истинското с проповядването на "социалното благовестие." Навсякъде където принципите на калвинизма се изоставят, има тенденция за изместване централността на Бог, което неминуемо води до атеизъм.
     Основният принцип на калвинизма е суверенността на Бог. Това е, че планът и намеренията на Триединния Бог са абсолютни, безусловни и независими от създанията Му и Той "действа във всичко по решението на Своята воля." /Еф.1:11/
Той управлява Вселената. /Пс.89:11/ Той управлява народите. Неговите декрети са вечни, непроменяеми, святи, мъдри и суверенни. В Библията те се виждат като Божие предузнание за всички бъдещи събития и са независими от обстоятелствата. Всеки разумен човек е убеден, че съществува сила, която управлява неговия живот. Той не е взел решение за своето съществуване; къде и как да се роди; в този или в друг век; от какъв пол да бъде; каква народност да има. Всичко това е суверенно определено за него, преди той да се роди. Бог е създател и управител на всичко и като такъв, Той Единствен е Всесилен и Вечен. Следователно, няма нищо, което може да стане извън Неговата суверенна воля. В противен случай, Той не би бил Бог. /Д.А. 4:24-28/ Народите се считат като нищо пред Него. /Ис.40:12-17; Дан.4:35/ Бог контролира абсолютно всичко. Дори и нечестието не може да се прояви без Неговото позволение. (сатана иска от Него разрешение. /Лука22:31/) Във всичко това се вижда Божието предвечно предузнание и намерение, така щото никое Негово намерение не пропада. Отричането на Неговата суверенност дори и в най-малък детайл е отричане на Неговата Божественост. Естествено, че ще възникнат проблеми и въпроси, на които в настоящия свят човек не може да си обясни, но това не бива да е причина за отхвърляне твърденията на Писанията.
     Да не вярваме ли, че Бог може да промени грешника, когато Му е угодно да направи това? Не може ли Всемогъщият да промени характера? Онзи който превърна водата на вино в Кана галилейска и обърна в апостол един противник на вярата по пътя за Дамаск, не може ли? Нека не бъдем като арминияните, които не вярват, че Бог контролира човешката воля и дава новорождение на когото Му е угодно. Той е способен да очисти дух, душа и тяло. /1Сол.5:23,24/ Той може да издигне милиони служители и да спаси абсолютно всички. Ако Неговото намерение е било да спаси целия свят, Той би могъл да изпрати неизброимо множество ангели, които биха извършили чудеса и знамения и да разтърсят всичко. Той би могъл да промени сърцето на всеки човек. Тъй - като злото може да съществува само чрез Неговото позволение, Той може (ако желае) да го изличи веднаж за винаги, както египетските първородни /Изх.12:29/ и както един от Неговите ангели унищожи в една нощ 185,000 асирийска армия. /4Царе19:35/ Ние четем в Данаил 4:34,35, че "Неговото владичество е вечно..... и че никой не може да Му каже: какво правиш?"
     Всичко това потвърждава основният принцип на реформираната вяра - СУВЕРЕНИТЕТА  НА  БОГ. Бог е Създател и притежател на този свят и Той го управлява по Своята суверенна воля. Той не е загубил никога нищо и е крайно непочтително от страна на "вярващите" да твърдят нелепо, че Той е ограничаван и възпрепятстван от хората в изпълнението на Своя вечен, непроменяем, свят, премъдър и суверенен план. Всяка религиозна система която учи, че намеренията на Бог в някои случаи могат да бъдат осуетени и човек има право на "вето" или може да даде валидност на Божия план, е в пълен контраст със Святите Писания! Такива твърдения принизяват Бог и го лишават от Неговата Божественност.

II. Тоталнo духовна неспособност на грешника.
     Ако четете книгите на арминиянски  теолози ще се убедите, че тяхната сериозна заблуда произлиза от това, че не се отдава особено значение на духовнo мъртвaта човешка раса, станала в резултат на адамовото падение. За някои от тези автори, далечната случка в едемския рай няма ефект върху живота на хората днес, докато други напълно игнорират тази случка. Ако не се обръща внимание на духовната смърт като ужасно последствие на нарушената Божия заповед и падението в грях, никога не може да се почувства колко належаща е нуждата от Спасител.
     Може би едно сравнение с "падналите ангели", ще даде една по-реална представа за грешното състояние на човека. Ангелите са били създадени като множество, но всеки от тях е бил индивидуално поставен на тест. Някои от ангелите са издържали на този тест по причина вероятно позната само на Бога. /1Тим.5:21/ Останалите ангели заедно със сатана, който е бил от по-висок ранг, не са "устояли в истината". / Йоан 8:44; Юда 1:6; 2Пет. 2:4/ Сатана и неговите ангели са напълно отделени от Бога и са без всякаква надежда за изкупление /Мат.25:41/, защото Христос не дойде за тях, но за аврамовото потомство. / Ев. 2:16/  Когато Бог създава Адам, Той го създава само един, от който евентуално да произлезе цялото човечество. Тогава Бог подлага също на тест този един човек, който е представител на цялата човешка раса. Ако издържи теста, цялото човечество го е издържало в него; ако е съгрешил и не е издържал теста, то всички пропадат с него. Ние всички знаем, че нашия представител и праотец Адам пропадна и цялото човечество заедно с него трябваше да понесе присъдата си: "от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш." /Бит.2:17/ Ясно и недвусмислено наказанието за греха беше смъртта и въпреки, че физическата смърт стана след 930 год., духовната смърт и отстраняване от Божието присъствие последва моментално. Затова Словото Божие казва: " няма праведен ни един; няма кой да търси Бога." /Рим.3:10-11/  Ако зависеше от човека, той щеше да си остане завинаги "неприятел" /Рим5:10/ спрямо Бога като състоянието му постоянно се влошава. Абсолютно нищо не би помогнало без инициативата на Бог и Неговия спасителен план за човека, защото по необходимост се явява нуждата от:                                            

      1. Заплащане на смъртното наказание. 
      2. Очистване и измиване - прощение.
      3. Духовно възстановяване - оправдание.
      4. Достойнство за Божието присъствие - освещение.
     Точно това Бог извърши по Своята суверенна воля за онези, които Божието Слово нарича "избрани", споменато около 25 пъти в Свещените Писания. /Мат. 24; 1Пет.1; Рим. 8гл,11гл; 1Сол5... и др./  Бог прати Сина Си в плът. Едно от Неговите имена в пророчествата е Емануил - Бог с нас. Бог стана като нас, като взе на Себе Си "нашите немощи" и с "греховете ни се натовари". /Ис.53:4,11/ Словото Божие го нарича "последния Адам" - нашия представител. /1Кор15:45/ Първият човек беше земен, втория - небесен! Това което беше провалено от първия Адам, беше възтановено от последния Адам. Ап. Павел пише към римляните 5гл.:
 12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха,...
 17 защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), -
 18 и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.
 19 Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.
     Ако не разберем това Слово и не намерим контраст между първия Адам и последния Адам, ние никога няма да разберем истинското християнство. А в Еф. 2глава, четем:
 1 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
 2 в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;
 3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.
 4 Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,
 5 даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),
 6 и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;
 7 за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.
 8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
 9 не чрез дела, за да се не похвали никой.
 10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.
     В Християнското учение има три различни случая на "вменяване".
 1. Адамовият грях е вменен на нас. /"в Адам всички съгрешиха" Рим5:12,19/
 2. Нашият грях е вменен на Христос. /"натоварен с беззаконията ни" Ис. 53:4,11; 2Кор.5:21/
 3. Христовата правда вменена на нас. /"за да станем ние праведни" Рим.4:22-25; 2Кор 5:21/
          Ние получаваме спасение от Христос абсолютно по същия начин, по който сме наследили греха на Адам(чрез вменяване). Тук се вижда паралелност между Адам и Христос. Ако не приемаме, че поради греха на Адам ние ставаме грешни и духовно мъртви, то за нас оживяването и оправданието в Христос става ненужно.  Ап. Павел особено набляга, че чрез Адам всички са съгрешили и са духовно мъртви. Христос също каза: "Ако не се роди някой от горе, не може да види Божието  царство." /Йоан 3:3/ И отново:"Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение." /Йоан 8:43/ Неновородения човек нито вижда, нито чува, нито разбира духовните неща; а още по малко да отиде при Христос и да Го търси. Както физически мъртвият не може да си даде живот, така и духовно мъртвия не може да се съживи духовно. Тук е необходима свръхестествената сила на Бога. Ние сме станали членове на Божието семейство по същия начин, по който сме станали членове на нашите семейства - чрез рождение. Това остава за винаги непроменяемо. "Който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота." /Йоан5:24/  "Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца."  /Йоан10:27-29/  Сигурността на устояването и спасението са в достойнството и силата на Бог.
     Тази благодат не е дадена на всички хора, но само на онези, които Бог е избрал. Останалите не са определени за погибел, но са оставени да вършат своите си нечестиви дела. Бог кани всички, но само тези които са съживени от Бог за духовен живот могат да го търсят. "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец." /Йоан6:44/

III. Атонмент. (Христовото дело на кръста  извършило: умилостивление, примирение, изкупление и освещение.)
     Бог не ни е казал, защо няма да спаси цялото човечество, въпреки че цената на Христовата жертва е предостатъчна за това. В Библията само е казано, че не всички ще бъдат спасени, а спасените са получили този безценен подарък чрез благодатта. Никой не е заслужил, нито е допринесъл за спасението си, така че никой не може да се похвали с това че се е отзовал, а погиващия не се е отзовал. Така е наредил Бог всичко, "за да не се похвали ни една твар пред Бога. А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали." /1Кор.1:29,31/ Тези неща са прерогативи единствено на Бог и никой не може да Му възрази. "Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба? А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел, и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава - над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?" /Рим.9:20-24/
     Само реформираната вяра гледа сериозно на падението на човека и последствията от това. Арминиянството фатално греши като казва, че в грешника има способност да се обърне и търси Бога, ако упражни воля за това. Калвинизмът набляга на факта, че грешника е духовно мъртъв, докато арминианизма счита грешника само като ранен или болен. Атонмента който Христос извърши, не е просто даване на една възможност на всеки грешник да се спаси по желанието на волята си. Христовото дело не е  просто една абстрактна възможност за спасение на тези които желаят, но е строго обективно и е извършило напълно Божието намерение за онези, които са избрани. Тази божествена благодат се прилага от Святия Дух в сърцата на спасяемите. "Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец."  "Естественият човек не разбира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост, понеже, то се изпитва духовно." /Йоан 6:44; 2Кор2:14/
    По какъв начин Бог задейства  духовно мъртвия за спасение? Отговорът е: "Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух." /Тит 2:5/ Бог не налага насилствено волята Си, но дава нова натура на новородения, за да обича правдата и мрази беззаконие и грях. "В деня в който изявиш силата Си, твоите люде, ще представят себе си доброволно." /Пс.110:3/ Това е което стана със Савел на пътя за Дамаск и той моментално стана покорен на Божието Слово. Новата природа получена при новорождението, подтиква човека да търси святост, да има дух на покаяние и да страни от грях. Старата природа си остава в него и се проявява малко или много докато живее в условията на този грешен свят, но тя е вече покорена.
     Арминианизмът има универсално гледище за атонмента, т.е.:
1. Отнасящо се изключително за всеки човек.
2. Човек може да направи спасението валидно или невалидно за себе си. Христовото дело нито е завършено, нито е специфично за някого.
     Ако всичките грехове на всеки един човек са платени, тогава Бог несправедливо ще наказва тези които погиват... Ако атонмента анулирва предишните дългове на грешника към Бог и му дава "нов шанс" и "ново начало", за да живее от сега нататък свято, то на практика се получава, че човек отново е подложен на тест. Колкото повече размишляваме и изследваме Писанията, толкова по-ясно виждаме, че универсалния атонмент е абсурд.
     В благовестието преди всичко се вижда Божията правда - правосъдието Му. Бог наказва греха и възнаграждава правдата. Бог е допуснал греха, но напълно го контролира и ограничава, за да прояви благодат, милост, прощение и изяви много Свои атрибути, които в противен случай никога не биха били познати. /Рим.11:32/