Предопределение - сувереноста на Бог

 Всеки мислящ човек може да види, че някой управлява живота му. Човек не може да реши в кой век да се роди, нито да определи месторождението си или избере цвета на кожата си. През вековете християнството винаги декларира, че Бог е Създател и управлява света. Той е върховният и безспорен владетел и нищо не може да стане без Неговата суверенна воля. Тази истина е основна за познанието и вярата ни в Бог и когато я приложим ще се уверим, че тя потвърждава калвинизма и оборва арминианизма. Бог е не само създател, но и притежател на света и управлява суверенно като такъв. "Народите се считат като прах върху везните" /Исая 40/, когато ги сравним с величието на Създателя. По лесно бихме спрели слънцето, отколкото да осуетим намерението на Бога. Всред всичката бъркотия в света, Бог стои величествен и непоклатим и нищо не заплашва Неговият план. Ние може да имаме проблем относно разбирането ни за Бог, но това не е причина да не признаем Неговата суверенност. Християните знаят, че наближава деня когато всяко коляно, с желание или без желание ще се поклони пред Бог и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Бог, за слава на Бог Отец! Святите Писания представят Бог като всемогъщ. Той стои на престола Си и не само, че знае краят още от самото начало, но Той го е планувал и действа за изпълнението му. За Него няма невъзможности, но това не значи, че Той ще направи нещо, което е противно на характера и същността Му. Словото Божие казва, че Бог не може да лъже, защото е противно на Неговата същност. Неговото всемогъщие е сигурна гаранция, че света ще бъде така както Той го е планувал, така както и Неговата святост е гаранция, че делата Му са справедливи.

   

     Не само в Новият Завет, но и в Стария Завет учението за Божият суверенитет се потвърждава навсякъде. Известният теолог Уорфиелд казва: "Всемогъщият Бог е равностойно и Създател и Владеещ над всичко. Не съществува никаква вероятност за случайности. Всичко без изкючение става по Неговата воля. Небето, земята, природните сили, народите, всичко което човек има или може и всичките изменения и действия на творението стават за да се изпълни Неговият план. Ветровете са Неговите пратеници; горящите пламъци са Негови слуги; всяко природно бедствие е Негово дело; / Амос 3:5; Пл. Еремиев 3:33-38; Исая 47:7; 54:16; Еклисиаст 7:14/ Той издига - Той събаря; смекчава някои корави сърца и закоравява други. Трудно ли е да се повярва, че Бог може да обърне сърцето на всеки грешник, ако иска това? Не може ли всесилният владетел на вселената да промени характера на тези, които е създал? Той направи водата на вино в Кана Галилейска и обърна сърцето на Савел и ако желае може да наводни света с евангелизатори и свои служители и направи целият свят да повярва в Него. Ако Той действително желае да спаси всички хора, Той може да изпрати небесни множества да извършват свръхестествени чудеса. Той би работил във всяко сърце, така че никой да не погине. Тъй като злото може да съществува само ако Бог го допусне, Той също така би могъл и да го унищожи веднаж за винаги. Той изяви силата Си, когато порази първородните на Египет /Изх. 12:29/; когато един ангел порази 185, 000 асирийска войска/4Царе 19:35/; порази Ананий и Сапфира/Д.А. 5:1-11/, също и Ирод. /Д.А. 12:23/ Бог не е загубил никак от силата Си и е крайно унизен когато се говори за Него, че е направил всичко което може, но то се оказва недостатъчно за да постигне намерението Му. Божията суверенност е абсолютна, премъдра, свята и пълна с любов. Той върши всичко по "решението на собствената Си воля" /Еф. 1:11/

   

     Ако това бъде добре разбрано, радостта на всеки вярващ в Бога ще бъде голяма и той ще се наслаждава на пълна почивка като знае, че всичко е във волята и властта на единия непогрешим, всемогъщ и премъдър Бог. Каква алтернатива имат онези, които отхвърлят суверенитета на Бога? Може ли света да съществува ако е оставен на случайности? Могат ли да съществуват природните закони? Може ли човек да разчита на своята правда и способности? Тези които заместват суверенността на Бога с теорията за свободната воля, не правят нищо друго, освен, че се отричат от единственият владетел и превъзнасят себе си. Презумциите и гордостта на такива хора ги довежда до арогантност, защото те поставят себе си над Бог, когато считат, че могат да направят спасителното дело на Христос валидно или невалидно в зависимост от тяхното решение. Това е противно на всичките библейски принципи. Да се мисли че Божието намерение и план зависи от човека, не е нищо друго освен принизяване на Бог.

     Словото Божие декларира суверенността на Бога чрез много пророци, които страхопочитателно изявяват Неговата Божественност.

     Ангел Господен запита Аврам: "Има ли нещо невъзможно за Господа?" /Бит.18:14/

     Праведният Йов каза: "Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано." /Йов 42:2/

     Цар Давид свидетелства: "Аз познах, че Господ е велик и че нашият Господ е над всичките богове. Господ прави всичко що Му е угодно на небето и на земята, в моретата и във всичките бездни." /Псалом 135:5,6/

     Пророк Исая се счита като нищо в присъствието на суверенният Бог: "Защото Аз съм Бог и няма друг; Аз съм Бог и няма подобен на Мене, който от началото изявявам края и от древните времена нестаналите още неща и казвам: Намерението Ми ще устои и ще извърша всичко що Ми е угодно." /Исая 46:9-10/ "Това е решението взето за цялата земя и тая е ръката, която се простира над всичките народи. Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще го осуети? Ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад?" /Исая 14:26,27/

     Пророк Еремия се смирява от величието Му: "О Господи Иеова; ето, Ти си направил небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо мъчно за Тебе, който показваш милост към хиляди родове, а въздаваш беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях; великият, могъщественият Бог, Господ на Силите е името Му, велик в намерения и силен в дела." /Ер. 32:17-18/

     Пророк Данаил се възхищава от Неговата мощ: "Пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?" /Дан.4:35/

     Авакум трепери пред Неговата суверенност: "Но Бог е в святия Си Храм; Млъкни пред Него цяла земльо."

     Всички божии хора и пророци изповядват и признават суверенността на Бог. Христос победи смъртта и Сатана и каза: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята." /Мат.28:18/

     Апостол Павел ни изобличава: "О човече, ти кой си що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Грънчарят няма ли власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба? Какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава - над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците? /Рим.9:20-24/

Бог е суверенен.