Тотална духовна способност

 В учението на ап. Павел виждаме многократно наблягане на факта, че цялото човечество е наследило греха на Адам. Адамовото потомство е: "мъртво в греховете" (Еф. 2), "враждебни към Бога" (Рим.5) и "без извинение" (Рим. 2). Апостолът напомня на ефeсяните, че преди да повярват благовестието те бяха: "отделени от Христа, странни на израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имат надежда и без Бога на света." /Еф.2:12/

Последиците от греха на Адам

     Учението за тоталната духовна неспособност счита всички хора за "мъртви в греха", макар това да не означава, че всички са еднакво грешни. Духовната неспособност също не значи, че такива хора са лишени от способности и таланти, или че човешката природа е зла, но просто означава, че  духовната мъртвост ги е лишила от желание за Бога и способност и интерес за духовното. Под влиянието на вродената грешна натура, човек се ръководи от принципи, които са по естество противни на Бога. В този смисъл е казано, че "всичките помисли на човека са непрестанно зло" и той инстинктивно върши зло. Човек е по рождение грешник и върши грехове по собственото си желание. Неспособността на грешника не се отнася до липса на каквото и да е "решение на волята", но по-точно неспособност за духовни волеви решения и действия. Този е смисълът на учението на Лутер, което е изложено ясно в книгата му "Поробената воля." В този смисъл Лутер пише: "Свободната воля е празна фраза, чиято свобода е загубена." Относно спасението на човек, грешника не е способен, нито свободен да направи избор относно "духовното добро или зло", защото е завладян и ръководен от враждебни на Бог принципи. Независимо от това, че грешника може да вземе морални решения и ги следва, той не е в състояние да вземе такива относно спасението, нито спасението се добива чрез подобни действия.

     Бог наистина е дал свобода на човека, но свободата му е отнета от греха, който го владее. Неговата воля е свободна, но само в този смисъл, че сила извън човека не го контролира. Както птичка със счупено крило е "свободна" да хвърчи, но не може, така и естественият човек е свободен да отиде при Бог, но няма способността - не може. Как да отиде при Бога, тъй като той е враждебен към Него? Това е неспособността на волята контролирана от греха. Затова Исус каза: "Ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли." /Йоан 3:19/   А на друго място: "И пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот." /Йоан 5:40/  Ап. Павел пише на римляните по този въпрос: "Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога." /Рим.8:7,8/

     Презумцията, че човек може да обича Бога само защото има способност да обича, е така неуместна, както е и погрешното заключение, че щом водата е течност, тя има свойството да тече независимо дали е надолу, или по нагорнище. Падналият грешник може да се възхити от Исус, като човек, но не може да го приеме за Бог. Волята му може да направи свободен избор, но този избор е винаги ориентиран и съобразен със грешната му натура и враждебен към святостта. Той се удоволства от грешния живот, както се описва в книгата на Йов 15гл., 16ст.: "пие неправда, като вода!"

     В посланието към коринтяните четем: "Естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно." /1Кор.2:14/ Не е обяснимо как може някой да чете този толкова ясен и категоричен стих и да твърди, че падналият грешник може да има духовни способности, жажда за спасение и желание за святост. Естественият човек не може дори да "види" Божието царство; още по-малко, - да влезе в него. Простия човек, може да вижда числата и знаците на дадена формула, но той няма абсолютно никакво понятие за значението й. Подобно на това е и благовестието за онзи, който не е новороден. Той може да има интелектуално разбиране и познание на историческите факти, относно разпятието на Христос, но в същото време да му липсва най-същественното - сломяващата сърцето Божия любов, която поражда в вярващия вечно признание и поклонение към Бога.

     Тоталната духовна неспособност причинява и невежеството, за което ап. Павел говори: "помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им."  Затова "словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила." /1Кор.1:18/ Когато ап. Павел пише в следващата глава, че "око не е видяло и ухо не е чуло" това което Бог е приготвил за онези които го любят, той не говори за небесната слава, както обикновенно се счита, но четейки следващият стих разбираме, че тези неща са вече видяни от вярващите, тъй като са открити чрез Духа и след това заключава, че естественият човек не разбира това, което е от Божия Дух. В един случай Исус каза: "Никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие." /Мат.11:27; Лука 10:22/  Естественият, неновороденият човек не познава Бог и само чрез суверенният избор на Сина, то е открито на оня, на който Той благоволи. Следователно падналият грешник е духовно неспособен - липсва му духовно разпознаване и неговият ум е помрачен относно духовните истини. Този духовно помрачен ум е вроден в грешника и затова обръщането към Бога не е по силите и възможностите на волята му. Грешника е късоглед и сляп, затова първият ефект от новорождението е проглеждане. Това се вижда отново в служението на ап. Павел, когато Бог го праща до езичниците и каза: "Да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога." /Д.А.26:18/

     Доброто дърво дава добър плод, а лошото дърво дава лош, каза Исус, като всъщност имаше предвид хората. Значението на това е, че хората са ръководени от различни принципи. Добрите плодове са действията на хора произлизащи от добро естество и лошите плодове от лошото естество. Лошото дърво не може да даде добри плодове, затова ние не можем да приемем, че падналият грешник ръководен от принципите на своята грешна натура има способност да търси Бога. Първо трябра да се направи дървото добро, преди да се очаква нещо добро от него. Исус поучава същият принцип в разговор с фарисеите в Йоан 8гл.: "Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща." /Йоан 8:43,44/ Фарисеите мислеха че са свободни, но те се заблуждаваха, защото желанието и волята им бяха ориентирани единственно към "похотите."

    

     Ап. Павел пише на ефeсяните, че преди действието на Святият Дух, което ги е възкресило за духовен живот, те също са били мъртви в греховете си и тяхната воля е била контролирана от плътските страсти, както това продължава с онези, които са останали да бъдат "синове на непокорството."  "И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството." /Еф. 2:1,2/ Да бъде някой мъртав, значи да няма нито наклонност, нито способност за каквито и да са действия. Всички тези примери доказват, че учението за тоталната духовна неспособност е твърдо обосновано върху Божието Слово.

      В книгата на Йов 14:4 се говори за принципа, че чистото не може да излезе от нечисто. Никой който е роден от жена няма "период на невинност", но е покварен от самото рождение:

"Що е човек та да е чист и роденият от жена та да е праведен? Ето, на светите Си ангели Той не се доверява и небесата не са чисти в очите Му." /Йов 15:14,15/

"Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми." /Пс.51:5/

"Така казва Господ Иеова на ерусалимската дъщеря: Произходът ти и рождението ти е от ханаанската земя; баща ти бе амореец, а майка ти хетейка, а при раждането ти, в деня, когато си се родила, пъпът ти не е бил отрязан, нито си била къпана във вода за да се очистиш."  /Езекил 16:3,4/  Ставозаветното обрязване на новородените деца в осмият ден също ни научи, че човек се ражда грешен.

     Естественият, плътски, неновороден от Божия дух човек е тотално духовно неспособен. Това не се отнася единственно до неспособността му да търси Бог за спасението на душата си, но и за липсата на желание и способност да върши волята на Бога и да му угождава. "Тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога." /Римл. 8:8/  "Без вяра не е възможно да се угоди на Бога." /Евр.11:6/

     Падналите грешници са пленници, роби и нямат никаква възможност да се освободят от това състояние. "Благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, - за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. /2Кор.4:3,4/  Необходима е сила отвън, за да  "се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля." /2Тим.2:26/  Единствената надежда за мъртвите в греховете е възкресението, т.е. действието на Святият Дух, което може да действа за новорождение в грешника, по суверенната воля на Бог. Това е преминаването от смърт в живот; обновяването в Духа на ума; и действието на Бог който ни избави "от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син." /Кол.1:13/ Новорождението е началото на нашето проглеждане за да видим Божието царство и е извършено от същият Дух, чрез който Бог възкреси Христос: "Сила, която е според действуването на могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата." /Еф. 1:19,20/